Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времевото рестриктивно хранене се нарича хранене, при което човек ограничава консумацията на храна през първите 6-8 часа от деня. 

Според проучвания такъв модел на хранене може да стабилизира вариациите в кръвната захар и да понижи риска от предиабет. 

Според проучванията такъв модел на хранене позволява на хората, които го спазват, да бъдат физически активни и след като са се хранили за последно през деня. 

Според данните от проучвания такъв тип интермитентно фастинг намалява времето, в което кръвната захар е извън нормата. 

Именно поради тези данни се смята, че този модел може да е успешен подход при хора със затлъстяване и предиабет, както и да намали прогресията на захарния диабет тип 2. 

За да се проследи ефектът от този модел на фастинг, той е сравнен с нормалното хранене, при което се доказват ползите от времево-ограниченото хранене: 

  • Има време за допълнителна физическа активност след приема на храна
  • Подобрява се инсулиновата чувствителност
  • Намаляват се вариациите в нивата на кръвната захар
  • Намалява се времето, в което кръвната захар се повишава над нормата 
  • Води до ползи на сърдечно-съдовата система

Времево-ограниченото хранене трябва да бъде провеждано под контрола на специалист-диетолог или ендокринолог, като важно е да не се допуска дехидратация. Консумацията на напитки, които не съдържат захар, е изключително важно. 

Трябва да се подбере най-добрият времеви интервал според всеки човек, за да може да се спазва стриктно.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Тютюнопушенето и диабет тип 2 имат значителна взаимовръзка, като пушенето се явява важен рисков фактор за развитието и прогресията на диабета. Пушачите са изложени на 30-40% по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с непушачите. При хората, които вече имат диабет и продължават да пушат, управлението на заболяването се усложнява, като се забелязва увеличение на нивата на гликиран хемоглобин и по-големи проблеми с дозирането на инсулина.

Тютюнопушенето влияе на инсулиновата резистентност, която е ключов фактор в развитието на диабет тип 2. При пушачите с диабет съществува два пъти по-висок риск от намалена преживяемост и по-висока смъртност в сравнение с непушачите. Освен това, комбинацията от диабет и пушене увеличава риска от развитие на усложнения като диабетна нефропатия (бъбречно заболяване) и диабетна ретинопатия (увреждане на ретината).

Препоръчва се на хората с диабет, които пушат, да се консултират със своя лекар ендокринолог относно възможностите за отказване от тютюнопушенето и да въведат здравословни промени в начина си на живот, включително редовни упражнения и балансирано хранене, за да намалят свързаните рискове и да управляват по-добре своето здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационният диабет е специфична форма на диабет с честота около 2-10%, която се развива по време на бременност, обикновено втори и трети триместър от бременността – между 24-та и 28-ма седмица. 

Той води до повишени нива на кръвната захар и може да бъде рисков фактор за развитие на диабет тип 2 по-късно в живота. Сред рисковите фактори за гестационен диабет са наднорменото тегло, фамилна обремененост, възрастта на майката и инсулиновата резистентност, високо кръвно налягане. 

Симптоми:

Симптомите могат да бъдат често уриниране, силна жажда, умора, повишен апетит, замъглено зрение, повишено кръвно налягане и чести инфекции. Тези симптоми не са винаги забележими, затова е важно бременните жени редовно да бъдат тествани за гестационен диабет.

Диагностициране:

Диагностицирането се извършва чрез орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ), който измерва нивата на кръвната захар след прием на глюкоза. Лечението може да включва подходяща диета, физическа активност и в някои случаи медикаменти като метформин или инсулин. Диетата обикновено се фокусира върху намаляване на въглехидратите и храните с висок гликемичен индекс, като се подчертава приемът на протеини, плодове с нисък гликемичен индекс и зеленчуци.

Въпреки че гестационният диабет обикновено изчезва след раждането, рядко остава след раждане като захарен диабет тип 2. Той  изисква внимание, за да се предотвратят потенциални усложнения за майката и бебето като промени в развитието на бебето, повишено количество на околоплодните води и риск за здравето на майката. 

Важно е бременните жени да следват съветите на своите проследяващи гинеколози и ендокринолози и да имат редовен медицински контрол и проследяване.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Гост на седмицата: д-р Десислава Иванова, специализант-офталмолог в Клиника „Зора“

Според Международната диабетна федерация болните от захарен диабет през 2021г. надвишават 425 милиона, което се равнява на около 84% от популацията – т.е. 1 от 11 е със захарен диабет. 

Захарният диабет е системно заболяване, което засяга множество органи, включително очите. При недобър контрол на кръвната захар едно от усложненията на захарния диабет е  диабетната ретинопатия. Рисковите фактори са свързани с начина на живот и навиците, обучението на пациентите, типа диабет, давността му, инсулиновата зависимост и възрастта на пациента. В момента на диагностицирането на захарен диабет тип 2, диабетната ретинопатия е значително по-честа, спрямо пациентите с тип 1 захарен диабет. Диабетната ретинопатия не е остро заболяване, тя се развива постепенно. Колкото от по-дълго време имате диабет, толкова е по-вероятно да имате диабетна ретинопатия.

Високите стойности на кръвната захар причиняват увреждане на кръвоносните съдове в ретината, оток в макулата (мястото на най-ясно зрение), а в тежки случаи до появата и на нови неправилни съдове и на кръвоизливи вътре в окото. Всичко това може да причини необратима загуба на зрението при ненавременна диагностика и лечение.

Ранните стадии нямат симптоми. Когато обаче заболяването напредва, може да забележите замъглено зрение, поява на плуващи мътнини, тъмни петна, понижено зрение, промяна в цветовете. Това не може да се коригира с очила, а при невзимане на мерки може да се стигне и до пълна загуба на зрение. Обикновено се засягат и двете очи. Усложненията при нелекувана диабетна ретинопатия включват кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, глаукома и загуба на зрението. 

Всичко това може да бъде предотвратено при добър контрол на диабета и редовни годишни прегледи при очен лекар с разширяване на зениците и оглед на очното дъно. Могат да бъдат необходими и допълнителни изследвания – снимка на очното дъно, ОСТ (скенер), флуоресцеинова ангиография (инжектиране на контраст във вените, с който да се огледат кръвоносните съдове на ретината). 

Най-важното условие за спиране на прогресията на заболяването е добрият контрол на кръвната захар. При вече налични промени в очното дъно, може да се наложи лечение с лазер или инжекции в окото през определен интервал от време, а в най-тежките случаи – операция, при която се премахва стъкловидното тяло.

Как да се грижим за краката си при диабет?

Как да се грижим за краката си при диабет?

С добра грижа за краката можем да попречим на т.нар. диабетно стъпало. Ето няколко съвета, чрез които да се погрижим за кожата на краката при захарен диабет:

  • Грижете се за себе си и контролирайте диабета си.  Следвайте съветите на лекарите относно диетичен режим, упражнения, терапия. Поддържайте нивата на кръвна захар спрямо препоръките на вашия лекар.
  • Измивайте краката с хладка вода всеки ден. Пробвайте температурата на водата, с която измивате ходилата, тъй като при нарушение на периферните нерви от диабета, може да имате нарушена сетивност на краката за температурата. Подсушавайте добре след баня краката особено между пръстите. 
  • Проверявайте всеки ден ходилата си за мехури, зачервявани, калуси или други проблеми;
  • Ако кожата на краката е суха, редовно я омазнявайте чрез кремове и балсами, не слагайте крем между пръстите на краката. Консултирайте се с лекар какъв крем е най-подходящ за краката Ви;
  • Проверявайте ноктите на краката си веднъж седмино. Оформяйте внимателно ноктите, като не ги режете прекалено дълбоко и не ги заобляте по форма. 
  • Никога не ходете боси, използвайте затворени обувки, дори и вкъщи;
  • Носете обувки, които пасват добре на крака и направени от естествени материали. По-голям номер обувки са подходящи при хора с деформитет на стъпалата;
  • Винаги проверявайте вътре в обувката за камъчета и песъчинки, които може да са останали, и да причинят наранявания;
  • Предпазвайте краката от много горещо и много студено. Вдигайте краката нагоре, докато седите, не кръстосвайте краката са дълъг период от време. Правете упражнения с краката няколко пъти на ден.
  • Спрете тютюнопушенето, ако пушите, защото това нарушава кръвоснабдяването;
  • Ако имате проблеми с краката или незарастваща рана там задължително потърсете помощ от лекар;
  • Всеки път при преглед от ендокринолог коментирайте състоянието на Вашите крака;
  • Краката се проверяват на всеки 2-3 месеца;

Знаци, че имате проблем:

  • Промяна в цвета на кожата на краката;
  • Промяна в температурата на краката;
  • Изпотяване на краката;
  • Болка в краката;
  • Врастнали нокти, инфектирани с гъбички;
  • Рани по ходилата, които трудно зарастват;
  • Пукнатини по кожата на краката, особено по петите;
  • Миризма на краката, която не е характерна.

Какви могат да бъдат последствията?

  • Инфекции на кожата и костите на краката – малко порязване или нараняване може да доведе до инфекции, засягаща костите на стъпалото;
  • Абсцеси на долните крайници – някои инфекции могат да доведат до образуване на абсцес- джоб пълен с гной;
  • Гангрена – диабетът уврежда кръвоносните съдове, които хранят пръстите на краката;
  • Деформитети – увредата на нервите може да намали обема на мускулите и да доведе до деформации на стъпалото;
  • Шаркот деформитет – диабетът отслабва костите толкова мн, е довежда до тяхното супване, така ходилото се променя по форма;
  • Ампутации – нарушеното хранене и инервация на ходилото, водещи до инфекция, която не може да бъде излекувана, налага отстраняване на болния крайник (най-често при гангрена).