Какво е болестта на Адисон?

Какво е болестта на Адисон?

Болестта на Адисон е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони, включително кортизол и алдостерон. 

Това може да бъде причинено от автоимунно заболяване, инфекции като туберкулоза, кръвоизливи, рак на надбъбречните жлези или генетични фактори. Най-честата причина е автоимунно заболяване, при което организмът изработва антитела срещу надбъбречните жлези и постепенно ги унищожава. 

Болестта на Адисон често остава неразпозната поради неясните симптоми, които могат да бъдат объркани с други заболявания и състояния. 

Симптомите могат да включват умора, слабост, загуба на тегло, ниско кръвно налягане, хиперпигментация на кожата и стремеж към солено. 

Много често пациентите с болест на Адисон по погрешка биват диагностицирани и лекувани за психиатрични заболявания, гастро-интестинални проблеми или сърдечно-съдови заболявания. 

Важно е да се мисли за болест на Адисон при потъмняване на цвета на кожата на тялото и най-вече по сгъвните части на тялото, при промяна в нивата на калия и натрия в кръвта и при ниско кръвно налягане. 

Заболяването се доказва чрез изследване на кортизол и електролити в кръвта, както и чрез скенер на надбъбречните жлези. 

Лечението обикновено включва хормонална заместителна терапия с хормони катодехидрокортизон или хидрокортизон, както и минералкортикоид, за да се компенсира недостигът на хормони и да се нормализират нивата на електролитите и кръвното налягане.

Надбъбречните жлези са малки органи, разположени над бъбреците, които произвеждат важни хормони за регулиране на метаболизма, имунната система и баланса на минерали и вода в тялото. 

Болестта на Адисон е рядка, засягаща около 1 на 100 000 души, и може да се появи при всички полове и възрастови групи, най-често обаче при хора между 30 и 50 години. 

Важно е да се диагностицира и лекува навреме, тъй като необратимо увреждане на надбъбречните жлези и потенциално животозастрашаващи състояния като Адисонова криза могат да настъпят при липса на адекватно лечение.

При симптоми, насочващи за болест на Адисон, консултирайте се с ендокринолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицити на микро и макроелементи

Дефицитът на микро- и макроелементи като цинк, селен, магнезий, калций, желязо, калий и натрий може да има редица негативни последици за организма.

Ето някои от тях:

  1. Цинк: Недостигът на цинк може да доведе до намалена имунна функция, забавено заздравяване на рани, загуба на апетит, промени във вкуса, косопад, депресия и нежелана загуба на тегло. Заедно с вит. А, има отношение към зрението. Храни, богати на цинк, са меса и колбаси, морски дарове, боровинки, малини и къпини, зеле, бразилски орехи и кедрови ядки, жито.
  1. Селен: Недостигът на селен може да бъде свързан с намалена имунна функция, повишен риск от инфекции, когнитивни проблеми и проблеми с щитовидната жлеза. Селенът е мощен антиоксидант и забавя стареенето на клетките. Най-богат източник от храната на селен са бразилските орехи и чесънът.
  1. Магнезий: Недостигът на магнезий може да доведе до мускулни съкращения и спазми, натрупване на стрес и нервозност, главоболие, умора и нарушен сън и прескачания на сърцето. Богат източник на магнезий са ядки – бадеми и лешници, семена на чия и сусам, зеле, спанак и брюкселско зеле, шоколад с високо съдържание на какао.
  1. Калций: Недостигът на калций може да доведе до остеопороза, слаби кости, зъбни проблеми и повишен риск от кардиоваскуларни заболявания, схващания и скованост на долни и горни крайници. Най-богат източник на калций са храни от млечен произход – млека, сирена, месо, ядки.
  1. Желязо: Недостигът на желязо може да доведе до анемия, която се проявява със слабост, умора, нискокачествен сън, главоболие, отоци по лицето, косопад и затруднена концентрация. Най-богат източник на желязо са месата, най-вече черен дроб, млечни продукти, зеленчуци като коприва, спанак, лапад, ядки.
  1. Калий: Недостигът на калий може да доведе до нервна нестабилност, мускулни слабости, нерегулярни сърдечни ритми и увреждане на равновесието на тялото. Богат източник на калий са картофи, сушени плодове като кайсии, банани.
  1. Натрий: Недостигът на натрий може да доведе до мускулни спазми и спазми, да провокира замайване и главоболие, да промени вкусовите предпочитания и да намали апетита, може да повлияе на способността на организма да се регулира и значително да засили потенето. Храни, богати на натрий, са обикновената готварска сол, като се препоръчва да се подсолява всяка храна.

За да се предотврати дефицитът на микроелементи, е важно да се консумират разнообразни храни, богати на тези елементи, като зеленчуци, плодове, ядки, семена, риба и млечни продукти. При необходимост, консултирането със специалист може да помогне при планирането на диета и приемът на подходящи хранителни добавки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Витамини и дефицити

Витамини и дефицити

1. Признаци за липса на витамини: витамин А

Витамин А има роля във  функционирането на очите и репродуктивното здраве, както при мъжете, така и жените. Той също така играе роля в укрепването на имунната система. 

  • Липсата на витамин А е водеща причина за слепота при деца в слаборазвитите страни. По време на бременност крие риск за майката и за плода. 
  • За новородените бебета най-добрият източник на витамин А е кърмата. 
  • За всички останали е важен приемът на храни с високо съдържание на витамин А като – мляко, яйца, броколи, спанак, домати.

Ако витамин А е в недостиг в организма, могат да се появят следните признаци:

  • Суха кожа
  • Сухи очи
  • Нощна слепота
  • Проблеми със зачеването и безплодие
  • Забавен растеж
  • Инфекции на гърлото
  • Бавно зарастване на рани

 2. Признаци за липса на витамини: витамин B1 (тиамин)

Тиаминът е важна част за нормалното функциониране на нервната система

Той също така помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия. Дефицитът на тиамин се наблюдава най-често при хора, които употребяват много алкохол.

Липсата на витамин B1 е често e причина за синдрома на Вернике-Корсаков – форма на деменция.

Много продукти вече са обогатени с тиамин. 

Като добри естествени източници на витамин B1 можем да отбележим – яйца, ядки и свинско месо.

Ако не успявате да си набавите необходимото количество витамин B1 чрез храната, можете да изпитате следните симптоми:

  • Отслабване
  • Умора
  • Объркване
  • Краткосрочна загуба на паметта
  • Увреждане на нервите и мускулите

3. Признаци за липса на витамини: витамин B9 (фолат)

Витамин B9 помага на тялото да създава:

  • червени кръвни клетки
  • да произвежда ДНК

Известен още като фолат, витамин B9 участва също в развитието на мозъка и функционирането на нервната система.

Фолиевата киселина е синтетичната форма на витамин B9, която се използва в добавки и обогатени храни.

Фолатът е особено важен за развитието на плода. Той играе решаваща роля за формирането на мозъка и гръбначния мозък на развиващото се бебе.

Липсата на фолиева киселина може да доведе до тежки вродени дефекти, проблеми с растежа или анемия. 

За бременните жени е важно да приемат добавки и следните, богати на фолат, храни – зелени листни зеленчуци, черупчести морски храни, аспержи и месо.

Има хора с генетични мутации (до 40%), които пречат на тялото да усвоява фолат или да го превърне във форма, която тялото може да използва. В тези случаи диетата не е достатъчна и е необходима добавка на метилиран фолат, за да се предотврати дефицит.

Сред първите признаци на липса на витамин B1 са:

  • Умора
  • Рани в устата
  • Подуване на езика
  • Проблеми с растежа
  • Бледа кожа
  • Задух
  • Раздразнителност

4. Признаци за липса на витамини: витамин B12 (кобаламин)

Витамин В12 също е отговорен за подпомагането на организма при създаването на достатъчно червени кръвни клетки. Липсата на този витамин е често срещана при веганите, диабетиците и хората над 60 години.

Вътрешният фактор е транспортен протеин, секретиран от стомашните клетки, който се свързва с витамин B12 и го отвежда в тънките черва. Така тялото усвоява и използва кобаламина.

Приемът на калций е необходим на вътрешния фактор, за да подпомогне усвояването на B12 в тънките черва. Липсата на този витамин може да причини пернициозната анемия, която се среща по-често при хора с автоимунни нарушения и възпалителни или храносмилателни заболявания.

Витамин B12 се среща в червеното месо и животинските продукти. Безместните храни включват подсилени растителни млека и хранителни дрожди. Хранителните добавките също са показани при рисковите групи.

Признаците на липса на витамин В12 включват:

  • Умора и слабост в крайниците
  • Виене на свят
  • Задух
  • Отслабване
  • Липса на апетит
  • Възпален, зачервен или подут език
  • Бледа или жълтеникава кожа

5. Признаци за липса на витамини: витамин C

Витамин С е витамин, който трябва да се приема редовно, за да не се стигне до дефицит.

Най-честите причини за дефицит на витамин С са лошата диета, алкохолизмът, анорексията, тютюнопушенето и диализата.

Витамин C се съдържа в  храната като например: червените чушки, ягодите, броколите, магданоза. Витаминът бързо се разгражда, когато е изложен на топлина, така че суровите плодове и зеленчуци са по-добри източници от обработените.

Симптомите за тежък дефицит на витамин С се проявяват бавно, но началните признаци са:

  • Груба и суха кожа
  • Яркочервени космени фоликули
  • Бавно зарастване на рани
  • Болки в костите
  • Кървящи венци
  • Наддаване на тегло
  • Прекаляването с витамин C също може да доведе до проблеми – хипервитаминоза С 

6. Признаци за липса на витамини: витамин D

Oколо 80% от българското население няма достатъчно витамин D. 

На първо място, той отговаря за здравето на костите. Витамин D подпомага усвояването и задържането на калция и фосфора в организма, като регулира развитието на костната структура и зъбите.

Остеопорозата, причинена от дефицит на калций и витамин D, може да доведе до порести и крехки кости, които се счупват много лесно.

Ролята на витамин D при грип и вируси също е важна. Той е мощен имуностимулатор и подпомага имунната система за справяне с инфекции. 

Витамин D се съдържа в  храни като риба, яйчен жълтък, черен дроб и млечни продукти. 

Най-добрият източник на витамин D обаче е слънчевата светлина.

  • 5 до 30 минути излагане на слънце по обяд два пъти седмично могат да бъдат достатъчно за осигуряване на нужните нива на витамина.

При хиповитаминоза Д налице ще бъдат следните признаци:

  • Умора
  • Често боледуване
  • Болка в костите и мускулите
  • Депресия
  • Косопад

7. Признаци за липса на витамини: витамин Е

Витамин Е е мастноразтворим витамин с антиоксидантни качества, който помага за поддържане на силна имунна система. 

Той се среща естествено в широка гама храни. 

Развитието на дефицит на витамин Е е рядко, като най-вече се наблюдава при здравословни състояния.

Приемът на добавки с витамин E може да причини усложнения, затова е най-добре да се набавя с храната.

Храни, които са богати на витамин Е са  бадеми, фъстъци, зехтин, листни зеленчуци, яйца.

Консултирайте се със специалист, ако забележите следните признаци:

  • Затруднено ходене и координация
  • Мускулна болка
  • Слабост
  • Зрителни смущения
  • Общо неразположение

Ако изпитвате симптоми и се притеснявате, говорете със специалист. Той ще Ви посъветва за подходящи промени в начина на живот, диетата и приема на добавки, ако е необходимо.

8. Признаци при дефицит на витамин К

Витамини К са мастноразтворими витамини с основно действие върху съсирването на кръвта, подпомагайки зарастването на рани.

Основно роля в организма имат К1 и К2. 

Витамин K1, наричан още филохинон, се намира предимно в растителни храни като зеленолистни зеленчуци. Той представлява около 75–90% от целия витамин К, консумиран от хората. 

Витамин К2 се намира във ферментирали храни и животински продукти, а също така се произвежда от чревни бактерии. Той има няколко подвида, наречени менахинони (МК), които са наименувани по дължината на страничната им верига. Те варират от MK-4 до MK-13.

Витамин К1 се произвежда от растения. Това е преобладаващата форма на витамин К, намираща се в човешката диета.

Следният списък включва няколко храни с високо съдържание на витамин К1:

  • Спанак
  • Зелените ряпа
  • Броколи
  • Брюкселско зеле 

Хранителните източници на витамин К2 варират според подтипа.

Един подтип, MK-4, се среща в някои животински продукти и е единствената форма, която не се произвежда от бактерии. Пилето, яйчните жълтъци и маслото са добри източници на MK-4.

Някои твърди и меки сирена също са добри източници на витамин K2, под формата на MK-8 и MK-9. Освен това, скорошно проучване откри, че няколко продукта от свинско месо съдържат витамин K2 като MK-10 и MK-11. 

Има и някои доказателства, че витамин К може да помогне за поддържане на костите здрави.

Витамин К се намира в:

  • зеленолистни зеленчуци – като броколи и спанак
  • растителни масла
  • житни зърна
  • в месни и млечни храни

От колко витамин К имам нужда?

Трябва да можете да си набавите целия витамин К, от който се нуждаете, като се храните разнообразно и балансирано.

Всеки витамин К, от който тялото Ви не се нуждае веднага, се съхранява в черния дроб за бъдеща употреба, така че не се нуждаете от него в диетата си всеки ден.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Как се лекува постпарталният тиреоидит?

Пациентите с леки до умерени симптоми не налагат лечение. При тежки оплаквания се започва медикаментозно лечение, като трябва да се вземе под внимание дали пациентката кърми. 

При фаза 1 на постпарталния тиреоидит се включват понякога бетаблокери, кортикостероиди, симптоматично лечение на основните оплаквания.

При втора 2 с хипотиреоидизъм се включва хормоно-заместителна терапия, като се налага проследяване от ендокринолог. 

Запомнете: 

Постпарталният тиреоидит е преходно състояние при 80% от пациентите.

12 до 18 месеца са нужни за пълно възстановяване на функцията на жлезата след лечение.

Пациентките след преболедуван постпартален тиреоидит могат отново да забременеят.

До 20% от пациентите могат отново да развият постпартален тиреоидит при следваща бременност.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог 

Вие питате, д-р Калинкова отговаря: Какво е постпартален тиреоидит?

Вие питате, д-р Калинкова отговаря: Какво е постпартален тиреоидит?

Постпарталният тиреоидит в рядко заболяване, което се развива в първата година след раждане. Представлява вид тиреоидит, възпаление на щитовидната жлеза. 

Постпарталният  тиреоидит преминава през следните фази: 

Първа фаза: възпалението на щитовидната жлеза предизвиква повишаване на хормоните на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм. Тази фаза обикновено се случва между 1 и 6 месеца след бременност и може да продължи от 1 седмица до 3 месеца.

Втора фаза: Щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони – хипотиреоидизъм. Това състояние е от 4-ия до 8-ия месец след раждане и може да продължи до 1 година. 

Трета фаза: Щитовдината жлеза възстановява нормална функция. 

Тези три фази не са еднакви при всеки пациент. Заместителна терапия може да бъде започната при ниски нива на тиреоидните хормони. 

Каква е честотата на постпарталния тиреоидит? 

Установено е, че между 5-10% от хората имат постпартален тиреоидит  в първата година след раждане, аборт или мисаборт. Този процент е дори по-висок при хора с подлежаща болест на щитовидната жлеза. 

Какви са симптомите на постпартален тиреоидит? 

Повечето жени нямат симптоми в първата фаза на болестта. Но ако все пак се проявят оплаквания, те могат да бъдат: 

  • Напрегнатост
  • Косопад
  • Отслабване на тегло
  • Сърцебиене
  • Чувствителност към топлина

При втората фаза на тиреоидита оплакванията са: 

  • Умора
  • Напълняване
  • Депресия
  • Суха кожа
  • Запек 

Какво предизвиква постпарталния тиреоидит? 

При постпарталния тиреоидит има антитела, които атакуват щитовидната жлеза. Антителата в нормални условия предпазват организма от вируси и бактерии, но при постпарталния тиреоидит те нападат щитовидната жлеза. Този процес наподобява тиреоидита на Хашимото. 

Все още е обект на проучвания кое предизвиква това възпаление на жлезата след раждане. Освен това, предполага се, че такива пациенти са с недиагностициран тиреоидит на Хашимото. 

Кои хора са с повишен риск от развитие на постпартален тиреоидит?

  • Такива с преболедуван вече постпартален тиреоидит
  • Пациенти с тип 1 захарен диабет
  • Имат фамилна обремененост за тиреоидни заболяване
  • Имат положителни антитела- анти- пероксидазни и анти- тиреоглобулинови антитела преди забременяване.

Как се поставя диагнозата? 

  • След проведена консултация с ендокринолог и обсъждане на симптомите е необходима диагностика на тиреоидните хормони- ТСХ, ФТ4, ФТ3, както и ехография на щитовидната жлеза. 

Най-често това е достатъчно за поставяне на диагнозата. 

Как се лекува постпарталният тиреоидит – четете ТУК!

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост и как да се справим с нея – ендокринологът д-р Мария Калинкова гостува в предаването “Неделни нюанси” по БНТ 2 

 

Лактозната непоносимост – какво представлява и как да се справим  

Лактозната непоносимост е състояние, при което организмът не може да обработва лактозата от млечните продукти и млякото. Като следствие се проявяват оплаквания и симптоми при хората, засегнати от този проблем.

От лактозна непоносимост могат да страдат хора от всичко възрасти – бебета, подрастващите деца и възрастни хора. Няма ограничение във възрастта. Най-често засегнати са хората между 20 и 40-години, като това е средно между 75 и 90% от засегнатата популация.

Нараства ли броят на хората с лактозна непоносимост?

Наблюдава се завишаване на процента от хора, диагностицирани с лактозна непоносимост. Но хората в днешно време са доста по-информирани, имат неограничен достъп до специалисти, с които да се консултират, и да се установи това заболяване.

Най-често срещаните симптоми за лактозната непоносимост

Най-често срещаните симптоми се проявяват средно около 1 час след консумация на мляко и млечни продукти, като се характеризират с:

  • подуване на корема
  • диария
  • болки 

Като цяло оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт. 

Как се диагностицира лактозната непоносимост? 

Най-лесният начин за установяване на такава непоносимост е ограничаване на мляко и млечни продукти. И ако симптомите отшумят или поне намалят, това доказва, че имаме непоносимост към лактозата. Съществуват обаче и кръвни тестове, които са на базата на прием на лактоза и 2 часа след това изследване нивата на кръвната захар. Тъй като лактозата в организма се разгражда до проста захар – глюкоза – и до галактоза. Когато ние усвояваме лактозата, трябва да се завишат нивата на захарта в кръвта. Но това, разбира се, има и някои изключения и фалшиво положителни резултати. Например, при диабетици, които по принцип имат по-висока кръвна захар, този тест не може да бъде приложим.

Може ли с течение на времето да се развие лактозна непоносимост или тя е вродена?

По принцип е генетично детерминирана – т.е имаме генетичен дефект в гена за лактозата, който се намира във втора хромозома. И вече оттам зависи факторите на околната среда какви са за съответния човек и кога ще се отключи тази непоносимост – дали в по-ранен етап от живота, дали в по-късен етап, дали вследствие на някакъв друг проблем, свързан със стомашно-чревния тракт, защото има т.нар. вторична форма на лактозна непоносимост, която се развива след бактериални, вирусни инфекции на червата. Също така при диабетици се развива при различни автоимунни заболявания, които засягат стомашно-чревния тракт, също може да се развие като вторична изява лактозна непоносимост.

Има ли видове лактозна непоносимост и какви са те?

Има вродена, която е най-тежката и е при новородени деца. Изразява се с много тежка симптоматика до тежка дехидратация, дори и до невъзможност за овладяване на симптомите в домашни условия и налагането на интензивно лечение в болница. Другите две форми – първичната – се развива при по-млади хора между 20 и 40 години и е най-честата форма, и вторичната форма, която е вследствие на други заболявания.

Какви са рисковите фактори, когато вече е в развитие?

Когато имаме установена лактозна непоносимост, не трябва да се злоупотребява с мляко и млечни продукти, защото именно те обострят това състояние. Освен това глутенът като алерген също може да засили оплакванията от лактозна непоносимост и реално да причини по-тежки симптоми.

Цялото интервю на д-р Мария Калинкова за БНТ 2 може да гледате ТУК.

 

Косопад, предизвикан от ендокринни проблеми

Косопад, предизвикан от ендокринни проблеми

Ендокринната система играе съществена роля в регулирането на различни телесни функции чрез хормони. Няколко хормонални проблема могат да доведат до косопад – заболявания на щитовидната жлеза, синдром на поликистозните яйчници (PCOS/СПКЯ) и променена функция на надбъбречните жлези.

Заболявания на щитовидната жлеза:

Заболяванията на щитовидната жлеза като хипотиреоидизъм (намалена функция на  щитовидната жлеза) и хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) могат да причинят косопад. Щитовидната жлеза произвежда хормони, които регулират метаболизма, растежа и развитието на организма. Промяна в баланса  на тези хормони може да наруши цикъла на растеж на косата, водещ до изтъняване и загуба на коса.

Синдром на поликистозните яйчници (PCOS)

PCOS/СПКЯ е често срещан проблем  сред жените в репродуктивна възраст. Той се характеризира често с инсулинова резистентност и повишени нива на андрогени (мъжки хормони), което може да доведе до изтъняване и загуба на коса, особено на скалпа.

Разстройства на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези произвеждат няколко хормона, включително кортизол и алдостерон. Разстройства като болестта на Адисон (ниско производство на надбъбречни хормони) и синдромът на Кушинг (високо производство на кортизол) могат да повлияят на растежа и здравето на косата.

Симптоми и диагностика

Загубата на коса поради ендокринни разстройства обикновено се проявява като дифузно изтъняване на скалпа, а не като плешиви петна. Други симптоми могат да включват промени в текстурата на косата, суха или крехка коса. 

При оплаквания от засилен косопад, както и наследствена обремененост със заболявания на щитовидната жлеза, задължително е нужна консултация с дерматолог и ендокринолог за оценка на хормоналния статус и при нужда започване на терапия. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кортизол и стрес – каква е връзката?

Кортизол и стрес – каква е връзката?

Кортизолът е хормонът на стреса. В тялото ни се произвежда кортизол, за да се подготвим да отговорим на опасност или стресова ситуация. 

Когато сме изправени пред силен стрес, в организма ни възникват редица реакции, които ни помагат да се адаптираме към ситуацията. Именно това е и моментът, когато се отделя голямо количество кортизол, с който да се справим в стресовата ситуация. 

Какво представлява кортизолът? 

Това е стероиден хормон, който се произвежда в кората на надбъбречните жлези. Най- често е наричан хормонът на стреса и има влияние в почти всички органи и тъкани в организма, защото във всяка клетка има рецептори на него. 

Кортизолът има следните функция в тялото: 

  • Отговаря за адаптацията при стрес
  • Има влияние върху метаболизма в тялото – обмяната на мазнини, въглехидрати и белтъци
  • Потиска възпалението
  • Влияе на кръвното налягане
  • Повишава притока на глюкоза към мозъка
  • Повишава кръвната захар и намалява инсулина в кръвта
  • Оказва влияние върху съня

Кортизолът се влияе от циркадния ритъм. Най-висок е рано сутрин, за да ни събуди и най- нисък е вечер, когато се подготвя тялото за сън. 

Как стресът влияе на кортизола? 

Когато сме изправени пред неочакван стрес, в тялото се активира симпатиковата нервна система, което води до редица реакции и процеси с цел справяне със стреса. 

Според проучване от 2018г. при млади хора без придружаващи заболявания се наблюдава 9-кратно покачване на нивата на кортизол по време на стрес, в сравнение със спокойния период. 

Какви са симптомите при висок кортизол? 

Признаци на висок кортизол са: 

  • Наддаване на тегло
  • Отлагане на мастна тъкан в областта на раменете
  • Високо кръвно налягане
  • Диабет/ предиабет/ инсулинова резистентност
  • Повишено окосмяване
  • Червени стрии в областта на корема и бедрата
  • Слабост в мускулите на бедрата
  • Остеопороза/ намалена костна плътност
  • Счупвания

Как стресът влияе на тялото? 

Организмът може да се справя без проблем с краткотрайния стрес. Но при стрес продължително време с отделяне на повишено количество кортизол се наблюдават следните оплаквания: 

  • Проблеми с храносмилането
  • Главоболие
  • Напрегнатост/ тревожност 
  • Проблеми със съня
  • Депресия
  • Наддаване на тегло
  • Проблеми с памет и концентрация
  • Високо кръвно налягане
  • Проблеми със сърцето
  • Съдови инциденти- инфаркти/ инсулти

Според проучване от 2020г. психологическият стрес е рисков фактор за сърдечно- съдови инциденти. 

Стресът е фактор за злокачествени заболяния.

Стресът може да доведе до структурни промени в мозъка, влияещи негативно на паметта и ученето. 

 

Какви са начините за справяне със стреса? 

  • Избягвайте негативни новини – четене в социални мрежи, новини, телевизия
  • Хранете се балансирано и пълноценно
  • Тренирайте редовно
  • Спазвайте хигиена на съня
  • Използвайте техники за справяне със стреса- дълбоко дишане, стречинг, медитация
  • Избягвайте алкохол, тютюнопушене и наркотици
  • Консултирайте се с психолог при нужда

Често задавани въпроси: 

Какви са оплакванията при висок кортизол, който е вследствие на стрес? 

  • Сърцебиене 
  • Учестено дишане
  • Зачервяване на лицето или пребледняване
  • Треперене
  • Разширени зеници

Стресът може да предизвика редица промени в тялото. Това може да доведе до повишаване на кортизола, за да се справи тялото със заплахата. В дългосрочен план обаче високият кортизол води до редица промени в цялостния метаболизъм на  тялото. За намаляване на стреса има редица възможности, с които успешно и сами можем да се справим. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Пролактинът е хормон, който се произвежда от хипофизата основно и е отговорен за формирането на млечните жлези, производството на кърма и лактацията. Освен това има роля в някои други процеси в тялото. Освен хипофизата малко количество пролактин може да се произвежда от централна нервна система, матка, имунна система и млечни жлези. Повишеният пролактин е състояние, при което се регистрират завишени стойности на хормона при кръвни изследвания. Това състояние не е животозастрашаващо, но може да предизвика инфертилитет и други състояния. 

Високият пролактин е състояние на завишени стойности на пролактин, който най- често е резултат от аденом (доброкачествен тумор) на хипофизата. Определени състояния и прием на медикаменти също могат да доведат до повишен пролактин.  Нормално нивата на пролактин при хората са ниски освен в състояние на бременност и кърмене.

Кой е най-засегнат от хиперпролактинемия? 

  • Най- често това са жените до 40 годишна възраст. Децата рядко имат висок пролактин, мъжете също.

Колко често се наблюдава висок пролактин?

  • Около 1% от населението страда от хиперпролактинемия, като най- честата причина е тумор на хипофизата. Жените са три пъти по- често засегнати. 

Каква е разликата между хиперпролактинемия и пролактином? 

  • Пролактиномът е най- често доброкачествен тумор на хипофизата, който води до хиперпролактинемия. Като причина за хиперпролактинемия могат да бъдат освен тумори на хипофизата, някои медикаменти, стрес, кърмене, бременност. 

Какви са симптомите при хиперпролактинемия? 

Много често това състояние може да протича безсимптомно. Понякога води до инфертилитет, липса на либидо, отделяне на секрет от гърдите, наподобяващ кърма, загуба на костна маса. При жените се наблюдава нередовен месечен цикъл, промени в менструацията, сухота на влагалището. При мъжете се проявява с еректилна дисфункция, ниски нива на тестостерон и гинекомастия( нарастване на млечните жлези).При състояние на пролактином може да се наблюдават промени в зрението, засягащи периферното зрение, главоболие. Освен аденом на хипофизата, висок пролактин има при редица други заболявания и състояния. 

  • При намалена функция на щитовидната жлеза, например при тиреоидит на Хашимото. 
  • Бъбречно заболяване
  • При травми и обриви в областта на гърдите и гръдния кош
  • При синдром на поликистозните яйчници
  • При синдром на Кушинг
  • При синдром на Нелсън- след двустранна адреналектомия- премахване на двете надбъбречните жлези 
  • Други тумори на хипофизата, които са по- големи.
  • Лъчелечение, дори в зони в близост до хипофизата.

Как се поставя диагнозата хиперпролактинемия? 

  • При симптоми и оплаквания, насочващи за високи нива на пролактин, специалистът по ендокринология и гинекология може да назначи кръвно изследване на нивата на пролактин. 
  • При установяване на високи нива на хормона в кръвта изследването се повтаря, като се търси причина. 
  • Провеждат се образни изследвания- Ядрено-магнитен резонанс на хипофиза.

Какво е лечението? 

  • Медикаменти- изписват се лекарства от групата на допаминовите агонист, които потискат секрецията на пролактин
  • При липса на повлияване нивата на пролактин с медикаменти, както и при големи аденоми на хипофизата, се препоръчва оперативно лечение от неврохирург. 
  • Лъчелечение – при неуспешна операция или с цел да се намалят размерите на тумора. 
  • При намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до висок пролактин, се лекува недостигът със синтетични хормони на щитовидната жлеза. 
  • Когато причината за висок пролактин е прием на лекарства се препоръчва смяна на лечението с цел повлияване на високия пролактин. 

Има ли възможност да се предотврати високият пролактин?

За съжаление, няма как да се предотврати хиперпролактинемията. При фамилна история на множествена ендокринна неоплазия (MEH 1), която включва аденом на хипофизата, паращитовиден аденом и тумор на панкреаса може да се следи за поява на някои от симптомите. 

Прогнозата при лечение на хиперпролактинемия е добра при поставяне на навременно лечение и започване на съответната най- подходяща терапия.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог