Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Съществува връзка между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност, макар и тя да не е напълно изяснена. Автоимунните заболявания като Тиреоидит на Хашимото, който атакува щитовидната жлеза, могат да доведат до различни метаболитни нарушения, включително инсулинова резистентност.

  • Хашимото е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система напада щитовидната жлеза, водейки до нейното възпаление и евентуално до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Това състояние може да предизвика метаболитни промени, включително повишаване на теглото и забавяне на метаболизма, което е свързано с инсулинова резистентност.
  • Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в организма не реагират ефективно на инсулина, което води до повишаване на нивата на кръвната захар и инсулина в кръвта. Това може да доведе до различни здравословни проблеми като метаболитен синдром, диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечно съдови заболявания.

Няколко проучвания предполагат, че хората с Хашимото могат да имат по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност. Например, възпалителните процеси и автоимунните реакции, които са характерни за Хашимото, могат да повлияят на инсулиновата чувствителност и метаболизма на глюкозата. Тези взаимовръзки се наблюдават по-често при хора с наднормено тегло и други съпътстващи метаболитни нарушения. 

Макар и връзката между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност да не е напълно разбрана, наличието на едното състояние може да повлияе на развитието и прогресията на другото, изисквайки мултидисциплинарен подход за диагностика и лечение. За по-подробна информация и подходящо лечение е препоръчително консултация с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Хормонални проблеми през лятото: Какво трябва да знаем?

Хормонални проблеми през лятото: Какво трябва да знаем?

Лятото е сезон, който носи много радост и енергия, но също така може да бъде време на предизвикателства за нашето здраве, включително и за хормоналния баланс. Промените в климата, дългите слънчеви дни и изменението на ежедневните навици могат да доведат до различни хормонални проблеми.

  •  Влияние на лятото върху хормоналния баланс
  1. Дехидратация и електролитен дисбаланс

Лятото често е свързано с повишено потене и загуба на течности, което може да доведе до дехидратация. Дехидратацията не само, че влияе негативно на общото ни здраве, но също така може да наруши хормоналния баланс. Електролитният дисбаланс, причинен от загубата на минерали като натрий, калий и магнезий, може да доведе до проблеми с регулирането на хормоните на щитовидната жлеза и адреналните жлези

  1. Повишени нива на кортизол

Стресът е често срещан фактор през лятото, особено по време на пътувания, организиране на събития и промяна в рутината. Повишените нива на стрес могат да доведат до увеличена продукция на кортизол, известен като „хормон на стреса“. Високите нива на кортизол могат да повлияят негативно на имунната система, съня и общото ни здраве

  1. Промени в нивата на мелатонин

Летните дни са по-дълги, което означава повече светлина през деня. Светлината регулира продукцията на мелатонин, хормонът, който контролира съня. По-малкото излагане на тъмнина може да намали нивата на мелатонин, водейки до проблеми със съня и нарушения на циркадните ритми

  1. Нарушения в щитовидната жлеза

Екстремните температури, особено жегата, могат да окажат влияние върху функцията на щитовидната жлеза. При хора с вече съществуващи проблеми с щитовидната жлеза, лятото може да доведе до влошаване на симптомите като умора, промени в теглото и нарушения на настроението

  1. Колебания в нивата на инсулин

Повишената консумация на сладки напитки и храни през летния сезон може да доведе до колебания в нивата на инсулин. Това е особено проблематично за хора с диабет или инсулинова резистентност, тъй като може да доведе до нестабилни нива на кръвната захар

  • Справяне с хормоналните проблеми през лятото
  1. Поддържайте хидратация: Пийте достатъчно вода и консумирайте електролитни напитки, за да поддържате електролитния баланс в организма
  2. Управление на стреса: Използвайте техники за релаксация като медитация, йога или просто отделяйте време за почивка, за да поддържате нивата на стрес под контрол
  3. Регулиране на съня: Опитайте се да спазвате редовен график на сън и избягвайте излагането на светлина преди лягане, за да поддържате нивата на мелатонин нормални
  4. Контрол на диетата: Ограничете консумацията на сладки напитки и храни и включете повече плодове, зеленчуци и богати на фибри храни в менюто си
  5. Редовни прегледи: При съществуващи хормонални проблеми, като например заболявания на щитовидната жлеза или диабет, е важно да правите редовни прегледи при лекар ендокринолог, за да следите състоянието си

Лятото е време на радост и забавление, но също така може да предизвика хормонални проблеми, които да повлияят на здравето ни. С правилната грижа и внимание към тялото, можем да се справим с тези предизвикателства и да се насладим на летния сезон в пълна степен. Поддържайте здравословен начин на живот, хидратация и управление на стреса, за да поддържате хормоналния баланс през лятото.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво е болестта на Адисон?

Какво е болестта на Адисон?

Болестта на Адисон е състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно хормони, включително кортизол и алдостерон. 

Това може да бъде причинено от автоимунно заболяване, инфекции като туберкулоза, кръвоизливи, рак на надбъбречните жлези или генетични фактори. Най-честата причина е автоимунно заболяване, при което организмът изработва антитела срещу надбъбречните жлези и постепенно ги унищожава. 

Болестта на Адисон често остава неразпозната поради неясните симптоми, които могат да бъдат объркани с други заболявания и състояния. 

Симптомите могат да включват умора, слабост, загуба на тегло, ниско кръвно налягане, хиперпигментация на кожата и стремеж към солено. 

Много често пациентите с болест на Адисон по погрешка биват диагностицирани и лекувани за психиатрични заболявания, гастро-интестинални проблеми или сърдечно-съдови заболявания. 

Важно е да се мисли за болест на Адисон при потъмняване на цвета на кожата на тялото и най-вече по сгъвните части на тялото, при промяна в нивата на калия и натрия в кръвта и при ниско кръвно налягане. 

Заболяването се доказва чрез изследване на кортизол и електролити в кръвта, както и чрез скенер на надбъбречните жлези. 

Лечението обикновено включва хормонална заместителна терапия с хормони катодехидрокортизон или хидрокортизон, както и минералкортикоид, за да се компенсира недостигът на хормони и да се нормализират нивата на електролитите и кръвното налягане.

Надбъбречните жлези са малки органи, разположени над бъбреците, които произвеждат важни хормони за регулиране на метаболизма, имунната система и баланса на минерали и вода в тялото. 

Болестта на Адисон е рядка, засягаща около 1 на 100 000 души, и може да се появи при всички полове и възрастови групи, най-често обаче при хора между 30 и 50 години. 

Важно е да се диагностицира и лекува навреме, тъй като необратимо увреждане на надбъбречните жлези и потенциално животозастрашаващи състояния като Адисонова криза могат да настъпят при липса на адекватно лечение.

При симптоми, насочващи за болест на Адисон, консултирайте се с ендокринолог. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Аденоми на надбъбречната жлеза

Аденоми на надбъбречната жлеза

Аденомът на надбъбрека е доброкачествено образувание на жлезата, което може да бъде активно /да произвежда хормони/ или неактивно /без хормонална секреция/. 

Активните аденоми произвеждат хормони, което може да доведе до различни патологични състояния като синдром на Кушинг и първичен хипералдостеронизъм – Синдром на Кон или феохромоцитом /произвеждащ адреналин, норадреналин/. 

  • Симптомите на синдром на Кушинг включват затлъстяване, бърза умора, мускулна слабост, висока кръвна захар, високо кръвно налягане, ниски стойности на калий, а при алдостеронизъм – умора, главоболие, високо кръвно налягане, ниски стойности на калий в кръвта, скованост и в по-крайни случаи парализа. 

Хормонално неактивните аденоми обикновено не са съпроводени със симптоми и често се откриват случайно по време на медицинско изследване за друго заболяване.

  • Диагностиката на аденом на надбъбречната жлеза включва кръвни изследвания – изследване на хормоните кортизол, алдостерон и нефрини, както и образна диагностика –  ултразвук или компютърна томография на коремни органи. 

Целта е да се установи дали туморът е доброкачествен или злокачествен и дали има хормонална активност. Най-често се използва компютърна томография с венозно контрастно усилване за точна диагноза.

  • Лечението на аденом обикновено е хирургично и може да доведе до пълно възстановяване. Размерът и местоположението на аденома, както и дали произвежда хормони, определят подхода към лечението. 

При малки размери /под 4 см/, които не влияят на функционирането на органа, се извършва само наблюдение, а при аденоми, които произвеждат хормони или са над 4 см големина, се провежда операция. 

Възможни методи на лечение включват конвенционална хирургия с премахване на аденома или ендоскопска /безкръвна/ хирургия. 

При установяване на аденом на надбъбречната жлеза или високо артериално налягане, което трудно се повлиява от лечение, е необходима консултация с ендокринолог за оценка на надбъбречната функция и изключване на аденом на надбъбречните жлези. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Могат ли ендокринните заболявания да повлияят на зачеването? Д-р Мария Калинкова в рубриката Портрети на лекари по Code Health TV

Могат ли ендокринните заболявания да повлияят на зачеването? Д-р Мария Калинкова в рубриката Портрети на лекари по Code Health TV

Заболяванията на ендокринната система са пандемията на новия век. Наднорменото тегло, стресът и обездвижването са само част от причините за отключването на тези болестни състояния.

Колко е важна превенцията? Могат ли ендокринните заболявания да повлияят на зачеването? По темата говори д-р Мария Калинкова в рубриката Портрети на лекари.

Гледайте цялото видео тук.

Какво представлява остеопорозата?

Какво представлява остеопорозата?

Остеопорозата е прогресиращо заболяване, което се характеризира с намаляване на плътността на  костите, правейки ги по-податливи на фрактури. Състоянието често протича без симптоми и се открива само след фрактура. Най-честите симптоми включват болки в гърба, намаление на ръста и изменение на стойката, особено при по-възрастни хора.

Причините за остеопороза могат да бъдат разделени на две основни категории: първична и вторична. Първичната остеопороза често се свързва с постменопаузални промени при жените и е свързана със стареенето. Най-често засегнати са жени с графична структура и ниско телесно тегло. Вторичната остеопороза може да бъде причинена от различни заболявания като ревматични заболявания, болести на кръвта, генетически отклонения, или от лекарства като фуроземид и омепразол.

Диагнозата остеопороза обикновено включва определяне на минералната плътност на костите чрез остеодензитометрия на гръбначен стълб и бедрена шийка, рентгенография или скенер на гръбначен стълб най-често и лабораторни изследвания на нивата на калций, фосфор, витамин D и паратхормон. 

Лечението обикновено включва прием на калций и витамин D, както и специфични медикаменти, които спират разграждането на костите и помагат за изграждане на нова кост: бифосфонати, денозумаб. Важна е и промяната в начина на живот, включително увеличаване на физическата активност /предимно анаеробни упражнения като пилатес, йога/ и здравословно хранене. В някои случаи може да се приложи хормонозаместителна терапия при жени в менопауза. 

При пациенти с установена остеопороза е необходим стриктен контрол на ендокринолог или ревматолог и провеждане на редовни изследвания. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог