Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Пролактинът е хормон, който се произвежда от хипофизата основно и е отговорен за формирането на млечните жлези, производството на кърма и лактацията. Освен това има роля в някои други процеси в тялото. Освен хипофизата малко количество пролактин може да се произвежда от централна нервна система, матка, имунна система и млечни жлези. Повишеният пролактин е състояние, при което се регистрират завишени стойности на хормона при кръвни изследвания. Това състояние не е животозастрашаващо, но може да предизвика инфертилитет и други състояния. 

Високият пролактин е състояние на завишени стойности на пролактин, който най- често е резултат от аденом (доброкачествен тумор) на хипофизата. Определени състояния и прием на медикаменти също могат да доведат до повишен пролактин.  Нормално нивата на пролактин при хората са ниски освен в състояние на бременност и кърмене.

Кой е най-засегнат от хиперпролактинемия? 

  • Най- често това са жените до 40 годишна възраст. Децата рядко имат висок пролактин, мъжете също.

Колко често се наблюдава висок пролактин?

  • Около 1% от населението страда от хиперпролактинемия, като най- честата причина е тумор на хипофизата. Жените са три пъти по- често засегнати. 

Каква е разликата между хиперпролактинемия и пролактином? 

  • Пролактиномът е най- често доброкачествен тумор на хипофизата, който води до хиперпролактинемия. Като причина за хиперпролактинемия могат да бъдат освен тумори на хипофизата, някои медикаменти, стрес, кърмене, бременност. 

Какви са симптомите при хиперпролактинемия? 

Много често това състояние може да протича безсимптомно. Понякога води до инфертилитет, липса на либидо, отделяне на секрет от гърдите, наподобяващ кърма, загуба на костна маса. При жените се наблюдава нередовен месечен цикъл, промени в менструацията, сухота на влагалището. При мъжете се проявява с еректилна дисфункция, ниски нива на тестостерон и гинекомастия( нарастване на млечните жлези).При състояние на пролактином може да се наблюдават промени в зрението, засягащи периферното зрение, главоболие. Освен аденом на хипофизата, висок пролактин има при редица други заболявания и състояния. 

  • При намалена функция на щитовидната жлеза, например при тиреоидит на Хашимото. 
  • Бъбречно заболяване
  • При травми и обриви в областта на гърдите и гръдния кош
  • При синдром на поликистозните яйчници
  • При синдром на Кушинг
  • При синдром на Нелсън- след двустранна адреналектомия- премахване на двете надбъбречните жлези 
  • Други тумори на хипофизата, които са по- големи.
  • Лъчелечение, дори в зони в близост до хипофизата.

Как се поставя диагнозата хиперпролактинемия? 

  • При симптоми и оплаквания, насочващи за високи нива на пролактин, специалистът по ендокринология и гинекология може да назначи кръвно изследване на нивата на пролактин. 
  • При установяване на високи нива на хормона в кръвта изследването се повтаря, като се търси причина. 
  • Провеждат се образни изследвания- Ядрено-магнитен резонанс на хипофиза.

Какво е лечението? 

  • Медикаменти- изписват се лекарства от групата на допаминовите агонист, които потискат секрецията на пролактин
  • При липса на повлияване нивата на пролактин с медикаменти, както и при големи аденоми на хипофизата, се препоръчва оперативно лечение от неврохирург. 
  • Лъчелечение – при неуспешна операция или с цел да се намалят размерите на тумора. 
  • При намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до висок пролактин, се лекува недостигът със синтетични хормони на щитовидната жлеза. 
  • Когато причината за висок пролактин е прием на лекарства се препоръчва смяна на лечението с цел повлияване на високия пролактин. 

Има ли възможност да се предотврати високият пролактин?

За съжаление, няма как да се предотврати хиперпролактинемията. При фамилна история на множествена ендокринна неоплазия (MEH 1), която включва аденом на хипофизата, паращитовиден аденом и тумор на панкреаса може да се следи за поява на някои от симптомите. 

Прогнозата при лечение на хиперпролактинемия е добра при поставяне на навременно лечение и започване на съответната най- подходяща терапия.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Винаги казваме, че трябва да внимаваме  с консумацията на плодове, защото съдържат плодова захар /фруктоза/, но освен това в тях има множество други съставки, които спомагат за по-добрата функция на различни системи. 

Някои от тях спомагат за по-добрата работа на щитовидната жлеза, за доброто чревно здраве и работа на клетките. Някои от плодовете имат положителен ефект върху работата на щитовидната жлеза по следните начини:

  • съдържание на фибри – това означава по-добро здраве на червата и чревния микробиом с производство на бутират. Това води до по-добро здраве за щитовидната жлеза, защото около 20% от Т3 се образува в червата. 
  • плодовете съдържат специални съставки, наречени полифеноли и флавоноиди. Те оказват положителен ефект върху възпалението, метаболизма, клетъчната функция, онкологични заболявания, затлъстяване и здравето на сърцето. Тези съставки също така дават и цвета на тези плодове. Полифенолите и флавоноидите често са съставки в множество хранителни добавки за лечение на някои състояния. Например кверцетинът се съдържа в гроздето и лука, но се използва и за лечение на някои видове алергични реакции. 
  • В плодовете има множество витамини и минерали. Такива са например цинк, селен, магнезий, полезни за щитовидната жлеза.
  • Освен всичко това плодовете, включени в диетата в оптимално количество, намаляват риска от диабет, затлъстяване, рак и сърдечно-съдови заболявания. 

Кои са най-полезните плодове за доброто здраве на щитовидната жлеза?

  • Боровинки

В тях се съдържат множество фитонутриенти и антиоксиданти. Освен това имат ниско калорийно съдържание, нисък гликемичен индекс /водят до малки вариации в нивата на кръвна захар след консумация/. Боровинките съдържат: 

  • Антоцианин; 
  • Проантоцианидин;
  • Мирицетин;
  • Кварцетин;
  • Ресвератрол;

Според проучванията фитонутриентите в боровинките могат да намалят риска от уринарни инфекции, сърдечно-съдови заболявания, намалява риска от деменция, има противовъзпалителен ефект, подобрява симптомите при менопауза, подобрява зрението, намалява риска от остеопороза. 

От гледна точка на щитовидната жлеза, консумацията на боровинки доставя нужните съставки за превенция на оксидативния стрес , с което намалява риска от дисбаланс на щитовидната жлеза, както е при тиреоидита на Хашимото. 

  • Годжи бери

Годжи беритата са плодове и адаптогени, което им позволява да имат ефект при менажиране и справяне със стреса. Те се използват от векове в aзиатските страни и традиционната китайска медицина за третиране на състояния на умора, бъбречни заболявания, очни проблеми, намален имунитет, чернодробни заболявания, репродуктивни проблеми и подобряване на кръвооросяването. При пациенти със заболявания на щитовидната жлеза те имат участие поради ефекта си върху имунитета.

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

До 2035 г. повече от половината население на света ще бъде с наднормено тегло. Най-бързо нараства процентът при децата, предупреждават от Световната федерация по борба със затлъстяването. В курортен комплекс „Албена“ приключи 32-ият Международен конгрес по детско затлъстяване. По темата за затлъстяването и наднорменото тегло в ученическа възраст говори д-р Мария Калинкова, ендокринолог.

„Всеки втори е с наднормено тегло. От 1975 година до момента, броят на хората със затлъстяване и наднормено тегло се е утроил, като до 2035 година броят ще бъде още по-голям. Наистина обхватът на това заболяване достига пределите на пандемия и обхваща и най-малките хора – децата. Реално това крие много рискове за бъдещите поколения заради дългосрочните ефекти на затлъстяването върху човешкия организъм“, отбеляза тя.

По думите й момчетата са по-често засегнати от този проблем. Според Световния атлас по затлъстяване специално за България от 2020 година затлъстелите момчета са 10%, а при момичетата процентите са 8. Прогнозата е, че до 2035 година едната и другата група ще се увеличи с около 10%.

„В днешно време сме повече свидетели на „големите хора“, тоест мъже и жени със затлъстяване в зряла възраст, но постепенно това заболяване се подмладява и засяга и най-малките. Ако преди 20 години сме били свидетели на хора с метаболитен синдром на 40-50 годишна възраст, в момента аз лично имам пациенти на 8-10 години, които са с високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, диабет“, посочи специалистът.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

На първо място причината е, че децата следват примера на своите родители. От друга страна е обездвижването, тъй като повечето деца се занимават с електронните устройства и малко от тях по собствена инициатива излизат навън за да играят. Друга основна причини е и храненето.

„В днешно време децата имат пряк достъп до пакетирани висококалорични храни и малко по малко са отучени да се хранят с готвена, домашно приготвена храна вкъщи“, отбеляза д-р Калинкова.

Тя сподели, че в практиката си е забелязала, че пациентите отлагат до последно посещението си при лекар. Когато обаче отидат, те вече са с втора или трета степен на затлъстяване, която много трудно може да се повлияе само с медикаменти. Понякога се налага и оперативно лечение, т. нар. „метаболитна хирургия“, която е последната стъпка в борбата с наднорменото тегло. Д-р Калинкова призова хората регулярно да посещават лекар и редовно да си правят годишни прегледи, като при установяване на повишаване на теглото да се вземат своевременни мерки.

Спортът е един от начините за справяне с проблема, но това, което мотивира децата да спортуват е техните родители да спортуват. Това са навици, които те придобиват още от малки. Един такъв изграден навик остава като такъв и в осъзнатия живот. Първият белег, по който можем да се ориентираме, че реално има проблем със затлъстяване е рязкото натрупване на мастна тъкан в областта на корема, отбеляза специалистът. Други белези са повишеният апетит към сладки и тестени храни, пристъпите на прималяване, изпотяване, силен глад.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

„Мастната тъкан на корема функционира като самостоятелен ендокринен орган. Тя произвежда хормони, които са хормони на стреса, които са женски полови хормони, които повишават артериалното налягане, повишават количеството на отделения инсулин и водят до множество хормонални нарушения“, каза д-р Калинкова. Тя отбеляза, че храненето трябва да е балансирано, по пет пъти на ден с три основни хранения – закуска, обяд и вечеря с две междинни закуски. Оптималният хранителен режим е на често и по малко, а също така е важно храната да се консумира в определени часове.

„Детето трябва да има оптимално количество сън, тоест 8-10 часа, който също потиска апетита. Тъй като ако ние не си набавяме необходимата енергия чрез съня, търсим много повече храна, за да се чувстваме енергични след това“, посъветва д-р Калинкова. Тя каза още, че:

„Едно десетгодишно дете със затлъстяване, с инсулинова резистентност, почти със сигурност в следващите години ще отключи захарен диабет, сърдечносъдови заболявания като по-голям. Ще отключи нарушения в обмяната на холестерола, тоест дислипидемия. Реално дългосрочните ефекти са предимно за сърдечносъдовата система, нервната система, опорно-двигателния апарат. Абсолютно целият организъм страда поради факта, че детето е с наднормено тегло или със затлъстяване.“

Личната мотивация, както и подкрепата от приятелския и семеен кръг са ключови фактори за постигането на положителен резултат, посочи д-р Калинкова.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

Менопауза и физическа активност – как да се чувстваме по-енергични?

Менопауза и физическа активност – как да се чувстваме по-енергични?

Повечето жени навлизат в менопауза между 45 и 55 години, като за ранна менопауза се смята възрастта под 45 години на настъпване на менопауза, а за преждевременна менопауза под 40 години.

Менопаузата настъпва, когато яйчниците спират да произвеждат яйцеклетки, което се съпровожда с ниски нива на естроген – хормонът контролиращ репродукцията.

Диагнозата се поставя при липса на менструация над 12 месеца, като симптоми като топли вълни и емоционална лабилност са налице много преди това, т.н. Период на перименопауза.

Хормоните се променят, както по време на  менопаузата, така и при физическа активност. Важно е физическото  натоварване  да бъде съобразена с нуждите на организма.

Какво казва науката?

  • Знаете ли,че 39% от всички физически активности проучват предимно жените?
  • Те преминават през 7 различни хормонални фази през живота си за разлика от мъжете, затова е важно да физическата активност да бъде съобразена с това.

Колко пъти сте били питани за хормоналния си статус при започване на тренировка?

  • В различните възрасти жените имат различни нива на хормони, което налага и съобразяване на физическата им активност.
  • Според проучване върху 1 милион жени от Американския университет по Акушерство и Гинекология, няма връзка между менопаузата и наддаването на тегло.

По-важно е обаче следното: 

  • Вида на упражненията и времето, по което ги правите има повече значение по време на менопауза. Тук важи правилото- Интензивни упражнения – рано; Упражнения с тежести – вечер; 
  • При интензивни упражнения се покачват нивата на кортизол /хормонът на стреса и енергията/;
  • Спортът вечер с високоинтензивни тренировки е подходящ за сутрин иназе води до напълняване;
  • Вечер е по-подходящо да се практикува йога или разходки;

Следете езика на тялото:

  • Не следвайте препоръки и твърдения колко кардио и колко силови тренировки са ви нужни на седмица;
  • Следете как се чувствате, колко часа спите и колко стрес имате през деня;
  • Намаляващите нива на естрогени, правят организма по-податлив на стрес- каквито са упражненията. Това води до натрупване на мастна тъкан;
  • Упражнения като йога и разходка- понижават нивата на стрес;

Тренирай повече – яж по-малко? Вече не!

  • За повече сила и енергия- имаме нужда от мускулна маса;
  • Мускулите се нуждаят от стимул, почивка и храна- пазете баланса;

Заложете на упражнения за наддаване на мускулна маса:

  • Кардиото може да Ви застари по-бързо заради оксидативния стрес;
  • Силовите тренировки заменят слабата мускулатура с метаболитно активна такава;

Не пропускайте възстановяване: 

  • Всяка мускулна група се нуждае от 48 часа възстановяване
  • след 40 години- са нужни дори 72 часа между тренировките за възстановяване;
  • няма разлика между 2 и 3 тренировки седмично за мускулната сила и издръжливост;
  • нужна е пълноценна храна със съдържание на протеин;

Менопаузата е труден период. Слушайте тялото си, стремете се към баланс между високо енергийни тренировки и разходки в парка. Движението през менопаузата изисква смяна на начина на мислене. 

 

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които контролират как тялото използва енергията и има значение както за майката, така и за бебето по време на бременност.

Какво е щитовидната жлеза? 

Тя е пеперудообразна жлеза, която се разполага в шията и произвежда хормони, които контролират метаболизма и са важни за добро здраве. По време на бременност тя има съществено значение за доброто състояние на майката и на бебето. 

Как бременността влияе на щитовидната жлеза?

По време на бременност се повишават нивата на щитовидните хормони, за да осигурят нормално протичане на бременността, докато бебето има собствена щитовидна жлеза, която започва да работи 10-12 седмица на бременността, но е напълно завършила развитието си през третото тримесечие на бременността.  Затова нормалната функция на щитовидната жлеза е много важна и за майката, и за бебето.

Каква е разликата между свръхактивна щитовидна жлеза и такава с намалена функция?

  • намалената функция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/ може да се дължи на намален прием на йод, съществуващо заболяване на жлезата /автоимунно заболяване/ или предхождащо страдание на жлезата. 
  • свръхактивната жлеза /хипертиреоидизъм/ е най-често състояние, което се развива в резултат на прекомерно производство на жлезата на хормони /Базедова болест/.

Тиреоидната дисфункция /заболяване на щитовидната жлеза/ засяга 2-3 от 100 бременни жени. Както повишената, така и намалената функция трябва да бъдат открити на време и лекувани от ендокринолог. 

Какви са симптомите на заболяване на щит. жлеза?

При намалено производство на хормони на жлезата симптомите са:

  • липса на енергия, умора, сънливост, чувство за студ, косопад, запек;
  • някои жени могат да не забележат никакви оплаквания;

При повишена функция на жлезата

  • отслабване, непоносимост към горещини, високо кръвно налягане;

Какви са тестовете за установяване на забоялване?

  • провеждат се кръвни и образни  изследвания/ ехография на щит. жлеза/ , назначени от ендокринолог на хормоните на щитовидната жлеза;

Редовно проследяване налагат пациенти с:

  • симптоми както при заболяване на щит. жлеза;
  • с известно заболяване и фамилна обремененост за такова;
  • с операция на жлезата;
  • с гуша;
  • с анамнеза за спонтанен аборт или преждевременно разждане;
  • с трудности при забременяване;
  • с тип 1 захарен диабет;
  • със наднормено тегло или затлъстяване;
  • над 30 годишна възраст или повече;

Синдром на поликистотните яйчници – какво трябва да знаем?

Синдром на поликистотните яйчници – какво трябва да знаем?

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ)?

  • едно от най- честите ендокринни заболявания  при жени в репродуктивна възраст 6-21%;
  • най- честата причина за липса на овулация;
  • трудно се поставя диагнозата и често се пропуска;

Как се поставя диагнозата СПКЯ?

За да се постави диагнозата поликистозните на яйчниците, в клиничната практика са разработени така наречените Ротердамски критерии, които представляват следното:

  •  множество малки кисти на яйчниците;
  • високи нива на мъжките полови хормони при жени (високи андрогени), проявяващи се като кистозно акне, мазна кожа, повишено окосмяване по лицето (брадичка, бакенбарди, мустак);
  • липса на овулация (няма освобождаване на яйцеклетки), нередовен месечен цикъл или трудности при забременяване;

Необходими са налични 2 критерия от общо три за поставяне на диагнозата почисти не овариален синдром.

Какви видове СПКЯ има?

  • при повишен инсулин, на базата на инсулинова резистентност- най- често срещан;
  • при повишени хормони, произвеждани от надбъбречните жлези до 25% от случаите;
  • въз основа на възпаление, хроничен стрес , лош хранителен режим, токсини, генетични фактори, високоинтензивно тренировки;
  • след употреба на противозачатъчни медикаменти;

Какви изследвания са необходими за доказване на синдрома на поликистичните яйчници?

  • ехографско изследване на яйчниците и броя кистичка в тях;
  • изследване на полови хормони като тестостерон, DHEA-S, андростендион, 17-ОН прогестерон;
  • лутеинизиращ хормон ( LH), фоликулостимулиращ хормон ( FSH), установяване на тяхното съотношение, пролактин;
  • изследване в насока инсулинова резистентност – кръвна захар, инсулин, провеждане на орален глюкозо- толерантен тест, HOMA индекс;

Всеки пациент е индивидуален и налага индивидуализиран подход.

Вдъхновение на седмицата: Неврологът д-р Мария Чолакова за изкуството и медицината

Вдъхновение на седмицата: Неврологът д-р Мария Чолакова за изкуството и медицината

Здравейте, приятели и пациенти на д-р Калинкова. Казвам се д-р Мария Чолакова и освен на медицината животът ми е отдаден и на изобразителното изскуство.

От детска възраст се влюбих в маслените бои и платното, последваха и множество изложби, но по-голямата ми любов се оказа медицината и желанието да помагам на хората. 

Вниманието ми бе насочено към тази професия, след кaто моята майка претърпя сериозна оперативна интервенция. След това разбрах, че истинското ми призвание е да помагам на хората. 

Завършила съм медицина в Медицински университет – София. След дипломирането си работих за кратко като доброволец в Клиниката по Неврология на ВМА в София и в Клиниката по Анестезиология на ИСУЛ „Царица Йоанна“. През 2016 г. сбъднах мечтата си и придобих специалност по неврология. Защитила съм научна и образователна степен „доктор” на тема „ Рисков профил и особености в етиологията, патогенезата и протичането на исхемичния мозъчен инсулт при пациенти под 50-годишна възраст”, с научен ръководител проф. Иван Стайков, д.м. Смятам, че е важно да представим достатъчно информация на пациентите си и да намалим риска от социално-значимите заболявания. Интересите са ми в областта на мозъчно-съдовите и демиелинизиращите заболявания.

Изкуството и медицината са едно цяло – както лечебният процес включва както лечение на тялото, така и душата.  Изкуството във всичките му форми е това, което ни прави хора. 

 

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Гост на седмицата: д-р Десислава Иванова, специализант-офталмолог в Клиника „Зора“

Според Международната диабетна федерация болните от захарен диабет през 2021г. надвишават 425 милиона, което се равнява на около 84% от популацията – т.е. 1 от 11 е със захарен диабет. 

Захарният диабет е системно заболяване, което засяга множество органи, включително очите. При недобър контрол на кръвната захар едно от усложненията на захарния диабет е  диабетната ретинопатия. Рисковите фактори са свързани с начина на живот и навиците, обучението на пациентите, типа диабет, давността му, инсулиновата зависимост и възрастта на пациента. В момента на диагностицирането на захарен диабет тип 2, диабетната ретинопатия е значително по-честа, спрямо пациентите с тип 1 захарен диабет. Диабетната ретинопатия не е остро заболяване, тя се развива постепенно. Колкото от по-дълго време имате диабет, толкова е по-вероятно да имате диабетна ретинопатия.

Високите стойности на кръвната захар причиняват увреждане на кръвоносните съдове в ретината, оток в макулата (мястото на най-ясно зрение), а в тежки случаи до появата и на нови неправилни съдове и на кръвоизливи вътре в окото. Всичко това може да причини необратима загуба на зрението при ненавременна диагностика и лечение.

Ранните стадии нямат симптоми. Когато обаче заболяването напредва, може да забележите замъглено зрение, поява на плуващи мътнини, тъмни петна, понижено зрение, промяна в цветовете. Това не може да се коригира с очила, а при невзимане на мерки може да се стигне и до пълна загуба на зрение. Обикновено се засягат и двете очи. Усложненията при нелекувана диабетна ретинопатия включват кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, глаукома и загуба на зрението. 

Всичко това може да бъде предотвратено при добър контрол на диабета и редовни годишни прегледи при очен лекар с разширяване на зениците и оглед на очното дъно. Могат да бъдат необходими и допълнителни изследвания – снимка на очното дъно, ОСТ (скенер), флуоресцеинова ангиография (инжектиране на контраст във вените, с който да се огледат кръвоносните съдове на ретината). 

Най-важното условие за спиране на прогресията на заболяването е добрият контрол на кръвната захар. При вече налични промени в очното дъно, може да се наложи лечение с лазер или инжекции в окото през определен интервал от време, а в най-тежките случаи – операция, при която се премахва стъкловидното тяло.