Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране

Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране

Диабетът е хронично заболяване, което, ако не се контролира ефективно, може да доведе до редица сериозни усложнения. Късните диабетни усложнения са резултат от продължително високи нива на кръвната захар и могат да засегнат различни органи и системи в тялото.

Важно е да се познават тези усложнения, както и методите за тяхното проследяване и превенция, за да се поддържа добро здраве и качество на живот.

Основни късни диабетни усложнения:

  1. Диабетна ретинопатия: 
  •   Описание: Увреждане на кръвоносните съдове в ретината, което може да доведе до слепота.
  •   Проследяване:  Редовни очни прегледи, включително разширяване на зеницата и фотография на ретината.
  •   Превенция:  Стриктен контрол на кръвната захар и артериалното налягане.
  1. Диабетна нефропатия: 
  •   Описание: Увреждане на бъбреците, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност.
  •   Проследяване:  Изследвания на урината за албумин, кръвни тестове за бъбречна функция.
  •   Превенция:  Контрол на кръвната захар, кръвното налягане и избягване на нефротоксични медикаменти.
  1. Диабетна невропатия: 
  •   Описание: Увреждане на нервите, което може да причини болка, загуба на усещане и проблеми с движението.
  •   Проследяване: Неврологични прегледи, тестове за усещане и електромиография.
  •   Превенция: Контрол на кръвната захар и редовна физическа активност.
  1. Кардиоваскуларни заболявания:
  •   Описание: Увеличен риск от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
  •   Проследяване: Мониторинг на липидния профил, ЕКГ, тестове за сърдечна функция.
  •   Превенция: Контрол на кръвната захар, артериалното налягане, холестерола, здравословна диета и физическа активност.
  1. Диабетно стъпало:
  •  Описание: Усложнения на долните крайници, включително язви и инфекции, които могат да доведат до ампутация.
  •  Проследяване: Редовни прегледи на краката, поддържане на добра хигиена и грижа за краката.
  •  Превенция: Контрол на кръвната захар, носене на подходящи обувки и избягване на наранявания.

 

Късните диабетни усложнения: Превенция и мониториране - Изображение 1
 Мониторинг и превенция на усложненията:

  1. Редовни медицински прегледи: 
  • Поне веднъж годишно цялостен преглед при ендокринолог.
  • Специалисти като офталмолог, нефролог и кардиолог в зависимост от нуждите.
  1. Контрол на кръвната захар:
  •  Редовно самостоятелно измерване на кръвната захар.
  •  Гликиран хемоглобин (HbA1c) тест на всеки 3 до 6 месеца.
  1. Здравословен начин на живот:
  •  Балансирана диета с контрол на въглехидратите.
  •  Редовна физическа активност.
  •  Поддържане на здравословно тегло.
  1. Контрол на кръвното налягане и липидите:
  •  Измерване на кръвното налягане поне веднъж месечно.
  •  Изследване на липидния профил на всеки 6 до 12 месеца.
  1. Образователни програми:
  •  Обучение за самоконтрол и управление на диабета.
  •  Групи за подкрепа и консултации със специалисти.

Превенцията и мониторингът на късните диабетни усложнения са от съществено значение за поддържането на добро здраве при пациентите с диабет. Чрез редовни прегледи, стриктен контрол на кръвната захар и здравословен начин на живот, може значително да се намали рискът от тези сериозни усложнения и да се подобри качеството на живот.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво представлява дислипидемията и как да се изследваме?

Какво представлява дислипидемията и как да се изследваме?

Дислипидемията е състояние на нарушена обмяна на мазнините, при което в кръвта се наблюдават променени нива на липидите като повишени нива на лошия холестерол (ЛДЛ-холестерола), понижен добър холестерол (ХДЛ-холестерол) или високи нива на триглицериди. 

Това може да наруши функционирането на сърдечно-съдовата система и да увеличи риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания като инфаркт и инсулт.

За да разберете дали имате дислипидемия, е важно да се консултирате с ендокринолог или кардиолог. 

Той ще извърши преглед на Вашата медицинска история, ще направи физически преглед и може да Ви посочи лабораторни тестове за измерване на липидния профил – нивата на холестерол, триглицериди и други липиди.

Симптомите на дислипидемия често не са ясно видими и могат да бъдат безсимптомни в началния си етап. Често при продължително състояние на дислипидемия, могат да се наблюдават ксантелазми – отлагане на холестерол подкожно, най-често в областта на клепачите и около очите. 

В повечето случаи дислипидемията е част от метаболитния синдром, който включва диабет и предиабет, наднормено тегло или затлъстяване и повишено кръвно налягане. 

За тази причина е от изключителна важност редовно да измервате нивата на липиди в кръвта си и да се консултирате с лекар при необходимост.

При потвърдена дислипидемия, лекарят ще Ви предложи подходящо лечение, като първата стъпка е промяна в начина на  хранене и физическа активност и ако това не даде ефект или дислипидемията е много тежка се налага прием на лекарства.

Не забравяйте, че регулярните прегледи и здравословният начин на живот играят важна роля за контролирането на дислипидемията и запазване на здравето Ви.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времевото рестриктивно хранене се нарича хранене, при което човек ограничава консумацията на храна през първите 6-8 часа от деня. 

Според проучвания такъв модел на хранене може да стабилизира вариациите в кръвната захар и да понижи риска от предиабет. 

Според проучванията такъв модел на хранене позволява на хората, които го спазват, да бъдат физически активни и след като са се хранили за последно през деня. 

Според данните от проучвания такъв тип интермитентно фастинг намалява времето, в което кръвната захар е извън нормата. 

Именно поради тези данни се смята, че този модел може да е успешен подход при хора със затлъстяване и предиабет, както и да намали прогресията на захарния диабет тип 2. 

За да се проследи ефектът от този модел на фастинг, той е сравнен с нормалното хранене, при което се доказват ползите от времево-ограниченото хранене: 

  • Има време за допълнителна физическа активност след приема на храна
  • Подобрява се инсулиновата чувствителност
  • Намаляват се вариациите в нивата на кръвната захар
  • Намалява се времето, в което кръвната захар се повишава над нормата 
  • Води до ползи на сърдечно-съдовата система

Времево-ограниченото хранене трябва да бъде провеждано под контрола на специалист-диетолог или ендокринолог, като важно е да не се допуска дехидратация. Консумацията на напитки, които не съдържат захар, е изключително важно. 

Трябва да се подбере най-добрият времеви интервал според всеки човек, за да може да се спазва стриктно.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Каква е връзката на тютюнопушенето и захарния диабет тип 2?

Тютюнопушенето и диабет тип 2 имат значителна взаимовръзка, като пушенето се явява важен рисков фактор за развитието и прогресията на диабета. Пушачите са изложени на 30-40% по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с непушачите. При хората, които вече имат диабет и продължават да пушат, управлението на заболяването се усложнява, като се забелязва увеличение на нивата на гликиран хемоглобин и по-големи проблеми с дозирането на инсулина.

Тютюнопушенето влияе на инсулиновата резистентност, която е ключов фактор в развитието на диабет тип 2. При пушачите с диабет съществува два пъти по-висок риск от намалена преживяемост и по-висока смъртност в сравнение с непушачите. Освен това, комбинацията от диабет и пушене увеличава риска от развитие на усложнения като диабетна нефропатия (бъбречно заболяване) и диабетна ретинопатия (увреждане на ретината).

Препоръчва се на хората с диабет, които пушат, да се консултират със своя лекар ендокринолог относно възможностите за отказване от тютюнопушенето и да въведат здравословни промени в начина си на живот, включително редовни упражнения и балансирано хранене, за да намалят свързаните рискове и да управляват по-добре своето здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационен диабет – какво представлява?

Гестационният диабет е специфична форма на диабет с честота около 2-10%, която се развива по време на бременност, обикновено втори и трети триместър от бременността – между 24-та и 28-ма седмица. 

Той води до повишени нива на кръвната захар и може да бъде рисков фактор за развитие на диабет тип 2 по-късно в живота. Сред рисковите фактори за гестационен диабет са наднорменото тегло, фамилна обремененост, възрастта на майката и инсулиновата резистентност, високо кръвно налягане. 

Симптоми:

Симптомите могат да бъдат често уриниране, силна жажда, умора, повишен апетит, замъглено зрение, повишено кръвно налягане и чести инфекции. Тези симптоми не са винаги забележими, затова е важно бременните жени редовно да бъдат тествани за гестационен диабет.

Диагностициране:

Диагностицирането се извършва чрез орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ), който измерва нивата на кръвната захар след прием на глюкоза. Лечението може да включва подходяща диета, физическа активност и в някои случаи медикаменти като метформин или инсулин. Диетата обикновено се фокусира върху намаляване на въглехидратите и храните с висок гликемичен индекс, като се подчертава приемът на протеини, плодове с нисък гликемичен индекс и зеленчуци.

Въпреки че гестационният диабет обикновено изчезва след раждането, рядко остава след раждане като захарен диабет тип 2. Той  изисква внимание, за да се предотвратят потенциални усложнения за майката и бебето като промени в развитието на бебето, повишено количество на околоплодните води и риск за здравето на майката. 

Важно е бременните жени да следват съветите на своите проследяващи гинеколози и ендокринолози и да имат редовен медицински контрол и проследяване.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Гост на седмицата: д-р Десислава Иванова, специализант-офталмолог в Клиника „Зора“

Според Международната диабетна федерация болните от захарен диабет през 2021г. надвишават 425 милиона, което се равнява на около 84% от популацията – т.е. 1 от 11 е със захарен диабет. 

Захарният диабет е системно заболяване, което засяга множество органи, включително очите. При недобър контрол на кръвната захар едно от усложненията на захарния диабет е  диабетната ретинопатия. Рисковите фактори са свързани с начина на живот и навиците, обучението на пациентите, типа диабет, давността му, инсулиновата зависимост и възрастта на пациента. В момента на диагностицирането на захарен диабет тип 2, диабетната ретинопатия е значително по-честа, спрямо пациентите с тип 1 захарен диабет. Диабетната ретинопатия не е остро заболяване, тя се развива постепенно. Колкото от по-дълго време имате диабет, толкова е по-вероятно да имате диабетна ретинопатия.

Високите стойности на кръвната захар причиняват увреждане на кръвоносните съдове в ретината, оток в макулата (мястото на най-ясно зрение), а в тежки случаи до появата и на нови неправилни съдове и на кръвоизливи вътре в окото. Всичко това може да причини необратима загуба на зрението при ненавременна диагностика и лечение.

Ранните стадии нямат симптоми. Когато обаче заболяването напредва, може да забележите замъглено зрение, поява на плуващи мътнини, тъмни петна, понижено зрение, промяна в цветовете. Това не може да се коригира с очила, а при невзимане на мерки може да се стигне и до пълна загуба на зрение. Обикновено се засягат и двете очи. Усложненията при нелекувана диабетна ретинопатия включват кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, глаукома и загуба на зрението. 

Всичко това може да бъде предотвратено при добър контрол на диабета и редовни годишни прегледи при очен лекар с разширяване на зениците и оглед на очното дъно. Могат да бъдат необходими и допълнителни изследвания – снимка на очното дъно, ОСТ (скенер), флуоресцеинова ангиография (инжектиране на контраст във вените, с който да се огледат кръвоносните съдове на ретината). 

Най-важното условие за спиране на прогресията на заболяването е добрият контрол на кръвната захар. При вече налични промени в очното дъно, може да се наложи лечение с лазер или инжекции в окото през определен интервал от време, а в най-тежките случаи – операция, при която се премахва стъкловидното тяло.