Нефрологът д-р Ивана Калинкова за инконтиненцията на урина

Гост на седмицата – д-р Ивана Калинкова, нефролог в Клиника по Нефрология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, 

Терминът инконтиненция произлиза от латинската дума „incontinens“. Преводът на този термин означава „неспособен да задържа“. Инконтиненцията, известна още като слабост на пикочния мехур, е всяко случайно или неволно изпускане на урина от пикочния мехур (уринарна инконтиненция).

Изпускането на урина може да се случи при кихане, кашляне, повдигане на товар, т.е. при физическо натоварване, но може и да се случи при покой. В тази статия се обръща повече внимание на инконтиненцията при жените, защото те страдат по-често. Това не изключва наличието на инконтиненция при мъжете. Страдащите жени в световен мащаб са над 20 милиона жени. 

Често пациентките остават недиагностицирани. Това е така, защото пациентите не споделят с лекар поради чувството за срам. От друга страна, въпросите за неволно изпускане на урина при кихане, кашляне и физически усилия не са толкова често задавани. 

Уринната инконтиненция влошава качеството на живот на страдащите. Още Фройд е казал, че човек с добро ментално здраве трябва да може да прави две неща- „Lieben und Arbeiten“ –  да работи и да обича. Уринната инконтиненция пречи и на двете. 

1. Пациентите често съобщават, че имат нарушение в съня, нарушение в концентрацията, ниско самочувствие.
2. Уринната инконтиненция нарушава социалния живот на индивида. Пациентите, страдащи от инконтиненция, често съобщават за неспособност за задържане на урината, поради което избягват социалните мероприятия – не успяват да ходят на кино, да посещават любимия си театър, да отидат на ресторант без да станат 5 пъти от масата. 
3. Уринната инконтиненция нарушава сексуалния живот на индивида – пациентките съобщават често за понижение в либидото поради чувство за срам. Често избягват сексуалните контакти с партньорите си. 
4. Уринната инконтиненция влияе върху работоспособността на индивида. Доказано е, че пациентите с уринна инконтиненция по-често отсъстват от работа, имат понижена продуктивност и често ранно напускане. 

Съществува генетична предизпозиция за инконтиненция, т.е. майките (бащите) предават това състояние в поколението. 

Съществуват различни видове инконтиненция.

1. Стрес инконтиненция – това представлява невъзможност за задържане на урината, когато се повиши интраабдоминалното налягане. Поради високият „стрес“ в съчетания с слаба мускулатура на тазовото дъно пациентките не успяват да задържат урина. Често този вид инконтиненция се среща при раждали жени, жени в по-напреднала възраст поради отслабване мускулите на  тазовото дъно. 
2. Императивна инконтиненция – този вид инконтиненция се среща при различни заболявания като спазми на пикочния мехур, захарен диабет, инфекции на пикочо-половата система, деменция, хиперактивен пикочен мехур. Пациентите имат императивен (неконтролируем) „ърдж“ позив за уриниране, който не успяват да овладеят. 
3. Инконтиненция от преливане – при този тип инконтиненция мускулите на пикочния мехур не могат да извършват своето съкращение в резултат на което пациентите чувстват, че не могат да изпразнят пикочния мехур. Възможно е това да е в резултат от увеличена простатна жлеза, инфекции на пикочните пътища, деменция. 
4. Рефлексната инконтиненция представлява неволно уриниране при неспособност за усещане за пълен пикочен мехур. Среща се при състояния като дискова херния, увреждания на гръбначния мозък, мултиплена склероза. 
5. Функционална инконтиненция – това представлява инконтиненция, при която индивидът често не успява по функционален механизъм да отиде до тоалетната. Може да се дължи на рестрикция в мобилността на пациента, артрит, напреднала (старческа възраст), психически заболявания. 

Съществуват въпросници, чрез които лекарят може да постави диагнозата уринна инконтиненция. За поставяне на диагнозата се използват снемането на щателна анамнеза, клинико-лабораторни изследвания, методите на образната диагностика- ултразвуково изследване ( измерва се количество на остатъчна урина). За повече информация по въпроса, се обърнете към лекар. 

Същестуват различни начини за лечение на уринната инконтиненция.

На първо място това са така нар. „ Кегелови упражнения“ – “pelvic muscle therapy”, с успеваемост до 67%. Освен това се провежда обучение на пациентите- водят се дневници за уриниране, препоръчва се хигиенно-диетичен режим (понижение на телесното тегло при затлъстяване и стрес инконтиненция, понижение на приема на кофеин, който води до свръхактивност на пикочния мехур, преустановяване на тютюнопушене). Ако това не повлиява, се преминава към медикаментозно лечение или хирургично лечение.

Медикаментите, които се използват са разнообразни. Доказано е, че комбинацията между антимускаринови медикаменти и б3-рецепторни агонисти в ниски дози е с по-добър терапевтичен профил в сравнение с висока доза само от единия медикамент (проучвания BESIDE trial/ Synergy trial). При недобра поносимост съществуват и хирургични методи за лечение на инконтиненцията на урината. 

Уринната инконтиненция за пациентите не е само мъчително, но и срамно състояние. Свързва се с невъзможността за воденето на оптимален начин на живот. Ако страдате от това – задължително се обърнете към специалист.