Кога да приемаме вода, ако искаме да отслабнем?

Кога да приемаме вода, ако искаме да отслабнем?

Пиенето на вода може да играе ключова роля в процеса на отслабване, като помага за управлението на апетита и подобряването на метаболизма. Ето няколко стратегии за това кога е най-добре да пиете вода, за да подпомогнете Вашите усилия за отслабване:

  • Преди хранене: Пиенето на вода преди хранене може да помогне за намаляване на чувството на глад и да Ви накара да се чувствате по-сити, което може да Ви помогне да ядете по-малко. Изследванията показват, че пиенето на около 500 мл (приблизително 2 чаши) вода преди хранене може да доведе до по-нисък прием на калории.
  • Сутрин: Пиенето на вода на гладно сутрин може да помогне за стартиране на метаболизма и хидратация на тялото след нощна почивка. Това може също да подобри енергията Ви и да Ви помогне да стартирате деня си по-активно.
  • Преди, по време и след упражнения: Поддържането на хидратация по време на физическа активност е критично, тъй като изпотяването води до загуба на течности. Пиенето на достатъчно вода преди, по време и след тренировка помага за оптималното възстановяване и поддържане на ефективността на упражненията.
  • Когато усетите глад между храненията: Понякога тялото може да бърка сигналите за жажда с глад. Ако усетите глад между храненията, опитайте първо да изпиете чаша вода и изчакайте няколко минути. Това може да помогне да намалите приема на ненужни калории.
  • По цял ден: Разпределете приема на вода равномерно през целия ден, за да избегнете дехидратация. Дехидратацията може да накара тялото Ви да се чувства уморено, което може да намали мотивацията Ви за упражнения и активен начин на живот.

Важно е да помните, че нуждите от вода могат да варират в зависимост от множество фактори, включително възраст, тегло, климат, ниво на активност и здравословно състояние. Като общо правило, препоръчително е жените да приемат около 2,7 литра течности на ден, а мъжете – около 3,7 литра течности на ден от всички източници, включително храни и напитки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времевото рестриктивно хранене се нарича хранене, при което човек ограничава консумацията на храна през първите 6-8 часа от деня. 

Според проучвания такъв модел на хранене може да стабилизира вариациите в кръвната захар и да понижи риска от предиабет. 

Според проучванията такъв модел на хранене позволява на хората, които го спазват, да бъдат физически активни и след като са се хранили за последно през деня. 

Според данните от проучвания такъв тип интермитентно фастинг намалява времето, в което кръвната захар е извън нормата. 

Именно поради тези данни се смята, че този модел може да е успешен подход при хора със затлъстяване и предиабет, както и да намали прогресията на захарния диабет тип 2. 

За да се проследи ефектът от този модел на фастинг, той е сравнен с нормалното хранене, при което се доказват ползите от времево-ограниченото хранене: 

  • Има време за допълнителна физическа активност след приема на храна
  • Подобрява се инсулиновата чувствителност
  • Намаляват се вариациите в нивата на кръвната захар
  • Намалява се времето, в което кръвната захар се повишава над нормата 
  • Води до ползи на сърдечно-съдовата система

Времево-ограниченото хранене трябва да бъде провеждано под контрола на специалист-диетолог или ендокринолог, като важно е да не се допуска дехидратация. Консумацията на напитки, които не съдържат захар, е изключително важно. 

Трябва да се подбере най-добрият времеви интервал според всеки човек, за да може да се спазва стриктно.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Витамини и дефицити

Витамини и дефицити

1. Признаци за липса на витамини: витамин А

Витамин А има роля във  функционирането на очите и репродуктивното здраве, както при мъжете, така и жените. Той също така играе роля в укрепването на имунната система. 

  • Липсата на витамин А е водеща причина за слепота при деца в слаборазвитите страни. По време на бременност крие риск за майката и за плода. 
  • За новородените бебета най-добрият източник на витамин А е кърмата. 
  • За всички останали е важен приемът на храни с високо съдържание на витамин А като – мляко, яйца, броколи, спанак, домати.

Ако витамин А е в недостиг в организма, могат да се появят следните признаци:

  • Суха кожа
  • Сухи очи
  • Нощна слепота
  • Проблеми със зачеването и безплодие
  • Забавен растеж
  • Инфекции на гърлото
  • Бавно зарастване на рани

 2. Признаци за липса на витамини: витамин B1 (тиамин)

Тиаминът е важна част за нормалното функциониране на нервната система

Той също така помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия. Дефицитът на тиамин се наблюдава най-често при хора, които употребяват много алкохол.

Липсата на витамин B1 е често e причина за синдрома на Вернике-Корсаков – форма на деменция.

Много продукти вече са обогатени с тиамин. 

Като добри естествени източници на витамин B1 можем да отбележим – яйца, ядки и свинско месо.

Ако не успявате да си набавите необходимото количество витамин B1 чрез храната, можете да изпитате следните симптоми:

  • Отслабване
  • Умора
  • Объркване
  • Краткосрочна загуба на паметта
  • Увреждане на нервите и мускулите

3. Признаци за липса на витамини: витамин B9 (фолат)

Витамин B9 помага на тялото да създава:

  • червени кръвни клетки
  • да произвежда ДНК

Известен още като фолат, витамин B9 участва също в развитието на мозъка и функционирането на нервната система.

Фолиевата киселина е синтетичната форма на витамин B9, която се използва в добавки и обогатени храни.

Фолатът е особено важен за развитието на плода. Той играе решаваща роля за формирането на мозъка и гръбначния мозък на развиващото се бебе.

Липсата на фолиева киселина може да доведе до тежки вродени дефекти, проблеми с растежа или анемия. 

За бременните жени е важно да приемат добавки и следните, богати на фолат, храни – зелени листни зеленчуци, черупчести морски храни, аспержи и месо.

Има хора с генетични мутации (до 40%), които пречат на тялото да усвоява фолат или да го превърне във форма, която тялото може да използва. В тези случаи диетата не е достатъчна и е необходима добавка на метилиран фолат, за да се предотврати дефицит.

Сред първите признаци на липса на витамин B1 са:

  • Умора
  • Рани в устата
  • Подуване на езика
  • Проблеми с растежа
  • Бледа кожа
  • Задух
  • Раздразнителност

4. Признаци за липса на витамини: витамин B12 (кобаламин)

Витамин В12 също е отговорен за подпомагането на организма при създаването на достатъчно червени кръвни клетки. Липсата на този витамин е често срещана при веганите, диабетиците и хората над 60 години.

Вътрешният фактор е транспортен протеин, секретиран от стомашните клетки, който се свързва с витамин B12 и го отвежда в тънките черва. Така тялото усвоява и използва кобаламина.

Приемът на калций е необходим на вътрешния фактор, за да подпомогне усвояването на B12 в тънките черва. Липсата на този витамин може да причини пернициозната анемия, която се среща по-често при хора с автоимунни нарушения и възпалителни или храносмилателни заболявания.

Витамин B12 се среща в червеното месо и животинските продукти. Безместните храни включват подсилени растителни млека и хранителни дрожди. Хранителните добавките също са показани при рисковите групи.

Признаците на липса на витамин В12 включват:

  • Умора и слабост в крайниците
  • Виене на свят
  • Задух
  • Отслабване
  • Липса на апетит
  • Възпален, зачервен или подут език
  • Бледа или жълтеникава кожа

5. Признаци за липса на витамини: витамин C

Витамин С е витамин, който трябва да се приема редовно, за да не се стигне до дефицит.

Най-честите причини за дефицит на витамин С са лошата диета, алкохолизмът, анорексията, тютюнопушенето и диализата.

Витамин C се съдържа в  храната като например: червените чушки, ягодите, броколите, магданоза. Витаминът бързо се разгражда, когато е изложен на топлина, така че суровите плодове и зеленчуци са по-добри източници от обработените.

Симптомите за тежък дефицит на витамин С се проявяват бавно, но началните признаци са:

  • Груба и суха кожа
  • Яркочервени космени фоликули
  • Бавно зарастване на рани
  • Болки в костите
  • Кървящи венци
  • Наддаване на тегло
  • Прекаляването с витамин C също може да доведе до проблеми – хипервитаминоза С 

6. Признаци за липса на витамини: витамин D

Oколо 80% от българското население няма достатъчно витамин D. 

На първо място, той отговаря за здравето на костите. Витамин D подпомага усвояването и задържането на калция и фосфора в организма, като регулира развитието на костната структура и зъбите.

Остеопорозата, причинена от дефицит на калций и витамин D, може да доведе до порести и крехки кости, които се счупват много лесно.

Ролята на витамин D при грип и вируси също е важна. Той е мощен имуностимулатор и подпомага имунната система за справяне с инфекции. 

Витамин D се съдържа в  храни като риба, яйчен жълтък, черен дроб и млечни продукти. 

Най-добрият източник на витамин D обаче е слънчевата светлина.

  • 5 до 30 минути излагане на слънце по обяд два пъти седмично могат да бъдат достатъчно за осигуряване на нужните нива на витамина.

При хиповитаминоза Д налице ще бъдат следните признаци:

  • Умора
  • Често боледуване
  • Болка в костите и мускулите
  • Депресия
  • Косопад

7. Признаци за липса на витамини: витамин Е

Витамин Е е мастноразтворим витамин с антиоксидантни качества, който помага за поддържане на силна имунна система. 

Той се среща естествено в широка гама храни. 

Развитието на дефицит на витамин Е е рядко, като най-вече се наблюдава при здравословни състояния.

Приемът на добавки с витамин E може да причини усложнения, затова е най-добре да се набавя с храната.

Храни, които са богати на витамин Е са  бадеми, фъстъци, зехтин, листни зеленчуци, яйца.

Консултирайте се със специалист, ако забележите следните признаци:

  • Затруднено ходене и координация
  • Мускулна болка
  • Слабост
  • Зрителни смущения
  • Общо неразположение

Ако изпитвате симптоми и се притеснявате, говорете със специалист. Той ще Ви посъветва за подходящи промени в начина на живот, диетата и приема на добавки, ако е необходимо.

8. Признаци при дефицит на витамин К

Витамини К са мастноразтворими витамини с основно действие върху съсирването на кръвта, подпомагайки зарастването на рани.

Основно роля в организма имат К1 и К2. 

Витамин K1, наричан още филохинон, се намира предимно в растителни храни като зеленолистни зеленчуци. Той представлява около 75–90% от целия витамин К, консумиран от хората. 

Витамин К2 се намира във ферментирали храни и животински продукти, а също така се произвежда от чревни бактерии. Той има няколко подвида, наречени менахинони (МК), които са наименувани по дължината на страничната им верига. Те варират от MK-4 до MK-13.

Витамин К1 се произвежда от растения. Това е преобладаващата форма на витамин К, намираща се в човешката диета.

Следният списък включва няколко храни с високо съдържание на витамин К1:

  • Спанак
  • Зелените ряпа
  • Броколи
  • Брюкселско зеле 

Хранителните източници на витамин К2 варират според подтипа.

Един подтип, MK-4, се среща в някои животински продукти и е единствената форма, която не се произвежда от бактерии. Пилето, яйчните жълтъци и маслото са добри източници на MK-4.

Някои твърди и меки сирена също са добри източници на витамин K2, под формата на MK-8 и MK-9. Освен това, скорошно проучване откри, че няколко продукта от свинско месо съдържат витамин K2 като MK-10 и MK-11. 

Има и някои доказателства, че витамин К може да помогне за поддържане на костите здрави.

Витамин К се намира в:

  • зеленолистни зеленчуци – като броколи и спанак
  • растителни масла
  • житни зърна
  • в месни и млечни храни

От колко витамин К имам нужда?

Трябва да можете да си набавите целия витамин К, от който се нуждаете, като се храните разнообразно и балансирано.

Всеки витамин К, от който тялото Ви не се нуждае веднага, се съхранява в черния дроб за бъдеща употреба, така че не се нуждаете от него в диетата си всеки ден.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Хормоните, които отговарят за нашата енергичност

Хормоните, които отговарят за нашата енергичност

Хормоните играят ключова роля в регулирането на енергийните нива в тялото. Различни хормони влияят по различни начини на енергийния метаболизъм, общата енергия и благосъстоянието.

Ето няколко примера:

  1. Тироидни хормони (Трийодтиронин T3 и Тироксин T4): Те регулират метаболизма. Ако щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони (хипотиреоидизъм), това може да доведе до намаляване на енергията и умора. Обратно, прекомерната активност (хипертиреоидизъм) може да увеличи енергийните нива, но и да доведе до изтощение.
  2. Инсулин: Този хормон, произвеждан от панкреаса, помага на клетките да абсорбират глюкоза от кръвта и да я използват за енергия. Неравновесие в инсулиновите нива може да доведе до енергийни колебания и да бъде фактор за развитието на диабет.
  3. Кортизол (стресовият хормон): Произведен от надбъбречните жлези, кортизолът помага за регулирането на енергията чрез управление на стреса, нивата на кръвната захар и възпалението. Хронично високи нива на кортизол могат да доведат до умора и изтощение.
  4. Тестостерон: Този хормон влияе върху мускулната маса и силата. Ниски нива на тестостерон, особено при мъжете, могат да доведат до намалена енергия и издръжливост.
  5. Растежен хормон: Освен че стимулира растежа и клетъчната репарация, растежният хормон също така влияе на енергийния метаболизъм.
  6. Адреналин: Известен още като епинефрин, този хормон увеличава сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на енергия, особено по време на стресови ситуации.

За поддържане на оптимални енергийни нива е важно да се поддържа здравословен баланс на тези и други хормони.

Това може да включва подходяща балансирана диета с прием на зеленчуци, плодове, протеини и въглехидрати, редовни упражнения, адекватен сън, управление на стреса и ако усещането за умора е прекалено силно и не води до невъзможност за извършване на ежедневните задачи, консултирайте се с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог 

Балансирано хранене – как да го въведем в рутината си

Балансирано хранене – как да го въведем в рутината си

Когато става въпрос за диети и отслабване, непременно се говори за така нареченото балансирано хранене. Какво е това и защо е толкова важно – прочетете статията: 

Балансираното хранене е ключово за поддържане на добро физическо и психично здраве. Основните принципи включват:

  1. Разнообразие: Включване на храни от всички групи – плодове, зеленчуци, въглехидрати, млечни продукти, протеини и здравословни мазнини. Тези храни осигуряват необходимите фибри, антиоксиданти, витамини, минерали и други хранителни вещества. 
  2. Съотношение на хранителните вещества: Препоръчителното съотношение е около 50% салата от свежи зеленчуци, 30% протеини и 20% сложни въглехидрати / хляб, картоф, ориз.
  3. Хранене без крайности: Избягване на строги диети и фокусиране върху постепенни и естествени промени в хранителните навици.
  4. Слушане на тялото: Разпознаване на сигнали от тялото и избягване на храни, които причиняват дискомфорт или нежелани реакции.
  5. Хранене с наслада: Избор на храни, които са не само полезни, но и доставят удоволствие.
  6. Храна с висока хранителна плътност: Консумация на храни, богати на макронутриенти, за поддържане на оптимално здраве.
  7. Качество и количество: Избор на естествени, непреработени храни и контрол върху количеството на консумираната храна.
  8. Простота в храненето: Приготвяне на прости ястия с няколко основни продукта.

 

Балансираното хранене помага за предпазване от хронични заболявания като затлъстяване, захарен диабет, подобрява психичното здраве и поддържа мозъка в добро състояние. Важно е да се осигурява равномерен прием на хранителни вещества през целия ден, като се спазват основните и междинни хранения.

При проблемно тегло и лоши хранителни навици, консултирайте се с ендокринолог и диетолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

 

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост – симптоми, видове и начини за справяне

Лактозна непоносимост и как да се справим с нея – ендокринологът д-р Мария Калинкова гостува в предаването “Неделни нюанси” по БНТ 2 

 

Лактозната непоносимост – какво представлява и как да се справим  

Лактозната непоносимост е състояние, при което организмът не може да обработва лактозата от млечните продукти и млякото. Като следствие се проявяват оплаквания и симптоми при хората, засегнати от този проблем.

От лактозна непоносимост могат да страдат хора от всичко възрасти – бебета, подрастващите деца и възрастни хора. Няма ограничение във възрастта. Най-често засегнати са хората между 20 и 40-години, като това е средно между 75 и 90% от засегнатата популация.

Нараства ли броят на хората с лактозна непоносимост?

Наблюдава се завишаване на процента от хора, диагностицирани с лактозна непоносимост. Но хората в днешно време са доста по-информирани, имат неограничен достъп до специалисти, с които да се консултират, и да се установи това заболяване.

Най-често срещаните симптоми за лактозната непоносимост

Най-често срещаните симптоми се проявяват средно около 1 час след консумация на мляко и млечни продукти, като се характеризират с:

  • подуване на корема
  • диария
  • болки 

Като цяло оплаквания, свързани със стомашно-чревния тракт. 

Как се диагностицира лактозната непоносимост? 

Най-лесният начин за установяване на такава непоносимост е ограничаване на мляко и млечни продукти. И ако симптомите отшумят или поне намалят, това доказва, че имаме непоносимост към лактозата. Съществуват обаче и кръвни тестове, които са на базата на прием на лактоза и 2 часа след това изследване нивата на кръвната захар. Тъй като лактозата в организма се разгражда до проста захар – глюкоза – и до галактоза. Когато ние усвояваме лактозата, трябва да се завишат нивата на захарта в кръвта. Но това, разбира се, има и някои изключения и фалшиво положителни резултати. Например, при диабетици, които по принцип имат по-висока кръвна захар, този тест не може да бъде приложим.

Може ли с течение на времето да се развие лактозна непоносимост или тя е вродена?

По принцип е генетично детерминирана – т.е имаме генетичен дефект в гена за лактозата, който се намира във втора хромозома. И вече оттам зависи факторите на околната среда какви са за съответния човек и кога ще се отключи тази непоносимост – дали в по-ранен етап от живота, дали в по-късен етап, дали вследствие на някакъв друг проблем, свързан със стомашно-чревния тракт, защото има т.нар. вторична форма на лактозна непоносимост, която се развива след бактериални, вирусни инфекции на червата. Също така при диабетици се развива при различни автоимунни заболявания, които засягат стомашно-чревния тракт, също може да се развие като вторична изява лактозна непоносимост.

Има ли видове лактозна непоносимост и какви са те?

Има вродена, която е най-тежката и е при новородени деца. Изразява се с много тежка симптоматика до тежка дехидратация, дори и до невъзможност за овладяване на симптомите в домашни условия и налагането на интензивно лечение в болница. Другите две форми – първичната – се развива при по-млади хора между 20 и 40 години и е най-честата форма, и вторичната форма, която е вследствие на други заболявания.

Какви са рисковите фактори, когато вече е в развитие?

Когато имаме установена лактозна непоносимост, не трябва да се злоупотребява с мляко и млечни продукти, защото именно те обострят това състояние. Освен това глутенът като алерген също може да засили оплакванията от лактозна непоносимост и реално да причини по-тежки симптоми.

Цялото интервю на д-р Мария Калинкова за БНТ 2 може да гледате ТУК.

 

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

До 2035 г. повече от половината население на света ще бъде с наднормено тегло. Най-бързо нараства процентът при децата, предупреждават от Световната федерация по борба със затлъстяването. В курортен комплекс „Албена“ приключи 32-ият Международен конгрес по детско затлъстяване. По темата за затлъстяването и наднорменото тегло в ученическа възраст говори д-р Мария Калинкова, ендокринолог.

„Всеки втори е с наднормено тегло. От 1975 година до момента, броят на хората със затлъстяване и наднормено тегло се е утроил, като до 2035 година броят ще бъде още по-голям. Наистина обхватът на това заболяване достига пределите на пандемия и обхваща и най-малките хора – децата. Реално това крие много рискове за бъдещите поколения заради дългосрочните ефекти на затлъстяването върху човешкия организъм“, отбеляза тя.

По думите й момчетата са по-често засегнати от този проблем. Според Световния атлас по затлъстяване специално за България от 2020 година затлъстелите момчета са 10%, а при момичетата процентите са 8. Прогнозата е, че до 2035 година едната и другата група ще се увеличи с около 10%.

„В днешно време сме повече свидетели на „големите хора“, тоест мъже и жени със затлъстяване в зряла възраст, но постепенно това заболяване се подмладява и засяга и най-малките. Ако преди 20 години сме били свидетели на хора с метаболитен синдром на 40-50 годишна възраст, в момента аз лично имам пациенти на 8-10 години, които са с високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, диабет“, посочи специалистът.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

На първо място причината е, че децата следват примера на своите родители. От друга страна е обездвижването, тъй като повечето деца се занимават с електронните устройства и малко от тях по собствена инициатива излизат навън за да играят. Друга основна причини е и храненето.

„В днешно време децата имат пряк достъп до пакетирани висококалорични храни и малко по малко са отучени да се хранят с готвена, домашно приготвена храна вкъщи“, отбеляза д-р Калинкова.

Тя сподели, че в практиката си е забелязала, че пациентите отлагат до последно посещението си при лекар. Когато обаче отидат, те вече са с втора или трета степен на затлъстяване, която много трудно може да се повлияе само с медикаменти. Понякога се налага и оперативно лечение, т. нар. „метаболитна хирургия“, която е последната стъпка в борбата с наднорменото тегло. Д-р Калинкова призова хората регулярно да посещават лекар и редовно да си правят годишни прегледи, като при установяване на повишаване на теглото да се вземат своевременни мерки.

Спортът е един от начините за справяне с проблема, но това, което мотивира децата да спортуват е техните родители да спортуват. Това са навици, които те придобиват още от малки. Един такъв изграден навик остава като такъв и в осъзнатия живот. Първият белег, по който можем да се ориентираме, че реално има проблем със затлъстяване е рязкото натрупване на мастна тъкан в областта на корема, отбеляза специалистът. Други белези са повишеният апетит към сладки и тестени храни, пристъпите на прималяване, изпотяване, силен глад.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

„Мастната тъкан на корема функционира като самостоятелен ендокринен орган. Тя произвежда хормони, които са хормони на стреса, които са женски полови хормони, които повишават артериалното налягане, повишават количеството на отделения инсулин и водят до множество хормонални нарушения“, каза д-р Калинкова. Тя отбеляза, че храненето трябва да е балансирано, по пет пъти на ден с три основни хранения – закуска, обяд и вечеря с две междинни закуски. Оптималният хранителен режим е на често и по малко, а също така е важно храната да се консумира в определени часове.

„Детето трябва да има оптимално количество сън, тоест 8-10 часа, който също потиска апетита. Тъй като ако ние не си набавяме необходимата енергия чрез съня, търсим много повече храна, за да се чувстваме енергични след това“, посъветва д-р Калинкова. Тя каза още, че:

„Едно десетгодишно дете със затлъстяване, с инсулинова резистентност, почти със сигурност в следващите години ще отключи захарен диабет, сърдечносъдови заболявания като по-голям. Ще отключи нарушения в обмяната на холестерола, тоест дислипидемия. Реално дългосрочните ефекти са предимно за сърдечносъдовата система, нервната система, опорно-двигателния апарат. Абсолютно целият организъм страда поради факта, че детето е с наднормено тегло или със затлъстяване.“

Личната мотивация, както и подкрепата от приятелския и семеен кръг са ключови фактори за постигането на положителен резултат, посочи д-р Калинкова.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

Животът с хипотиреоидизъм – какво е важно да знаете за диетата, движението и храненето?

Животът с хипотиреоидизъм – какво е важно да знаете за диетата, движението и храненето?

Хипотиреоидизмът е състояние, при което има недостиг на производство на хормони на щитовидната жлеза. Най-честата причина за хипотиреоидизъм е тиреоидитът на Хашимото. В България има около 10% честота, с възрастов пик  между 30-50 годишна възраст. Съотношението между двата пола е 20:1 жени:мъже. Причини за повишаващата се честота на това автоимунно заболяване са подобрените  диагностични възможности, високата честота на вирусните инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда. Като по-редки причини за хипотиреоидизъм са ендемична гуша, спорадична гуша, медикаментозно лечение, след операция на щитовидната жлеза.

Всеки лекар ще ви каже, че за да се справите с хипотиреоидизма, трябва да приемете необходимата доза от синтетичен тиреоиден хормон, защото тялото ви не може да го произвежда само. За повечето хора, живеещи с хипотиреоидизъм, промените в стила на живот обаче могат да бъдат също толкова важни. Ако не се чувствате добре, фокусирането върху здравословна диета, редовно движение и здравословни навици за справяне със стреса ще донесе множество позитиви.

Движение

Нестабилната динамика в теглото (лесно покачване, трудно сваляне) при хората с хипотиреоидизъм е голям проблем и нарушава качеството на живот. Всекидневните тренировки, препоръчително поне 30 минути, 5 пъти седмично са от изключителна важност за здравето ви, както и за това на щитовидната жлеза. Редовните упражнения подобряват обмяната на вещества, редуцират мускулните болки и умора, потискат апетита, снижават  кръвно-захарните нива, покачват нивата на серотонина и понижават кортизоловитенива.

Започнете новите си тренировъчни режими постепенно. Болки в ставите често придружават хипотиреоидизма, затова се придържайте към нисконтензивни аеробни упражнения като например ходене, тренировки на велоергометър или йога. Една от допълнителните ползи на йогата освен това, че стимулира силата и гъвкавостта, е техниката за равномерно дишане, което успокоява ума. Йога тренировките, заедно с тай чи или медитация, могат да понижат напрегнатостта и тревожността, което е важно при животът с хипотиреодизъм. Повишеният стрес може дапричини резистентност на рецепторите в клетките нащитовидната жлеза и да отслаби имунната ви система. За да се стимулира редовното джижение и активност, обмислете носене на фитнес тракер (например FitBit), за да ви помагада си поставяте цели и да се мотивирате.

Хранене

Диетата е от основно значение при хората с хипотиреоидизъм. Гоитрогените са субстанции, намиращи се в храната, които могат да нарушат продукцията на щитовидните хормони особено при хора, които имат недостиг на йод. Гоитроген съдържащите храни като броколи, зеле и карфиол отделят гоитрин, когато се хидролизират (разпадат се химически). Когато се обработят термично обаче гоитрина обикновено се елиминира.  

  • Разделете чинията си 

Гледайте да включвате полезни мазнини, фибри и протеин във всяко хранене. Напълнете половината от чинията си със зеленчуци, ¼ с протеин и другата ¼ с бавен въглехидрат като бобови храни, овесени ядки, пълнозърнест хляб. 

  • Избирайте богати на фибри храни

Богатите на фибри диети се асоциират с по-нисък риск от констипация (което е често оплакване на хора с хипотиреоидизъм), сърдечни заболявания, диабет и определени видове онкологични заболявания. Друг позитив е,че допълнително стимулира свалянето на килограми.  Богати на фибри са плодовете, зеленчуците, ядките и семената, зърнестите култури.

  • Пийте повече вода

Паралелно с повишения прием на фибри е необходимо да увеличите пиенето на вода. Това предпазва от подуване на корема с образуване на газове и регулира чревния мотилитет. Стандартните препоръки за прием на вода са между 9 и 13 чаши вода дневно.

  • Фокусирайте се върху здравословни мазнини

Пълноценните мазнини имат много позитиви, като например покачването на липопротеините с висока плътност (HDL), познат още като „добрият“ холестерол, абсорбирането на мастно-разтворими витамини и понижаване на възпалението. Целете се във включването им в храненията и междухраненията си, за да потиснат глада, подобрят вкуса и настроението ви. Източници на такива мазнини са маслини, авокадо, ядки, риба, семена. 

  • Консумирайте достатъчно протеин

Белтъчините са важни за изграждане и регенерация на тъканите, подобряване на ензимната и хормоналната продукция. Те са основния градивен елемент на тялото. Разграждането им става по-бавно и по този начин увеличават чувството за ситост. Според някои проучвания консумацията на повече протеин може да доведе до редукция на тегло като запазва мускулната тъкан и предпазва от забавяне на обмяната. Избирайте по-бедни на мазнини белтъчини като бялото месо (пилешко), яйца, пуешко, риба, бобови култури, нискомаслени млечни продукти, ядки, семена и пълнозърнести култури. Хубаво е да осигурявате източници на протеин във всяко основно хранене.

  • Селен

Селенът е минерал, който може да се открие в бразилския орех, туна и омар. Според някои проучвания суплементацията със селен може да подобри настроението и общото състояние при пациенти с тиреоидит на Хашимото. Това се дължи на антиоксидантното му действие, потискащо възпалението при този автоимунинпроцес. 

  • Витамин Д

Освен чрез излагане на слънце, може да си набавите витамин Д от по-богати на мазнини риби, яйца и пълномаслено мляко. Витамин Д поддържа здравината на костите и има важна роля в имунитета. Съществуват проучвания, които свързват дефицита на витамин Д с тиреоидна дисфункция. 

  • Витамин В12

Според някои данни до 40% от хората с тиреоидит на Хашимото имат и съпътстващ дефицит на витамин В12. Той се съдържа в риби, месо, млечни продукти и е от изключителна важност за продукцията на червените кръвни клетки и неврологичните функции. 

  • Йод

Дефицитът на йод е водещата причина за тиреоидна дисфункция в световен мащаб. Добиване на йод в малки количества от йодирана сол, морски риби, водорасли, мляко, яйца и зърнени култури може да помогне за здрава щитовидна жлеза като предпазва от недостиг. Препоръчително е заместването с йод да бъде обсъдено със специалист, защото предозирането му може да доведе до увреждане във функцията на жлезата. 

Социален живот

Много по-лесно е да сте „в крак“ с тиреоидното си здраве, когато имате подкрепата и стимулацията от страна на близките си хора. Разбира се, дали ще решите да споделите за вашата диагноза е въпрос на индивидуален избор. Обмислете и отделете време за редовни срещи с приятели, било то за кафе, обяд или други общи занимания. Планувайте време за срещи извън вкъщи с партньора си, организирайте си пътувания. 

Като добавка към комуникацията с любими хора може да обмислите да се присъедините към група за хора с щитовидни заболявания. Бъдете широкоскроени и търпеливи в търсенето на правилната група за вас. Основната идея при тези съвети е да намерите хора, които разбират вашите симптоми и проблеми, за да усещате и знаете, че не сте сами. 

Редовен медицински контрол

Продължавайте да се интересувате и да следите за най-новите препоръки за живот с хипотиреоидизъм, за да научавате все повече и повече за него и как се изявава индивидуално при вас. Консултирайте се с лекуващия ви лекар. Полезно е винаги да имате копие от всичките си кръвни резултати. По този начин може да работите с лекуващия си лекар за достигане на оптимални нива на TSH, отговарящи на вашите нужди. При някои хора TSH трябва да е към долна граница на нормалните стойности ( например около 1,0), за да се чувстват добре, докато други се чувстват добре около средните стойности или дори на горна граница на норма. Вашето „ слабо място“ си е изцяло индивидуално за вас самите. Важно е да общувате със специалист, с когото се разбирате и ви дава сигурност за вашето здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

 

Д-р Мария Калинкова участва в 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване

Д-р Мария Калинкова участва в 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване

Д-р Калинкова изнесе лекция в рамките на 32-я Международен конгрес по детско затлъстяване, който се провежда между 7 и 10 септемви в к.к. Албена.

Д-р Калинкова представи свой клиничен случай за менажиране на детско затлъстяване при 12-годишно дете, при което се постига редукция на теглото (12 кг на 3-тия месец) и изключително важното – нормализиране на нивата на кръвна захар и инсулин.
Д-р Калинкова засегна в цялост проблема „детско затлъстяване“, като наблегна на това, че за справянето му е необходим мултидисциплинарен подход.  От думите й стана ясно, че до 2035 г. момчетата със затлъстяване ще са 20%, а момичетата 18% според световният атлас по затлъстяване.