Какви са симптомите при дефицит на витамини? На тази тема д-р Калинкова бе гост в предаването „Преди обед“ и рубриката „Здрави“ с д-р Мартин Генов. Полезна тема особено в този зимен период – гледайте видеото, за да разберете как да разпознаете, че имате липси в организма си.
Цялото интервю може да гледате ТУК и тук:
Пациентите с леки до умерени симптоми не налагат лечение. При тежки оплаквания се започва медикаментозно лечение, като трябва да се вземе под внимание дали пациентката кърми.
При фаза 1 на постпарталния тиреоидит се включват понякога бетаблокери, кортикостероиди, симптоматично лечение на основните оплаквания.
При втора 2 с хипотиреоидизъм се включва хормоно-заместителна терапия, като се налага проследяване от ендокринолог.
Запомнете:
Постпарталният тиреоидит е преходно състояние при 80% от пациентите.
12 до 18 месеца са нужни за пълно възстановяване на функцията на жлезата след лечение.
Пациентките след преболедуван постпартален тиреоидит могат отново да забременеят.
До 20% от пациентите могат отново да развият постпартален тиреоидит при следваща бременност.
Д-р Мария Калинкова, ендокринолог
Постпарталният тиреоидит в рядко заболяване, което се развива в първата година след раждане. Представлява вид тиреоидит, възпаление на щитовидната жлеза.
Постпарталният тиреоидит преминава през следните фази:
Първа фаза: възпалението на щитовидната жлеза предизвиква повишаване на хормоните на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм. Тази фаза обикновено се случва между 1 и 6 месеца след бременност и може да продължи от 1 седмица до 3 месеца.
Втора фаза: Щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони – хипотиреоидизъм. Това състояние е от 4-ия до 8-ия месец след раждане и може да продължи до 1 година.
Трета фаза: Щитовдината жлеза възстановява нормална функция.
Тези три фази не са еднакви при всеки пациент. Заместителна терапия може да бъде започната при ниски нива на тиреоидните хормони.
Каква е честотата на постпарталния тиреоидит?
Установено е, че между 5-10% от хората имат постпартален тиреоидит в първата година след раждане, аборт или мисаборт. Този процент е дори по-висок при хора с подлежаща болест на щитовидната жлеза.
Какви са симптомите на постпартален тиреоидит?
Повечето жени нямат симптоми в първата фаза на болестта. Но ако все пак се проявят оплаквания, те могат да бъдат:
При втората фаза на тиреоидита оплакванията са:
Какво предизвиква постпарталния тиреоидит?
При постпарталния тиреоидит има антитела, които атакуват щитовидната жлеза. Антителата в нормални условия предпазват организма от вируси и бактерии, но при постпарталния тиреоидит те нападат щитовидната жлеза. Този процес наподобява тиреоидита на Хашимото.
Все още е обект на проучвания кое предизвиква това възпаление на жлезата след раждане. Освен това, предполага се, че такива пациенти са с недиагностициран тиреоидит на Хашимото.
Кои хора са с повишен риск от развитие на постпартален тиреоидит?
Как се поставя диагнозата?
Най-често това е достатъчно за поставяне на диагнозата.
Как се лекува постпарталният тиреоидит – четете ТУК!
Д-р Мария Калинкова, ендокринолог
Лактозна непоносимост и как да се справим с нея – ендокринологът д-р Мария Калинкова гостува в предаването “Неделни нюанси” по БНТ 2
Лактозната непоносимост – какво представлява и как да се справим
Лактозната непоносимост е състояние, при което организмът не може да обработва лактозата от млечните продукти и млякото. Като следствие се проявяват оплаквания и симптоми при хората, засегнати от този проблем.
От лактозна непоносимост могат да страдат хора от всичко възрасти – бебета, подрастващите деца и възрастни хора. Няма ограничение във възрастта. Най-често засегнати са хората между 20 и 40-години, като това е средно между 75 и 90% от засегнатата популация.
Нараства ли броят на хората с лактозна непоносимост?
Наблюдава се завишаване на процента от хора, диагностицирани с лактозна непоносимост. Но хората в днешно време са доста по-информирани, имат неограничен достъп до специалисти, с които да се консултират, и да се установи това заболяване.
Най-често срещаните симптоми за лактозната непоносимост
Най-често срещаните симптоми се проявяват средно около 1 час след консумация на мляко и млечни продукти, като се характеризират с:
Като цяло оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт.
Как се диагностицира лактозната непоносимост?
Най-лесният начин за установяване на такава непоносимост е ограничаване на мляко и млечни продукти. И ако симптомите отшумят или поне намалят, това доказва, че имаме непоносимост към лактозата. Съществуват обаче и кръвни тестове, които са на базата на прием на лактоза и 2 часа след това изследване нивата на кръвната захар. Тъй като лактозата в организма се разгражда до проста захар – глюкоза – и до галактоза. Когато ние усвояваме лактозата, трябва да се завишат нивата на захарта в кръвта. Но това, разбира се, има и някои изключения и фалшиво положителни резултати. Например, при диабетици, които по принцип имат по-висока кръвна захар, този тест не може да бъде приложим.
Може ли с течение на времето да се развие лактозна непоносимост или тя е вродена?
По принцип е генетично детерминирана – т.е имаме генетичен дефект в гена за лактозата, който се намира във втора хромозома. И вече оттам зависи факторите на околната среда какви са за съответния човек и кога ще се отключи тази непоносимост – дали в по-ранен етап от живота, дали в по-късен етап, дали вследствие на някакъв друг проблем, свързан със стомашно-чревния тракт, защото има т.нар. вторична форма на лактозна непоносимост, която се развива след бактериални, вирусни инфекции на червата. Също така при диабетици се развива при различни автоимунни заболявания, които засягат стомашно-чревния тракт, също може да се развие като вторична изява лактозна непоносимост.
Има ли видове лактозна непоносимост и какви са те?
Има вродена, която е най-тежката и е при новородени деца. Изразява се с много тежка симптоматика до тежка дехидратация, дори и до невъзможност за овладяване на симптомите в домашни условия и налагането на интензивно лечение в болница. Другите две форми – първичната – се развива при по-млади хора между 20 и 40 години и е най-честата форма, и вторичната форма, която е вследствие на други заболявания.
Какви са рисковите фактори, когато вече е в развитие?
Когато имаме установена лактозна непоносимост, не трябва да се злоупотребява с мляко и млечни продукти, защото именно те обострят това състояние. Освен това глутенът като алерген също може да засили оплакванията от лактозна непоносимост и реално да причини по-тежки симптоми.
Цялото интервю на д-р Мария Калинкова за БНТ 2 може да гледате ТУК.
Ендокринната система играе съществена роля в регулирането на различни телесни функции чрез хормони. Няколко хормонални проблема могат да доведат до косопад – заболявания на щитовидната жлеза, синдром на поликистозните яйчници (PCOS/СПКЯ) и променена функция на надбъбречните жлези.
Заболявания на щитовидната жлеза:
Заболяванията на щитовидната жлеза като хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза) и хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) могат да причинят косопад. Щитовидната жлеза произвежда хормони, които регулират метаболизма, растежа и развитието на организма. Промяна в баланса на тези хормони може да наруши цикъла на растеж на косата, водещ до изтъняване и загуба на коса.
Синдром на поликистозните яйчници (PCOS)
PCOS/СПКЯ е често срещан проблем сред жените в репродуктивна възраст. Той се характеризира често с инсулинова резистентност и повишени нива на андрогени (мъжки хормони), което може да доведе до изтъняване и загуба на коса, особено на скалпа.
Разстройства на надбъбречните жлези
Надбъбречните жлези произвеждат няколко хормона, включително кортизол и алдостерон. Разстройства като болестта на Адисон (ниско производство на надбъбречни хормони) и синдромът на Кушинг (високо производство на кортизол) могат да повлияят на растежа и здравето на косата.
Симптоми и диагностика
Загубата на коса поради ендокринни разстройства обикновено се проявява като дифузно изтъняване на скалпа, а не като плешиви петна. Други симптоми могат да включват промени в текстурата на косата, суха или крехка коса.
При оплаквания от засилен косопад, както и наследствена обремененост със заболявания на щитовидната жлеза, задължително е нужна консултация с дерматолог и ендокринолог за оценка на хормоналния статус и при нужда започване на терапия.
Д-р Мария Калинкова, ендокринолог
Кортизолът е хормонът на стреса. В тялото ни се произвежда кортизол, за да се подготвим да отговорим на опасност или стресова ситуация.
Когато сме изправени пред силен стрес, в организма ни възникват редица реакции, които ни помагат да се адаптираме към ситуацията. Именно това е и моментът, когато се отделя голямо количество кортизол, с който да се справим в стресовата ситуация.
Какво представлява кортизолът?
Това е стероиден хормон, който се произвежда в кората на надбъбречните жлези. Най- често е наричан хормонът на стреса и има влияние в почти всички органи и тъкани в организма, защото във всяка клетка има рецептори на него.
Кортизолът има следните функция в тялото:
Кортизолът се влияе от циркадния ритъм. Най-висок е рано сутрин, за да ни събуди и най- нисък е вечер, когато се подготвя тялото за сън.
Как стресът влияе на кортизола?
Когато сме изправени пред неочакван стрес, в тялото се активира симпатиковата нервна система, което води до редица реакции и процеси с цел справяне със стреса.
Според проучване от 2018г. при млади хора без придружаващи заболявания се наблюдава 9-кратно покачване на нивата на кортизол по време на стрес, в сравнение със спокойния период.
Какви са симптомите при висок кортизол?
Признаци на висок кортизол са:
Как стресът влияе на тялото?
Организмът може да се справя без проблем с краткотрайния стрес. Но при стрес продължително време с отделяне на повишено количество кортизол се наблюдават следните оплаквания:
Според проучване от 2020г. психологическият стрес е рисков фактор за сърдечно- съдови инциденти.
Стресът е фактор за злокачествени заболяния.
Стресът може да доведе до структурни промени в мозъка, влияещи негативно на паметта и ученето.
Какви са начините за справяне със стреса?
Често задавани въпроси:
Какви са оплакванията при висок кортизол, който е вследствие на стрес?
Стресът може да предизвика редица промени в тялото. Това може да доведе до повишаване на кортизола, за да се справи тялото със заплахата. В дългосрочен план обаче високият кортизол води до редица промени в цялостния метаболизъм на тялото. За намаляване на стреса има редица възможности, с които успешно и сами можем да се справим.
Д-р Мария Калинкова, ендокринолог
