Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времевото рестриктивно хранене се нарича хранене, при което човек ограничава консумацията на храна през първите 6-8 часа от деня. 

Според проучвания такъв модел на хранене може да стабилизира вариациите в кръвната захар и да понижи риска от предиабет. 

Според проучванията такъв модел на хранене позволява на хората, които го спазват, да бъдат физически активни и след като са се хранили за последно през деня. 

Според данните от проучвания такъв тип интермитентно фастинг намалява времето, в което кръвната захар е извън нормата. 

Именно поради тези данни се смята, че този модел може да е успешен подход при хора със затлъстяване и предиабет, както и да намали прогресията на захарния диабет тип 2. 

За да се проследи ефектът от този модел на фастинг, той е сравнен с нормалното хранене, при което се доказват ползите от времево-ограниченото хранене: 

  • Има време за допълнителна физическа активност след приема на храна
  • Подобрява се инсулиновата чувствителност
  • Намаляват се вариациите в нивата на кръвната захар
  • Намалява се времето, в което кръвната захар се повишава над нормата 
  • Води до ползи на сърдечно-съдовата система

Времево-ограниченото хранене трябва да бъде провеждано под контрола на специалист-диетолог или ендокринолог, като важно е да не се допуска дехидратация. Консумацията на напитки, които не съдържат захар, е изключително важно. 

Трябва да се подбере най-добрият времеви интервал според всеки човек, за да може да се спазва стриктно.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кое определя апетита ни?

Кое определя апетита ни?

Често пациентите ме питат: как да контролирам апетита, какво му влияе, защо се повишава апетитът към определени храни?

Ето малко отговори на тези въпроси: 

Апетитът ни е сложен феномен, регулиран от множество фактори, включващи физиологични процеси, психологическо състояние и външна среда. 

Ето основните компоненти:

  1. Физиологични фактори:
  •    Хормонални влияния –  Хормони като грелин (стимулира глада) и лептин (сигнализира за ситост) играят ключова роля.
  •    Метаболизъм –  Скоростта на метаболизма може да влияе на чувството за глад и ситост.
  •    Вътрешни сигнали от органи –  Стомахът и червата изпращат сигнали до мозъка, когато са празни или пълни.
  1. Психологически фактори:
  •    Емоционално състояние – Стресът, тревожността и депресията могат да повлияят на апетита.
  •    Сензорни стимули – Видът, мирисът и вкусът на храната могат да стимулират или потискат апетита.
  •    Навици – Предишни опити с хранене и спомени с храна могат да формират нашите предпочитания и апетит.
  1. Социално-културни фактори:  
  •   Социална среда – Храненето в компания често води до по-голям прием на храна.
  •   Културни норми и традиции – Културните навици и обичаи около храненето също влияят на апетита.
  1. Външни фактори: 
  •   Достъпност и наличност на храна –  Лесният достъп до храна може да увеличи приема й.   
  •   Маркетинг и реклама –  Рекламите могат да влияят на нашите предпочитания и апетит.
  1. Здравословно състояние:
  •   Медицински състояния – Някои заболявания могат да влияят на апетита, като увеличават или намаляват глада.
  •   Лекарства – Някои медикаменти могат да имат странични ефекти, влияещи на апетита.
  1. Възраст и биологични промени: 
  •   Възрастта – Често с  напредване на възрастта се наблюдава намаляване на апетита.
  •   Бременност и хормонални промени – Тези състояния могат значително да променят апетита.

В заключение, апетитът е комплексно явление, управлявано от множество взаимодействащи фактори, което прави разбирането и управлението му предизвикателство.

При повишен апетит и невъзможност за контролиране на количеството храна, което приемате, е необходима консултация с ендокринолог и диетолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог