Митове и факти за диетите

Митове и факти за диетите

Диетите за редукция на тегло често са обект на дезинформация, като много хора вярват в митове, които могат да попречат на ефективното и здравословно отслабване. Ето някои от най-разпространените митове за диетите и съответстващите факти:

  • Мит 1: Най-добрата диета е тази с най-бързи резултати

Факт: Бързите резултати от диетите често се дължат на загуба на вода и мускули, а не на мазнини. Бързото отслабване може да е трудно за поддържане и води до йо-йо ефект, при който теглото се възстановява бързо след прекратяване на диетата. По-бавните, устойчиви промени в хранителните навици водят до по-дълготрайни резултати и по-добро здраве.

  • Мит 2: Диетите с ниско съдържание на мазнини са най-добрият начин за отслабване

Факт: Не всички мазнини са вредни, и диетите с ниско съдържание на мазнини не винаги са най-ефективни. Здравословните мазнини, като тези в авокадо, ядки и зехтин, са важни за тялото и могат дори да подпомогнат отслабването. Балансът между различните макронутриенти е по-важен от тоталното изключване на мазнини.

  • Мит 3: Диетите с много ниско съдържание на калории са най-ефективни

Факт: Диетите с драстично ниски калории могат да доведат до временно отслабване, но те забавят метаболизма и често водят до загуба на мускулна маса. Когато организмът получава твърде малко калории, той преминава в “режим на гладуване”, което може да доведе до съхранение на мазнини и по-трудно отслабване в дългосрочен план.

  • Мит 4: Въглехидратите трябва да се изключат напълно, за да отслабнете

Факт: Въглехидратите не са враг на отслабването, особено когато се консумират в разумни количества и от здравословни източници като пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Ограничаването на рафинираните въглехидрати (захар и бяло брашно) е по-важно от пълното изключване на всички въглехидрати.

  • Мит 5: Гладуването е най-добрият начин да отслабнете

Факт: Гладуването или драстичното ограничаване на храна може да доведе до загуба на тегло, но то обикновено е краткотрайно и вредно за тялото. В резултат се губи мускулна маса, а след прекратяване на гладуването, теглото често се връща, като може дори да се покачи.

Митове и факти за диетите - Изображение 1
  • Мит 6: Всички “безглутенови” продукти са здравословни и помагат за отслабване

Факт: Безглутеновите храни са необходими само за хора с целиакия или глутенова непоносимост. Много безглутенови продукти са силно преработени и с високо съдържание на захар или мазнини, което ги прави не по-малко калорични от обикновените храни. За отслабване е важно качеството и количеството на консумираната храна, а не дали съдържа глутен.

  • Мит 7: Диетите за отслабване трябва да изключват определени храни

Факт: Ограничаването на определени храни изцяло може да доведе до желание за преяждане с тях по-късно. По-ефективен подход е умереността и балансираното хранене. Всички храни могат да бъдат част от здравословна диета, стига да се консумират в правилните количества.

  • Мит 8: Яйцата са вредни за сърцето и трябва да се избягват

Факт: Проучванията показват, че консумацията на яйца в умерени количества няма значителен негативен ефект върху сърдечното здраве за повечето хора. Яйцата са добър източник на протеини и полезни мазнини, които могат да бъдат част от здравословна диета за отслабване.

  • Мит 9: Пиенето на много вода води до значително отслабване

Факт: Водата е важна за поддържане на добро здраве и може да подпомогне процеса на отслабване, като намалява глада и подпомага метаболизма. Въпреки това, сама по себе си водата не е магическо решение за загуба на тегло. Балансираното хранене и физическа активност са по-важни.

  • Мит 10: Само нискокалорични диети водят до отслабване

Факт: Нискокалоричните диети могат да помогнат за загуба на тегло, но не са единственият метод. Важно е да се обърне внимание и на качеството на храната, както и на физическата активност. Диетите с високо съдържание на протеини и фибри могат да бъдат ефективни за отслабване дори при умерен прием на калории.

Митовете около диетите могат да ви заблудят и да направят отслабването по-трудно, отколкото трябва да бъде. Здравословното хранене не изисква крайни мерки или изключване на цели групи храни. Успехът се постига чрез балансирано хранене, устойчиви навици и информираност за реалните факти около диетите.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

Булимия невроза е сериозно психично разстройство, характеризиращо се с цикли на преяждане и последващи компенсаторни поведения като повръщане, злоупотреба с лаксативи или прекомерна физическа активност.

Това разстройство засяга предимно млади жени, но може да засегне хора от всяка възраст и пол.

Симптоми на булимия невроза

Симптомите на булимия невроза могат да бъдат разделени на физически и психически:

Физически симптоми:

  • Постоянно чувство на умора и слабост
  • Чести промени в теглото
  • Ранички или белези на ръцете от повтарящо се предизвикване на повръщане.
  • Суха кожа и коса, чупливи нокти
  • Проблеми със зъбите като кариеси или ерозия на зъбния емайл, причинени от стомашната киселина
  • Нередовен менструален цикъл или отсъствие на менструация при жените

Психически симптоми:

  • Интензивен страх от напълняване
  • Ниска самооценка и силно самокритично отношение
  • Прекомерна заетост с външния вид и теглото
  • Чувство на загуба на контрол по време на преяждане
  • Тайно поведение, свързано с хранене, като изолиране по време на храненията

Диагностициране на булимия невроза

Диагнозата на булимия невроза обикновено включва:

  1. Клиничен преглед: Лекар или психиатър извършва подробен физически преглед и събира информация за симптомите и историята на пациента
  2. Психологическа оценка: Специалист в областта на психичното здраве провежда разговори и използва въпросници, за да разбере по-добре психическото състояние на пациента
  3. Критерии по DSM-5: Диагнозата се основава на критерии, определени в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ (DSM-5). Според тези критерии, за да бъде диагностициран с булимия невроза, пациентът трябва:
  •  Да има епизоди на преяждане поне веднъж седмично в продължение на три месеца
  •  Да използва компенсаторни методи, за да предотврати качването на тегло като повръщане, гладуване или прекомерно физическо натоварване
  •  Самооценката му да бъде значително повлияна от формата и теглото на тялото

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване - Изображение 2
Разпознаване на булимия невроза

Разпознаването на булимия невроза може да бъде предизвикателство, тъй като много от страдащите скриват своите симптоми. Въпреки това, някои сигнали могат да подскажат за наличието на това разстройство:

  • Скрито хранене: Често хранене на големи количества храна тайно.
  • Чести посещения в банята след хранене: Това може да е знак за предизвикано повръщане
  • Промени в настроението: Нестабилност в настроението, депресия или тревожност
  • Социална изолация: Избягване на социални събития, особено свързани с храна

Лечение на булимия невроза

Лечението на булимия невроза често включва комбиниран подход:

  • Психотерапия: Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е най-често използваната и ефективна форма на терапия за булимия невроза. Тя помага на пациентите да променят негативните мисловни модели и поведения, свързани с храната и тялото
  • Медикаменти: Антидепресанти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) могат да бъдат предписани за намаляване на симптомите на депресия и тревожност
  • Ендокринологична терапия: Установяване на хормонален дисбаланс и лечение със заместителна терапия
  • Хранителна терапия: Диетолог може да помогне на пациента да възстанови здравословните хранителни навици и да постигне балансирано хранене

Булимия невроза е сериозно разстройство, което изисква своевременна диагностика и лечение.

Ранното разпознаване на симптомите и адекватната медицинска помощ могат да помогнат за преодоляване на това състояние и за постигане на дълготрайно възстановяване. Ако забележите признаци на булимия у себе си или у близък човек, е важно да потърсите професионална помощ от ендокринолог, психиатър или гастроентеролог възможно най-скоро.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво е интермитентен фастинг?

Какво е интермитентен фастинг?

Интермитентният фастинг е един от най- популярните трендове в света на здравословното хранене и диететиката.

Фастингът е фокусиран не върху това какво ядем, а кога го ядем.

  • При спазването на фастинг, има определени часове в деня, в които може да се храним или едно хранене за няколко дни.
  • спомага за изгарянето на мазнини в тялото.
  • има допълнителни, научно доказани ползи за организма.

Поради заседналия начин на живот, бързото хранене, липсата на движение и повече стрес благоприятстват отключването на заболявания като захарен диабет, артериална хипертония, затлъстяване, т.н. Метаболитен синдром или болестта на съвремието.

  • Как работи интермитентният фастинг?

Има няколко варианта на интермитентен фастинг, базирани на времето за хранене и гладуване:

  • 8:16- дневен подход, най-чест: осем часово хранене през деня, въздържане от хранене през останалото време;
  • 5:2 подход: хранене редовно 5 дни седмично и останалите два дни ограничаване на приеманите калории до 500-600 ккал/ ден;
  •  по-дълги периоди на гладуване като 24, 36, 48 или 72 часа не са необходими и могат да бъдат опасни за здравето.

При въздържане от храна няколко часа, организмът изчерпва запасите от глюкоза ( енергия за тялото) и започва да изгаря мазнини, като енергиен източник, т.н. Метаболитно превключване. 

Необходими са 2-4 седмици за пренастройка на тялото към спазване на интермитентен фастинг.

Може да има усещане за глад или отпадналост докато се свикне  с новия режим.

Преди да започнете фастинг, е необходимо да се консултирате с ендокринолог и диетолог за препоръка към кой фастинг план е най-добре да се придържате.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

 

Кога да приемаме вода, ако искаме да отслабнем?

Кога да приемаме вода, ако искаме да отслабнем?

Пиенето на вода може да играе ключова роля в процеса на отслабване, като помага за управлението на апетита и подобряването на метаболизма. Ето няколко стратегии за това кога е най-добре да пиете вода, за да подпомогнете Вашите усилия за отслабване:

  • Преди хранене: Пиенето на вода преди хранене може да помогне за намаляване на чувството на глад и да Ви накара да се чувствате по-сити, което може да Ви помогне да ядете по-малко. Изследванията показват, че пиенето на около 500 мл (приблизително 2 чаши) вода преди хранене може да доведе до по-нисък прием на калории.
  • Сутрин: Пиенето на вода на гладно сутрин може да помогне за стартиране на метаболизма и хидратация на тялото след нощна почивка. Това може също да подобри енергията Ви и да Ви помогне да стартирате деня си по-активно.
  • Преди, по време и след упражнения: Поддържането на хидратация по време на физическа активност е критично, тъй като изпотяването води до загуба на течности. Пиенето на достатъчно вода преди, по време и след тренировка помага за оптималното възстановяване и поддържане на ефективността на упражненията.
  • Когато усетите глад между храненията: Понякога тялото може да бърка сигналите за жажда с глад. Ако усетите глад между храненията, опитайте първо да изпиете чаша вода и изчакайте няколко минути. Това може да помогне да намалите приема на ненужни калории.
  • По цял ден: Разпределете приема на вода равномерно през целия ден, за да избегнете дехидратация. Дехидратацията може да накара тялото Ви да се чувства уморено, което може да намали мотивацията Ви за упражнения и активен начин на живот.

Важно е да помните, че нуждите от вода могат да варират в зависимост от множество фактори, включително възраст, тегло, климат, ниво на активност и здравословно състояние. Като общо правило, препоръчително е жените да приемат около 2,7 литра течности на ден, а мъжете – около 3,7 литра течности на ден от всички източници, включително храни и напитки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времево-рестриктивно хранене – какво представлява?

Времевото рестриктивно хранене се нарича хранене, при което човек ограничава консумацията на храна през първите 6-8 часа от деня. 

Според проучвания такъв модел на хранене може да стабилизира вариациите в кръвната захар и да понижи риска от предиабет. 

Според проучванията такъв модел на хранене позволява на хората, които го спазват, да бъдат физически активни и след като са се хранили за последно през деня. 

Според данните от проучвания такъв тип интермитентно фастинг намалява времето, в което кръвната захар е извън нормата. 

Именно поради тези данни се смята, че този модел може да е успешен подход при хора със затлъстяване и предиабет, както и да намали прогресията на захарния диабет тип 2. 

За да се проследи ефектът от този модел на фастинг, той е сравнен с нормалното хранене, при което се доказват ползите от времево-ограниченото хранене: 

  • Има време за допълнителна физическа активност след приема на храна
  • Подобрява се инсулиновата чувствителност
  • Намаляват се вариациите в нивата на кръвната захар
  • Намалява се времето, в което кръвната захар се повишава над нормата 
  • Води до ползи на сърдечно-съдовата система

Времево-ограниченото хранене трябва да бъде провеждано под контрола на специалист-диетолог или ендокринолог, като важно е да не се допуска дехидратация. Консумацията на напитки, които не съдържат захар, е изключително важно. 

Трябва да се подбере най-добрият времеви интервал според всеки човек, за да може да се спазва стриктно.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Витамини и дефицити

Витамини и дефицити

1. Признаци за липса на витамини: витамин А

Витамин А има роля във  функционирането на очите и репродуктивното здраве, както при мъжете, така и жените. Той също така играе роля в укрепването на имунната система. 

  • Липсата на витамин А е водеща причина за слепота при деца в слаборазвитите страни. По време на бременност крие риск за майката и за плода. 
  • За новородените бебета най-добрият източник на витамин А е кърмата. 
  • За всички останали е важен приемът на храни с високо съдържание на витамин А като – мляко, яйца, броколи, спанак, домати.

Ако витамин А е в недостиг в организма, могат да се появят следните признаци:

  • Суха кожа
  • Сухи очи
  • Нощна слепота
  • Проблеми със зачеването и безплодие
  • Забавен растеж
  • Инфекции на гърлото
  • Бавно зарастване на рани

 2. Признаци за липса на витамини: витамин B1 (тиамин)

Тиаминът е важна част за нормалното функциониране на нервната система

Той също така помага на тялото да превърне въглехидратите в енергия. Дефицитът на тиамин се наблюдава най-често при хора, които употребяват много алкохол.

Липсата на витамин B1 е често e причина за синдрома на Вернике-Корсаков – форма на деменция.

Много продукти вече са обогатени с тиамин. 

Като добри естествени източници на витамин B1 можем да отбележим – яйца, ядки и свинско месо.

Ако не успявате да си набавите необходимото количество витамин B1 чрез храната, можете да изпитате следните симптоми:

  • Отслабване
  • Умора
  • Объркване
  • Краткосрочна загуба на паметта
  • Увреждане на нервите и мускулите

3. Признаци за липса на витамини: витамин B9 (фолат)

Витамин B9 помага на тялото да създава:

  • червени кръвни клетки
  • да произвежда ДНК

Известен още като фолат, витамин B9 участва също в развитието на мозъка и функционирането на нервната система.

Фолиевата киселина е синтетичната форма на витамин B9, която се използва в добавки и обогатени храни.

Фолатът е особено важен за развитието на плода. Той играе решаваща роля за формирането на мозъка и гръбначния мозък на развиващото се бебе.

Липсата на фолиева киселина може да доведе до тежки вродени дефекти, проблеми с растежа или анемия. 

За бременните жени е важно да приемат добавки и следните, богати на фолат, храни – зелени листни зеленчуци, черупчести морски храни, аспержи и месо.

Има хора с генетични мутации (до 40%), които пречат на тялото да усвоява фолат или да го превърне във форма, която тялото може да използва. В тези случаи диетата не е достатъчна и е необходима добавка на метилиран фолат, за да се предотврати дефицит.

Сред първите признаци на липса на витамин B1 са:

  • Умора
  • Рани в устата
  • Подуване на езика
  • Проблеми с растежа
  • Бледа кожа
  • Задух
  • Раздразнителност

4. Признаци за липса на витамини: витамин B12 (кобаламин)

Витамин В12 също е отговорен за подпомагането на организма при създаването на достатъчно червени кръвни клетки. Липсата на този витамин е често срещана при веганите, диабетиците и хората над 60 години.

Вътрешният фактор е транспортен протеин, секретиран от стомашните клетки, който се свързва с витамин B12 и го отвежда в тънките черва. Така тялото усвоява и използва кобаламина.

Приемът на калций е необходим на вътрешния фактор, за да подпомогне усвояването на B12 в тънките черва. Липсата на този витамин може да причини пернициозната анемия, която се среща по-често при хора с автоимунни нарушения и възпалителни или храносмилателни заболявания.

Витамин B12 се среща в червеното месо и животинските продукти. Безместните храни включват подсилени растителни млека и хранителни дрожди. Хранителните добавките също са показани при рисковите групи.

Признаците на липса на витамин В12 включват:

  • Умора и слабост в крайниците
  • Виене на свят
  • Задух
  • Отслабване
  • Липса на апетит
  • Възпален, зачервен или подут език
  • Бледа или жълтеникава кожа

5. Признаци за липса на витамини: витамин C

Витамин С е витамин, който трябва да се приема редовно, за да не се стигне до дефицит.

Най-честите причини за дефицит на витамин С са лошата диета, алкохолизмът, анорексията, тютюнопушенето и диализата.

Витамин C се съдържа в  храната като например: червените чушки, ягодите, броколите, магданоза. Витаминът бързо се разгражда, когато е изложен на топлина, така че суровите плодове и зеленчуци са по-добри източници от обработените.

Симптомите за тежък дефицит на витамин С се проявяват бавно, но началните признаци са:

  • Груба и суха кожа
  • Яркочервени космени фоликули
  • Бавно зарастване на рани
  • Болки в костите
  • Кървящи венци
  • Наддаване на тегло
  • Прекаляването с витамин C също може да доведе до проблеми – хипервитаминоза С 

6. Признаци за липса на витамини: витамин D

Oколо 80% от българското население няма достатъчно витамин D. 

На първо място, той отговаря за здравето на костите. Витамин D подпомага усвояването и задържането на калция и фосфора в организма, като регулира развитието на костната структура и зъбите.

Остеопорозата, причинена от дефицит на калций и витамин D, може да доведе до порести и крехки кости, които се счупват много лесно.

Ролята на витамин D при грип и вируси също е важна. Той е мощен имуностимулатор и подпомага имунната система за справяне с инфекции. 

Витамин D се съдържа в  храни като риба, яйчен жълтък, черен дроб и млечни продукти. 

Най-добрият източник на витамин D обаче е слънчевата светлина.

  • 5 до 30 минути излагане на слънце по обяд два пъти седмично могат да бъдат достатъчно за осигуряване на нужните нива на витамина.

При хиповитаминоза Д налице ще бъдат следните признаци:

  • Умора
  • Често боледуване
  • Болка в костите и мускулите
  • Депресия
  • Косопад

7. Признаци за липса на витамини: витамин Е

Витамин Е е мастноразтворим витамин с антиоксидантни качества, който помага за поддържане на силна имунна система. 

Той се среща естествено в широка гама храни. 

Развитието на дефицит на витамин Е е рядко, като най-вече се наблюдава при здравословни състояния.

Приемът на добавки с витамин E може да причини усложнения, затова е най-добре да се набавя с храната.

Храни, които са богати на витамин Е са  бадеми, фъстъци, зехтин, листни зеленчуци, яйца.

Консултирайте се със специалист, ако забележите следните признаци:

  • Затруднено ходене и координация
  • Мускулна болка
  • Слабост
  • Зрителни смущения
  • Общо неразположение

Ако изпитвате симптоми и се притеснявате, говорете със специалист. Той ще Ви посъветва за подходящи промени в начина на живот, диетата и приема на добавки, ако е необходимо.

8. Признаци при дефицит на витамин К

Витамини К са мастноразтворими витамини с основно действие върху съсирването на кръвта, подпомагайки зарастването на рани.

Основно роля в организма имат К1 и К2. 

Витамин K1, наричан още филохинон, се намира предимно в растителни храни като зеленолистни зеленчуци. Той представлява около 75–90% от целия витамин К, консумиран от хората. 

Витамин К2 се намира във ферментирали храни и животински продукти, а също така се произвежда от чревни бактерии. Той има няколко подвида, наречени менахинони (МК), които са наименувани по дължината на страничната им верига. Те варират от MK-4 до MK-13.

Витамин К1 се произвежда от растения. Това е преобладаващата форма на витамин К, намираща се в човешката диета.

Следният списък включва няколко храни с високо съдържание на витамин К1:

  • Спанак
  • Зелените ряпа
  • Броколи
  • Брюкселско зеле 

Хранителните източници на витамин К2 варират според подтипа.

Един подтип, MK-4, се среща в някои животински продукти и е единствената форма, която не се произвежда от бактерии. Пилето, яйчните жълтъци и маслото са добри източници на MK-4.

Някои твърди и меки сирена също са добри източници на витамин K2, под формата на MK-8 и MK-9. Освен това, скорошно проучване откри, че няколко продукта от свинско месо съдържат витамин K2 като MK-10 и MK-11. 

Има и някои доказателства, че витамин К може да помогне за поддържане на костите здрави.

Витамин К се намира в:

  • зеленолистни зеленчуци – като броколи и спанак
  • растителни масла
  • житни зърна
  • в месни и млечни храни

От колко витамин К имам нужда?

Трябва да можете да си набавите целия витамин К, от който се нуждаете, като се храните разнообразно и балансирано.

Всеки витамин К, от който тялото Ви не се нуждае веднага, се съхранява в черния дроб за бъдеща употреба, така че не се нуждаете от него в диетата си всеки ден.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог