Защо ми пада косата? 7 хормонални причини, които не бива да пренебрегвате

← Назад

Защо ми пада косата? 7 хормонални причини, които не бива да пренебрегвате

Защо ми пада косата? 7 хормонални причини, които не бива да пренебрегвате

Всеки ден губим между 50 и 100 косъма. Това е нормална част от жизнения цикъл на косата. Когато обаче започнете да забелязвате повече косми по четката, възглавницата или в банята, е добре да потърсите причината.

Косопадът не винаги е козметичен проблем. Понякога той е един от първите сигнали за хормонален или метаболитен дисбаланс.

1. Нарушения във функцията на щитовидната жлеза

Както хипотиреоидизмът, така и хипертиреоидизмът могат да доведат до косопад.

Освен загуба на коса могат да се наблюдават:

  • умора;
  • промени в теглото;
  • суха кожа;
  • нарушения в концентрацията;
  • промени в настроението.

2. Дефицит на желязо

Ниските нива на желязо и феритин са сред най-честите причини за косопад при жените.

Особено рискови са жените с обилна менструация, вегетариански режим или наскоро прекарано заболяване.

3. Синдром на поликистозните яйчници

При СПКЯ повишените андрогени могат да доведат до:

  • изтъняване на косата по темето;
  • акне;
  • засилено окосмяване по лицето и тялото;
  • нарушения в менструалния цикъл.

4. Косопад след раждане

Следродилният косопад е често срещан и обикновено започва между третия и шестия месец след раждането.

Причината е рязката промяна в нивата на естрогените след бременността.

5. Перименопауза и менопауза

С напредването на възрастта нивата на естрогените постепенно намаляват.

Това може да доведе до:

  • изтъняване на косата;
  • промени в структурата на косъма;
  • по-бавен растеж на косата.

6. Хроничен стрес

Продължителният стрес може да наруши нормалния цикъл на космения фоликул и да доведе до засилен косопад няколко месеца по-късно.

7. Инсулинова резистентност

Все повече проучвания показват връзка между инсулиновата резистентност и определени форми на косопад, особено при жени със СПКЯ и наднормено тегло.

Какви изследвания могат да бъдат полезни?

В зависимост от симптомите лекарят може да назначи:

  • TSH и FT4;
  • пълна кръвна картина;
  • желязо и феритин;
  • витамин B12;
  • витамин D;
  • тестостерон;
  • DHEA-S;
  • инсулин и глюкоза.

Заключение

Косопадът често е симптом, а не диагноза.

Вместо да се фокусираме единствено върху шампоани и хранителни добавки, е важно да потърсим причината. В много случаи навременната диагностика може да помогне не само за възстановяване на косата, но и за откриване на подлежащ здравословен проблем.

← Назад

Д-р Мария Калинкова пред bTV Radio: Инжекциите за отслабване не са просто средство за сваляне на килограми

Д-р Мария Калинкова пред bTV Radio: Инжекциите за отслабване не са просто средство за сваляне на килограми

На 17 юни 2026 г. д-р Мария Калинкова гостува в предаването „За града“ по bTV Radio, където коментира една от най-актуалните теми в съвременната ендокринология – лечението на затлъстяването и ролята на новите медикаменти за контрол на теглото. Според нея затлъстяването не трябва да се разглежда като естетичен проблем, а като хронично заболяване, което повишава риска от множество незаразни заболявания и значително влошава качеството на живот.

Иновация в лечението

По време на разговора д-р Калинкова подчерта, че през последните години медицината разполага с ново поколение медикаменти, които променят възможностите за лечение на пациенти със затлъстяване, инсулинова резистентност, преддиабет и диабет тип 2. Тези терапии имитират действието на естествени хормони, произвеждани в организма, и подпомагат регулирането на апетита, чувството за ситост и глюкозния метаболизъм.

Специалистът обясни, че действието на съвременните GLP-1 медикаменти е много по-комплексно от простото намаляване на телесното тегло. Те въздействат върху центровете на глада в мозъка, подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат контрола на редица метаболитни нарушения. Именно затова все повече специалисти разглеждат тези терапии като инструмент за борба с метаболитния синдром.

„Крайната цел не е просто намаляване на килограмите, а подобряване на цялостното метаболитно здраве на пациента“, подчерта д-р Калинкова по време на интервюто.

Винаги проследяване от лекар

Тя акцентира и върху необходимостта лечението да бъде назначавано и проследявано от лекар. Самостоятелното приложение на подобни медикаменти без медицинска оценка може да доведе до неподходящ избор на терапия, нереалистични очаквания и недостатъчно добри резултати.

Според д-р Калинкова успешното лечение на затлъстяването изисква индивидуален подход, който съчетава медикаментозна терапия, балансирано хранене, физическа активност и дългосрочно проследяване. Само така може да бъде постигнат устойчив контрол върху теглото и свързаните с него метаболитни нарушения.

Участието на д-р Мария Калинкова в bTV Radio е част от нейната мисия да популяризира научно обоснована информация за хормоналното и метаболитното здраве и да повишава информираността относно съвременните възможности за лечение на затлъстяването.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК

← Назад

Защо се будя между 3 и 5 сутринта всяка нощ? Възможно ли е причината да е хормонална?

Защо се будя между 3 и 5 сутринта всяка нощ? Възможно ли е причината да е хормонална?

Лягате уморени, заспивате без проблем, но почти всяка нощ се събуждате по едно и също време – най-често между 3 и 5 часа сутринта.

Много хора приемат това за нормална част от ежедневието или го отдават на стрес. В някои случаи обаче повтарящото се нощно събуждане може да бъде свързано с промени в хормоналния баланс.

Каква е ролята на кортизола?

Кортизолът често е наричан „хормон на стреса“, но неговата функция е много по-сложна.

При здрав човек нивата му са най-ниски през нощта и започват постепенно да се покачват в ранните сутрешни часове, за да подготвят организма за събуждане.

Когато този ритъм е нарушен, може да се наблюдава:

  • често събуждане през нощта;
  • тревожност;
  • неспокоен сън;
  • усещане за умора въпреки достатъчно време в леглото.

Менопаузата и сънят

По време на перименопаузата и менопаузата спадът на естрогените може значително да повлияе качеството на съня.

Често се наблюдават:

  • нощни изпотявания;
  • горещи вълни;
  • трудно повторно заспиване;
  • ранно събуждане.

Много жени описват именно събуждане около 4 часа сутринта като един от първите симптоми на хормоналните промени.

Може ли кръвната захар да има значение?

Да.

При някои хора резките колебания на кръвната захар през нощта могат да доведат до освобождаване на адреналин и кортизол, което предизвиква внезапно събуждане.

Това е по-често при:

  • инсулинова резистентност;
  • предиабет;
  • захарен диабет;
  • късно и обилно хранене вечер.

Кога е добре да потърсите причината?

Ако събуждането:

  • продължава повече от няколко седмици;
  • се случва почти всяка нощ;
  • е съпроводено с умора през деня;
  • е свързано с качване на тегло, горещи вълни или промени в настроението;

може да е полезна консултация със специалист.

Заключение

Събуждането между 3 и 5 сутринта не винаги е просто резултат от стрес или натоварен ден.

Понякога то може да бъде сигнал за промени в хормоналния баланс, метаболизма или качеството на съня. Разбирането на причината е първата стъпка към по-добър сън и по-добро здраве.

← Назад

От СПКЯ към ПМЯС: новата терминология и какво означава за пациентките

От СПКЯ към ПМЯС: новата терминология и какво означава за пациентките

В продължение на десетилетия състоянието, познато като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), беше едно от най-често диагностицираните ендокринни нарушения при жените в репродуктивна възраст. През последните години обаче експерти от цял свят поставиха въпроса дали това наименование действително отразява същността на заболяването.

В резултат на международни дискусии и научни консенсуси все по-често се използва терминът ПМЯС (поликистозен метаболитно-андрогенен синдром), а в международната литература се обсъжда промяна на названието на PCOS, така че то да описва по-точно заболяването и неговите последици.

Защо терминът СПКЯ е проблематичен?

Наименованието „синдром на поликистозните яйчници“ създава впечатление, че основният проблем са яйчниците или наличието на кисти.

Всъщност:

  • много жени със СПКЯ нямат поликистозна ехографска находка;
  • част от здравите жени могат да имат поликистозен вид на яйчниците без да страдат от синдрома;
  • заболяването далеч надхвърля репродуктивната система.

Съвременните научни данни показват, че СПКЯ е комплексно състояние, което включва нарушения в метаболизма, хормоналния баланс и репродуктивното здраве.

Какво представлява ПМЯС?

Новата терминология поставя акцент върху същността на заболяването:

  • повишени нива на андрогени;
  • метаболитни нарушения;
  • нарушения в овулацията;
  • повишен риск от дългосрочни здравословни усложнения.

Така фокусът се измества от ехографската находка към реалните механизми, които стоят зад заболяването.

Какви симптоми могат да насочат към диагнозата?

Най-честите прояви включват:

  • нередовен менструален цикъл;
  • липса на овулация;
  • затруднения при забременяване;
  • акне;
  • омазняване на кожата;
  • засилено окосмяване по лицето и тялото;
  • косопад;
  • наднормено тегло и затлъстяване.

Важно е да се отбележи, че не всяка пациентка има всички симптоми.

Защо метаболитната страна е толкова важна?

Все повече изследвания показват, че при много жени със СПКЯ се наблюдават:

  • инсулинова резистентност;
  • предиабет;
  • захарен диабет тип 2;
  • повишени триглицериди;
  • нисък HDL холестерол;
  • артериална хипертония;
  • неалкохолна мастна чернодробна болест.

Именно затова новата терминология подчертава метаболитния компонент на заболяването.

Какво означава промяната за пациентките?

Промяната в името не означава промяна в диагнозата или лечението.

Тя има за цел:

  • да подобри разбирането на заболяването;
  • да намали объркването около термина „поликистозни яйчници“;
  • да насочи вниманието към дългосрочните метаболитни рискове;
  • да подпомогне по-ранната диагностика и профилактика.

За пациентките това означава по-цялостен подход, който включва не само гинекологични, но и ендокринологични, метаболитни и кардиоваскуларни аспекти.

Защо ранната диагноза е важна?

Навременното разпознаване на състоянието позволява:

  • подобряване на менструалния цикъл;
  • оптимизиране на фертилитета;
  • контрол на телесното тегло;
  • намаляване на риска от диабет тип 2;
  • подобряване на качеството на живот в дългосрочен план.

СПКЯ, или както все по-често се обсъжда – ПМЯС, е много повече от проблем с яйчниците. Това е комплексно състояние, което изисква индивидуален и мултидисциплинарен подход.

Разбирането на заболяването е първата стъпка към успешното му контролиране.

← Назад

Какво ни показва обиколката на талията

Какво ни показва обиколката на талията

Обиколката на талията е един от най-простите, но същевременно изключително информативни показатели за здравословното състояние на организма. Макар и често подценявана в полза на теглото и индекса на телесна маса (ИТМ), обиколката на талията дава ценна информация за разпределението на мастната тъкан – а именно то е от ключово значение за оценката на метаболитния и сърдечно-съдовия риск.

Защо точно талията?

Не всяка мазнина в тялото е еднакво „вредна“. Подкожната мастна тъкан, разпределена по бедрата, седалището и крайниците, е относително безобидна от метаболитна гледна точка. Съвсем различно стои въпросът с висцералната мастна тъкан – тази, която се натрупва в коремната кухина и обгражда вътрешните органи (черен дроб, панкреас, черва). Именно тя е активен ендокринен орган, който отделя възпалителни вещества (цитокини), свободни мастни киселини и хормони, нарушаващи обмяната на веществата.

Обиколката на талията е надежден косвен маркер за количеството висцерална мазнина. Затова човек с „нормално“ тегло, но с изразена коремна пълнота, може да бъде в по-висок метаболитен риск от човек с по-високо тегло, но с равномерно телосложение.

Как се измерва правилно обиколката на талията

За да е достоверно измерването, то трябва да се извършва по правилен начин:

  • Сутрин, на гладно, без тежки дрехи.
  • В изправено положение, с отпуснати ръце и спокойно дишане.
  • Сантиметърът се поставя хоризонтално, между долния ръб на последното ребро и горния край на тазовата кост (приблизително на нивото на пъпа при повечето хора).
  • Лентата трябва да приляга плътно, но без да притиска кожата.
  • Измерването се прави в края на нормално издишване, без да се прибира коремът.

Какви са препоръчителните стойности

Световната здравна организация и Международната диабетна федерация (IDF) определят следните гранични стойности, над които рискът от метаболитни усложнения нараства значително:

За жени от европеидната раса нормалната обиколка на талията е под 80 см. Стойности между 80 и 88 см означават повишен риск, а над 88 см – значително повишен риск. При мъжете съответните граници са под 94 см за нормални стойности, 94–102 см за повишен риск и над 102 см за значително повишен риск.

Важно е да се отбележи, че при хора от азиатски произход границите са по-ниски – под 80 см при жени и под 90 см при мъже – което отразява по-ранното развитие на метаболитни усложнения при този етнос.

Какво ни „казва“ увеличената обиколка на талията

Натрупването на коремна мазнина е свързано с редица здравословни проблеми, които ендокринологът следи внимателно.

Инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2. Висцералната мазнина нарушава чувствителността на тъканите към инсулин. Това е една от най-ранните и обратими стъпки по пътя към преддиабет и диабет. При значителна коремна пълнота рискът от развитие на диабет тип 2 е до няколко пъти по-висок, независимо от общото тегло.

Метаболитен синдром. Увеличената талия е един от основните диагностични критерии за метаболитен синдром – комбинация от коремно затлъстяване, повишено кръвно налягане, нарушения в липидния профил (висок триглицерид, нисък „добър“ HDL-холестерол) и повишена кръвна захар.

Сърдечно-съдови заболявания. Коремното затлъстяване е независим рисков фактор за инфаркт на миокарда, инсулт и атеросклероза, дори при иначе нормални стойности на общия холестерол.

Чернодробна стеатоза (мастен черен дроб). Висцералната мазнина е тясно свързана с натрупването на мазнини в черния дроб, което може да прогресира до възпаление (стеатохепатит) и чернодробна фиброза.

Хормонални нарушения. При жените коремното затлъстяване често съпътства синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ), нарушения в менструалния цикъл и проблеми с фертилитета. При мъжете се свързва с по-ниски нива на тестостерон и еректилна дисфункция. И при двата пола може да се наруши функцията на щитовидната жлеза и надбъбреците.

Повишен риск от някои видове рак. Наднорменото количество висцерална мазнина е свързано с по-висока честота на рак на дебелото черво, гърдата (в постменопауза), ендометриума, панкреаса и бъбреците.

Системно възпаление. Висцералната мастна тъкан отделя вещества, които поддържат хронично ниско-степенно възпаление в организма – състояние, което днес се смята за основа на много хронични заболявания, включително и процесите на преждевременно стареене.

Талия или индекс на телесна маса – кое е по-важно

И двата показателя имат своето място. ИТМ дава обща представа за теглото спрямо ръста, но не прави разлика между мускулна и мастна тъкан, нито отчита къде е разпределена мазнината. Обиколката на талията допълва тази картина и често е по-чувствителен маркер за метаболитен риск, особено при хора с „нормален“ ИТМ, но изразена коремна пълнота – т.нар. „слабо затлъстяване“ (normal weight obesity).

Друг полезен показател е съотношението талия/ханш. Стойности над 0,85 при жени и над 0,90 при мъже също говорят за андроиден (коремен) тип разпределение на мазнината и повишен риск.

Какво можем да направим

Добрата новина е, че висцералната мазнина реагира бързо на промените в начина на живот – често по-бързо от подкожната. Дори умерено намаляване на теглото (5–10%) води до значително подобрение на метаболитните показатели.

Основните стъпки включват балансирано хранене с ограничаване на рафинираните въглехидрати, захарите и ултрапреработените храни и акцент върху пълнозърнести продукти, зеленчуци, качествени белтъчини и здравословни мазнини. Редовната физическа активност – комбинация от аеробни натоварвания (бързо ходене, плуване, колоездене) и силови упражнения – също е от ключово значение, както и достатъчният и качествен сън (7–8 часа), тъй като хроничният недостиг на сън повишава нивата на кортизола и стимулира натрупването на коремна мазнина. Не по-малко важно е управлението на стреса, редовно следене на стойностите на кръвната захар, липидите и артериалното налягане, както и избягването на тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол.

Кога да се консултирате с ендокринолог

Консултация с ендокринолог е препоръчителна при обиколка на талията над описаните гранични стойности, особено ако съпътства умора, нарушен сън, кожни промени (например тъмни петна по шията – acanthosis nigricans), менструални нарушения, намалено либидо, трудно отслабване въпреки усилията или фамилна обремененост с диабет, сърдечно-съдови или щитовидни заболявания.

Ендокринологът може да назначи прицелни изследвания – гликиран хемоглобин, инсулин на гладно, липиден профил, чернодробни ензими, хормони на щитовидната жлеза, половите хормони – и да изготви индивидуален план за лечение и профилактика.

В заключение

Обиколката на талията е повече от козметичен въпрос. Тя е прозорец към вътрешния метаболизъм, към работата на черния дроб, панкреаса, сърцето и хормоналната система. Едно просто измерване с обикновен шивашки метър, направено у дома, може да ви даде информация, която никои везни не могат да ви предоставят. Ако стойностите са над препоръчителните – не отлагайте консултацията със специалист. Ранната намеса е най-сигурният път към запазване на здравето в дългосрочен план.

← Назад

Хормони и тегло: митове и факти

Хормони и тегло: митове и факти

Въведение

Промяната в теглото е често срещана причина хората да търсят медицинска помощ. Много пациенти смятат, че „хормоните са виновни“ за килограмите им. Отчасти това е вярно – ендокринната система наистина влияе на апетита, метаболизма и складирането на мазнини. Но реалността е по-сложна: хормоните са само едно от звената в голямата картина на начина на живот, хранене и генетика.

Основните хормони, които влияят на теглото

Инсулин

Инсулинът е ключов хормон, който регулира нивата на кръвната захар. Когато тялото стане по-резистентно към него (инсулинова резистентност), се улеснява складирането на мазнини. Това често е начална стъпка към наднормено тегло и диабет тип 2.

Щитовидни хормони (T3, T4, TSH)

Щитовидната жлеза определя скоростта на метаболизма. При хипотиреоидизъм (понижена функция) метаболизмът се забавя, което може да доведе до качване на килограми. При хипертиреоидизъм (повишена функция) – обратното.

Лептин и грелин

  • Лептинът се произвежда в мастната тъкан и сигнализира на мозъка, че сме сити. При наднормено тегло често настъпва „лептинова резистентност“ – мозъкът не получава правилно сигнала.
  • Грелинът се нарича „хормон на глада“ и стимулира апетита.

Кортизол

Хормонът на стреса може да повиши апетита, особено към въглехидрати и сладки храни. Хроничният стрес и високите нива на кортизол често водят до натрупване на мазнини около талията.

Полови хормони (естроген, тестостерон, прогестерон)

Хормоналните промени в пубертета, бременността и менопаузата могат да променят начина, по който организмът складира мазнини.

Мит: „Щитовидната жлеза е виновна за всяко напълняване.“

Факт: Само част от случаите на наднормено тегло се дължат на проблеми с щитовидната жлеза. Много по-често причината е комбинация от неправилно хранене, обездвижване и стрес.

Мит: „Хормоните не могат да се контролират.“

Факт: Много хормонални нарушения могат да се лекуват или балансират – чрез медикаменти, промени в начина на живот или комбинация от двете.

Мит: „Ако изследванията са в норма, хормоните не влияят.“

Факт: Дори при стойности в референтни граници, различните хора реагират различно. Индивидуалният контекст е важен.

Как да разберем дали хормоните влияят на теглото?

  • Ако качваш или сваляш килограми без промяна в храненето и активността.
  • Ако има допълнителни симптоми: умора, косопад, суха кожа, нередовен цикъл, повишена жажда или често уриниране.
  • Ако близки роднини имат ендокринни заболявания.

В такива случаи е добре да се направят хормонални изследвания (TSH, FT4, FT3, HbA1c, кортизол и др.) след консултация с ендокринолог.

Практични съвети за поддържане на хормонален баланс

  • Спазвай редовен сън – хормоните на ситостта и глада зависят от него.
  • Намали стреса чрез движение, йога, медитация или други техники.
  • Храни се с балансирано меню – повече протеини, зеленчуци и фибри.
  • Избягвай чест прием на сладки напитки и бързи въглехидрати.
  • Прави редовни профилактични изследвания.

Заключение

Хормоните играят важна роля в регулацията на теглото, но не са единственият фактор. Разбирането на тяхното действие и търсенето на медицинска помощ навреме може да помогне за постигане на по-добро здраве и трайно контролиране на килограмите.

Ако имаш съмнения, че хормоните влияят на теглото ти – консултирай се с ендокринолог.

Follow me on Instagram @mariyakalinkovamd