Витамин D и щитовидна жлеза: влияние и връзка с Тиреоидита на Хашимото

Витамин D и щитовидна жлеза: влияние и връзка с Тиреоидита на Хашимото

Витамин D, известен също като „слънчевия витамин“, играе ключова роля в поддържането на множество функции в човешкото тяло. Освен че е критичен за здравето на костите и имунната система, последните изследвания сочат, че той има важен принос и за функцията на щитовидната жлеза. Връзката между витамин D и автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като тиреоидита на Хашимото, привлича все повече внимание.

  • Витамин D и неговите функции

Витамин D е мастноразтворим витамин, който се синтезира в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи от слънцето. Той може също така да бъде набавен чрез хранителни източници като мазни риби, яйца и обогатени млечни продукти, както и чрез хранителни добавки. 

  • Основните функции на витамин D включват:
  1. Регулация на калция и фосфора: Витамин D подпомага абсорбцията на калций и фосфор в червата и задържането му през бъбреците, което е важно за здравето на костите и зъбите
  2. Поддържане на имунната система: Витамин D играе ключова роля в модулирането на имунната система, като предпазва организма от инфекции и автоимунни заболявания
  • Влияние на витамин D върху щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция, разположена в предната част на шията. Тя произвежда хормони, които регулират метаболизма, температурата на тялото и енергийните нива. Правилната функция на щитовидната жлеза е критична за цялостното здраве.

  • Как влияе витамин D на щитовидната жлеза

Витамин D може да повлияе на функцията на щитовидната жлеза по няколко начина:

  1. Имуномодулиращи свойства: Витамин D може да намали възпалителните процеси в организма, което е особено важно при автоимунни заболявания, където имунната система атакува собствените тъкани на тялото
  2. Регулация на автоимунния отговор: Изследванията показват, че витамин D може да потисне автоимунните реакции, като намалява активността на клетките, които атакуват щитовидната жлеза при заболявания като тиреоидит на Хашимото
  • Тиреоидит на Хашимото и витамин D

Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаното автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което имунната система атакува жлезата и причинява хронично възпаление, водещо до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза).

  • Клинични данни

Много изследвания показват, че хора с тиреоидит на Хашимото често имат ниски нива на витамин D. Например, проучвания установяват, че пациенти с това заболяване често имат по-ниски серумни нива на витамин D в сравнение със здрави индивиди. Допълнително, добавянето на витамин D в лечението може да подобри функцията на щитовидната жлеза и да намали нивата на антитела, свързани с Хашимото.

  • Потенциални механизми
  1. Редукция на възпалителните процеси: Витамин D може да намали продукцията на възпалителни цитокини, които играят роля в автоимунните атаки върху щитовидната жлеза
  2. Регулация на имунните клетки: Витамин D може да модулира активността на Т-клетките и други имунни клетки, които участват в автоимунния процес

Витамин D играе важна роля в поддържането на здравето на щитовидната жлеза и може да бъде ключов фактор в управлението на автоимунни заболявания като тиреоидита на Хашимото. Редовното следене на нивата на витамин D и, ако е необходимо, включването на добавки в режима на пациента може да предложи значителни ползи. Въпреки това, всяка промяна в терапевтичния план трябва да се извършва под наблюдението на ендокринолог, за да се осигури безопасност и ефективност на лечението.

Д-р Мария Калинков, ендокринолог

Двигателен режим при инсулинова резистентност

Двигателен режим при инсулинова резистентност

Една от основните функции на инсулина е да намалява нивото на кръвната захар, която навлиза в клетките и се използва от тях за енергия.

Инсулиновата резистентност е състояние на несъответствие на секрецията на инсулин и неговото действие в периферните тъкани.

  • Спада към преддиабетни състояния
  • Нелекувана, може да доведе до изява на диабет в следващите години
  • Асоциира се с многоженство рискове като хиперинсулинемията, която води до директно увреждане на кръвоносните съдове

Физическата активност е изключително важна за подобряване на чувствителността към инсулин. 

  • Всеки вид физическа активност има потенциала да подобри чувствителността към инсулин

В проучване при слаби жени (18-35 г.) 6-месечните тренировки по три пъти седмично с аеробни (кардио) упражнения показва значително подобрение на чувствителността към инсулин. 

Дори 30 минути бързо ходене между 3-7 пъти седмично за 4 месеца води до отслабване в абдоминалната област и подобрена инсулинова чувствителност. 

Независимо на каква възраст сте, упражненията във фитнеса подобряват нивата на инсулина, дори без загуба на тегло. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво е болестта на Адисон?

Какво е болестта на Адисон?

Болестта на Адисон е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони, включително кортизол и алдостерон. 

Това може да бъде причинено от автоимунно заболяване, инфекции като туберкулоза, кръвоизливи, рак на надбъбречните жлези или генетични фактори. Най-честата причина е автоимунно заболяване, при което организмът изработва антитела срещу надбъбречните жлези и постепенно ги унищожава. 

Болестта на Адисон често остава неразпозната поради неясните симптоми, които могат да бъдат объркани с други заболявания и състояния. 

Симптомите могат да включват умора, слабост, загуба на тегло, ниско кръвно налягане, хиперпигментация на кожата и стремеж към солено. 

Много често пациентите с болест на Адисон по погрешка биват диагностицирани и лекувани за психиатрични заболявания, гастро-интестинални проблеми или сърдечно-съдови заболявания. 

Важно е да се мисли за болест на Адисон при потъмняване на цвета на кожата на тялото и най-вече по сгъвните части на тялото, при промяна в нивата на калия и натрия в кръвта и при ниско кръвно налягане. 

Заболяването се доказва чрез изследване на кортизол и електролити в кръвта, както и чрез скенер на надбъбречните жлези. 

Лечението обикновено включва хормонална заместителна терапия с хормони катодехидрокортизон или хидрокортизон, както и минералкортикоид, за да се компенсира недостигът на хормони и да се нормализират нивата на електролитите и кръвното налягане.

Надбъбречните жлези са малки органи, разположени над бъбреците, които произвеждат важни хормони за регулиране на метаболизма, имунната система и баланса на минерали и вода в тялото. 

Болестта на Адисон е рядка, засягаща около 1 на 100 000 души, и може да се появи при всички полове и възрастови групи, най-често обаче при хора между 30 и 50 години. 

Важно е да се диагностицира и лекува навреме, тъй като необратимо увреждане на надбъбречните жлези и потенциално животозастрашаващи състояния като Адисонова криза могат да настъпят при липса на адекватно лечение.

При симптоми, насочващи за болест на Адисон, консултирайте се с ендокринолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицитът на микро- и макроелементи като цинк, селен, магнезий, калций, желязо, калий и натрий може да има редица негативни последици за организма.

Ето някои от тях:

  1. Цинк: Недостигът на цинк може да доведе до намалена имунна функция, забавено заздравяване на рани, загуба на апетит, промени във вкуса, косопад, депресия и нежелана загуба на тегло. Заедно с вит. А, има отношение към зрението. Храни, богати на цинк, са меса и колбаси, морски дарове, боровинки, малини и къпини, зеле, бразилски орехи и кедрови ядки, жито.
  1. Селен: Недостигът на селен може да бъде свързан с намалена имунна функция, повишен риск от инфекции, когнитивни проблеми и проблеми с щитовидната жлеза. Селенът е мощен антиоксидант и забавя стареенето на клетките. Най-богат източник от храната на селен са бразилските орехи и чесънът.
  1. Магнезий: Недостигът на магнезий може да доведе до мускулни съкращения и спазми, натрупване на стрес и нервозност, главоболие, умора и нарушен сън и прескачания на сърцето. Богат източник на магнезий са ядки – бадеми и лешници, семена на чия и сусам, зеле, спанак и брюкселско зеле, шоколад с високо съдържание на какао.
  1. Калций: Недостигът на калций може да доведе до остеопороза, слаби кости, зъбни проблеми и повишен риск от кардиоваскуларни заболявания, схващания и скованост на долни и горни крайници. Най-богат източник на калций са храни от млечен произход – млека, сирена, месо, ядки.
  1. Желязо: Недостигът на желязо може да доведе до анемия, която се проявява със слабост, умора, нискокачествен сън, главоболие, отоци по лицето, косопад и затруднена концентрация. Най-богат източник на желязо са месата, най-вече черен дроб, млечни продукти, зеленчуци като коприва, спанак, лапад, ядки.
  1. Калий: Недостигът на калий може да доведе до нервна нестабилност, мускулни слабости, нерегулярни сърдечни ритми и увреждане на равновесието на тялото. Богат източник на калий са картофи, сушени плодове като кайсии, банани.
  1. Натрий: Недостигът на натрий може да доведе до мускулни спазми и спазми, да провокира замайване и главоболие, да промени вкусовите предпочитания и да намали апетита, може да повлияе на способността на организма да се регулира и значително да засили потенето. Храни, богати на натрий, са обикновената готварска сол, като се препоръчва да се подсолява всяка храна.

За да се предотврати дефицитът на микроелементи, е важно да се консумират разнообразни храни, богати на тези елементи, като зеленчуци, плодове, ядки, семена, риба и млечни продукти. При необходимост, консултирането със специалист може да помогне при планирането на диета и приемът на подходящи хранителни добавки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Витамини и дефицити

Витамини и дефицити

1. Признаци за липса на витамини: витамин А

Витамин А има роля във  функционирането на очите и репродуктивното здраве, както при мъжете, така и жените. Той също така играе роля в укрепването на имунната система. 

  • Липсата на витамин А е водеща причина за слепота при деца в слаборазвитите страни. По време на бременност крие риск за майката и за плода. 
  • За новородените бебета най-добрият източник на витамин А е кърмата. 
  • За всички останали е важен приемът на храни с високо съдържание на витамин А като – мляко, яйца, броколи, спанак, домати.

Ако витамин А е в недостиг в организма, могат да се появят следните признаци:

  • Суха кожа
  • Сухи очи
  • Нощна слепота
  • Проблеми със зачеването и безплодие
  • Забавен растеж
  • Инфекции на гърлото
  • Бавно зарастване на рани

 2. Признаци за липса на витамини: витамин B1 (тиамин)

Тиаминът е важна част за нормалното функциониране на нервната система

Той също така помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия. Дефицитът на тиамин се наблюдава най-често при хора, които употребяват много алкохол.

Липсата на витамин B1 е често e причина за синдрома на Вернике-Корсаков – форма на деменция.

Много продукти вече са обогатени с тиамин. 

Като добри естествени източници на витамин B1 можем да отбележим – яйца, ядки и свинско месо.

Ако не успявате да си набавите необходимото количество витамин B1 чрез храната, можете да изпитате следните симптоми:

  • Отслабване
  • Умора
  • Объркване
  • Краткосрочна загуба на паметта
  • Увреждане на нервите и мускулите

3. Признаци за липса на витамини: витамин B9 (фолат)

Витамин B9 помага на тялото да създава:

  • червени кръвни клетки
  • да произвежда ДНК

Известен още като фолат, витамин B9 участва също в развитието на мозъка и функционирането на нервната система.

Фолиевата киселина е синтетичната форма на витамин B9, която се използва в добавки и обогатени храни.

Фолатът е особено важен за развитието на плода. Той играе решаваща роля за формирането на мозъка и гръбначния мозък на развиващото се бебе.

Липсата на фолиева киселина може да доведе до тежки вродени дефекти, проблеми с растежа или анемия. 

За бременните жени е важно да приемат добавки и следните, богати на фолат, храни – зелени листни зеленчуци, черупчести морски храни, аспержи и месо.

Има хора с генетични мутации (до 40%), които пречат на тялото да усвоява фолат или да го превърне във форма, която тялото може да използва. В тези случаи диетата не е достатъчна и е необходима добавка на метилиран фолат, за да се предотврати дефицит.

Сред първите признаци на липса на витамин B1 са:

  • Умора
  • Рани в устата
  • Подуване на езика
  • Проблеми с растежа
  • Бледа кожа
  • Задух
  • Раздразнителност

4. Признаци за липса на витамини: витамин B12 (кобаламин)

Витамин В12 също е отговорен за подпомагането на организма при създаването на достатъчно червени кръвни клетки. Липсата на този витамин е често срещана при веганите, диабетиците и хората над 60 години.

Вътрешният фактор е транспортен протеин, секретиран от стомашните клетки, който се свързва с витамин B12 и го отвежда в тънките черва. Така тялото усвоява и използва кобаламина.

Приемът на калций е необходим на вътрешния фактор, за да подпомогне усвояването на B12 в тънките черва. Липсата на този витамин може да причини пернициозната анемия, която се среща по-често при хора с автоимунни нарушения и възпалителни или храносмилателни заболявания.

Витамин B12 се среща в червеното месо и животинските продукти. Безместните храни включват подсилени растителни млека и хранителни дрожди. Хранителните добавките също са показани при рисковите групи.

Признаците на липса на витамин В12 включват:

  • Умора и слабост в крайниците
  • Виене на свят
  • Задух
  • Отслабване
  • Липса на апетит
  • Възпален, зачервен или подут език
  • Бледа или жълтеникава кожа

5. Признаци за липса на витамини: витамин C

Витамин С е витамин, който трябва да се приема редовно, за да не се стигне до дефицит.

Най-честите причини за дефицит на витамин С са лошата диета, алкохолизмът, анорексията, тютюнопушенето и диализата.

Витамин C се съдържа в  храната като например: червените чушки, ягодите, броколите, магданоза. Витаминът бързо се разгражда, когато е изложен на топлина, така че суровите плодове и зеленчуци са по-добри източници от обработените.

Симптомите за тежък дефицит на витамин С се проявяват бавно, но началните признаци са:

  • Груба и суха кожа
  • Яркочервени космени фоликули
  • Бавно зарастване на рани
  • Болки в костите
  • Кървящи венци
  • Наддаване на тегло
  • Прекаляването с витамин C също може да доведе до проблеми – хипервитаминоза С 

6. Признаци за липса на витамини: витамин D

Oколо 80% от българското население няма достатъчно витамин D. 

На първо място, той отговаря за здравето на костите. Витамин D подпомага усвояването и задържането на калция и фосфора в организма, като регулира развитието на костната структура и зъбите.

Остеопорозата, причинена от дефицит на калций и витамин D, може да доведе до порести и крехки кости, които се счупват много лесно.

Ролята на витамин D при грип и вируси също е важна. Той е мощен имуностимулатор и подпомага имунната система за справяне с инфекции. 

Витамин D се съдържа в  храни като риба, яйчен жълтък, черен дроб и млечни продукти. 

Най-добрият източник на витамин D обаче е слънчевата светлина.

  • 5 до 30 минути излагане на слънце по обяд два пъти седмично могат да бъдат достатъчно за осигуряване на нужните нива на витамина.

При хиповитаминоза Д налице ще бъдат следните признаци:

  • Умора
  • Често боледуване
  • Болка в костите и мускулите
  • Депресия
  • Косопад

7. Признаци за липса на витамини: витамин Е

Витамин Е е мастноразтворим витамин с антиоксидантни качества, който помага за поддържане на силна имунна система. 

Той се среща естествено в широка гама храни. 

Развитието на дефицит на витамин Е е рядко, като най-вече се наблюдава при здравословни състояния.

Приемът на добавки с витамин E може да причини усложнения, затова е най-добре да се набавя с храната.

Храни, които са богати на витамин Е са  бадеми, фъстъци, зехтин, листни зеленчуци, яйца.

Консултирайте се със специалист, ако забележите следните признаци:

  • Затруднено ходене и координация
  • Мускулна болка
  • Слабост
  • Зрителни смущения
  • Общо неразположение

Ако изпитвате симптоми и се притеснявате, говорете със специалист. Той ще Ви посъветва за подходящи промени в начина на живот, диетата и приема на добавки, ако е необходимо.

8. Признаци при дефицит на витамин К

Витамини К са мастноразтворими витамини с основно действие върху съсирването на кръвта, подпомагайки зарастването на рани.

Основно роля в организма имат К1 и К2. 

Витамин K1, наричан още филохинон, се намира предимно в растителни храни като зеленолистни зеленчуци. Той представлява около 75–90% от целия витамин К, консумиран от хората. 

Витамин К2 се намира във ферментирали храни и животински продукти, а също така се произвежда от чревни бактерии. Той има няколко подвида, наречени менахинони (МК), които са наименувани по дължината на страничната им верига. Те варират от MK-4 до MK-13.

Витамин К1 се произвежда от растения. Това е преобладаващата форма на витамин К, намираща се в човешката диета.

Следният списък включва няколко храни с високо съдържание на витамин К1:

  • Спанак
  • Зелените ряпа
  • Броколи
  • Брюкселско зеле 

Хранителните източници на витамин К2 варират според подтипа.

Един подтип, MK-4, се среща в някои животински продукти и е единствената форма, която не се произвежда от бактерии. Пилето, яйчните жълтъци и маслото са добри източници на MK-4.

Някои твърди и меки сирена също са добри източници на витамин K2, под формата на MK-8 и MK-9. Освен това, скорошно проучване откри, че няколко продукта от свинско месо съдържат витамин K2 като MK-10 и MK-11. 

Има и някои доказателства, че витамин К може да помогне за поддържане на костите здрави.

Витамин К се намира в:

  • зеленолистни зеленчуци – като броколи и спанак
  • растителни масла
  • житни зърна
  • в месни и млечни храни

От колко витамин К имам нужда?

Трябва да можете да си набавите целия витамин К, от който се нуждаете, като се храните разнообразно и балансирано.

Всеки витамин К, от който тялото Ви не се нуждае веднага, се съхранява в черния дроб за бъдеща употреба, така че не се нуждаете от него в диетата си всеки ден.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Пациентите с леки до умерени симптоми не налагат лечение. При тежки оплаквания се започва медикаментозно лечение, като трябва да се вземе под внимание дали пациентката кърми. 

При фаза 1 на постпарталния тиреоидит се включват понякога бетаблокери, кортикостероиди, симптоматично лечение на основните оплаквания.

При втора 2 с хипотиреоидизъм се включва хормоно-заместителна терапия, като се налага проследяване от ендокринолог. 

Запомнете: 

Постпарталният тиреоидит е преходно състояние при 80% от пациентите.

12 до 18 месеца са нужни за пълно възстановяване на функцията на жлезата след лечение.

Пациентките след преболедуван постпартален тиреоидит могат отново да забременеят.

До 20% от пациентите могат отново да развият постпартален тиреоидит при следваща бременност.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог