От СПКЯ към ПМЯС: новата терминология и какво означава за пациентките

2 мин.
От СПКЯ към ПМЯС: новата терминология и какво означава за пациентките

В продължение на десетилетия състоянието, познато като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), беше едно от най-често диагностицираните ендокринни нарушения при жените в репродуктивна възраст. През последните години обаче експерти от цял свят поставиха въпроса дали това наименование действително отразява същността на заболяването.

В резултат на международни дискусии и научни консенсуси все по-често се използва терминът ПМЯС (поликистозен метаболитно-андрогенен синдром), а в международната литература се обсъжда промяна на названието на PCOS, така че то да описва по-точно заболяването и неговите последици.

Защо терминът СПКЯ е проблематичен?

Наименованието „синдром на поликистозните яйчници“ създава впечатление, че основният проблем са яйчниците или наличието на кисти.

Всъщност:

  • много жени със СПКЯ нямат поликистозна ехографска находка;
  • част от здравите жени могат да имат поликистозен вид на яйчниците без да страдат от синдрома;
  • заболяването далеч надхвърля репродуктивната система.

Съвременните научни данни показват, че СПКЯ е комплексно състояние, което включва нарушения в метаболизма, хормоналния баланс и репродуктивното здраве.

Какво представлява ПМЯС?

Новата терминология поставя акцент върху същността на заболяването:

  • повишени нива на андрогени;
  • метаболитни нарушения;
  • нарушения в овулацията;
  • повишен риск от дългосрочни здравословни усложнения.

Така фокусът се измества от ехографската находка към реалните механизми, които стоят зад заболяването.

Какви симптоми могат да насочат към диагнозата?

Най-честите прояви включват:

  • нередовен менструален цикъл;
  • липса на овулация;
  • затруднения при забременяване;
  • акне;
  • омазняване на кожата;
  • засилено окосмяване по лицето и тялото;
  • косопад;
  • наднормено тегло и затлъстяване.

Важно е да се отбележи, че не всяка пациентка има всички симптоми.

Защо метаболитната страна е толкова важна?

Все повече изследвания показват, че при много жени със СПКЯ се наблюдават:

  • инсулинова резистентност;
  • предиабет;
  • захарен диабет тип 2;
  • повишени триглицериди;
  • нисък HDL холестерол;
  • артериална хипертония;
  • неалкохолна мастна чернодробна болест.

Именно затова новата терминология подчертава метаболитния компонент на заболяването.

Какво означава промяната за пациентките?

Промяната в името не означава промяна в диагнозата или лечението.

Тя има за цел:

  • да подобри разбирането на заболяването;
  • да намали объркването около термина „поликистозни яйчници“;
  • да насочи вниманието към дългосрочните метаболитни рискове;
  • да подпомогне по-ранната диагностика и профилактика.

За пациентките това означава по-цялостен подход, който включва не само гинекологични, но и ендокринологични, метаболитни и кардиоваскуларни аспекти.

Защо ранната диагноза е важна?

Навременното разпознаване на състоянието позволява:

  • подобряване на менструалния цикъл;
  • оптимизиране на фертилитета;
  • контрол на телесното тегло;
  • намаляване на риска от диабет тип 2;
  • подобряване на качеството на живот в дългосрочен план.

СПКЯ, или както все по-често се обсъжда – ПМЯС, е много повече от проблем с яйчниците. Това е комплексно състояние, което изисква индивидуален и мултидисциплинарен подход.

Разбирането на заболяването е първата стъпка към успешното му контролиране.

Попуплярни постове

Менопауза и тегло: защо старите правила вече не работят

2 мин.
Менопауза и тегло: защо старите правила вече не работят

Все повече жени между 45 и 55 г. споделят едно и също: хранят се както винаги, движат се както винаги, а теглото се покачва – особено около корема. Това не е въпрос на воля. В перименопаузата спадът на естрогена променя разпределението на мастната тъкан, влошава инсулиновата чувствителност и – заедно с накъсания сън и повишения кортизол – създава метаболитна среда, в която „същото“ просто вече не дава „същия“ резултат.

Какво се променя в тялото

Естрогенът влияе на това къде се складират мазнините. С неговия спад тялото преминава от „бедрено-седалищен“ към „коремен“ тип отлагане – висцерална мазнина, която е метаболитно по-активна и по-рискова. Едновременно нощните изпотявания и безсънието вдигат кортизола, а хроничният стрес и недоспиването сами по себе си насърчават складирането на мазнини в корема.

Какво правят другите – и къде е разликата

Голяма част от съдържанието онлайн – включително от health-инфлуенсъри и някои телемедицински платформи – свежда менопаузата до един продукт: добавка, „хормон на младостта“ или чудодейна формула. Паралелно се вижда и обратната крайност: пренебрегване на симптомите като „нормална възраст“. Съвременният ендокринологичен подход е друг – ниско-дозова хормонозаместителна терапия, започната по симптоми, а не само по лабораторни стойности, при внимателна преценка на индивидуалния риск, плюс реална работа по метаболизма. Диетолозите и нутриционистите често акцентират върху калориите; ендокринологичната рамка добавя хормоналния и инсулиновия контекст, който обяснява защо калорийният дефицит сам по себе си често е недостатъчен.

Ролята на GLP-1 терапиите

Анализи от 2025–2026 г. показват, че GLP-1 медикаментите (напр. тирзепатид) са еднакво ефективни при жени в пери- и постменопауза, както при по-млади. Това е важно, защото дълго време имаше съмнение, че „в менопауза не помагат“. Помагат – но като инструмент в стратегия, не като самостоятелно решение. Без изграждане на навици и защита на мускулната маса ефектът не е устойчив.

Какво работи в практиката

Основата остава скучна, но ефективна: достатъчно белтък на всяко хранене, силови натоварвания няколко пъти седмично за защита на мускула, движение след нахранване, приоритет на съня. Върху тази основа – при показания – се добавят HRT и/или GLP-1. И задължително: проверка на щитовидната функция, защото хипотиреоидизмът дава припокриващи се симптоми и често се пропуска.

Заключение

Менопаузалното наддаване не е провал на дисциплината, а смяна на физиологичните правила. Подходът, който работи, е индивидуален, метаболитно ориентиран и проследим – далеч от обещанията за едно вълшебно решение.

Попуплярни постове

Социалните медии като новия профил на лекаря — д-р Мария Калинкова на Втория национален конгрес по затлъстяване BASORD 2026

2 мин.
Социалните медии като новия профил на лекаря — д-р Мария Калинкова на Втория национален конгрес по затлъстяване BASORD 2026

Лекарят вече е онлайн — дали е там, където трябва да бъде?

На 5–7 юни 2026 г. в София се проведе Вторият национален конгрес по затлъстяване с международно участие, организиран от Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и свързаните заболявания (BASORD). Събитието събра водещи специалисти от България и чужбина, които обсъдиха най-актуалните научни данни, терапевтични подходи и предизвикателства в диагностиката и лечението на затлъстяването.

Сред поканените лектори беше и д-р Мария Калинкова, дм – специалист по ендокринология и болести на обмяната, която представи лекция на тема:

„Социалните медии – новият профил на лекаря“

В своята презентация д-р Калинкова акцентира върху променящото се поведение на пациентите в дигиталната ера и нарастващото значение на социалните медии като източник на здравна информация.

По време на лекцията бяха представени данни, показващи, че милиони хора ежедневно търсят медицинска информация онлайн и често вземат решения, свързани със здравето си, въз основа на съдържание, публикувано в интернет. Обсъдени бяха както възможностите, така и рисковете, свързани с разпространението на здравна информация в социалните мрежи.

Особено внимание беше отделено на проблема с дезинформацията, ролята на медицинските специалисти в създаването на достоверно съдържание и необходимостта лекарите да бъдат активни участници в дигиталното пространство.

Социалните мрежи като инструмент за здравно образование

Д-р Калинкова подчерта, че социалните платформи могат да бъдат ценен инструмент за повишаване на здравната грамотност на обществото, когато информацията е научно обоснована, разбираема и представена от квалифицирани медицински специалисти.

Според представените данни пациентите все по-често търсят информация за заболявания, лечение, профилактика и избор на специалист именно онлайн. Това поставя пред медицинската общност отговорността да осигурява надеждни източници на информация и да противодейства на разпространението на митове и невярно съдържание.

Значение за съвременната медицинска практика

Участието на д-р Калинкова в научния форум е част от нейната активна дейност в областта на медицинското образование, профилактиката и популяризирането на доказателствената медицина.

Темата за комуникацията между лекар и пациент извън пределите на кабинета става все по-актуална, особено в контекста на хроничните заболявания като затлъстяване, диабет, заболявания на щитовидната жлеза и метаболитни нарушения, при които дългосрочната информираност и ангажираност на пациента са ключови за успеха на лечението.

Участието в конгреса предостави възможност за обмен на опит с водещи специалисти в областта на затлъстяването и затвърди ангажимента на д-р Мария Калинкова към внедряването на съвременни и научно обосновани подходи в грижата за пациентите.

Социалните медии като новия профил на лекаря — д-р Мария Калинкова на Втория национален конгрес по затлъстяване BASORD 2026 - Image 1

Попуплярни постове

25 май – Световен ден на щитовидната жлеза: защо е важно да познаваме заболяванията ѝ

2 мин.
25 май – Световен ден на щитовидната жлеза: защо е важно да познаваме заболяванията ѝ

Попуплярни постове

АМХ — какво казва този хормон за яйчниковия ви резерв?

3 мин.
АМХ — какво казва този хормон за яйчниковия ви резерв?

Какво е АМХ?

АМХ — антимюлеровият хормон — се произвежда от малките фоликули в яйчниците и е най-точният наличен маркер за яйчниковия резерв: броя и качеството на оставащите яйцеклетки.

За разлика от ЛХ, ФСХ и естрадиола, АМХ не се влияе от фазата на менструалния цикъл. Може да се изследва във всеки ден на месеца — на гладно или не — което го прави изключително удобен и надежден показател.

Какво всъщност измерва АМХ?

Яйчниците на жената съдържат краен брой фоликули — те не се обновяват. Всеки месец група от тях навлиза в развитие, но само един (при нормален цикъл) достига зрялост и овулира. АМХ се секретира именно от тези малки, „чакащи“ фоликули.

Колкото повече активни фоликули — толкова по-висок АМХ. Колкото по-малко — толкова по-нисък.

Това го прави директен прозорец към репродуктивния потенциал на яйчниците.

Какви са референтните стойности?

Стойностите варират леко според лабораторията и метода на измерване, но като ориентир:

Стойност (ng/mL) Интерпретация
> 4.0 Висок резерв (характерно за СПКЯ/ПМОС)
1.5 – 4.0 Нормален резерв
1.0 – 1.5 Нисконормален резерв
0.5 – 1.0 Нисък резерв
< 0.5 Много нисък резерв

Важно: АМХ не измерва качеството на яйцеклетките — само техния брой. Нормален АМХ не гарантира нормална овулация и успешна бременност, и обратно — нисък АМХ не означава невъзможност за забременяване.

Кога е нисък АМХ?

Нисък АМХ се наблюдава при:

  • Напреднала репродуктивна възраст — естественото намаляване на резерва с годините
  • Преждевременна яйчникова недостатъчност (ПЯН) — когато резервът намалява преди 40-годишна възраст
  • След операции на яйчниците — ендометриоза, кисти, хирургични интервенции намаляват функционалната яйчникова тъкан
  • След химиотерапия или лъчелечение
  • Тютюнопушене — доказано ускорява намаляването на резерва
  • Автоимунни заболявания — включително Хашимото и системни автоимунни процеси

Кога е висок АМХ?

Повишеният АМХ невинаги е добра новина. Той е характерен за:

  • СПКЯ / ПМОС — при синдрома на поликистозните яйчници (сега официално преименуван на ПМОС) АМХ може да бъде 2–3 пъти над нормата, тъй като яйчниците съдържат много малки, незрели фоликули, които не достигат овулация
  • Гранулозоклетъчен тумор на яйчника — рядко, но АМХ се използва и като туморен маркер в този контекст

При ПМОС високият АМХ не означава „повече фертилитет“ — означава нарушена фоликулна селекция и хронична ановулация.

АМХ и СПКЯ/ПМОС — специална връзка

С публикуването на новото международно консенсусно становище (май 2026 г., The Lancet), АМХ е посочен като уникален биомаркер при ПМОС — отразяващ едновременно яйчниковия резерв и участващ в патогенезата на синдрома като невроактивен хормон.

При жени с ПМОС изследването на АМХ помага да се:

  • Потвърди диагнозата (особено при неясна ехография)
  • Прецени тежестта на синдрома
  • Планира терапевтичният подход
  • Проследи отговорът към лечение

Кога да изследвате АМХ?

Изследването е подходящо при:

  • Планиране на бременност след 30-годишна възраст
  • Нередовен или липсващ цикъл
  • Диагностицирано или съмнение за СПКЯ/ПМОС
  • Фамилна анамнеза за ранна менопауза
  • Преди започване на стимулация при асистирана репродукция
  • След операция на яйчниците
  • Проследяване на яйчниковата функция при автоимунно заболяване

АМХ не замества ЛХ, ФСХ и естрадиол при изграждане на пълен хормонален профил — той е допълващ, но изключително ценен елемент.

Резултатът изисква контекст

АМХ е лабораторна стойност. Тя придобива смисъл само когато се постави в клиничен контекст — заедно с възрастта, симптомите, ехографската картина, останалите хормони и репродуктивните цели на пациентката.

Не интерпретирайте резултата сами. Ниска стойност може да е тревожна при 28-годишна жена и напълно очаквана при 43-годишна. Висока стойност може да е знак за ПМОС, не за „отличен резерв“.

Запишете консултация

Ако искате да изследвате АМХ или да разберете какво означава вашият резултат в цялостния хормонален контекст — запишете час за консултация.

Приемам в София и Гоце Делчев. Работя съвместно с лаборатория Лабдерма „Д-р Калинкови“ в Гоце Делчев, където можете да направите АМХ заедно с пълен хормонален профил на едно място.

📍 Запишете час: drkalinkova.bg 📍 Лаборатория: labderma.eu

Източници: Teede HJ et al. Polycystic ovary syndrome in 2025 — insights and innovations. Fertility and Sterility, 2025.Teede HJ et al. Polyendocrine metabolic ovarian syndrome, the new name for polycystic ovary syndrome: a multistep global consensus process. The Lancet, май 2026.

Попуплярни постове

СПКЯ вече се казва ПМОС: Какво означава новото име за вас?

3 мин.
СПКЯ вече се казва ПМОС: Какво означава новото име за вас?

Ако сте диагностицирана със синдром на поликистозните яйчници или търсите отговор на въпроса „защо менструацията ми е нередовна, защо наддавам на тегло и защо ми расте коса там, където не трябва“ — тази статия е за вас.

На 12 май 2026 г., световната медицина направи нещо, което чакаше повече от три десетилетия: официално смени името на СПКЯ.

Новото название: Полиендокринен метаболитен овариален синдром (ПМОС)

Световен консенсус, публикуван днес в престижното списание The Lancet, обявява, че синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ / PCOS) вече официално носи ново название — Polyendocrine Metabolic Ovarian Syndrome (PMOS), или на български: Полиендокринен метаболитен овариален синдром (ПМОС).

Зад тази промяна стоят 14 години международна работа, над 56 водещи академични, клинични и пациентски организации, сред които и Endocrine Society, и над 14 000 жени с това заболяване от целия свят, дали своя глас.

Защо старото название беше проблем?

Терминът „синдром на поликистозните яйчници“ насочваше вниманието към „кисти по яйчниците“ — структура, която всъщност не е задължителна за диагнозата и не е нейната основна характеристика.

Резултатите бяха осезаеми:

  • Закъсняла диагноза — жени с нормална ехография на яйчниците бяха пропускани
  • Фрагментирано лечение — синдромът се лекуваше само гинекологично, без да се адресира метаболитната му основа
  • Стигма — самото название предизвикваше объркване и страх от „кисти“
  • Ограничено финансиране за изследвания — болестта не беше разпозната като ендокринно-метаболитно заболяване

Какво означава новото название?

Трите думи в „ПМОС“ са избрани с точност:

Полиендокринен — признава, че в основата на синдрома стоят множество взаимодействащи хормонални нарушения: инсулинова резистентност, хиперандрогенизъм, нарушена неuroендокринна регулация. Не е само „проблем с яйчниците“.

Метаболитен — включва инсулиновата резистентност, наднорменото тегло, повишения риск от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания като неотменна част от картината.

Овариален — запазва връзката с яйчниковата дисфункция, нарушената овулация и репродуктивното здраве, тъй като те остават ключови характеристики на синдрома.

Какво се случи в числа

  • Засегнати: 1 от 8 жени в репродуктивна възраст, или над 170 милиона по целия свят
  • Участници в процеса по преименуване: над 22 000 души за период от 11 години
  • Организации, подкрепили промяната: 56, включително ESHRE, Endocrine Society, AE-PCOS Society
  • Консенсусът за новото название е постигнат: февруари 2026 г.
  • Официална публикация: 12 май 2026 г., The Lancet

Какво означава това за вас като пациент?

Промяната на названието не е само семантика. Тя носи практически последствия:

В клиничната практика — очаква се актуализиране на диагностичните насоки, включване на ендокринолози и диетолози като ключови специалисти в лечението, не само гинеколози.

В медицинското образование — следващите поколения лекари ще учат за ПМОС като за хормонално-метаболитно заболяване, не като гинекологичен проблем.

В международните класификации — МКБ и другите системи ще актуализират кодовете и дефинициите.

За вас лично — ако имате СПКЯ/ПМОС и досега сте получавали само хапче за менструация и нищо повече, знайте: вашата диагноза изисква цялостен поглед — оценка на инсулиновата резистентност, метаболитния профил, телесното тегло, кожните прояви и психичното здраве.

Какво включва правилното проследяване при ПМОС?

При моите пациентки с СПКЯ/ПМОС аз работя с:

  • Хормонален профил — ЛХ, ФСХ, тестостерон, DHEA-S, SHBG, пролактин
  • Метаболитна оценка — глюкоза и инсулин на гладно, HOMA-IR, HbA1c, липиден профил
  • Щитовидна жлеза — TSH, fT4, антитела (честа коморбидност)
  • Витамин D и желязо — дефицитите влошават симптомите
  • Ехография на яйчниците — в контекста на цялостната картина, не като единствен критерий

Моето мнение като ендокринолог

Тази промяна закъсня — но е добре дошла.

В кабинета ми всеки ден виждам жени, при които СПКЯ е диагностиран „случайно“ на ехография, без да им е обяснено, че зад нередовния цикъл стои инсулинова резистентност. Без да им е направен глюкозо-инсулинов тест. Без да им е казано, че рискът от диабет тип 2 е реален и намалим.

„ПМОС“ поставя ендокринологията в центъра на тази диагноза — там, където тя винаги е трябвало да бъде.

Имате въпроси?

Ако имате поставена диагноза СПКЯ или подозирате, че симптомите ви отговарят на тази картина — нередовен цикъл, нежелано окосмяване, акне, трудно отслабване, инсулинова резистентност — запишете консултация. Заедно ще направим пълна ендокринна и метаболитна оценка.

📍 Приемам в София и Гоце Делчев 📞 Запишете час чрез сайта: drkalinkova.bg

Източници: Teede HJ et al. Polyendocrine metabolic ovarian syndrome, the new name for polycystic ovary syndrome: a multistep global consensus process. The Lancet, 12 май 2026. Endocrine Society News Release, 12 май 2026.

Попуплярни постове