Двигателен режим при инсулинова резистентност

Двигателен режим при инсулинова резистентност

Една от основните функции на инсулина е да намалява нивото на кръвната захар, която навлиза в клетките и се използва от тях за енергия.

Инсулиновата резистентност е състояние на несъответствие на секрецията на инсулин и неговото действие в периферните тъкани.

  • Спада към преддиабетни състояния
  • Нелекувана, може да доведе до изява на диабет в следващите години
  • Асоциира се с многоженство рискове като хиперинсулинемията, която води до директно увреждане на кръвоносните съдове

Физическата активност е изключително важна за подобряване на чувствителността към инсулин. 

  • Всеки вид физическа активност има потенциала да подобри чувствителността към инсулин

В проучване при слаби жени (18-35 г.) 6-месечните тренировки по три пъти седмично с аеробни (кардио) упражнения показва значително подобрение на чувствителността към инсулин. 

Дори 30 минути бързо ходене между 3-7 пъти седмично за 4 месеца води до отслабване в абдоминалната област и подобрена инсулинова чувствителност. 

Независимо на каква възраст сте, упражненията във фитнеса подобряват нивата на инсулина, дори без загуба на тегло. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Защо цинкът е важен за функционирането на щитовидната жлеза?

Защо цинкът е важен за функционирането на щитовидната жлеза?

Цинкът играе ключова роля в поддържането на здравето на щитовидната жлеза и е съществен за нейното правилно функциониране.

  • Щитовидната жлеза е отговорна за производството на важни хормони, които регулират енергийния баланс и метаболизма в организма. Тироксинът, основният щитовиден хормон, се синтезира от аминокиселината тирозин с участието на цинк.
  • Цинкът е необходим за активирането на ензимите, които участват в превръщането на неактивната форма на тирозин в активния щитовиден хормон тироксин. Без цинк този процес може да бъде нарушен, което може да доведе до намалена продукция на щитовидни хормони и дисбаланс в организма.
  • Освен това, цинкът също така подпомага транспорта на щитовидните хормони в тъканите, където те участват в регулирането на метаболизма, на сърдечната дейност, температурата на тялото и други важни функции. 

Нивата на цинк в организма могат да влияят на ефективността на щитовидната жлеза и да се отразят върху общото здравословно състояние.

  • Затова е важно да се поддържа подходящото ниво на цинк в организма, чрез консумиране на храни, богати на цинк, като пшеница, ядки, семена, месо и риба или чрез прием на цинкови добавки при нужда. 
  • Поддържането на оптималното ниво на цинк може да помогне за подобряване на функционирането на щитовидната жлеза и поддържане на здравословен метаболизъм в организма.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

Хормоналната контрацепция представлява метод за предотвратяване на нежелана бременност чрез употребата на хормони, които регулират и променят естествения хормонален баланс в организма на жената. Тези хормони обикновено включват естроген и прогестин (синтетичен прогестерон), които работят заедно, за да предотвратят овулацията, да сгъстят цервикалната слуз и да променят лигавицата на матката.

 Видове хормонална контрацепция:

  1. Комбинирани орални контрацептиви (КОК): Това са таблетки, които съдържат както естроген, така и прогестин. Те се приемат ежедневно и са един от най-разпространените методи за контрацепция
  2. Прогестинови таблетки: Известни още като „мини-хапчета“, тези таблетки съдържат само прогестин и са подходящи за жени, които не могат или не искат да приемат естроген
  3. Контрацептивни пластири: Това са лепенки, които се поставят върху кожата и отделят хормони, които се абсорбират през кожата
  4. Инжекционни контрацептиви: Прогестин се инжектира на всеки три месеца от медицински специалист
  5. Вагинални пръстени: Пръстенът се поставя във влагалището, където отделя хормони за период от три седмици, след което се премахва за една седмица
  6. Импланти: Малки пръчки, съдържащи прогестин, които се поставят под кожата на ръката и осигуряват дългосрочна контрацепция (до три години)

 

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва? - Изображение 1
Как работи хормоналната контрацепция:

Хормоналната контрацепция предотвратява бременността чрез няколко механизма:

  • Потискане на овулацията: Хормоните предотвратяват освобождаването на яйцеклетка от яйчника
  • Сгъстяване на цервикалната слуз: Това затруднява преминаването на сперматозоидите през шийката на матката
  • Изтъняване на ендометриума: Това прави лигавицата на матката по-малко подходяща за имплантация на оплодена яйцеклетка

Ползи и рискове:

Ползи:

  • Висока ефективност при правилна употреба
  • Регулиране на менструалния цикъл
  • Намаляване на менструалните болки и тежестта на менструацията
  • Намаляване на риска от някои видове рак (като рак на яйчниците и ендометриума)

Рискове:

  • Странични ефекти като гадене, главоболие, промени в настроението и теглото
  • Повишен риск от тромбози и сърдечно-съдови заболявания, особено при пушачи и жени над 35 години
  • Не предпазва от полово предавани инфекции (ППИ)

Хормоналната контрацепция е ефективен метод за предотвратяване на нежелана бременност и предлага множество предимства, включително регулиране на менструалния цикъл и намаляване на определени здравословни рискове. Въпреки това, е важно всяка жена да се консултира с медицински специалист, за да избере най-подходящия метод според индивидуалните си нужди и здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кога се чувстваме гладни?

Кога се чувстваме гладни?

Чувството на глад се регулира от сложна система в тялото, включваща различни физиологични процеси. 

Ето няколко ключови фактора:

  1. Нива на кръвната захар: Когато нивата на кръвната захар паднат, това сигнализира на тялото, че се нуждае от енергия, предизвиквайки чувство на глад.
  2. Грелин: Това е хормон, който се произвежда в стомаха и сигнализира на мозъка, че е време да се яде.
  3. Лептин: Хормон, произвеждан от мастните клетки, който помага за регулирането на апетита, като сигнализира на мозъка, че сте наситени.
  4. Вътрешен часовник на тялото: Регулирането на апетита може да бъде свързано и с вътрешния часовник на тялото, който влияе на хранителните навици.
  5. Психологически фактори: Стресът, емоциите и скучението също могат да повлияят на чувството на глад.

Комбинацията от тези и други фактори определя кога и колко често изпитваме чувство на глад.

Ако имате нарушено чувство за апетит и глад, не усещане глад, наддавате тегло, необходимо е консултация с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог 

Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране

Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране

Диабетът е хронично заболяване, което, ако не се контролира ефективно, може да доведе до редица сериозни усложнения. Късните диабетни усложнения са резултат от продължително високи нива на кръвната захар и могат да засегнат различни органи и системи в тялото.

Важно е да се познават тези усложнения, както и методите за тяхното проследяване и превенция, за да се поддържа добро здраве и качество на живот.

Основни късни диабетни усложнения:

  1. Диабетна ретинопатия: 
  •   Описание: Увреждане на кръвоносните съдове в ретината, което може да доведе до слепота.
  •   Проследяване:  Редовни очни прегледи, включително разширяване на зеницата и фотография на ретината.
  •   Превенция:  Стриктен контрол на кръвната захар и артериалното налягане.
  1. Диабетна нефропатия: 
  •   Описание: Увреждане на бъбреците, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност.
  •   Проследяване:  Изследвания на урината за албумин, кръвни тестове за бъбречна функция.
  •   Превенция:  Контрол на кръвната захар, кръвното налягане и избягване на нефротоксични медикаменти.
  1. Диабетна невропатия: 
  •   Описание: Увреждане на нервите, което може да причини болка, загуба на усещане и проблеми с движението.
  •   Проследяване: Неврологични прегледи, тестове за усещане и електромиография.
  •   Превенция: Контрол на кръвната захар и редовна физическа активност.
  1. Кардиоваскуларни заболявания:
  •   Описание: Увеличен риск от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
  •   Проследяване: Мониторинг на липидния профил, ЕКГ, тестове за сърдечна функция.
  •   Превенция: Контрол на кръвната захар, артериалното налягане, холестерола, здравословна диета и физическа активност.
  1. Диабетно стъпало:
  •  Описание: Усложнения на долните крайници, включително язви и инфекции, които могат да доведат до ампутация.
  •  Проследяване: Редовни прегледи на краката, поддържане на добра хигиена и грижа за краката.
  •  Превенция: Контрол на кръвната захар, носене на подходящи обувки и избягване на наранявания.

 

Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране - Изображение 2
 Мониторинг и превенция на усложненията:

  1. Редовни медицински прегледи: 
  • Поне веднъж годишно цялостен преглед при ендокринолог.
  • Специалисти като офталмолог, нефролог и кардиолог в зависимост от нуждите.
  1. Контрол на кръвната захар:
  •  Редовно самостоятелно измерване на кръвната захар.
  •  Гликиран хемоглобин (HbA1c) тест на всеки 3 до 6 месеца.
  1. Здравословен начин на живот:
  •  Балансирана диета с контрол на въглехидратите.
  •  Редовна физическа активност.
  •  Поддържане на здравословно тегло.
  1. Контрол на кръвното налягане и липидите:
  •  Измерване на кръвното налягане поне веднъж месечно.
  •  Изследване на липидния профил на всеки 6 до 12 месеца.
  1. Образователни програми:
  •  Обучение за самоконтрол и управление на диабета.
  •  Групи за подкрепа и консултации със специалисти.

Превенцията и мониторингът на късните диабетни усложнения са от съществено значение за поддържането на добро здраве при пациентите с диабет. Чрез редовни прегледи, стриктен контрол на кръвната захар и здравословен начин на живот, може значително да се намали рискът от тези сериозни усложнения и да се подобри качеството на живот.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Окситоцин: Хормонът на привързаността

Окситоцин: Хормонът на привързаността

Какво е окситоцин?

Окситоцинът е хормон, произвеждан в хипоталамуса и секретиран от задната хипофиза. Този хормон играе ключова роля в множество физиологични и поведенчески процеси както при хората, така и при други бозайници.

  • Основни функции на окситоцина:
  1. Раждане и кърмене: Окситоцинът стимулира контракциите на матката по време на раждане и подпомага  родовия процес. След раждането, той стимулира производството на мляко от млечните жлези, улеснявайки кърменето.
  2. Социални взаимодействия: Окситоцинът играе важна роля в социалните взаимодействия, включително изграждането на доверие и свързаност между индивиди. Наричан често „хормонът на любовта“, той подпомага формирането на емоционални връзки.
  3. Стрес и тревожност: Окситоцинът има успокояващ ефект, който може да намали стреса и тревожността. Той може да допринася за подобряване на настроението и общото чувство за благополучие.
  • Механизъм на действие:

Окситоцинът се освобождава в кръвния поток в отговор на различни стимули като физически контакт, емоционална близост или стрес. Когато се свърже с окситоциновите рецептори, разположени в различни тъкани и органи, той предизвиква специфични физиологични реакции. Например, в матката, окситоцинът причинява контракции на гладката мускулатура, докато в млечните жлези, той стимулира изхвърлянето на мляко.

  • Роля в психологията и поведението:

Изследвания показват, че окситоцинът има значително влияние върху социалното поведение. Той играе роля в изграждането на доверие, съпричастност и привързаност между индивиди. Например, при романтични връзки, окситоцинът подпомага укрепването на емоционалната връзка между партньорите. Освен това, той може да намалява тревожността и да повишава чувството за сигурност и комфорт.

  • Клинични приложения и изследвания:

Окситоцинът се използва в медицинската практика, най-вече за предизвикване на раждане или за стимулиране на отделянето на кърмата при кърмачки. Освен това, се провеждат изследвания върху потенциалните му приложения при лечението на различни психични разстройства като аутизъм, депресия и социална фобия. Първоначалните резултати са обещаващи, но са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на ефективността и безопасността му в тези контексти.

Окситоцинът е многопластов хормон с ключова роля в множество физиологични и поведенчески процеси. Неговото влияние върху раждането, кърменето, социалните взаимодействия и управлението на стреса го прави обект на интензивни изследвания и клинични приложения. Въпреки че е известен най-вече като „хормонът на любовта“, неговото действие е много по-широко и комплексно, включвайки различни аспекти на човешкото поведение и здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог