Андропауза – мъжката менопауза ли е?

Андропауза – мъжката менопауза ли е?

За разлика от менопаузата, андропаузата е явление, за което не се говори много и малко хора знаят какво представлява. Всъщност това е период, който се характеризира с подобни промени в хормоните, както по време на женската менопауза. Свързва се с намаляване в нивата на тестостерона, което от своя страна води до физически и психически промени. 

Тук ще се спрем на влиянието на андропаузата върху живота на мъжа. 

Какви са хормоналните промени по време на андропауза? 

Симптомите са различни при всеки, но най-общо се наблюдават следните промени: 

  • Ниски нива на тестостерон: Ниските нива на този хормон при мъжа водят до намаляване на устойчивостта и издръжливостта, намалява либидото и мускулната сила. Може също така да се наблюдава умора и еректилна дисфункция
  • Висок естроген: Наблюдава се дисбаланс между нивата на естроген и тестостерон, което води до напълняване, предимно в областта на корема и гръдния кош. Появяват се също така топли вълни, нощни изпотявания, повишено уриниране (при наличието на простатна хиперплазия)
  • Висок кортизол: Повишените нива на кортизола се свързват с хроничен стрес, което води до инсомния, напрегнатост, глад за сладко, напълняване в коремната област
  • Нисък кортизол: Обратното състояние от своя страна може да доведе до липса на енергия, отпадналост, глад за сладко и повишен апетит като цяло, намалена издръжливост на физически усилия, намален имунитет. 
  • Тиреоидна дисфункция: Много често се наблюдава при мъже в този период от живота, като може да се наподобява оплакванията при ниски нива на тестостерон
  • Кардиоваскуларни усложнения: Андропаузата също води до повишаване на артериалното налягане, диабет, които наподобяват симптомите при нисък тестостерон (отпадналост, еректилна дисфункция)
  • Висок дихидротестостерон (ДХТ): Това е дериват/ производно на тестостерона, който води до поява на оплаквания от косопад, повишено уриниране, акне

Познаването на симптомите на андропауза и търсенето на медицинска помощ е важно за добрия хормонален баланс при мъжа. Лечението е в зависимост оплакванията, като включва и приложение на хормонозаместителна терапия (ХЗТ).

Промените в начина на живот също са от съществено значение. Това включва техники за намаляване на стреса, редовни тренировки за поддържане на здравословно тегло, балансирана диета, богата на нутриенти. ХЗТ се прилага под различни форми като гелове локално, пачове, инжекционно за индивидуалните нужди на всеки пациент. 

Андропаузата, както и менопаузата, е естествен период в живота на всеки мъж. Разпознаването на симптомите, консултацията с лекар и включването на терапия са от изключително значение за доброто физическо и психическо здраве на мъжа. Чрез установяване и третиране на дисбаланс в нивата на тестостерон, естрогени, тиреоидни хормони и кортизол, мъжете могат да възстановят доброто качество на живот. Именно затова навременната консултация с лекар и изготвяне на план за лечение са от изключително значение. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кои са митовете и фактите за хормоните?

Кои са митовете и фактите за хормоните?

Хормоните играят жизненоважна роля във функционирането на нашето тяло, влияейки на всичко – от нашето настроение до метаболизма и репродуктивното здраве. Въпреки тяхното значение, съществуват много митове и заблуждения около хормоните и тяхното влияние.

Ето някои от най-често срещаните митове и истините зад тях:

  1. Мит 1: Хормоналните проблеми са рядкост

Истина: Хормоналните дисбаланси са по-чести, отколкото много хора осъзнават. Те могат да засегнат всеки, независимо от възрастта или пола, и могат да бъдат причинени от различни фактори, включително стрес, диета, медицински състояния и екологични фактори.

  • Мит 2: Хормоналните заместителни терапии са опасни за всички

Истина: Въпреки че съществуват рискове, свързани с хормоналната заместителна терапия (ХЗТ), тя може да бъде изключително полезна за някои индивиди, особено за тези, преминаващи през менопауза или страдащи от определени хормонални дисбаланси. Важно е пациентите да обсъдят своите индивидуални рискове и ползи с квалифициран медицински специалист.

  • Мит 3: Само жените имат хормонални проблеми

Истина: Мъжете също страдат от хормонални дисбаланси. Проблеми като ниски нива на тестостерон могат да имат значително въздействие върху здравето и благосъстоянието на мъжете, включително намаляване на либидото, умора, загуба на мускулна маса и увеличаване на телесните мазнини.

  • Мит 4: Хормоните се регулират само чрез медикаменти

Истина: Въпреки че медикаментите могат да бъдат ефективни в регулирането на хормоните, има множество други начини за поддържане на хормонален баланс. Промени в диетата, увеличаване на физическата активност, редуциране на стреса и подобряване на качеството на съня могат всички да имат положително въздействие върху хормоналното здраве.

  • Мит 5: Хормоните влияят само на репродуктивното здраве

Истина: Хормоните влияят на широк спектър от телесни функции, включително метаболизъм, сърдечно-съдово здраве, костна плътност, умствено здраве и дори регулирането на цикъла сън и бодърстване. 

Регулацията на хормоните и техните взаимовръзки са сложни процеси и никога тяхното действие не е независимо. При хормонален проблем е добре да се прави пълна оценка на функцията на жлезите с вътрешна секреция и да се консултирате със специалист ендокринолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицитът на микро- и макроелементи като цинк, селен, магнезий, калций, желязо, калий и натрий може да има редица негативни последици за организма.

Ето някои от тях:

  1. Цинк: Недостигът на цинк може да доведе до намалена имунна функция, забавено заздравяване на рани, загуба на апетит, промени във вкуса, косопад, депресия и нежелана загуба на тегло. Заедно с вит. А, има отношение към зрението. Храни, богати на цинк, са меса и колбаси, морски дарове, боровинки, малини и къпини, зеле, бразилски орехи и кедрови ядки, жито.
  1. Селен: Недостигът на селен може да бъде свързан с намалена имунна функция, повишен риск от инфекции, когнитивни проблеми и проблеми с щитовидната жлеза. Селенът е мощен антиоксидант и забавя стареенето на клетките. Най-богат източник от храната на селен са бразилските орехи и чесънът.
  1. Магнезий: Недостигът на магнезий може да доведе до мускулни съкращения и спазми, натрупване на стрес и нервозност, главоболие, умора и нарушен сън и прескачания на сърцето. Богат източник на магнезий са ядки – бадеми и лешници, семена на чия и сусам, зеле, спанак и брюкселско зеле, шоколад с високо съдържание на какао.
  1. Калций: Недостигът на калций може да доведе до остеопороза, слаби кости, зъбни проблеми и повишен риск от кардиоваскуларни заболявания, схващания и скованост на долни и горни крайници. Най-богат източник на калций са храни от млечен произход – млека, сирена, месо, ядки.
  1. Желязо: Недостигът на желязо може да доведе до анемия, която се проявява със слабост, умора, нискокачествен сън, главоболие, отоци по лицето, косопад и затруднена концентрация. Най-богат източник на желязо са месата, най-вече черен дроб, млечни продукти, зеленчуци като коприва, спанак, лапад, ядки.
  1. Калий: Недостигът на калий може да доведе до нервна нестабилност, мускулни слабости, нерегулярни сърдечни ритми и увреждане на равновесието на тялото. Богат източник на калий са картофи, сушени плодове като кайсии, банани.
  1. Натрий: Недостигът на натрий може да доведе до мускулни спазми и спазми, да провокира замайване и главоболие, да промени вкусовите предпочитания и да намали апетита, може да повлияе на способността на организма да се регулира и значително да засили потенето. Храни, богати на натрий, са обикновената готварска сол, като се препоръчва да се подсолява всяка храна.

За да се предотврати дефицитът на микроелементи, е важно да се консумират разнообразни храни, богати на тези елементи, като зеленчуци, плодове, ядки, семена, риба и млечни продукти. При необходимост, консултирането със специалист може да помогне при планирането на диета и приемът на подходящи хранителни добавки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Тютюнопушенето и диабет тип 2 имат значителна взаимовръзка, като пушенето се явява важен рисков фактор за развитието и прогресията на диабета. Пушачите са изложени на 30-40% по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с непушачите. При хората, които вече имат диабет и продължават да пушат, управлението на заболяването се усложнява, като се забелязва увеличение на нивата на гликиран хемоглобин и по-големи проблеми с дозирането на инсулина.

Тютюнопушенето влияе на инсулиновата резистентност, която е ключов фактор в развитието на диабет тип 2. При пушачите с диабет съществува два пъти по-висок риск от намалена преживяемост и по-висока смъртност в сравнение с непушачите. Освен това, комбинацията от диабет и пушене увеличава риска от развитие на усложнения като диабетна нефропатия (бъбречно заболяване) и диабетна ретинопатия (увреждане на ретината).

Препоръчва се на хората с диабет, които пушат, да се консултират със своя лекар ендокринолог относно възможностите за отказване от тютюнопушенето и да въведат здравословни промени в начина си на живот, включително редовни упражнения и балансирано хранене, за да намалят свързаните рискове и да управляват по-добре своето здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво представлява остеопорозата?

Какво представлява остеопорозата?

Остеопорозата е прогресиращо заболяване, което се характеризира с намаляване на плътността на  костите, правейки ги по-податливи на фрактури. Състоянието често протича без симптоми и се открива само след фрактура. Най-честите симптоми включват болки в гърба, намаление на ръста и изменение на стойката, особено при по-възрастни хора.

Причините за остеопороза могат да бъдат разделени на две основни категории: първична и вторична. Първичната остеопороза често се свързва с постменопаузални промени при жените и е свързана със стареенето. Най-често засегнати са жени с графична структура и ниско телесно тегло. Вторичната остеопороза може да бъде причинена от различни заболявания като ревматични заболявания, болести на кръвта, генетически отклонения, или от лекарства като фуроземид и омепразол.

Диагнозата остеопороза обикновено включва определяне на минералната плътност на костите чрез остеодензитометрия на гръбначен стълб и бедрена шийка, рентгенография или скенер на гръбначен стълб най-често и лабораторни изследвания на нивата на калций, фосфор, витамин D и паратхормон. 

Лечението обикновено включва прием на калций и витамин D, както и специфични медикаменти, които спират разграждането на костите и помагат за изграждане на нова кост: бифосфонати, денозумаб. Важна е и промяната в начина на живот, включително увеличаване на физическата активност /предимно анаеробни упражнения като пилатес, йога/ и здравословно хранене. В някои случаи може да се приложи хормонозаместителна терапия при жени в менопауза. 

При пациенти с установена остеопороза е необходим стриктен контрол на ендокринолог или ревматолог и провеждане на редовни изследвания. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Витамини и дефицити

Витамини и дефицити

1. Признаци за липса на витамини: витамин А

Витамин А има роля във  функционирането на очите и репродуктивното здраве, както при мъжете, така и жените. Той също така играе роля в укрепването на имунната система. 

  • Липсата на витамин А е водеща причина за слепота при деца в слаборазвитите страни. По време на бременност крие риск за майката и за плода. 
  • За новородените бебета най-добрият източник на витамин А е кърмата. 
  • За всички останали е важен приемът на храни с високо съдържание на витамин А като – мляко, яйца, броколи, спанак, домати.

Ако витамин А е в недостиг в организма, могат да се появят следните признаци:

  • Суха кожа
  • Сухи очи
  • Нощна слепота
  • Проблеми със зачеването и безплодие
  • Забавен растеж
  • Инфекции на гърлото
  • Бавно зарастване на рани

 2. Признаци за липса на витамини: витамин B1 (тиамин)

Тиаминът е важна част за нормалното функциониране на нервната система

Той също така помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия. Дефицитът на тиамин се наблюдава най-често при хора, които употребяват много алкохол.

Липсата на витамин B1 е често e причина за синдрома на Вернике-Корсаков – форма на деменция.

Много продукти вече са обогатени с тиамин. 

Като добри естествени източници на витамин B1 можем да отбележим – яйца, ядки и свинско месо.

Ако не успявате да си набавите необходимото количество витамин B1 чрез храната, можете да изпитате следните симптоми:

  • Отслабване
  • Умора
  • Объркване
  • Краткосрочна загуба на паметта
  • Увреждане на нервите и мускулите

3. Признаци за липса на витамини: витамин B9 (фолат)

Витамин B9 помага на тялото да създава:

  • червени кръвни клетки
  • да произвежда ДНК

Известен още като фолат, витамин B9 участва също в развитието на мозъка и функционирането на нервната система.

Фолиевата киселина е синтетичната форма на витамин B9, която се използва в добавки и обогатени храни.

Фолатът е особено важен за развитието на плода. Той играе решаваща роля за формирането на мозъка и гръбначния мозък на развиващото се бебе.

Липсата на фолиева киселина може да доведе до тежки вродени дефекти, проблеми с растежа или анемия. 

За бременните жени е важно да приемат добавки и следните, богати на фолат, храни – зелени листни зеленчуци, черупчести морски храни, аспержи и месо.

Има хора с генетични мутации (до 40%), които пречат на тялото да усвоява фолат или да го превърне във форма, която тялото може да използва. В тези случаи диетата не е достатъчна и е необходима добавка на метилиран фолат, за да се предотврати дефицит.

Сред първите признаци на липса на витамин B1 са:

  • Умора
  • Рани в устата
  • Подуване на езика
  • Проблеми с растежа
  • Бледа кожа
  • Задух
  • Раздразнителност

4. Признаци за липса на витамини: витамин B12 (кобаламин)

Витамин В12 също е отговорен за подпомагането на организма при създаването на достатъчно червени кръвни клетки. Липсата на този витамин е често срещана при веганите, диабетиците и хората над 60 години.

Вътрешният фактор е транспортен протеин, секретиран от стомашните клетки, който се свързва с витамин B12 и го отвежда в тънките черва. Така тялото усвоява и използва кобаламина.

Приемът на калций е необходим на вътрешния фактор, за да подпомогне усвояването на B12 в тънките черва. Липсата на този витамин може да причини пернициозната анемия, която се среща по-често при хора с автоимунни нарушения и възпалителни или храносмилателни заболявания.

Витамин B12 се среща в червеното месо и животинските продукти. Безместните храни включват подсилени растителни млека и хранителни дрожди. Хранителните добавките също са показани при рисковите групи.

Признаците на липса на витамин В12 включват:

  • Умора и слабост в крайниците
  • Виене на свят
  • Задух
  • Отслабване
  • Липса на апетит
  • Възпален, зачервен или подут език
  • Бледа или жълтеникава кожа

5. Признаци за липса на витамини: витамин C

Витамин С е витамин, който трябва да се приема редовно, за да не се стигне до дефицит.

Най-честите причини за дефицит на витамин С са лошата диета, алкохолизмът, анорексията, тютюнопушенето и диализата.

Витамин C се съдържа в  храната като например: червените чушки, ягодите, броколите, магданоза. Витаминът бързо се разгражда, когато е изложен на топлина, така че суровите плодове и зеленчуци са по-добри източници от обработените.

Симптомите за тежък дефицит на витамин С се проявяват бавно, но началните признаци са:

  • Груба и суха кожа
  • Яркочервени космени фоликули
  • Бавно зарастване на рани
  • Болки в костите
  • Кървящи венци
  • Наддаване на тегло
  • Прекаляването с витамин C също може да доведе до проблеми – хипервитаминоза С 

6. Признаци за липса на витамини: витамин D

Oколо 80% от българското население няма достатъчно витамин D. 

На първо място, той отговаря за здравето на костите. Витамин D подпомага усвояването и задържането на калция и фосфора в организма, като регулира развитието на костната структура и зъбите.

Остеопорозата, причинена от дефицит на калций и витамин D, може да доведе до порести и крехки кости, които се счупват много лесно.

Ролята на витамин D при грип и вируси също е важна. Той е мощен имуностимулатор и подпомага имунната система за справяне с инфекции. 

Витамин D се съдържа в  храни като риба, яйчен жълтък, черен дроб и млечни продукти. 

Най-добрият източник на витамин D обаче е слънчевата светлина.

  • 5 до 30 минути излагане на слънце по обяд два пъти седмично могат да бъдат достатъчно за осигуряване на нужните нива на витамина.

При хиповитаминоза Д налице ще бъдат следните признаци:

  • Умора
  • Често боледуване
  • Болка в костите и мускулите
  • Депресия
  • Косопад

7. Признаци за липса на витамини: витамин Е

Витамин Е е мастноразтворим витамин с антиоксидантни качества, който помага за поддържане на силна имунна система. 

Той се среща естествено в широка гама храни. 

Развитието на дефицит на витамин Е е рядко, като най-вече се наблюдава при здравословни състояния.

Приемът на добавки с витамин E може да причини усложнения, затова е най-добре да се набавя с храната.

Храни, които са богати на витамин Е са  бадеми, фъстъци, зехтин, листни зеленчуци, яйца.

Консултирайте се със специалист, ако забележите следните признаци:

  • Затруднено ходене и координация
  • Мускулна болка
  • Слабост
  • Зрителни смущения
  • Общо неразположение

Ако изпитвате симптоми и се притеснявате, говорете със специалист. Той ще Ви посъветва за подходящи промени в начина на живот, диетата и приема на добавки, ако е необходимо.

8. Признаци при дефицит на витамин К

Витамини К са мастноразтворими витамини с основно действие върху съсирването на кръвта, подпомагайки зарастването на рани.

Основно роля в организма имат К1 и К2. 

Витамин K1, наричан още филохинон, се намира предимно в растителни храни като зеленолистни зеленчуци. Той представлява около 75–90% от целия витамин К, консумиран от хората. 

Витамин К2 се намира във ферментирали храни и животински продукти, а също така се произвежда от чревни бактерии. Той има няколко подвида, наречени менахинони (МК), които са наименувани по дължината на страничната им верига. Те варират от MK-4 до MK-13.

Витамин К1 се произвежда от растения. Това е преобладаващата форма на витамин К, намираща се в човешката диета.

Следният списък включва няколко храни с високо съдържание на витамин К1:

  • Спанак
  • Зелените ряпа
  • Броколи
  • Брюкселско зеле 

Хранителните източници на витамин К2 варират според подтипа.

Един подтип, MK-4, се среща в някои животински продукти и е единствената форма, която не се произвежда от бактерии. Пилето, яйчните жълтъци и маслото са добри източници на MK-4.

Някои твърди и меки сирена също са добри източници на витамин K2, под формата на MK-8 и MK-9. Освен това, скорошно проучване откри, че няколко продукта от свинско месо съдържат витамин K2 като MK-10 и MK-11. 

Има и някои доказателства, че витамин К може да помогне за поддържане на костите здрави.

Витамин К се намира в:

  • зеленолистни зеленчуци – като броколи и спанак
  • растителни масла
  • житни зърна
  • в месни и млечни храни

От колко витамин К имам нужда?

Трябва да можете да си набавите целия витамин К, от който се нуждаете, като се храните разнообразно и балансирано.

Всеки витамин К, от който тялото Ви не се нуждае веднага, се съхранява в черния дроб за бъдеща употреба, така че не се нуждаете от него в диетата си всеки ден.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво е важно да знаем за хормоните и обмяната на веществата, ако планираме бебе?

Какво е важно да знаем за хормоните и обмяната на веществата, ако планираме бебе?

В кабинета на ендокринолога често идват за консултация двойки, които планират да имат бебе. 

В този случай разбирането на ролята на хормоните и обмяната на веществата е критично, тъй като те играят важна роля в репродуктивното здраве на мъжете и жените. Ето няколко ключови аспекта, които е важно да знаете:

Хормони и репродукция 

  1. Хормони и женската фертилност
  • Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ): Стимулира растежа на яйцеклетките в яйчниците.
  • Лутеинизиращ хормон (ЛХ): Отговаря за овулацията, като стимулира освобождаването на зряла яйцеклетка.
  • Естроген и прогестерон: Регулират менструалния цикъл и подготвят матката за имплантация на оплодената яйцеклетка.
  • Пролактин: Влияе на менструалния цикъл и може да намали фертилитета при прекомерно производство.
  • Хормони на щитовидната жлеза: Отговарят за скоростта на обменните процеси и репродуктивните възможности. 
  1. Хормони и мъжката фертилност
  • Тестостерон: Основният мъжки полов хормон, който стимулира производството на сперматозоиди.
  • Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ): Стимулира сперматогенезата.
  • Лутеинизиращ хормон (ЛХ): Стимулира производството на тестостерон в тестисите.

Обмяна на веществата и фертилитет

  • Здравословно тегло: Поддържането на здравословно тегло е важно, тъй като както недостатъчното, така и прекомерното тегло могат да засегнат фертилитета.
  • Диета и хранене: Балансираната диета, богата на витамини и минерали, подобрява фертилитета. Особено важни са фолиевата киселина, желязото, калцият и цинкът и омега-3 мастните киселини. От витамините – най-важните са витамин А, витамин Е, витамин Д3 и витамин Б12. 
  • Физическа активност: Умерената физическа активност може да подобри обмяната на веществата и да поддържа хормоналния баланс.

 Допълнителни съвети

  • Намаляване на стреса: Стресът може да повлияе на хормоналния баланс и да намали шансовете за забременяване.
  • Проверка при специалист гинеколог и ендокринолог: Ако имате проблеми с фертилитета, консултация с репродуктивен специалист може да помогне за идентифициране и лечение на хормонални и метаболитни проблеми.
  • Избягване на токсини: Някои химикали и лекарства могат да засегнат фертилитета, така че е важно да се ограничи излагането на потенциално вредни вещества.

Разбирането на тези аспекти и предприемането на стъпки са от ключово значение за осъществяването и износването на една бременност. При проблеми със зачеването е препоръчително да се консултирате с репродуктивен гинеколог и ендокринолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Хормоните, които отговарят за нашата енергичност

Хормоните, които отговарят за нашата енергичност

Хормоните играят ключова роля в регулирането на енергийните нива в тялото. Различни хормони влияят по различни начини на енергийния метаболизъм, общата енергия и благосъстоянието.

Ето няколко примера:

  1. Тироидни хормони (Трийодтиронин T3 и Тироксин T4): Те регулират метаболизма. Ако щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони (хипотиреоидизъм), това може да доведе до намаляване на енергията и умора. Обратно, прекомерната активност (хипертиреоидизъм) може да увеличи енергийните нива, но и да доведе до изтощение.
  2. Инсулин: Този хормон, произвеждан от панкреаса, помага на клетките да абсорбират глюкоза от кръвта и да я използват за енергия. Неравновесие в инсулиновите нива може да доведе до енергийни колебания и да бъде фактор за развитието на диабет.
  3. Кортизол (стресовият хормон): Произведен от надбъбречните жлези, кортизолът помага за регулирането на енергията чрез управление на стреса, нивата на кръвната захар и възпалението. Хронично високи нива на кортизол могат да доведат до умора и изтощение.
  4. Тестостерон: Този хормон влияе върху мускулната маса и силата. Ниски нива на тестостерон, особено при мъжете, могат да доведат до намалена енергия и издръжливост.
  5. Растежен хормон: Освен че стимулира растежа и клетъчната репарация, растежният хормон също така влияе на енергийния метаболизъм.
  6. Адреналин: Известен още като епинефрин, този хормон увеличава сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на енергия, особено по време на стресови ситуации.

За поддържане на оптимални енергийни нива е важно да се поддържа здравословен баланс на тези и други хормони.

Това може да включва подходяща балансирана диета с прием на зеленчуци, плодове, протеини и въглехидрати, редовни упражнения, адекватен сън, управление на стреса и ако усещането за умора е прекалено силно и не води до невъзможност за извършване на ежедневните задачи, консултирайте се с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог 

Кое определя апетита ни?

Кое определя апетита ни?

Често пациентите ме питат: как да контролирам апетита, какво му влияе, защо се повишава апетитът към определени храни?

Ето малко отговори на тези въпроси: 

Апетитът ни е сложен феномен, регулиран от множество фактори, включващи физиологични процеси, психологическо състояние и външна среда. 

Ето основните компоненти:

  1. Физиологични фактори:
  •    Хормонални влияния –  Хормони като грелин (стимулира глада) и лептин (сигнализира за ситост) играят ключова роля.
  •    Метаболизъм –  Скоростта на метаболизма може да влияе на чувството за глад и ситост.
  •    Вътрешни сигнали от органи –  Стомахът и червата изпращат сигнали до мозъка, когато са празни или пълни.
  1. Психологически фактори:
  •    Емоционално състояние – Стресът, тревожността и депресията могат да повлияят на апетита.
  •    Сензорни стимули – Видът, мирисът и вкусът на храната могат да стимулират или потискат апетита.
  •    Навици – Предишни опити с хранене и спомени с храна могат да формират нашите предпочитания и апетит.
  1. Социално-културни фактори:  
  •   Социална среда – Храненето в компания често води до по-голям прием на храна.
  •   Културни норми и традиции – Културните навици и обичаи около храненето също влияят на апетита.
  1. Външни фактори: 
  •   Достъпност и наличност на храна –  Лесният достъп до храна може да увеличи приема й.   
  •   Маркетинг и реклама –  Рекламите могат да влияят на нашите предпочитания и апетит.
  1. Здравословно състояние:
  •   Медицински състояния – Някои заболявания могат да влияят на апетита, като увеличават или намаляват глада.
  •   Лекарства – Някои медикаменти могат да имат странични ефекти, влияещи на апетита.
  1. Възраст и биологични промени: 
  •   Възрастта – Често с  напредване на възрастта се наблюдава намаляване на апетита.
  •   Бременност и хормонални промени – Тези състояния могат значително да променят апетита.

В заключение, апетитът е комплексно явление, управлявано от множество взаимодействащи фактори, което прави разбирането и управлението му предизвикателство.

При повишен апетит и невъзможност за контролиране на количеството храна, което приемате, е необходима консултация с ендокринолог и диетолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог