Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

2 мин.
Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

В днешния свят, в който здравословното хранене и фитнесът често са на пиедестал, има тънка линия между стремежа към здраве и обсесивното отношение към „чистата“ храна. Тази мания носи името орторексия нервоза – хранително разстройство, което, макар и често пренебрегвано, може да има сериозни последствия за физическото и психическото здраве.

Какво е орторексия?

Терминът „орторексия“ идва от гръцките думи „orthos“ (правилен) и „orexis“ (апетит). Орторексията се характеризира с натрапчива фиксация върху консумацията на „чиста“, „здравословна“ или „идеална“ храна. За разлика от анорексията или булимията, орторексията не се съсредоточава върху количеството храна или телесното тегло, а върху качеството и източника на хранителните продукти.

Симптоми и признаци на орторексия

Хората с орторексия често започват с желание да подобрят здравето си, но постепенно техният стремеж се превръща в обсебващо поведение. Основните симптоми включват:

  1. Прекалена загриженост за качеството на храната – избягване на „обработени“, „изкуствени“ или „нездравословни“ храни.
  2. Строги хранителни ограничения – избягване на цели хранителни групи като захари, мазнини, млечни продукти и т.н.
  3. Чувство на вина при отклонение от диетата – всеки компромис с хранителните принципи се възприема като провал.
  4. Социална изолация – избягване на събирания или събития, където няма „чиста“ храна.
  5. Натрапчиво планиране на храненето – прекарване на прекомерно време в избора, приготвянето и анализа на храната.

Какво причинява орторексия?

Подобно на други хранителни разстройства орторексията често е свързана с психологически и социални фактори:

  • Културен натиск – социалните медии и обществото поставят акцент върху „здравословния“ начин на живот и идеализират определени хранителни режими.
  • Перфекционизъм – хората, които търсят контрол и съвършенство, са по-податливи на орторексия.
  • Тревожност и страхове – страхът от болести или замърсяване чрез храната може да подтикне към обсесивно поведение.

Рискове и последствия

Докато здравословното хранене е ключово за доброто здраве, орторексията води до обратния ефект. Потенциалните рискове включват:

  1. Хранителен дефицит – изключването на цели хранителни групи може да доведе до недостиг на витамини, минерали и енергия.
  2. Загуба на тегло и мускулна маса – прекаленото ограничаване на калориите отслабва организма.
  3. Социална изолация – избягването на социални събития създава усещане за самота и депресия.
  4. Нарушена психика – обсебването от храната може да доведе до тревожност, стрес и натрапчиви мисли.

Как да разпознаем и преодолеем орторексията?

Ако забележите у себе си или у близък човек симптоми на орторексия, важно е да потърсите помощ. Лечението включва:

  1. Консултация с психолог – терапията помага за справяне с обсесивното поведение и подлежащите тревожности.
  2. Работа с диетолог – диетолог може да помогне за създаване на балансиран хранителен режим, без излишна строгост.
  3. Образование и информираност – осъзнаването, че перфектната диета не съществува, е ключово за възстановяването.

Заключение

Орторексията често остава в сянка на другите хранителни разстройства, но нейните последствия могат да бъдат също толкова сериозни. Стремежът към здравословен начин на живот е похвален, но когато той се превърне в обсебваща цел, е важно да потърсим помощ. Балансът, а не крайността, е ключът към истинското здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

2 мин.
Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

Виртуалното пространство е като безкраен хипермаркет за съвети кои хранителни режими са полезни и добри за здравето ни. Човешкото тяло обаче не е холограма. Има много спекулации коя диета е здравословна и коя – не, както и категорични твърдения, че определен начин на хранене е по-добър от друг.

„Здравословна е балансираната диета и няма как да е универсална за всички, но има едни общи принципи, които трябва да се спазват – да се ограничават бързи въглехидрати, да се набляга повече на бавни въглехидрати като хляб, картофи, ориз. Да има баланс между прием на белтъчини, въглехидрати, фибри и т.н.“, казва д-р Мария Калинкова, специалист по ендокринология и болести на обмяната в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, а колегата й доц. д-р Радин Цонев, началник на гастроентерологичното отделение в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, допълва – „Най-подходяща диета е балансираната диета, тоест както са се хранили нашите деди. Диета, която съдържа в себе си и белтъци, и мазнини, и въглехидрати в необходимите пропорции“. В съвместния материал в изданието Капитал Здраве лекарите подчертават, че всяка диета е индивидуална и зависи от здравословното състояние.

Кога да променим начина си на хранене

„Първият индикатор, който ни показва, че трябва да променим храненето си, това всъщност е как се чувстваме и дали имаме достатъчно енергия, защото реално ние се храним, за да си набавяме енергия и необходимите ни витамини и микроелементи, с които да се чувстваме добре и да бъдем пълноценни. И когато забележим липса на енергия, отпадналост, промяна в теглото или пък някакви други оплаквания като световъртеж и изтръпване на долни крайници, това всъщност е индикатор, че нещо не е както трябва в нашето хранене“, казва д-р Мария Калинкова.Целия материал може да прочетете ТУК.

Попуплярни постове

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

2 мин.
Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Стигмите при перименопаузата: какво представляват и как да ги преодолеем?

3 мин.
Стигмите при перименопаузата: какво представляват и как да ги преодолеем?

Перименопаузата е период на значителни хормонални промени, които предшестват менопаузата. За много жени този преходен етап е свързан със значителни физически и емоционални промени. За съжаление, този период често е съпътстван от стигми и неразбиране, които могат да усложнят още повече преживяването на жените. В тази статия ще разгледаме какво представляват тези стигми, защо съществуват и как жените могат да се справят с тях.

  1. Стигма на тишината

Много жени не се чувстват комфортно да говорят открито за симптомите на перименопаузата. Това мълчание се корени в културни и социални стереотипи, според които менопаузата се асоциира със загуба на женственост и младост. Често перименопаузата остава “скритата фаза” в живота на жената, което може да доведе до изолация и самота.

Как да се справим? Отвореният диалог е ключът към премахване на стигмата на тишината. Жените трябва да се чувстват комфортно да споделят своите преживявания с приятели, партньори и здравни специалисти. Повишаването на осведомеността за нормалните симптоми на перименопаузата може да помогне за премахването на това мълчание.

  1. Стигма за стареенето

Перименопаузата често се възприема като знак за стареене, което може да предизвика страхове и отрицателни емоции. В много култури младостта се цени високо, а настъпването на перименопаузата може да се възприема като загуба на привлекателност и стойност. Това може да доведе до ниско самочувствие и депресия при някои жени.

Как да се справим? Важно е да се подчертае, че перименопаузата е естествена и нормална част от живота. Насърчаването на позитивно отношение към стареенето и приемането на тялото може да помогне на жените да се чувстват по-уверени. Социалната подкрепа и терапията могат да бъдат полезни инструменти за преодоляване на тези негативни емоции.

  1. Стигма, свързана с хормоналните симптоми

Много от симптомите на перименопаузата като горещи вълни, промени в настроението, безсъние и умора, се разглеждат като “слаби” или “негативни” емоции. Това може да доведе до чувство на вина и срам у жените, които изпитват тези симптоми. Тази стигма може да ги накара да избягват медицинска помощ и подкрепа, което влошава тяхното качество на живот.

Как да се справим? Жените трябва да се чувстват уверени да търсят помощ за своите симптоми без страх от осъждане. Информираността за хормоналните промени и възможностите за лечение може да помогне за преодоляване на тези предразсъдъци.

  1. Стигма за лечение на симптомите

Хормоналната терапия (ХЗТ) е често срещано лечение за облекчаване на симптомите на перименопаузата, но тя също така е предмет на стигматизация. Много жени избягват ХЗТ поради страх от странични ефекти или поради социалния натиск да не се “намесват” в естествения процес на стареене. Това може да ги накара да страдат ненужно от симптоми, които могат да бъдат ефективно облекчени.

Как да се справим? Решението за лечение трябва да бъде индивидуално и информирано. Важно е жените да разполагат с точна информация за ползите и рисковете от различните опции за лечение. Подкрепата от здравни специалисти и достъпът до различни ресурси могат да помогнат на жените да вземат правилното решение за себе си.

Заключение

Стигмите, свързани с перименопаузата, могат да повлияят негативно  на качеството на живот на жените и да затруднят тяхното преживяване на този етап от живота. За да преодолеем тези предразсъдъци, е важно да насърчаваме открития диалог, да подкрепяме жените и да предоставяме точна информация за този естествен процес. Всеки опит за премахване на стигмите започва със знание, подкрепа и взаимно разбиране.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Д-р Калинкова в интервю за TV BulgariaOnAir: Диабетът се отключва при все по-млади хора

2 мин.
Д-р Калинкова в интервю за TV BulgariaOnAir: Диабетът се отключва при все по-млади хора

Начинът на хранене е 1/3 от цялата картинка, каза д-р Мария Калинкова

Над 235 хил. души у нас са в преддиабетно състояние. Това сочат данни на Международната диабетна федерация. 80% от тях не подозират, че кръвната им захар е по-висока от нормалното.

„Броят на пациентите със захарен диабет значително нараства, особено след Ковид пандемията от 2019 г. нататък. Много от тях са останали недиагностицирани, в днешно време забелязваме значително нарастване на броя на диабетиците и подмладяване на заболяването“, коментира ендокринологът д-р Мария Калинкова в „България сутрин“.

Различни фактори влияят на вероятността от заболяване

По думите ѝ има хора, които ядат по един шоколад и им няма нищо, но има хора, които консумират много сладко и това води до инсулинова резистентност.

„Факторите, които предразполагат за отключване на захарен диабет, може да се разделят на две групи. Едните са свързани с генетична или фамилна предразположеност. Другата група са епигенетичните, които са свързани с начина на живот, хранене, движение, стрес, сън. Начинът на хранене е 1/3 от цялата картинка. Движението предразполага към образуване на мускулна маса, което е важно за нашия метаболизъм“, допълни д-р Калинкова за Bulgaria ON AIR.

Според нея е важно движението и хигиената на храненето – дали се храним редовно, дали пропускаме хранене.

„Добре е поне веднъж в годината да се правят профилактични изследвания, в които може да се включи дори само една кръвна захар на гладно, с която можем да се ориентираме. Ако има и други фактори като високо кръвно налягане, наднормено тегло, заседнал начин на живот, е добре да се проведат и по-специализирани изследвания„, поясни гостът.

Трябва да следим за симптоми

Няма възрастови препоръки кога човек трябва да се изследва, по-скоро зависи от това с какви придружаващи заболявания е човекът и в какво здравословно състояние е, посочи д-р Калинкова.

„Всичко е много индивидуално. При пациенти, които имат наднормено тегло и рискови фактори, е добре да се направи – колкото по-рано, толкова по-добре. Когато имаме генетична предразположеност, също е добре да се проведе. Диабета го наричат „тихия убиец“, защото уврежда всички тъкани и органи тихо. Много често хората го неглижират и не се изследват. Самият диабет, когато се отключи, се характеризира с повишена жажда, често уриниране, повишен глад към сладки храни и напълняване. Всеки човек трябва да съблюдава за симптоми. Достъпът до медицинска помощ у нас е лесен“, каза още ендокринологът.

Гледайте целия разговор ТУК 

 

 

 

Попуплярни постове