Често ме питат пациенти дали могат да приемат алкохол и как влияе той на хормоните им?
Консумацията на алкохол ни помага да се социализираме, когато излизаме навън сред приятели. Пием алкохол като сме депресирани, стресирани или когато празнуваме.
Какво е влиянието на алкохола върху хормоните ни?
Ето няколко проблема, които са свързани с консумацията на алкохол при хормонални проблеми:
Алкохолът допринася за естрогенова доминантност. Различните видове алкохол са богати на фитоестрогени, поради съдържанието на билки и семена. Това повишава нивата на естрогени в организма. Според проучване консумацията на две питиета на ден за 4 седмици повишава нивата на естрогените с 22%. При друго проучване върху 300 000 жени рискът от развитие на рак на гърдата се увеличава 4 пъти при консумация на една чаша вино или бира на ден.
Алкохолът влияе на черния дроб. Чернодробните клетки съдържат ензими, които от алкохолът правят оцетна киселина. Когато няма достатъчно ензими, алкохолът остава неметаболизиран. Алкохолът води и до омазняване на черния дроб.
Повлиява чревните бактерии. Алкохолът води до промяна в съотношението между добрите и лошите бактерии в червата, за сметка на лошите и влошава метаболизма.
Повишава кръвната захар. Той е калоричен и според проучванията редовното приемане на алкохол повишава трайно кръвната захар и може да доведе до захарен диабет.
Повишава нивата на кортизол. Той представлява стресов фактор за организма и води до повишено отделяне на кортизол. Това причинява повишено артериално налягане.
Влошава съня. Не позволява отпочиване и наспиване за добро възстановяване и балансиране.
Няма нищо лошо в едно питие или коктейл навън сред приятели. Проблемът идва, когато консумацията на напитки стане навик и всекидневие. Затова важно е да се запитаме – защо искаме да пием?
Вагинална атрофия- генитоуринарен синдром на менопауза
2 мин.
Вагиналната атрофия или атрофичен вагинит са често срещан синдром на менопауза и постменопауза. Това е състояние, в което вагиналната лигавица става суха и изтънява, поради намаленото производство на естроген в организма. Като оплакванията при жените са дразнене, сърбеж, болка по време на сексуален контакт, както и често уриниране и инфекции на пикочо-половата система.
Вагиналната атрофия често се използва като синоним на по-новото понятие генитоуринарен синдром на менопауза. Това понятие показва в по-големи детайли какви са промените в лигавиците на влагалището и отделителната система при перименопауза и менопауза.
Това е период на “промяна” за жените. Настъпва поради намалено производство на естроген, но може да настъпи и при по- млади жени, когато има дефицит на естроген.
Хормоните се произвеждат и секретират от система от ендокринни жлези, каквито са щитовидна жлеза, яйчници, надбъбреци. Хормонът естроген се образува главно от яйчниците, като той е нужен на жените за тяхното добро здраве и фертилност.
Периодът на менопауза настъпва около 50-годишна възраст стандартно, като година преди това има подготвителен пременопаузален период. По време на менопаузата спира редовната менструация, което е свързано с редица оплаквания от страна на жените като вагинална сухота и други симптоми, които са свързани с вагиналната атрофия. Често такива симптоми могат да бъдат налице и при различни полови инфекции, причинени от гъбички и бактерии. Тук обаче разликата е дефицитът на естроген.
Ниският естроген води до намаляване на естественото овлажняване на лигавицата на влагалището. Това води и до промяна в киселинността на средата. Родилките и кърмачките също развиват този синдром.
Първият симптом на вагинална атрофия е липсата на лубрикация. Жените, които са в риск от развитие на вагинална атрофия са:
Жени, които не правят редовно секс
Жени с намален яйчников резерв, поради химиотерапия или лъчетерапия
Автоимунни заболявания
Прием на лекарства, които съдържат антиестрогени /при онкологични заболявания/
Хормони и секс драйв или кои са хормоните, определящи либидото ни?
3 мин.
Кога за последно имахте готин флирт? Кога се чувствахте привлекателни? Кое е секси в тялото ви? Всички тези усещания са свързани с нивата на хормоните ни и как те се променят- свързано с месечния цикъл, възрастта и стреса.
Кое определя нашето сексуално влечение е индивидуално и многофакторни явление. Причината да имаме либидо и това, което ни привлича, са строго индивидуални неща. Все още съществува табу по отношение на сексуалното влечение при жени , от какво се провокира и как да се задържи. Всички тези теми са обект на проучвания. Изучават се все още и хормоналните изменения, които участват в този процес.
Хормонални промени и либидото? Кое определя нагона?
Въпреки че може да ви се струва, че сте на любовна вълна, това се дължи всъщност на половите хормони – естроген и тестостерон.Именно те определят сексуалното влечение.
Тестостеронът е хормонът, който има роля в началото на сексуалните действия и преследването на сексуалното желание, както при мъже, така и при жени.
Естрогенът, от друга страна, играе роля в непрестанната промяна в желанието за секс при жени. Това се случва в тясна връзка с месечния цикъл. Когато жената достигне овулация (овулаторна фаза на цикъла), нивата на естроген и тестостеорн са най- високи. Това корелира с техния нагон.
Както естрогенът, така и тестостеронът, стимулират производството на други вещества/хормони, които имат отношение към секс драйва. Такива са например допаминът и норадреналинът/норепинефринът. Позитивните ситуации водят до повишено отделяне на допамин, което пък ни кара да продължим нататък. Това означава, че чувството при сексуален контакт или мастурбация ни кара да искаме отново това преживяване или иначе казано – “Колкото повече, толкова повече”.
Естрогенът стимулира отделянето на допамин, докато тестостеронът помага за по-голямото му производство. Норепинефринът е невротрансмитер (вид химически сигнализатор), който спомага за възбудата, като според проучванията по-високите дози от него водят до по-голямо желание за секс.
Кое намалява либидото ни?
Както е известно, след като нещо е повишено, трябва да спадне. Именно така е с нагонът. След средата на цикъла нивата на естрогена намаляват, постепенно прогестеронът се увеличава т.н лутеална фаза, което впоследствие води до менструация. В този период и нивата на сексуалното желание намаляват. Според някои проучвания ниският естеоген с по-висок прогестерон може да доведат до липса на либидо и сухота на влагалището. Много фактори могат да убият желанието ни като болка, дискомфорт по време на менструация, въпреки че доста жени тогава практикуват секс.
Как хормоните влияят на гениталиите ни при възбуда?
Хормоните ни не влияят само на нагона. Те могат да помогнат контактът/ сексът да доведе до позитивни емоции и удовлетворение.
Тестостеронът помага за осъществяване на ерекция и удоволствие. Освен това при жени играе ключова роля в регулиране на клиторните и вагиналните промени- подобряване на кръвоснабдяването и овлажняването на половите органи.
Кое може на намали или отнеме либидото ни?
Женската сексуална дисфункция ( Female sexual dysfunction, FSD) засяга над 43% от жените по цял свят, като се увеличава в периода на менопауза и все още е обект на научни проучвания. Има много подразделение на сексуалната дисфункция при жени, като това може да доведе до липса на сексуално влечение, организъм, болка при сексуален контакт и липса на възбуда.
Намаленото ниво на естроген може да довече до сухота във влагалището, водещи до дискомфорт и липса на чувствителност на лигавицата. Лечението е свързано с тестостеронови препарати, но с незадоволителен резултат. В съображение за лечението влизат и препарати на основата на естрадиол – подобряват либидото, удоволствието и достигането до оргазъм. Хормоналната контрацепция при жени също е метод за лечение, но има плюсове и минуси. Нежеланите реакции включват сухота и липса на лубрикация, уринарни инфекции. Това води до липса на удоволствие при сексуален контакт.
Контрацептиви на основата на гестаген също влизат в съображение и комбинирани орални контрацептиви.
При липса на тестостерон либидото ни намалява, налице е умора, може да се появи липса на сексуално желание.
Външни фактори за липса на либидо?
Фактори, които могат да окажат влияние на либидото са психологически, фактори на средата ни, биологични фактори.
Доброто сексуално здраве зависи много от уважението към самите нас и желанието ни за такива емоции. Либидото е равни порции ментална стимулация и физическо привличане – целувки, ласки.
Тревожност, депресия, емоционални сривове могат да повлияят на желанието ни за секс. Разпознавайки как стресът ни влияе на хормоналния цикъл може да ни каже много за нашето ментално здраве.
Не забравяйте, че всеки човек е индивидуален и изпитва сексуално удоволствие по различен начин, така че отпуснете напрежението и включете своето въображение.
