На 17 юни 2026 г. д-р Мария Калинкова гостува в предаването „За града“ по bTV Radio, където коментира една от най-актуалните теми в съвременната ендокринология – лечението на затлъстяването и ролята на новите медикаменти за контрол на теглото. Според нея затлъстяването не трябва да се разглежда като естетичен проблем, а като хронично заболяване, което повишава риска от множество незаразни заболявания и значително влошава качеството на живот.

Иновация в лечението

По време на разговора д-р Калинкова подчерта, че през последните години медицината разполага с ново поколение медикаменти, които променят възможностите за лечение на пациенти със затлъстяване, инсулинова резистентност, преддиабет и диабет тип 2. Тези терапии имитират действието на естествени хормони, произвеждани в организма, и подпомагат регулирането на апетита, чувството за ситост и глюкозния метаболизъм.

Специалистът обясни, че действието на съвременните GLP-1 медикаменти е много по-комплексно от простото намаляване на телесното тегло. Те въздействат върху центровете на глада в мозъка, подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат контрола на редица метаболитни нарушения. Именно затова все повече специалисти разглеждат тези терапии като инструмент за борба с метаболитния синдром.

„Крайната цел не е просто намаляване на килограмите, а подобряване на цялостното метаболитно здраве на пациента“, подчерта д-р Калинкова по време на интервюто.

Винаги проследяване от лекар

Тя акцентира и върху необходимостта лечението да бъде назначавано и проследявано от лекар. Самостоятелното приложение на подобни медикаменти без медицинска оценка може да доведе до неподходящ избор на терапия, нереалистични очаквания и недостатъчно добри резултати.

Според д-р Калинкова успешното лечение на затлъстяването изисква индивидуален подход, който съчетава медикаментозна терапия, балансирано хранене, физическа активност и дългосрочно проследяване. Само така може да бъде постигнат устойчив контрол върху теглото и свързаните с него метаболитни нарушения.

Участието на д-р Мария Калинкова в bTV Radio е част от нейната мисия да популяризира научно обоснована информация за хормоналното и метаболитното здраве и да повишава информираността относно съвременните възможности за лечение на затлъстяването.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК

Лекарят вече е онлайн — дали е там, където трябва да бъде?

На 5–7 юни 2026 г. в София се проведе Вторият национален конгрес по затлъстяване с международно участие, организиран от Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и свързаните заболявания (BASORD). Събитието събра водещи специалисти от България и чужбина, които обсъдиха най-актуалните научни данни, терапевтични подходи и предизвикателства в диагностиката и лечението на затлъстяването.

Сред поканените лектори беше и д-р Мария Калинкова, дм – специалист по ендокринология и болести на обмяната, която представи лекция на тема:

„Социалните медии – новият профил на лекаря“

В своята презентация д-р Калинкова акцентира върху променящото се поведение на пациентите в дигиталната ера и нарастващото значение на социалните медии като източник на здравна информация.

По време на лекцията бяха представени данни, показващи, че милиони хора ежедневно търсят медицинска информация онлайн и често вземат решения, свързани със здравето си, въз основа на съдържание, публикувано в интернет. Обсъдени бяха както възможностите, така и рисковете, свързани с разпространението на здравна информация в социалните мрежи.

Особено внимание беше отделено на проблема с дезинформацията, ролята на медицинските специалисти в създаването на достоверно съдържание и необходимостта лекарите да бъдат активни участници в дигиталното пространство.

Социалните мрежи като инструмент за здравно образование

Д-р Калинкова подчерта, че социалните платформи могат да бъдат ценен инструмент за повишаване на здравната грамотност на обществото, когато информацията е научно обоснована, разбираема и представена от квалифицирани медицински специалисти.

Според представените данни пациентите все по-често търсят информация за заболявания, лечение, профилактика и избор на специалист именно онлайн. Това поставя пред медицинската общност отговорността да осигурява надеждни източници на информация и да противодейства на разпространението на митове и невярно съдържание.

Значение за съвременната медицинска практика

Участието на д-р Калинкова в научния форум е част от нейната активна дейност в областта на медицинското образование, профилактиката и популяризирането на доказателствената медицина.

Темата за комуникацията между лекар и пациент извън пределите на кабинета става все по-актуална, особено в контекста на хроничните заболявания като затлъстяване, диабет, заболявания на щитовидната жлеза и метаболитни нарушения, при които дългосрочната информираност и ангажираност на пациента са ключови за успеха на лечението.

Участието в конгреса предостави възможност за обмен на опит с водещи специалисти в областта на затлъстяването и затвърди ангажимента на д-р Мария Калинкова към внедряването на съвременни и научно обосновани подходи в грижата за пациентите.

Менопаузата не е болест. Но хормоналните промени, които я съпровождат, могат да разтърсят качеството на живот на жената по начини, за които тя рядко е подготвена. Горещи вълни, безсъние, наддаване на тегло, промени в настроението — всичко това има конкретна биологична причина. И когато разбирате какво се случва, вие вече не сте безсилни.

Какво представлява менопаузата?

Менопаузата настъпва, когато яйчниците постепенно намалят производството на естроген и прогестерон. Официално се диагностицира след 12 последователни месеца без менструация — средно около 51-годишна възраст, но може да настъпи и по-рано.

Периодът преди нея — перименопаузата — може да продължи от 2 до 10 години и е времето, в което симптомите са най-интензивни и непредсказуеми.

Кои хормони се променят и защо е важно?

Трите ключови хормона, засегнати при менопаузата, са:

Естроген — регулира менструалния цикъл, защитава костите и сърдечно-съдовата система, влияе върху кожата, паметта и настроението. Спадът му е отговорен за повечето симптоми.

Прогестерон — балансира естрогена и подпомага съня. Намалява рано в перименопаузата, което обяснява безсънието и тревожността.

Тестостерон — присъства и при жените. Спадът му влияе върху либидото, енергията и мускулната маса.

Най-честите симптоми — и защо не трябва да ги приемате за даденост

Много жени смятат, че симптомите на менопаузата са неизбежни и трябва просто да се „търпят“. Това не е вярно. Ето какво сигнализира тялото ви:

• Горещи вълни и нощно изпотяване — внезапни усещания за топлина, причинени от нестабилна терморегулация заради спада на естрогена
• Нарушен сън — трудно заспиване или чести събуждания, свързани с падането на прогестерон
• Наддаване на тегло — особено около корема, дори при непроменен хранителен режим
• Промени в настроението — раздразнителност, тъга, тревожност без видима причина
• Мозъчна мъгла — затруднена концентрация и памет
• Сухота на кожата и вагинална сухота — директно следствие от спада на естрогена

Кога да потърсите ендокринолог?

Гинекологът е важен, но при менопаузата хормоналният баланс засяга цялото тяло — щитовидната жлеза, инсулиновата чувствителност, костната плътност, сърдечно-съдовия риск. Именно затова консултацията с ендокринолог е ключова стъпка, когато:

• симптомите сериозно нарушават ежедневието ви
• наддавате на тегло без промяна в начина на живот
• имате фамилна история на остеопороза, диабет тип 2 или сърдечни заболявания
• резултатите от изследванията показват отклонения в щитовидната функция или инсулиновия метаболизъм

Какви изследвания са препоръчителни?

При съмнение за хормонален дисбаланс в менопаузата, д-р Калинкова препоръчва следните изследвания:

• FSH и LH (потвърждават менопаузата)
• Естрадиол
• Тестостерон (общ и свободен)
• TSH, fT4 (щитовидна функция)
• Инсулин и кръвна захар на гладно (HOMA-IR)
• Костна плътност (DEXA) при риск от остеопороза
• Липиден профил

Има ли решение?

Да. Подходът зависи от индивидуалния хормонален профил, здравната история и симптоматиката. Той може да включва хормонозаместителна терапия (ХЗТ), корекция на щитовидната функция, хранителни и поведенчески промени, и при необходимост — медикаментозна подкрепа за инсулинова чувствителност.

Важното е решението да е индивидуално — не по шаблон.

Менопаузата е естествен етап, но не и причина да се чувствате зле. С правилна диагностика и специализирана грижа симптомите могат да се овладеят, а здравето — да се опази в дългосрочен план.

Празничните дни са свързани с традиции, семейни събирания и богата храна. Именно тогава обаче често се стига до преяждане, което не е просто временен дискомфорт, а състояние с реално отражение върху метаболизма, хормоналния баланс и общото здраве. Това е особено важно за хора с наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет, заболявания на щитовидната жлеза и други ендокринни нарушения.

Какво се случва в организма при преяждане

Претоварване на храносмилателната система

Голямото количество храна, комбиниращо мазнини, рафинирани въглехидрати и алкохол, води до забавено изпразване на стомаха. Чести последици са подуване, тежест, киселини, гадене и нарушена чревна моторика.

Рязко покачване на кръвната захар и инсулина

Празничните менюта често водят до високи глюкозни пикове, последвани от засилена инсулинова секреция. Това:

• увеличава инсулиновата резистентност

• подпомага складирането на мазнини

• причинява умора и сънливост след хранене

Нарушена регулация на апетита

Преяждането разстройва баланса между хормоните на глада и ситостта. В резултат сигналът „достатъчно“ идва по-късно, а желанието за още храна се засилва, дори при реално насищане.

Възпалителен отговор и задържане на течности

Обилното хранене активира нискостепенно възпаление, което може да доведе до оттоци, покачване на кръвното налягане и временно влошаване на хронични състояния.

Кои хора са най-уязвими

Празничното преяждане крие по-голям риск при:

• наднормено тегло и затлъстяване

• предиабет и диабет

• инсулинова резистентност

• заболявания на щитовидната жлеза

• чернодробна стеатоза, гастроезофагеален рефлукс

• хормонални нарушения при жени

Как да се предпазим по време на празниците

Не гладувайте през деня

Пропускането на хранения повишава риска от неконтролируем прием вечер.

Започвайте храненията с протеин и зеленчуци

Те забавят усвояването на въглехидратите и ограничават глюкозните пикове.

Хранете се бавно и осъзнато

Сигналът за ситост достига до мозъка с известно закъснение. Бавното хранене намалява риска от преяждане.

Ограничете алкохола

Алкохолът стимулира апетита, намалява самоконтрола и влошава метаболизма на мазнините.

Добавете леко движение

Кратка разходка след хранене подпомага храносмилането и контрола на кръвната захар.

Какво да НЕ правим след празниците

• екстремни диети и гладуване

• „детокс“ режими и слабителни средства

• наказателно ограничаване на храната

Организмът не се нуждае от крайности, а от връщане към ритъм и баланс.

Заключение

Еднократно по-обилно хранене не е проблем. Проблемът възниква, когато преяждането се повтаря и се превърне в навик. С умереност, осъзнат избор и базови познания за процесите в организма можем да се насладим на празниците, без да компрометираме здравето си.

В участие за BG on Air ендокринологът д-р Мария Калинкова коментира нарастващата честота на диабет тип 2 и подчертава, че тенденцията у нас е „плашеща“ – заболяването засяга все по-млади хора, включително пациенти в активна работоспособна възраст. Според специалиста промените в начина на живот, заедно с навременната диагностика, са ключов фактор в ограничаването на риска и предотвратяването на усложнения.

Диабетът – заболяване с бързо растяща честота

Д-р Калинкова отбелязва, че голяма част от хората с диабет тип 2 години наред живеят в състояние на преддиабетили инсулинова резистентност, без да бъдат диагностицирани. Това позволява на заболяването да прогресира „тихо“, докато вече са налице промени в метаболизма или в сърдечно-съдовото здраве.

Сред първите симптоми, които често остават подценени, са:

• повишена жажда,

• често уриниране,

• нестабилни нива на енергия,

• замъглено зрение,

• трудности при сваляне на тегло.

Според специалиста ранното разпознаване на тези сигнали е решаващо.

Какво води до увеличаване на случаите?

В интервюто д-р Калинкова посочва няколко ключови фактора:

• небалансирано хранене, богато на захар и преработени продукти;

• ниска физическа активност и заседнал начин на живот;

• хроничен стрес и липса на достатъчно сън;

• наднормено тегло и натрупване на мазнини в коремната област;

• фамилна обремененост.

Тя подчертава, че много от тези рискове могат да бъдат контролирани, но изискват информираност и ангажираност от страна на пациента.

Как можем да спрем прогресията?

Д-р Калинкова е категорична: правилното хранене и движението са първата и най-важна стъпка.

Основни препоръки:

• Прием на повече белтъчини, зеленчуци и храни с нисък гликемичен индекс.

• Ограничаване на захарта и ултрапреработените продукти.

• Ежедневна физическа активност – дори 20–30 минути ходене имат значителен ефект.

• Подобряване на съня и намаляване на стреса.

При необходимост се включват и съвременни медикаментозни терапии, които не само контролират кръвната захар, но и предпазват сърцето и бъбреците.

Профилактиката – най-силното оръжие

Според д-р Калинкова редовните профилактични изследвания са от решаващо значение, особено при хора с наднормено тегло, фамилна анамнеза за диабет или затруднения при контрол на теглото.
Навременното откриване на нарушения в обмяната позволява да се предотвратят сериозни и трайни усложнения.

Заключение

Диабетът е едно от най-разпространените хронични заболявания, но много от случаите могат да бъдат предотвратени или забавени с правилен подход.
Посланието на д-р Мария Калинкова към обществото е ясно:
информираността, движението и здравословното хранене са най-достъпната и най-ефективната форма на превенция.

Линк към интервюто: ТУК

В участието си в предаването „Лекар у дома“ ендокринологът д-р Мария Калинкова разглежда една от най-честите причини за метаболитни нарушения днес – инсулиновата резистентност. Според специалиста това състояние често остава подценено, въпреки че стои в основата на наднорменото тегло, предиабета и ранните етапи на диабет тип 2.

Д-р Калинкова обяснява, че инсулиновата резистентност се развива, когато клетките в организма намалят своята чувствителност към инсулина. Това води до постоянна умора, засилен глад за сладко, колебания в теглото и трудности при отслабване. При много хора симптомите се развиват бавно и остават незабелязани години наред.

Специалистът подчертава, че фактори като небалансирано хранене, ниска физическа активност, хроничен стрес и недоспиване са водещи в развитието на състоянието. При жените често се наблюдава и връзка със синдром на поликистозните яйчници.

Основното послание в участието е ясно: инсулиновата резистентност е обратим процес, когато бъде открита навреме и се предприемат правилните стъпки. Промени в храненето, редовно движение, качествен сън и контрол върху стреса са ключови за нормализиране на инсулиновите нива. При необходимост може да бъде назначена и медикаментозна терапия.

Д-р Калинкова насърчава профилактичните изследвания при хора с рискови фактори, трудности при редукция на тегло или фамилна анамнеза за диабет. Навременната диагностика и индивидуален лечебен подход могат да предотвратят прогресията към диабет и да подобрят значително качеството на живот.

Можете да изгледате цялата история на Беркан ТУК