Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

2 мин.
Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

В днешния свят, в който здравословното хранене и фитнесът често са на пиедестал, има тънка линия между стремежа към здраве и обсесивното отношение към „чистата“ храна. Тази мания носи името орторексия нервоза – хранително разстройство, което, макар и често пренебрегвано, може да има сериозни последствия за физическото и психическото здраве.

Какво е орторексия?

Терминът „орторексия“ идва от гръцките думи „orthos“ (правилен) и „orexis“ (апетит). Орторексията се характеризира с натрапчива фиксация върху консумацията на „чиста“, „здравословна“ или „идеална“ храна. За разлика от анорексията или булимията, орторексията не се съсредоточава върху количеството храна или телесното тегло, а върху качеството и източника на хранителните продукти.

Симптоми и признаци на орторексия

Хората с орторексия често започват с желание да подобрят здравето си, но постепенно техният стремеж се превръща в обсебващо поведение. Основните симптоми включват:

  1. Прекалена загриженост за качеството на храната – избягване на „обработени“, „изкуствени“ или „нездравословни“ храни.
  2. Строги хранителни ограничения – избягване на цели хранителни групи като захари, мазнини, млечни продукти и т.н.
  3. Чувство на вина при отклонение от диетата – всеки компромис с хранителните принципи се възприема като провал.
  4. Социална изолация – избягване на събирания или събития, където няма „чиста“ храна.
  5. Натрапчиво планиране на храненето – прекарване на прекомерно време в избора, приготвянето и анализа на храната.

Какво причинява орторексия?

Подобно на други хранителни разстройства орторексията често е свързана с психологически и социални фактори:

  • Културен натиск – социалните медии и обществото поставят акцент върху „здравословния“ начин на живот и идеализират определени хранителни режими.
  • Перфекционизъм – хората, които търсят контрол и съвършенство, са по-податливи на орторексия.
  • Тревожност и страхове – страхът от болести или замърсяване чрез храната може да подтикне към обсесивно поведение.

Рискове и последствия

Докато здравословното хранене е ключово за доброто здраве, орторексията води до обратния ефект. Потенциалните рискове включват:

  1. Хранителен дефицит – изключването на цели хранителни групи може да доведе до недостиг на витамини, минерали и енергия.
  2. Загуба на тегло и мускулна маса – прекаленото ограничаване на калориите отслабва организма.
  3. Социална изолация – избягването на социални събития създава усещане за самота и депресия.
  4. Нарушена психика – обсебването от храната може да доведе до тревожност, стрес и натрапчиви мисли.

Как да разпознаем и преодолеем орторексията?

Ако забележите у себе си или у близък човек симптоми на орторексия, важно е да потърсите помощ. Лечението включва:

  1. Консултация с психолог – терапията помага за справяне с обсесивното поведение и подлежащите тревожности.
  2. Работа с диетолог – диетолог може да помогне за създаване на балансиран хранителен режим, без излишна строгост.
  3. Образование и информираност – осъзнаването, че перфектната диета не съществува, е ключово за възстановяването.

Заключение

Орторексията често остава в сянка на другите хранителни разстройства, но нейните последствия могат да бъдат също толкова сериозни. Стремежът към здравословен начин на живот е похвален, но когато той се превърне в обсебваща цел, е важно да потърсим помощ. Балансът, а не крайността, е ключът към истинското здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

3 мин.
Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

Празничният сезон често е време на радост, но и на стрес, преяждане и нарушен режим. Всички тези фактори могат да повлияят негативно на хормоналния баланс. Важно е да поддържаме здравето си, за да се насладим на празниците пълноценно. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да запазите хормоналния си баланс по време на празниците.

  1. Контролирайте нивата на стрес

Стресът е един от основните врагове на хормоналния баланс. По време на празниците задачите и очакванията могат да ви натоварят психически. Кортизолът, известен като „хормон на стреса“, се покачва при напрежение и може да доведе до умора, безсъние и промени в теглото.

Какво да направите:

  • Практикувайте техники за релаксация като медитация, дълбоко дишане или йога.
  • Делегирайте задачи и не се стремете към съвършенство.
  • Отделяйте време за себе си, дори за кратка разходка на чист въздух.
  1. Хранете се балансирано

Празничните трапези често включват изобилие от сладкиши, мазни храни и алкохол. Въпреки че е изкушаващо, прекомерният прием на захар и наситени мазнини може да наруши нивата на инсулин и други важни хормони.

Какво да направите:

  • Включете в менюто си повече богати на фибри храни като зеленчуци, пълнозърнести продукти и плодове.
  • Избягвайте преяждането, като консумирате по-малки порции и дъвчете бавно.
  • Ограничете консумацията на алкохол, тъй като той влияе на нивата на естроген и тестостерон.
  1. Поддържайте физическа активност

Редовната физическа активност помага за регулиране на нивата на инсулин, кортизол и ендорфини. По време на празниците често сме по-малко активни, което може да доведе до чувство на умора и изтощение.

Какво да направите:

  • Опитайте да включите движение в ежедневието си – танцувайте, правете кратки разходки или тренирайте у дома.
  • Дори 20-30 минути лека активност на ден могат да имат положителен ефект върху настроението и енергията ви.
  1. Осигурете си качествен сън

Липсата на сън може да доведе до дисбаланс в хормоните лептин и грелин, които контролират апетита. Също така влияе негативно на производството на мелатонин, хормона, който регулира циркадните ритми.

Какво да направите:

  • Спазвайте редовен режим на сън, дори през празниците.
  • Избягвайте електронните устройства поне час преди лягане.
  • Осигурете си тъмна и тиха среда за сън.
  1. Хидратирайте се правилно

Често забравяме да пием достатъчно вода по време на празниците. Дехидратацията може да доведе до умора, главоболие и дисбаланс в хормоните, които регулират настроението и енергията.

Какво да направите:

  • Носете бутилка с вода със себе си и пийте редовно.
  • Консумирайте билкови чайове, които успокояват и хидратират организма.
  1. Подкрепете организма си с добавки, ако е нужно

В определени случаи е полезно да се консултирате със специалист за прием на хранителни добавки. Магнезият, омега-3 мастните киселини и витамин D могат да подпомогнат хормоналния баланс.

Какво да направите:

  • Консултирайте се с лекар или ендокринолог, преди да започнете прием на добавки.

Заключение

Празниците са време за радост и споделени моменти, но също така е важно да се грижим за себе си. Балансът между здравословните навици и умерените удоволствия ще ви помогне да се чувствате енергични и спокойни. Ако имате притеснения относно хормоналното си здраве, не се колебайте да се обърнете към специалист.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Каква е ролята на мозъка върху контрола на апетита?

2 мин.
Каква е ролята на мозъка върху контрола на апетита?

 

Контролът на апетита е сложен процес, в който мозъкът играе централна роля. Този процес включва взаимодействието на хормони, нервни сигнали и психологически фактори, които заедно регулират чувството на глад и ситост. Разбирането на механизма, по който мозъкът управлява апетита, е ключово за справяне с проблеми като затлъстяване, анорексия и други хранителни разстройства.

Основни центрове в мозъка, отговорни за апетита:

  1. Хипоталамусът

Хипоталамусът е малка структура в мозъка, която играе централна роля в регулацията на апетита. Той съдържа две основни области:

  • Латералният хипоталамус стимулира глада.
  • Вентромедиалният хипоталамус потиска апетита и сигнализира за ситост.

Хипоталамусът получава информация от хормони като грелин, лептин и инсулин, които отразяват състоянието на енергийния баланс в тялото.

  1. Лимбичната система

Тази система отговаря за емоциите и мотивацията. Често апетитът се влияе от емоционални фактори, като стрес или радост. Например, емоционалното хранене може да доведе до консумация на повече калории, отколкото е необходимо.

  1. Префронтален кортекс

Префронталният кортекс отговаря за вземането на решения и самоконтрола. Той помага да се противодейства на импулсивния глад, особено в условия, когато храната е изобилна.

 

Хормонална регулация на апетита

Мозъкът получава сигнали от периферни органи чрез хормони, които регулират глада и ситостта:

  • Грелин: Хормон, който стимулира глада. Произвежда се от стомаха и изпраща сигнали до хипоталамуса.
  • Лептин: Хормон, секретиран от мастната тъкан. Той потиска апетита и насърчава усещането за ситост.
  • Инсулин: Освен че регулира нивата на кръвната захар, инсулинът влияе и на апетита, като сигнализира на мозъка за наличието на достатъчно енергия.

Връзката между апетит и стрес

Стресът може да повлияе върху апетита по два противоположни начина:

  • Хроничен стрес: Увеличава нивата на кортизол, който стимулира глада, особено за храни, богати на захари и мазнини.
  • Остър стрес: Може временно да потисне апетита.

Как да използваме тази информация?

Разбирането на начина, по който мозъкът управлява апетита, е основа за справяне с хранителните нарушения. Ето няколко практични съвета:

  • Осигурете си редовно хранене, за да избегнете резки колебания в хормоните на глада.
  • Намалете стреса чрез релаксация или физическа активност.
  • Ограничете консумацията на висококалорични храни, които предизвикват импулсивен глад.
  • Потърсете професионална помощ, ако забележите сериозни проблеми с апетита.

Мозъкът е сложна и изключително важна част от регулацията на апетита. Чрез здравословен начин на живот и осъзнатост относно хранителните навици можем да поддържаме баланса в нашето тяло.



Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

2 мин.
Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

Виртуалното пространство е като безкраен хипермаркет за съвети кои хранителни режими са полезни и добри за здравето ни. Човешкото тяло обаче не е холограма. Има много спекулации коя диета е здравословна и коя – не, както и категорични твърдения, че определен начин на хранене е по-добър от друг.

„Здравословна е балансираната диета и няма как да е универсална за всички, но има едни общи принципи, които трябва да се спазват – да се ограничават бързи въглехидрати, да се набляга повече на бавни въглехидрати като хляб, картофи, ориз. Да има баланс между прием на белтъчини, въглехидрати, фибри и т.н.“, казва д-р Мария Калинкова, специалист по ендокринология и болести на обмяната в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, а колегата й доц. д-р Радин Цонев, началник на гастроентерологичното отделение в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, допълва – „Най-подходяща диета е балансираната диета, тоест както са се хранили нашите деди. Диета, която съдържа в себе си и белтъци, и мазнини, и въглехидрати в необходимите пропорции“. В съвместния материал в изданието Капитал Здраве лекарите подчертават, че всяка диета е индивидуална и зависи от здравословното състояние.

Кога да променим начина си на хранене

„Първият индикатор, който ни показва, че трябва да променим храненето си, това всъщност е как се чувстваме и дали имаме достатъчно енергия, защото реално ние се храним, за да си набавяме енергия и необходимите ни витамини и микроелементи, с които да се чувстваме добре и да бъдем пълноценни. И когато забележим липса на енергия, отпадналост, промяна в теглото или пък някакви други оплаквания като световъртеж и изтръпване на долни крайници, това всъщност е индикатор, че нещо не е както трябва в нашето хранене“, казва д-р Мария Калинкова.Целия материал може да прочетете ТУК.

Попуплярни постове

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

2 мин.
Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове