Планирането на бременност е подходящ момент за оценка на функцията на щитовидната жлеза, въглехидратната обмяна, телесното тегло и някои хормонални и хранителни показатели.

Не е необходимо всяка жена да изследва всички възможни хормони, витамини и метаболитни маркери. Изследванията трябва да бъдат съобразени с менструалния цикъл, телесното тегло, наличните симптоми, хроничните заболявания, приеманите медикаменти и предишните бременности.

Целта не е да се открие „идеалният“ лабораторен резултат, а да бъдат диагностицирани и контролирани състояния, които могат да повлияят върху овулацията, зачеването и протичането на бременността.

Щитовидна жлеза: необходимо ли е да се изследва TSH?

TSH е основното изследване за оценка на функцията на щитовидната жлеза. При планиране на бременност то е особено важно при жени с:

• установен хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм;
• Хашимото или Базедова болест;
• лечение с левотироксин;
• операция или радиойодтерапия на щитовидната жлеза;
• наличие на гуша или възли;
• фамилна анамнеза за тиреоидно заболяване;
• друго автоимунно заболяване;
• нередовна менструация;
• затруднения при забременяване или повтарящи се загуби на бременност;
• симптоми като лесна уморяемост, сърцебиене, непоносимост към студ или топлина, необяснима промяна в теглото и засилен косопад.

При отклонение в TSH обикновено се изследва и свободен тироксин – FT4. При установено тиреоидно заболяване функцията на щитовидната жлеза трябва да бъде оптимизирана още преди настъпването на бременността.

Какво трябва да бъде TSH преди бременност?

Жените, които приемат левотироксин и планират бременност, е подходящо да поддържат TSH приблизително между 0,5 и 2,5 mIU/L. Това осигурява резерв предвид увеличените потребности от тиреоидни хормони след зачеването.

Тази цел не означава, че всяка здрава жена с TSH над 2,5 mIU/L автоматично има заболяване или трябва да започне лечение. Когато TSH е в референтните граници и няма установено тиреоидно заболяване, резултатът трябва да се интерпретира индивидуално.

При леко повишен TSH изследването може да бъде повторено след четири до шест седмици заедно с FT4, тъй като еднократно гранично отклонение невинаги означава траен хипотиреоидизъм.

Трябва ли да се изследват anti-TPO антитела?

Антителата срещу тиреоидната пероксидаза – anti-TPO, не е необходимо да се включват рутинно при всяка жена, която планира бременност.

Изследването им има по-голямо значение при:

• повишен или високонормален TSH;
• съмнение за Хашимото;
• ехографски промени в щитовидната жлеза;
• друго автоимунно заболяване;
• фамилна анамнеза за автоимунен тиреоидит;
• инфертилитет или повтарящи се загуби на бременност.

Положителните anti-TPO при нормална функция на щитовидната жлеза не означават автоматично, че трябва да се започне левотироксин. Актуалните препоръки не подкрепят рутинно лечение с левотироксин на жени с нормални TSH и FT4 само поради наличие на антитела. Подходящо е периодично проследяване на тиреоидната функция.

Ехография на щитовидната жлеза също не е задължителна за всяка жена. Тя се назначава при наличие на възел, увеличение на жлезата, промени при прегледа или други конкретни показания.

Кръвна захар и гликиран хемоглобин

Оценката на въглехидратната обмяна е важна при подготовката за бременност, тъй като недиагностицираните предиабет и диабет могат да съществуват без изразени симптоми.

Може да се изследват:

• кръвна захар на гладно;
• гликиран хемоглобин – HbA1c;
• орален глюкозотолерантен тест при определени рискови групи.

Изследването е особено важно при жени с:

• наднормено тегло или затлъстяване;
• синдром на поликистозните яйчници;
• предишен гестационен диабет;
• предишно раждане на дете с високо тегло;
• фамилна анамнеза за диабет;
• установен предиабет или инсулинова резистентност;
• артериална хипертония;
• повишени триглицериди;
• тъмно оцветяване и задебеляване на кожата в областта на шията или подмишниците;
• симптоми като силна жажда, често уриниране или необяснима загуба на тегло.

При жена с известен диабет тип 1 или тип 2 се препоръчва постигане на възможно най-добър гликемичен контрол преди зачеването. При липса на значими хипогликемии обичайната цел е HbA1c под 6,5%, като тя винаги се определя индивидуално.

Преди бременност при диабет трябва да бъдат прегледани и терапията, бъбречната функция, албуминът в урината и състоянието на ретината, тъй като част от медикаментите и усложненията изискват специален подход.

Необходимо ли е да се изследват инсулин и HOMA-IR?

Инсулинът на гладно и HOMA-IR често се включват в големи лабораторни пакети, но не са задължителни изследвания за всяка жена, която планира бременност.

Няма една общоприета стойност на инсулина или HOMA-IR, която да определя дали една жена може да забременее или дали бременността ще протече нормално. Резултатите се влияят от използвания лабораторен метод, храненето, физическата активност, телесното тегло и много други фактори.

Дори при синдром на поликистозните яйчници рутинните инсулинови изследвания имат ограничено клинично значение. За оценка на риска от предиабет и диабет по-полезни са кръвната захар, HbA1c и при необходимост оралният глюкозотолерантен тест.

Синдром на поликистозните яйчници

При жена със синдром на поликистозните яйчници подготовката за бременност трябва да включва оценка не само на овулацията, но и на метаболитния риск.

Подходящо е да бъдат оценени:

• телесно тегло и индекс на телесната маса;
• артериално налягане;
• кръвна захар;
• HbA1c;
• липиден профил;
• при необходимост 75-грамов орален глюкозотолерантен тест.

Оралният глюкозотолерантен тест е най-чувствителният метод за откриване на нарушенията във въглехидратната обмяна при жени със синдром на поликистозните яйчници и може да бъде обсъден преди започване на опити за забременяване.

При нередовен цикъл или клинични белези на повишени андрогени – засилено окосмяване, акне или косопад от андрогенен тип – могат да бъдат назначени тестостерон, SHBG, свободен андрогенен индекс и при необходимост други хормонални изследвания. Те не са необходими при всяка жена без симптоми.

Пролактин

Пролактинът не е задължителен тест при всяка подготовка за бременност. Подходящо е да се изследва при:

• нередовна или липсваща менструация;
• съмнение за липса на овулация;
• секреция от гърдите извън периода на бременност и кърмене;
• установено заболяване на хипофизата;
• прием на лекарства, които могат да повишат пролактина;
• определени случаи на инфертилитет.

Пролактинът може временно да се повиши от стрес, физическо натоварване, недоспиване, полов контакт или самото вземане на кръв. Поради това леко повишен резултат често трябва да бъде потвърден при стандартизирани условия, преди да се поставя диагноза.

AMH и яйчников резерв

Антимюлеровият хормон – AMH, не е общ хормонален тест, който показва дали една жена ще забременее по естествен път.

AMH дава информация основно за броя на оставащите фоликули и за очаквания отговор на яйчниците при хормонална стимулация. Той не оценява директно качеството на яйцеклетките и не може самостоятелно да предскаже вероятността за естествено зачеване.

При жени с редовен цикъл, без данни за инфертилитет и без специфични рискови фактори AMH не трябва да се използва като универсален „тест за плодовитост“. Възрастта остава по-силен предиктор за репродуктивния потенциал.

Изследването има по-голяма стойност при инфертилитет, подготовка за асистирана репродукция, предишна операция на яйчниците, ендометриоза, фамилна анамнеза за ранна менопауза или лечение, което може да увреди яйчниковия резерв.

Телесно тегло и метаболитно здраве

Оценката на телесното тегло е важна част от подготовката за бременност. Както затлъстяването, така и силно ниското тегло могат да бъдат свързани с нарушения в менструалния цикъл и овулацията.

При наднормено тегло или затлъстяване е подходящо да се оценят:

• индекс на телесната маса;
• артериално налягане;
• кръвна захар и HbA1c;
• липиден профил;
• чернодробни ензими;
• наличие на сънна апнея;
• използвани медикаменти за отслабване.

Дори умереното намаляване на теглото преди бременност може да подобри метаболитното здраве и овулацията при част от жените. Не е необходимо обаче да се отлага бременността до достигане на „идеално“ тегло. Решението трябва да отчита възрастта, яйчниковия резерв, придружаващите заболявания и индивидуалния репродуктивен план. Предзачатъчната грижа при затлъстяване трябва да включва хранене, движение и индивидуална оценка на риска.

Лекарствата за лечение на затлъстяване, включително GLP-1-базираните терапии, не трябва да се използват по време на бременност. Спирането им преди планирано зачеване трябва да бъде обсъдено с лекуващия лекар, тъй като необходимият период е различен за отделните препарати.

Липиден профил и чернодробни показатели

Общ холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди не са задължителни изследвания при всяка жена, която планира бременност.

Те са подходящи при:

• наднормено тегло или затлъстяване;
• диабет или предиабет;
• синдром на поликистозните яйчници;
• артериална хипертония;
• фамилна анамнеза за ранни сърдечносъдови заболявания;
• известна дислипидемия;
• съмнение за метаболитно обусловено омазняване на черния дроб.

При метаболитен риск могат да се изследват и ASAT, ALAT и GGT. Установените отклонения дават възможност храненето, физическата активност и медикаментите да бъдат оптимизирани преди бременността.

Витамин D

Рутинното изследване на витамин D при всяка здрава жена не е задължително. Актуалните препоръки не подкрепят масовото изследване на 25-OH витамин D при здрави хора без конкретни показания.

Изследването може да бъде подходящо при:

• установен предишен дефицит;
• остеопороза или чести фрактури;
• нарушения в калциево-фосфорната обмяна;
• заболявания, водещи до малабсорбция;
• бариатрична операция;
• хронично бъбречно или чернодробно заболяване;
• прием на определени медикаменти.

Липсата на изследване не означава, че не трябва да се приема стандартен пренатален витамин, съдържащ витамин D. Не е необходимо обаче да се използват високи лечебни дози без установен дефицит и лекарска преценка.

Витамин B12, фолиева киселина и желязо

Изследването на витамин B12 има смисъл при вегански или силно ограничителен хранителен режим, прием на метформин, заболявания на стомаха и червата, предишна бариатрична операция, анемия или неврологични симптоми.

При жени с обилна менструация, умора, косопад или предишен железен дефицит е подходящо да бъдат изследвани пълна кръвна картина и феритин.

За започването на фолиева киселина не е необходимо предварително изследване на серумен фолат. Стандартната препоръка е прием на 400 микрограма фолиева киселина дневно, започнат поне един месец преди зачеването. По-високи дози се назначават само при конкретни медицински показания.

Йод преди бременност

Йодът е необходим за производството на тиреоидни хормони и за ранното развитие на нервната система на плода.

При планиране на бременност обичайно се препоръчва пренатален препарат, съдържащ 150 микрограма йод, за предпочитане под формата на калиев йодид, освен ако няма индивидуална причина за различен подход.

Не е необходимо рутинно да се изследва йод в единична проба урина. Този резултат се влияе силно от последното хранене, приема на добавки и количеството течности и не дава надеждна оценка на индивидуалния дългосрочен йоден статус.

Не трябва да се приемат самоволно високи дози йод, разтвор на Лугол или добавки с келп и други водорасли с неясно съдържание.

Кои хормони не е необходимо да се изследват рутинно?

При жена с редовна менструация, без симптоми и без установено ендокринно заболяване обикновено няма основание автоматично да се назначават:

• инсулин и HOMA-IR;
• AMH като общ тест за плодовитост;
• FSH, LH и естрадиол;
• прогестерон без конкретна цел и правилно определен ден;
• тестостерон и DHEAS без клинични белези на хиперандрогенизъм;
• пролактин при редовен цикъл и липса на симптоми;
• anti-TPO при липса на рискови фактори;
• кортизол;
• растежен хормон;
• паратхормон;
• разширени панели от витамини и микроелементи;
• MTHFR полиморфизми.

Повече лабораторни резултати не означават непременно по-добра подготовка. Случайните гранични отклонения могат да доведат до ненужно притеснение, повторни изследвания и неподходящо лечение.

Практичен ендокринно-метаболитен списък

При планиране на бременност може да се обсъди следният базов подход:

1. TSH, а при отклонение – FT4.
2. Кръвна захар на гладно и HbA1c, особено при метаболитни рискови фактори.
3. Пълна кръвна картина и феритин при обилна менструация или риск от железен дефицит.
4. Телесно тегло, индекс на телесната маса и артериално налягане.
5. Липиден профил и чернодробни ензими при затлъстяване, диабет, PCOS или метаболитен синдром.
6. Пролактин и полови хормони само при нередовен цикъл или други конкретни симптоми.
7. Витамин B12 и витамин D при наличие на рискови фактори.
8. Преглед на всички медикаменти за диабет, щитовидно заболяване, затлъстяване и други метаболитни състояния.
9. Започване на фолиева киселина и осигуряване на достатъчен, но не прекомерен прием на йод.

Най-важното

Няма универсален „хормонален пакет“, който всяка жена трябва да направи преди бременност.

При една жена основният фокус може да бъде контролът на TSH, при друга – откриването на предиабет, а при трета – лечението на хиперпролактинемия, PCOS или хранителен дефицит.

Най-полезна е индивидуалната оценка, при която изследванията се назначават според симптомите, заболяванията и реалните рискови фактори, а не според максималния брой показатели в лабораторния пакет.

SEO заглавие: Какво да изследваме при планиране на бременност – хормони и метаболизъм

Мета описание: Кои хормонални и метаболитни изследвания са важни преди бременност? TSH, кръвна захар, HbA1c, пролактин, AMH, витамини и изследвания при PCOS.

Основна ключова фраза: изследвания при планиране на бременност