Д-р Мария Калинкова в интервю за BTV: Какви са симптомите при дефицит на витамини?

Д-р Мария Калинкова в интервю за BTV: Какви са симптомите при дефицит на витамини?

Какви са симптомите при дефицит на витамини? На тази тема д-р Калинкова бе гост в предаването „Преди обед“ и рубриката „Здрави“ с д-р Мартин Генов.  Полезна тема особено в този зимен период – гледайте видеото, за да разберете как да разпознаете, че имате липси в организма си.

Цялото интервю може да гледате ТУК и тук:

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Пациентите с леки до умерени симптоми не налагат лечение. При тежки оплаквания се започва медикаментозно лечение, като трябва да се вземе под внимание дали пациентката кърми. 

При фаза 1 на постпарталния тиреоидит се включват понякога бетаблокери, кортикостероиди, симптоматично лечение на основните оплаквания.

При втора 2 с хипотиреоидизъм се включва хормоно-заместителна терапия, като се налага проследяване от ендокринолог. 

Запомнете: 

Постпарталният тиреоидит е преходно състояние при 80% от пациентите.

12 до 18 месеца са нужни за пълно възстановяване на функцията на жлезата след лечение.

Пациентките след преболедуван постпартален тиреоидит могат отново да забременеят.

До 20% от пациентите могат отново да развият постпартален тиреоидит при следваща бременност.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог 

Вие питате, д-р Калинкова отговаря: Какво е постпартален тиреоидит?

Вие питате, д-р Калинкова отговаря: Какво е постпартален тиреоидит?

Постпарталният тиреоидит в рядко заболяване, което се развива в първата година след раждане. Представлява вид тиреоидит, възпаление на щитовидната жлеза. 

Постпарталният  тиреоидит преминава през следните фази: 

Първа фаза: възпалението на щитовидната жлеза предизвиква повишаване на хормоните на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм. Тази фаза обикновено се случва между 1 и 6 месеца след бременност и може да продължи от 1 седмица до 3 месеца.

Втора фаза: Щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони – хипотиреоидизъм. Това състояние е от 4-ия до 8-ия месец след раждане и може да продължи до 1 година. 

Трета фаза: Щитовдината жлеза възстановява нормална функция. 

Тези три фази не са еднакви при всеки пациент. Заместителна терапия може да бъде започната при ниски нива на тиреоидните хормони. 

Каква е честотата на постпарталния тиреоидит? 

Установено е, че между 5-10% от хората имат постпартален тиреоидит  в първата година след раждане, аборт или мисаборт. Този процент е дори по-висок при хора с подлежаща болест на щитовидната жлеза. 

Какви са симптомите на постпартален тиреоидит? 

Повечето жени нямат симптоми в първата фаза на болестта. Но ако все пак се проявят оплаквания, те могат да бъдат: 

  • Напрегнатост
  • Косопад
  • Отслабване на тегло
  • Сърцебиене
  • Чувствителност към топлина

При втората фаза на тиреоидита оплакванията са: 

  • Умора
  • Напълняване
  • Депресия
  • Суха кожа
  • Запек 

Какво предизвиква постпарталния тиреоидит? 

При постпарталния тиреоидит има антитела, които атакуват щитовидната жлеза. Антителата в нормални условия предпазват организма от вируси и бактерии, но при постпарталния тиреоидит те нападат щитовидната жлеза. Този процес наподобява тиреоидита на Хашимото. 

Все още е обект на проучвания кое предизвиква това възпаление на жлезата след раждане. Освен това, предполага се, че такива пациенти са с недиагностициран тиреоидит на Хашимото. 

Кои хора са с повишен риск от развитие на постпартален тиреоидит?

  • Такива с преболедуван вече постпартален тиреоидит
  • Пациенти с тип 1 захарен диабет
  • Имат фамилна обремененост за тиреоидни заболяване
  • Имат положителни антитела- анти- пероксидазни и анти- тиреоглобулинови антитела преди забременяване.

Как се поставя диагнозата? 

  • След проведена консултация с ендокринолог и обсъждане на симптомите е необходима диагностика на тиреоидните хормони- ТСХ, ФТ4, ФТ3, както и ехография на щитовидната жлеза. 

Най-често това е достатъчно за поставяне на диагнозата. 

Как се лекува постпарталният тиреоидит – четете ТУК!

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост и как да се справим с нея – ендокринологът д-р Мария Калинкова гостува в предаването “Неделни нюанси” по БНТ 2 

 

Лактозната непоносимост – какво представлява и как да се справим  

Лактозната непоносимост е състояние, при което организмът не може да обработва лактозата от млечните продукти и млякото. Като следствие се проявяват оплаквания и симптоми при хората, засегнати от този проблем.

От лактозна непоносимост могат да страдат хора от всичко възрасти – бебета, подрастващите деца и възрастни хора. Няма ограничение във възрастта. Най-често засегнати са хората между 20 и 40-години, като това е средно между 75 и 90% от засегнатата популация.

Нараства ли броят на хората с лактозна непоносимост?

Наблюдава се завишаване на процента от хора, диагностицирани с лактозна непоносимост. Но хората в днешно време са доста по-информирани, имат неограничен достъп до специалисти, с които да се консултират, и да се установи това заболяване.

Най-често срещаните симптоми за лактозната непоносимост

Най-често срещаните симптоми се проявяват средно около 1 час след консумация на мляко и млечни продукти, като се характеризират с:

  • подуване на корема
  • диария
  • болки 

Като цяло оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт. 

Как се диагностицира лактозната непоносимост? 

Най-лесният начин за установяване на такава непоносимост е ограничаване на мляко и млечни продукти. И ако симптомите отшумят или поне намалят, това доказва, че имаме непоносимост към лактозата. Съществуват обаче и кръвни тестове, които са на базата на прием на лактоза и 2 часа след това изследване нивата на кръвната захар. Тъй като лактозата в организма се разгражда до проста захар – глюкоза – и до галактоза. Когато ние усвояваме лактозата, трябва да се завишат нивата на захарта в кръвта. Но това, разбира се, има и някои изключения и фалшиво положителни резултати. Например, при диабетици, които по принцип имат по-висока кръвна захар, този тест не може да бъде приложим.

Може ли с течение на времето да се развие лактозна непоносимост или тя е вродена?

По принцип е генетично детерминирана – т.е имаме генетичен дефект в гена за лактозата, който се намира във втора хромозома. И вече оттам зависи факторите на околната среда какви са за съответния човек и кога ще се отключи тази непоносимост – дали в по-ранен етап от живота, дали в по-късен етап, дали вследствие на някакъв друг проблем, свързан със стомашно-чревния тракт, защото има т.нар. вторична форма на лактозна непоносимост, която се развива след бактериални, вирусни инфекции на червата. Също така при диабетици се развива при различни автоимунни заболявания, които засягат стомашно-чревния тракт, също може да се развие като вторична изява лактозна непоносимост.

Има ли видове лактозна непоносимост и какви са те?

Има вродена, която е най-тежката и е при новородени деца. Изразява се с много тежка симптоматика до тежка дехидратация, дори и до невъзможност за овладяване на симптомите в домашни условия и налагането на интензивно лечение в болница. Другите две форми – първичната – се развива при по-млади хора между 20 и 40 години и е най-честата форма, и вторичната форма, която е вследствие на други заболявания.

Какви са рисковите фактори, когато вече е в развитие?

Когато имаме установена лактозна непоносимост, не трябва да се злоупотребява с мляко и млечни продукти, защото именно те обострят това състояние. Освен това глутенът като алерген също може да засили оплакванията от лактозна непоносимост и реално да причини по-тежки симптоми.

Цялото интервю на д-р Мария Калинкова за БНТ 2 може да гледате ТУК.

 

Косопад, предизвикан от ендокринни проблеми

Косопад, предизвикан от ендокринни проблеми

Ендокринната система играе съществена роля в регулирането на различни телесни функции чрез хормони. Няколко хормонални проблема могат да доведат до косопад – заболявания на щитовидната жлеза, синдром на поликистозните яйчници (PCOS/СПКЯ) и променена функция на надбъбречните жлези.

Заболявания на щитовидната жлеза:

Заболяванията на щитовидната жлеза като хипотиреоидизъм (намалена функция на  щитовидната жлеза) и хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) могат да причинят косопад. Щитовидната жлеза произвежда хормони, които регулират метаболизма, растежа и развитието на организма. Промяна в баланса  на тези хормони може да наруши цикъла на растеж на косата, водещ до изтъняване и загуба на коса.

Синдром на поликистозните яйчници (PCOS)

PCOS/СПКЯ е често срещан проблем  сред жените в репродуктивна възраст. Той се характеризира често с инсулинова резистентност и повишени нива на андрогени (мъжки хормони), което може да доведе до изтъняване и загуба на коса, особено на скалпа.

Разстройства на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези произвеждат няколко хормона, включително кортизол и алдостерон. Разстройства като болестта на Адисон (ниско производство на надбъбречни хормони) и синдромът на Кушинг (високо производство на кортизол) могат да повлияят на растежа и здравето на косата.

Симптоми и диагностика

Загубата на коса поради ендокринни разстройства обикновено се проявява като дифузно изтъняване на скалпа, а не като плешиви петна. Други симптоми могат да включват промени в текстурата на косата, суха или крехка коса. 

При оплаквания от засилен косопад, както и наследствена обремененост със заболявания на щитовидната жлеза, задължително е нужна консултация с дерматолог и ендокринолог за оценка на хормоналния статус и при нужда започване на терапия. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кортизол и стрес – каква е връзката?

Кортизол и стрес – каква е връзката?

Кортизолът е хормонът на стреса. В тялото ни се произвежда кортизол, за да се подготвим да отговорим на опасност или стресова ситуация. 

Когато сме изправени пред силен стрес, в организма ни възникват редица реакции, които ни помагат да се адаптираме към ситуацията. Именно това е и моментът, когато се отделя голямо количество кортизол, с който да се справим в стресовата ситуация. 

Какво представлява кортизолът? 

Това е стероиден хормон, който се произвежда в кората на надбъбречните жлези. Най- често е наричан хормонът на стреса и има влияние в почти всички органи и тъкани в организма, защото във всяка клетка има рецептори на него. 

Кортизолът има следните функция в тялото: 

  • Отговаря за адаптацията при стрес
  • Има влияние върху метаболизма в тялото – обмяната на мазнини, въглехидрати и белтъци
  • Потиска възпалението
  • Влияе на кръвното налягане
  • Повишава притока на глюкоза към мозъка
  • Повишава кръвната захар и намалява инсулина в кръвта
  • Оказва влияние върху съня

Кортизолът се влияе от циркадния ритъм. Най-висок е рано сутрин, за да ни събуди и най- нисък е вечер, когато се подготвя тялото за сън. 

Как стресът влияе на кортизола? 

Когато сме изправени пред неочакван стрес, в тялото се активира симпатиковата нервна система, което води до редица реакции и процеси с цел справяне със стреса. 

Според проучване от 2018г. при млади хора без придружаващи заболявания се наблюдава 9-кратно покачване на нивата на кортизол по време на стрес, в сравнение със спокойния период. 

Какви са симптомите при висок кортизол? 

Признаци на висок кортизол са: 

  • Наддаване на тегло
  • Отлагане на мастна тъкан в областта на раменете
  • Високо кръвно налягане
  • Диабет/ предиабет/ инсулинова резистентност
  • Повишено окосмяване
  • Червени стрии в областта на корема и бедрата
  • Слабост в мускулите на бедрата
  • Остеопороза/ намалена костна плътност
  • Счупвания

Как стресът влияе на тялото? 

Организмът може да се справя без проблем с краткотрайния стрес. Но при стрес продължително време с отделяне на повишено количество кортизол се наблюдават следните оплаквания: 

  • Проблеми с храносмилането
  • Главоболие
  • Напрегнатост/ тревожност 
  • Проблеми със съня
  • Депресия
  • Наддаване на тегло
  • Проблеми с памет и концентрация
  • Високо кръвно налягане
  • Проблеми със сърцето
  • Съдови инциденти- инфаркти/ инсулти

Според проучване от 2020г. психологическият стрес е рисков фактор за сърдечно- съдови инциденти. 

Стресът е фактор за злокачествени заболяния.

Стресът може да доведе до структурни промени в мозъка, влияещи негативно на паметта и ученето. 

 

Какви са начините за справяне със стреса? 

  • Избягвайте негативни новини – четене в социални мрежи, новини, телевизия
  • Хранете се балансирано и пълноценно
  • Тренирайте редовно
  • Спазвайте хигиена на съня
  • Използвайте техники за справяне със стреса- дълбоко дишане, стречинг, медитация
  • Избягвайте алкохол, тютюнопушене и наркотици
  • Консултирайте се с психолог при нужда

Често задавани въпроси: 

Какви са оплакванията при висок кортизол, който е вследствие на стрес? 

  • Сърцебиене 
  • Учестено дишане
  • Зачервяване на лицето или пребледняване
  • Треперене
  • Разширени зеници

Стресът може да предизвика редица промени в тялото. Това може да доведе до повишаване на кортизола, за да се справи тялото със заплахата. В дългосрочен план обаче високият кортизол води до редица промени в цялостния метаболизъм на  тялото. За намаляване на стреса има редица възможности, с които успешно и сами можем да се справим. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Пролактинът е хормон, който се произвежда от хипофизата основно и е отговорен за формирането на млечните жлези, производството на кърма и лактацията. Освен това има роля в някои други процеси в тялото. Освен хипофизата малко количество пролактин може да се произвежда от централна нервна система, матка, имунна система и млечни жлези. Повишеният пролактин е състояние, при което се регистрират завишени стойности на хормона при кръвни изследвания. Това състояние не е животозастрашаващо, но може да предизвика инфертилитет и други състояния. 

Високият пролактин е състояние на завишени стойности на пролактин, който най- често е резултат от аденом (доброкачествен тумор) на хипофизата. Определени състояния и прием на медикаменти също могат да доведат до повишен пролактин.  Нормално нивата на пролактин при хората са ниски освен в състояние на бременност и кърмене.

Кой е най-засегнат от хиперпролактинемия? 

  • Най- често това са жените до 40 годишна възраст. Децата рядко имат висок пролактин, мъжете също.

Колко често се наблюдава висок пролактин?

  • Около 1% от населението страда от хиперпролактинемия, като най- честата причина е тумор на хипофизата. Жените са три пъти по- често засегнати. 

Каква е разликата между хиперпролактинемия и пролактином? 

  • Пролактиномът е най- често доброкачествен тумор на хипофизата, който води до хиперпролактинемия. Като причина за хиперпролактинемия могат да бъдат освен тумори на хипофизата, някои медикаменти, стрес, кърмене, бременност. 

Какви са симптомите при хиперпролактинемия? 

Много често това състояние може да протича безсимптомно. Понякога води до инфертилитет, липса на либидо, отделяне на секрет от гърдите, наподобяващ кърма, загуба на костна маса. При жените се наблюдава нередовен месечен цикъл, промени в менструацията, сухота на влагалището. При мъжете се проявява с еректилна дисфункция, ниски нива на тестостерон и гинекомастия( нарастване на млечните жлези).При състояние на пролактином може да се наблюдават промени в зрението, засягащи периферното зрение, главоболие. Освен аденом на хипофизата, висок пролактин има при редица други заболявания и състояния. 

  • При намалена функция на щитовидната жлеза, например при тиреоидит на Хашимото. 
  • Бъбречно заболяване
  • При травми и обриви в областта на гърдите и гръдния кош
  • При синдром на поликистозните яйчници
  • При синдром на Кушинг
  • При синдром на Нелсън- след двустранна адреналектомия- премахване на двете надбъбречните жлези 
  • Други тумори на хипофизата, които са по- големи.
  • Лъчелечение, дори в зони в близост до хипофизата.

Как се поставя диагнозата хиперпролактинемия? 

  • При симптоми и оплаквания, насочващи за високи нива на пролактин, специалистът по ендокринология и гинекология може да назначи кръвно изследване на нивата на пролактин. 
  • При установяване на високи нива на хормона в кръвта изследването се повтаря, като се търси причина. 
  • Провеждат се образни изследвания- Ядрено-магнитен резонанс на хипофиза.

Какво е лечението? 

  • Медикаменти- изписват се лекарства от групата на допаминовите агонист, които потискат секрецията на пролактин
  • При липса на повлияване нивата на пролактин с медикаменти, както и при големи аденоми на хипофизата, се препоръчва оперативно лечение от неврохирург. 
  • Лъчелечение – при неуспешна операция или с цел да се намалят размерите на тумора. 
  • При намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до висок пролактин, се лекува недостигът със синтетични хормони на щитовидната жлеза. 
  • Когато причината за висок пролактин е прием на лекарства се препоръчва смяна на лечението с цел повлияване на високия пролактин. 

Има ли възможност да се предотврати високият пролактин?

За съжаление, няма как да се предотврати хиперпролактинемията. При фамилна история на множествена ендокринна неоплазия (MEH 1), която включва аденом на хипофизата, паращитовиден аденом и тумор на панкреаса може да се следи за поява на някои от симптомите. 

Прогнозата при лечение на хиперпролактинемия е добра при поставяне на навременно лечение и започване на съответната най- подходяща терапия.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Винаги казваме, че трябва да внимаваме  с консумацията на плодове, защото съдържат плодова захар /фруктоза/, но освен това в тях има множество други съставки, които спомагат за по-добрата функция на различни системи. 

Някои от тях спомагат за по-добрата работа на щитовидната жлеза, за доброто чревно здраве и работа на клетките. Някои от плодовете имат положителен ефект върху работата на щитовидната жлеза по следните начини:

  • съдържание на фибри – това означава по-добро здраве на червата и чревния микробиом с производство на бутират. Това води до по-добро здраве за щитовидната жлеза, защото около 20% от Т3 се образува в червата. 
  • плодовете съдържат специални съставки, наречени полифеноли и флавоноиди. Те оказват положителен ефект върху възпалението, метаболизма, клетъчната функция, онкологични заболявания, затлъстяване и здравето на сърцето. Тези съставки също така дават и цвета на тези плодове. Полифенолите и флавоноидите често са съставки в множество хранителни добавки за лечение на някои състояния. Например кверцетинът се съдържа в гроздето и лука, но се използва и за лечение на някои видове алергични реакции. 
  • В плодовете има множество витамини и минерали. Такива са например цинк, селен, магнезий, полезни за щитовидната жлеза.
  • Освен всичко това плодовете, включени в диетата в оптимално количество, намаляват риска от диабет, затлъстяване, рак и сърдечно-съдови заболявания. 

Кои са най-полезните плодове за доброто здраве на щитовидната жлеза?

  • Боровинки

В тях се съдържат множество фитонутриенти и антиоксиданти. Освен това имат ниско калорийно съдържание, нисък гликемичен индекс /водят до малки вариации в нивата на кръвна захар след консумация/. Боровинките съдържат: 

  • Антоцианин; 
  • Проантоцианидин;
  • Мирицетин;
  • Кварцетин;
  • Ресвератрол;

Според проучванията фитонутриентите в боровинките могат да намалят риска от уринарни инфекции, сърдечно-съдови заболявания, намалява риска от деменция, има противовъзпалителен ефект, подобрява симптомите при менопауза, подобрява зрението, намалява риска от остеопороза. 

От гледна точка на щитовидната жлеза, консумацията на боровинки доставя нужните съставки за превенция на оксидативния стрес , с което намалява риска от дисбаланс на щитовидната жлеза, както е при тиреоидита на Хашимото. 

  • Годжи бери

Годжи беритата са плодове и адаптогени, което им позволява да имат ефект при менажиране и справяне със стреса. Те се използват от векове в aзиатските страни и традиционната китайска медицина за третиране на състояния на умора, бъбречни заболявания, очни проблеми, намален имунитет, чернодробни заболявания, репродуктивни проблеми и подобряване на кръвооросяването. При пациенти със заболявания на щитовидната жлеза те имат участие поради ефекта си върху имунитета.

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

До 2035 г. повече от половината население на света ще бъде с наднормено тегло. Най-бързо нараства процентът при децата, предупреждават от Световната федерация по борба със затлъстяването. В курортен комплекс „Албена“ приключи 32-ият Международен конгрес по детско затлъстяване. По темата за затлъстяването и наднорменото тегло в ученическа възраст говори д-р Мария Калинкова, ендокринолог.

„Всеки втори е с наднормено тегло. От 1975 година до момента, броят на хората със затлъстяване и наднормено тегло се е утроил, като до 2035 година броят ще бъде още по-голям. Наистина обхватът на това заболяване достига пределите на пандемия и обхваща и най-малките хора – децата. Реално това крие много рискове за бъдещите поколения заради дългосрочните ефекти на затлъстяването върху човешкия организъм“, отбеляза тя.

По думите й момчетата са по-често засегнати от този проблем. Според Световния атлас по затлъстяване специално за България от 2020 година затлъстелите момчета са 10%, а при момичетата процентите са 8. Прогнозата е, че до 2035 година едната и другата група ще се увеличи с около 10%.

„В днешно време сме повече свидетели на „големите хора“, тоест мъже и жени със затлъстяване в зряла възраст, но постепенно това заболяване се подмладява и засяга и най-малките. Ако преди 20 години сме били свидетели на хора с метаболитен синдром на 40-50 годишна възраст, в момента аз лично имам пациенти на 8-10 години, които са с високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, диабет“, посочи специалистът.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

На първо място причината е, че децата следват примера на своите родители. От друга страна е обездвижването, тъй като повечето деца се занимават с електронните устройства и малко от тях по собствена инициатива излизат навън за да играят. Друга основна причини е и храненето.

„В днешно време децата имат пряк достъп до пакетирани висококалорични храни и малко по малко са отучени да се хранят с готвена, домашно приготвена храна вкъщи“, отбеляза д-р Калинкова.

Тя сподели, че в практиката си е забелязала, че пациентите отлагат до последно посещението си при лекар. Когато обаче отидат, те вече са с втора или трета степен на затлъстяване, която много трудно може да се повлияе само с медикаменти. Понякога се налага и оперативно лечение, т. нар. „метаболитна хирургия“, която е последната стъпка в борбата с наднорменото тегло. Д-р Калинкова призова хората регулярно да посещават лекар и редовно да си правят годишни прегледи, като при установяване на повишаване на теглото да се вземат своевременни мерки.

Спортът е един от начините за справяне с проблема, но това, което мотивира децата да спортуват е техните родители да спортуват. Това са навици, които те придобиват още от малки. Един такъв изграден навик остава като такъв и в осъзнатия живот. Първият белег, по който можем да се ориентираме, че реално има проблем със затлъстяване е рязкото натрупване на мастна тъкан в областта на корема, отбеляза специалистът. Други белези са повишеният апетит към сладки и тестени храни, пристъпите на прималяване, изпотяване, силен глад.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

„Мастната тъкан на корема функционира като самостоятелен ендокринен орган. Тя произвежда хормони, които са хормони на стреса, които са женски полови хормони, които повишават артериалното налягане, повишават количеството на отделения инсулин и водят до множество хормонални нарушения“, каза д-р Калинкова. Тя отбеляза, че храненето трябва да е балансирано, по пет пъти на ден с три основни хранения – закуска, обяд и вечеря с две междинни закуски. Оптималният хранителен режим е на често и по малко, а също така е важно храната да се консумира в определени часове.

„Детето трябва да има оптимално количество сън, тоест 8-10 часа, който също потиска апетита. Тъй като ако ние не си набавяме необходимата енергия чрез съня, търсим много повече храна, за да се чувстваме енергични след това“, посъветва д-р Калинкова. Тя каза още, че:

„Едно десетгодишно дете със затлъстяване, с инсулинова резистентност, почти със сигурност в следващите години ще отключи захарен диабет, сърдечносъдови заболявания като по-голям. Ще отключи нарушения в обмяната на холестерола, тоест дислипидемия. Реално дългосрочните ефекти са предимно за сърдечносъдовата система, нервната система, опорно-двигателния апарат. Абсолютно целият организъм страда поради факта, че детето е с наднормено тегло или със затлъстяване.“

Личната мотивация, както и подкрепата от приятелския и семеен кръг са ключови фактори за постигането на положителен резултат, посочи д-р Калинкова.

Цялото интервю може да слушате ТУК.