Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационният диабет е специфична форма на диабет с честота около 2-10%, която се развива по време на бременност, обикновено втори и трети триместър от бременността – между 24-та и 28-ма седмица. 

Той води до повишени нива на кръвната захар и може да бъде рисков фактор за развитие на диабет тип 2 по-късно в живота. Сред рисковите фактори за гестационен диабет са наднорменото тегло, фамилна обремененост, възрастта на майката и инсулиновата резистентност, високо кръвно налягане. 

Симптоми:

Симптомите могат да бъдат често уриниране, силна жажда, умора, повишен апетит, замъглено зрение, повишено кръвно налягане и чести инфекции. Тези симптоми не са винаги забележими, затова е важно бременните жени редовно да бъдат тествани за гестационен диабет.

Диагностициране:

Диагностицирането се извършва чрез орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ), който измерва нивата на кръвната захар след прием на глюкоза. Лечението може да включва подходяща диета, физическа активност и в някои случаи медикаменти като метформин или инсулин. Диетата обикновено се фокусира върху намаляване на въглехидратите и храните с висок гликемичен индекс, като се подчертава приемът на протеини, плодове с нисък гликемичен индекс и зеленчуци.

Въпреки че гестационният диабет обикновено изчезва след раждането, рядко остава след раждане като захарен диабет тип 2. Той  изисква внимание, за да се предотвратят потенциални усложнения за майката и бебето като промени в развитието на бебето, повишено количество на околоплодните води и риск за здравето на майката. 

Важно е бременните жени да следват съветите на своите проследяващи гинеколози и ендокринолози и да имат редовен медицински контрол и проследяване.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които контролират как тялото използва енергията и има значение както за майката, така и за бебето по време на бременност.

Какво е щитовидната жлеза? 

Тя е пеперудообразна жлеза, която се разполага в шията и произвежда хормони, които контролират метаболизма и са важни за добро здраве. По време на бременност тя има съществено значение за доброто състояние на майката и на бебето. 

Как бременността влияе на щитовидната жлеза?

По време на бременност се повишават нивата на щитовидните хормони, за да осигурят нормално протичане на бременността, докато бебето има собствена щитовидна жлеза, която започва да работи 10-12 седмица на бременността, но е напълно завършила развитието си през третото тримесечие на бременността.  Затова нормалната функция на щитовидната жлеза е много важна и за майката, и за бебето.

Каква е разликата между свръхактивна щитовидна жлеза и такава с намалена функция?

  • намалената функция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/ може да се дължи на намален прием на йод, съществуващо заболяване на жлезата /автоимунно заболяване/ или предхождащо страдание на жлезата. 
  • свръхактивната жлеза /хипертиреоидизъм/ е най-често състояние, което се развива в резултат на прекомерно производство на жлезата на хормони /Базедова болест/.

Тиреоидната дисфункция /заболяване на щитовидната жлеза/ засяга 2-3 от 100 бременни жени. Както повишената, така и намалената функция трябва да бъдат открити на време и лекувани от ендокринолог. 

Какви са симптомите на заболяване на щит. жлеза?

При намалено производство на хормони на жлезата симптомите са:

  • липса на енергия, умора, сънливост, чувство за студ, косопад, запек;
  • някои жени могат да не забележат никакви оплаквания;

При повишена функция на жлезата

  • отслабване, непоносимост към горещини, високо кръвно налягане;

Какви са тестовете за установяване на забоялване?

  • провеждат се кръвни и образни  изследвания/ ехография на щит. жлеза/ , назначени от ендокринолог на хормоните на щитовидната жлеза;

Редовно проследяване налагат пациенти с:

  • симптоми както при заболяване на щит. жлеза;
  • с известно заболяване и фамилна обремененост за такова;
  • с операция на жлезата;
  • с гуша;
  • с анамнеза за спонтанен аборт или преждевременно разждане;
  • с трудности при забременяване;
  • с тип 1 захарен диабет;
  • със наднормено тегло или затлъстяване;
  • над 30 годишна възраст или повече;