За или против хормонозаместителната терапия при менопауза?

2 мин.
За или против хормонозаместителната терапия при менопауза?

Менопаузата е естествен етап в живота на всяка жена, но често е съпроводена с неприятни симптоми – топли вълни, безсъние, промени в настроението, сухота и дискомфорт, наддаване на тегло и загуба на костна плътност.
Една от възможностите за повлияване на тези оплаквания е хормонозаместителната терапия (ХЗТ). Темата обаче продължава да предизвиква въпроси и притеснения: полезна ли е или крие рискове?

 Какво представлява хормонозаместителната терапия?

Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) осигурява естествени хормони – естроген и прогестерон, които постепенно намаляват в организма след менопаузата.
Целта е да се възстанови хормоналният баланс и да се облекчат симптомите, причинени от хормоналния дефицит.

Кога ХЗТ може да бъде от полза?

ХЗТ има доказани краткосрочни и дългосрочни ползи, особено когато се прилага правилно и при подходящи пациентки:

  • Намалява топлите вълни и нощното изпотяване;

  • Подобрява съня, концентрацията и настроението;

  • Повлиява вагиналната сухота и сексуалния комфорт;

  • Поддържа костната плътност и намалява риска от остеопороза;

  • Може да подобри метаболитните и сърдечносъдовите показатели, когато терапията е започната в рамките на първите 10 години след менопаузата („времеви прозорец на възможност“).

Кога ХЗТ не се препоръчва?

ХЗТ не е подходяща за всички. Терапията трябва да бъде индивидуално преценена от специалист.
Противопоказания могат да бъдат:

  • преживян рак на гърдата или ендометриума;

  • активни чернодробни заболявания;

  • венозни тромбози или белодробна емболия;

  • неконтролирана хипертония или други рискови състояния.

При някои жени терапията може да повиши риска от венозни тромбози или мамографски промени, което изисква редовен контрол и правилен избор на форма и доза.

Модерен подход: индивидуализирана терапия

Днес медицината се стреми към персонализиран подход.
Използват се биоидентични хормони, възможно е локално приложение (гелове, пластири, вагинални форми), а дозите се определят спрямо симптомите, възрастта и общото здравословно състояние.

Преди започване на ХЗТ е важно да се направят:

  • хормонални изследвания (естроген, FSH, LH, паратхормон, витамин D);

  • мамография и цитонамазка;

  • оценка на сърдечносъдовия риск и състоянието на черния дроб.

За или против?

Отговорът не е универсален.
Хормонозаместителната терапия не е нито „панацея“, нито „враг“.
При правилен подбор на пациентки, подходяща доза и проследяване, ползите надвишават рисковете – особено по отношение на качеството на живот, костното и сърдечното здраве.

Заключение

Менопаузата не е болест, но промените, които носи, заслужават внимание и грижа.
Решението за започване на хормонозаместителна терапия трябва да бъде взето съвместно с ендокринолог или гинеколог, след внимателна оценка на рисковете и ползите.

Попуплярни постове

Остеопороза – какво е важно да знаем и кога да потърсим лекар?

2 мин.
Остеопороза – какво е важно да знаем и кога да потърсим лекар?

Остеопорозата е заболяване на костната плътност и структура, при което костите стават по-чупливи и с повишен риск от фрактури дори при минимални травми. Най-често се засягат жени след менопауза, но болестта не подминава и мъже, особено след 60–65-годишна възраст.

Какво причинява остеопорозата?

Основната причина е загубата на костна маса с възрастта и дисбаланс между костното образуване и разграждане. Сред рисковите фактори са:

  • Хормонални промени – особено спадът на естрогените при жените след менопауза;

  • Нисък прием на калций и витамин D;

  • Физическа неактивност;

  • Тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол;

  • Продължителен прием на кортикостероиди;

  • Семейна предразположеност.

Какви са симптомите?

Остеопорозата често се нарича „тихата епидемия“, защото дълго време протича без симптоми. Първите прояви могат да бъдат:

  • болки в гърба или кръста;

  • намаляване на ръста с повече от 2–3 см;

  • изкривяване на гръбнака;

  • фрактури на китка, бедро или прешлени при минимално усилие.

Кога да потърсим лекар?

Консултация с ендокринолог или специалист по калциево-фосфорна обмяна е необходима ако:

  • сте жена над 50 години, особено след настъпване на менопаузата;

  • имате фамилна анамнеза за остеопороза или фрактури;

  • приемате медикаменти, които повлияват костната обмяна (кортикостероиди, антихормонални терапии и др.);

  • имате хронични заболявания като диабет, заболявания на щитовидната жлеза, бъбречни или гастроинтестинални нарушения;

  • сте претърпели фрактура без сериозна травма.

Как се диагностицира?

Златният стандарт е изследването на костна плътност (дензитометрия).
Допълнително се препоръчва да се направят:

  • Калций, фосфор, витамин D и паратхормон;

  • Изследвания на щитовидната и полови хормони, когато има хормонален дисбаланс;

  • Маркерите за костен обмен, при нужда от преценка на активността на процеса.

Как да се предпазим?

Превенцията започва рано — още в детството и младостта:

  • осигурете достатъчен прием на калций (млечни продукти, риба, зелени зеленчуци);

  • поддържайте оптимални нива на витамин D чрез слънчева експозиция и/или добавки;

  • движете се ежедневно – ходене, упражнения с тежести, йога, пилатес;

  • ограничете тютюнопушенето и алкохола;

  • консултирайте се с лекар преди продължителен прием на медикаменти, които могат да повлияят костите.

Остеопорозата не е неизбежна част от стареенето. Навременната профилактика и диагностика позволяват да се предотвратят тежки фрактури и да се запази качеството на живот.
Ако имате рискови фактори или се притеснявате за своето костно здраве, потърсете консултация с ендокринолог. Ранната оценка може да направи огромна разлика.

Попуплярни постове

Тревожността през погледа на ендокринолога

2 мин.
Тревожността през погледа на ендокринолога

Кога е необходимо да се търси хормонална причина за психоемоционалните симптоми?

В ежедневната клинична практика все по-често наблюдаваме пациенти, които съобщават за усещане за вътрешно напрежение, епизоди на безпокойство, смущения в съня, сърцебиене и дори пристъпи, наподобяващи паническа атака. Въпреки че тревожността традиционно се свързва с психични фактори, в редица случаи тя може да бъде проява на подлежащ ендокринен дисбаланс.

Като ендокринолог, считам за важно да се обърне внимание на тази връзка, особено когато тревожността се появява внезапно, без ясна житейска причина, и е съпроводена с допълнителни соматични симптоми.

 Връзката между хормоните и психоемоционалното състояние

Хормоните играят централна роля в поддържането на баланса в нервната система. Дисфункция на някоя от ендокринните жлези може да доведе до симптоми, които се интерпретират като тревожност, но всъщност произлизат от соматични механизми.

 Щитовидна жлеза

Хипертиреоидизмът (засилена функция на щитовидната жлеза) води до ускорен метаболизъм и свръхстимулация на симпатиковата нервна система. Често се наблюдават тревожност, раздразнителност, тремор, тахикардия, изпотяване и безсъние.

Автоимунните тиреоидити, особено тиреоидитът на Хашимото, също могат да бъдат свързани с колебания в настроението и тревожни състояния, дори преди да настъпи явна хормонална дисфункция.

 Надбъбречни жлези

Надбъбречната кора секретира кортизол – основният хормон на стреса. При хронична свръхсекреция, както е при синдром на Кушинг, се наблюдават тревожност, нарушения на съня, раздразнителност и депресивни епизоди.

Катехоламин-секретиращи тумори (например феохромоцитом) могат да предизвикват пристъпообразни прояви, включващи остри състояния на тревожност, повишено кръвно налягане, тахикардия, изпотяване и треперене.

 Проблеми с  въглехидратната обмяна 

Хипогликемията (ниска кръвна захар), особено при лица с инсулинова резистентност, често води до симптоми като тремор, изпотяване, замайване и тревожност. Тези състояния могат да се появяват след хранене и често се бъркат с паническо разстройство.

  Хормонални промени при жената

Периодите на хормонални преходи – перименопауза, менопауза, фоликуларна и лутеална фаза от менструалния цикъл – също могат да се съпровождат от повишена тревожност, емоционална лабилност и нарушения в съня. Причината е свързана с колебанията в нивата на естроген и прогестерон, които влияят на невротрансмитерния баланс в мозъка.

Диагностичен подход от страна на ендокринолога

При наличие на тревожност, особено когато тя се съчетава със соматични оплаквания, се препоръчва провеждане на целенасочена хормонална оценка. Тя може да включва:

  • Функционално изследване на щитовидната жлеза: TSH, FT4, FT3
  • Автоантитела: TPOAb, TgAb
  • Оценка на надбъбречната функция: сутрешен серумен кортизол
  • Катехоламини и метанефрини в урина – при съмнение за феохромоцитом
  • Изследване на инсулин и глюкоза на гладно, HOMA-IR
  • Полови хормони при жени в перименопауза: FSH, LH, естрадиол, прогестерон/ в определена фаза от цикъла/

 Заключение

Тревожността е комплексен симптом с различна етиология. Важно е да се има предвид, че зад нея понякога се крият хормонални нарушения, които подлежат на диагностика и  лечение. Консултацията с  ендокринолог може не само да обясни причината за оплакванията, но и да допринесе за значително подобрение на качеството на живот.

Като ендокринолог, насърчавам пациентите с необяснима тревожност или с тревожни състояния, които не се повлияват от стандартни терапевтични подходи, да потърсят ендокринна оценка. В много случаи именно това се оказва ключът към правилната диагноза и индивидуализирано лечение.

Попуплярни постове

За проблемите с щитовидната жлеза при жените – интервю с д-р Мария Калинкова

2 мин.
За проблемите с щитовидната жлеза при жените – интервю с д-р Мария Калинкова

Оплаквания от умора могат да бъдат сигнал за ендокринно заболяване – предупреждава д-р Мария Калинкова

Все повече жени търсят причините за отпадналост, промени в настроението, напълняване или репродуктивни затруднения – и често откриват отговорите в кабинета на ендокринолога. Това коментира д-р Мария Калинкова, ендокринолог в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник – Токуда“, в предаването „Пулс“ по NOVA NEWS.

„Оплаквания от лека умора могат да бъдат сигнал за сериозно ендокринно заболяване“, подчерта д-р Калинкова. „В ендокринологията често има заболявания-имитатори, а един от тях е тиреоидитът на Хашимото.“

Заболяванията на щитовидната жлеза – чести, но често пренебрегвани

Данните показват, че всяка втора до трета жена има възли в щитовидната жлеза, а всяка четвърта страда от функционален проблем с нея. Жените са засегнати значително по-често от мъжете. Причините са комплексни – включват както наследствени фактори, така и влиянието на околната среда като стрес, физическа преумора и замърсяване.

„Тиреоидитът на Хашимото засяга около 10% от населението. Това е автоимунно заболяване, което се среща по-често при жените и често се предава по женска линия в семейството“, обяснява д-р Калинкова.

Възлите в щитовидната жлеза често са безвредни, но изискват проследяване с ехография и хормонални изследвания, за да се оцени дали засягат функцията на жлезата.

Умора, колебания в настроението и теглото може да са симптоми

Често жените търсят други причини за своето неразположение – анемия, претоварване или стрес. Но лека хронична умора, понижено либидо, нарушения в съня и резки промени в теглото могат да бъдат прояви на хормонален дисбаланс.

„Добре е да се правят профилактични прегледи и да се изследват основни хормони на щитовидната жлеза – Т3 и Т4. При нужда се проследяват и половите хормони“, съветва д-р Калинкова.

Ендокринното безплодие – нарастващ проблем при младите двойки

Все повече двойки се сблъскват с репродуктивни затруднения, зад които често стоят хормонални нарушения. Това състояние се нарича ендокринно безплодие и може да засегне както жените, така и мъжете.

„Добре е половите хормони да се изследват при планиране на бременност – и при двамата партньори. При мъжете, например, нивата на тестостерон могат да бъдат понижени, особено ако има наднормено тегло“, обяснява д-р Калинкова.

Профилактиката е най-добрият подход

Навременните хормонални изследвания и консултации с ендокринолог могат да предотвратят усложнения, да помогнат за ранна диагностика и да подобрят значително качеството на живот.

📌 Ако изпитвате чести симптоми като умора, безпричинно напълняване, тревожност или затруднения със съня, не отлагайте консултацията с ендокринолог.

Цялото интервю може да гледате:  ТУК 

 

 

Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

4 мин.
Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Попуплярни постове

Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

2 мин.
Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

  • Задната част на врата
  • Подмишниците
  • Лактите
  • Коляното
  • Под гърдите
  • В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

  1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

  1. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

  1. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.

 



Попуплярни постове