Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

4 мин.
Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Попуплярни постове

Каква сол да изберем според съветите на ендокринолога?

2 мин.
Каква сол да изберем според съветите на ендокринолога?

Солта е незаменима част от нашето ежедневие, но нейният вид и количество играят ключова роля за здравето ни. Ендокринолозите препоръчват разумна консумация и правилен избор на сол според индивидуалните нужди.

Защо солта е важна?

Солта е основен източник на натрий, който участва в регулирането на водния баланс, нервната проводимост и мускулната функция. Недостатъчният прием може да доведе до слабост и ниско кръвно налягане, но прекомерната употреба увеличава риска от хипертония, сърдечно-съдови заболявания и проблеми с бъбреците.

Видове сол и коя да изберем?

  1. Йодирана сол – най-добрият избор за повечето хора

Йодираната сол е обогатена с йод – минерал, който е от съществено значение за нормалната функция на щитовидната жлеза. Недостигът на йод може да доведе до гуша, хипотиреоидизъм и умствено изоставане при децата. В България йодираната сол е препоръчителна за ежедневна употреба, тъй като страната е с умерен риск от йоден дефицит.

  1. Морска сол – натурална, но не винаги богата на йод

Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода и съдържа микроелементи като магнезий и калций. Въпреки това, тя често има ниско съдържание на йод, което може да доведе до недостиг, ако не се консумира друга йодирана храна (риба, яйца, млечни продукти).Хималайска сол – реални ползи или маркетингов трик?

  1. Хималайска сол – реални ползи или маркетингов трик?

Розовата хималайска сол съдържа малко количество минерали като желязо и калций, но тези количества са незначителни за здравето. Освен това, тя не съдържа йод, което я прави неподходяща като основен източник на сол.

  1. Нисконатриева сол – добър вариант за хора с хипертония

Тази сол съдържа по-малко натрий и повече калий, което може да бъде полезно за хора с високо кръвно налягане. Въпреки това, тя не е подходяща за хора с бъбречни заболявания или приемащи някои медикаменти.

Колко сол е здравословно?

Световната здравна организация препоръчва консумация на не повече от 5 грама сол на ден (около една чаена лъжичка). За съжаление, повечето хора приемат двойно повече, главно чрез преработени храни.

В заключение,  йодираната сол е най-добрият избор за повечето хора. Ако предпочитате морска или хималайска сол, допълвайте с източници на йод. Нисконатриева сол може да бъде полезна при хипертония, но само след консултация с лекар Намалете преработените храни, за да контролирате приема на сол.

Ако имате съмнения относно своя прием на сол или здравето на щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. 

Попуплярни постове

Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

2 мин.
Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

В днешния свят, в който здравословното хранене и фитнесът често са на пиедестал, има тънка линия между стремежа към здраве и обсесивното отношение към „чистата“ храна. Тази мания носи името орторексия нервоза – хранително разстройство, което, макар и често пренебрегвано, може да има сериозни последствия за физическото и психическото здраве.

Какво е орторексия?

Терминът „орторексия“ идва от гръцките думи „orthos“ (правилен) и „orexis“ (апетит). Орторексията се характеризира с натрапчива фиксация върху консумацията на „чиста“, „здравословна“ или „идеална“ храна. За разлика от анорексията или булимията, орторексията не се съсредоточава върху количеството храна или телесното тегло, а върху качеството и източника на хранителните продукти.

Симптоми и признаци на орторексия

Хората с орторексия често започват с желание да подобрят здравето си, но постепенно техният стремеж се превръща в обсебващо поведение. Основните симптоми включват:

  1. Прекалена загриженост за качеството на храната – избягване на „обработени“, „изкуствени“ или „нездравословни“ храни.
  2. Строги хранителни ограничения – избягване на цели хранителни групи като захари, мазнини, млечни продукти и т.н.
  3. Чувство на вина при отклонение от диетата – всеки компромис с хранителните принципи се възприема като провал.
  4. Социална изолация – избягване на събирания или събития, където няма „чиста“ храна.
  5. Натрапчиво планиране на храненето – прекарване на прекомерно време в избора, приготвянето и анализа на храната.

Какво причинява орторексия?

Подобно на други хранителни разстройства орторексията често е свързана с психологически и социални фактори:

  • Културен натиск – социалните медии и обществото поставят акцент върху „здравословния“ начин на живот и идеализират определени хранителни режими.
  • Перфекционизъм – хората, които търсят контрол и съвършенство, са по-податливи на орторексия.
  • Тревожност и страхове – страхът от болести или замърсяване чрез храната може да подтикне към обсесивно поведение.

Рискове и последствия

Докато здравословното хранене е ключово за доброто здраве, орторексията води до обратния ефект. Потенциалните рискове включват:

  1. Хранителен дефицит – изключването на цели хранителни групи може да доведе до недостиг на витамини, минерали и енергия.
  2. Загуба на тегло и мускулна маса – прекаленото ограничаване на калориите отслабва организма.
  3. Социална изолация – избягването на социални събития създава усещане за самота и депресия.
  4. Нарушена психика – обсебването от храната може да доведе до тревожност, стрес и натрапчиви мисли.

Как да разпознаем и преодолеем орторексията?

Ако забележите у себе си или у близък човек симптоми на орторексия, важно е да потърсите помощ. Лечението включва:

  1. Консултация с психолог – терапията помага за справяне с обсесивното поведение и подлежащите тревожности.
  2. Работа с диетолог – диетолог може да помогне за създаване на балансиран хранителен режим, без излишна строгост.
  3. Образование и информираност – осъзнаването, че перфектната диета не съществува, е ключово за възстановяването.

Заключение

Орторексията често остава в сянка на другите хранителни разстройства, но нейните последствия могат да бъдат също толкова сериозни. Стремежът към здравословен начин на живот е похвален, но когато той се превърне в обсебваща цел, е важно да потърсим помощ. Балансът, а не крайността, е ключът към истинското здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

2 мин.
Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

Виртуалното пространство е като безкраен хипермаркет за съвети кои хранителни режими са полезни и добри за здравето ни. Човешкото тяло обаче не е холограма. Има много спекулации коя диета е здравословна и коя – не, както и категорични твърдения, че определен начин на хранене е по-добър от друг.

„Здравословна е балансираната диета и няма как да е универсална за всички, но има едни общи принципи, които трябва да се спазват – да се ограничават бързи въглехидрати, да се набляга повече на бавни въглехидрати като хляб, картофи, ориз. Да има баланс между прием на белтъчини, въглехидрати, фибри и т.н.“, казва д-р Мария Калинкова, специалист по ендокринология и болести на обмяната в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, а колегата й доц. д-р Радин Цонев, началник на гастроентерологичното отделение в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, допълва – „Най-подходяща диета е балансираната диета, тоест както са се хранили нашите деди. Диета, която съдържа в себе си и белтъци, и мазнини, и въглехидрати в необходимите пропорции“. В съвместния материал в изданието Капитал Здраве лекарите подчертават, че всяка диета е индивидуална и зависи от здравословното състояние.

Кога да променим начина си на хранене

„Първият индикатор, който ни показва, че трябва да променим храненето си, това всъщност е как се чувстваме и дали имаме достатъчно енергия, защото реално ние се храним, за да си набавяме енергия и необходимите ни витамини и микроелементи, с които да се чувстваме добре и да бъдем пълноценни. И когато забележим липса на енергия, отпадналост, промяна в теглото или пък някакви други оплаквания като световъртеж и изтръпване на долни крайници, това всъщност е индикатор, че нещо не е както трябва в нашето хранене“, казва д-р Мария Калинкова.Целия материал може да прочетете ТУК.

Попуплярни постове

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

2 мин.
Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове