Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

 

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

  • Задната част на врата
  • Подмишниците
  • Лактите
  • Коляното
  • Под гърдите
  • В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

  1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

  1. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

  1. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.

 



Топли и студени възли на щитовидната жлеза- какво представляват?

Топли и студени възли на щитовидната жлеза- какво представляват?

Възлите на щитовидната жлеза са често срещано явление, което може да бъде открито при ехографски преглед или сцинтиграфия. В зависимост от тяхната активност при сцинтиграфското изследване, те се класифицират като топли или студени възли.

Ето някои особености на топлите и студени възли, които е добре да знаете:

Топли възли

Какво представляват?

Топлите възли са такива, които поемат радиоактивния йод при сцинтиграфия, което означава, че те произвеждат хормони и участват активно във функционирането на щитовидната жлеза.

Характеристики:

  • Те са функционални и могат да бъдат причина за повишено производство на тиреоидни хормони (хипертиреоидизъм).
  • Най-често са доброкачествени и по-рядко изискват хирургично лечение.
  • В някои случаи може да доведат до тиреотоксикоза, ако секретират прекомерно количество хормони.

Студени възли

 Какво представляват?

Студените възли са такива, които не поемат радиоактивния йод при сцинтиграфия, което означава, че те не произвеждат тиреоидни хормони.

Характеристики:

  • Те могат да бъдат кистозни, колоидни или фиброзни.
  • Около 85-90% от тях са доброкачествени, но някои студени възли могат да бъдат злокачествени.
  • При наличие на бързорастящ възел, промени в гласа, болка или уголемени лимфни възли, се препоръчва допълнителна диагностика (фина иглена биопсия, хистологичен анализ).

Какво да направите при открит възел на щитовидната жлеза?

✔ Ендокринологичен преглед – ехографско изследване за оценка на размера, структурата и характеристиките на възела.

✔ Хормонални изследвания – проверка на нивата на TSH, FT4, FT3 за определяне на функционалната активност на жлезата.

✔ Сцинтиграфия – при съмнение за функционално активен възел.

✔ Фина иглена аспирационна биопсия (ФНАБ) – при подозрение за злокачествен процес.

 

В повечето случаи възлите на щитовидната жлеза се откриват случайно при профилактичен преглед. Най-важното  при установени възли на щитовидната жлеза е да се консултирате с лекар ендокринолог, който да прецени според ехографската и хормонална характеристика какви са необходимите последващи мерки, които трябва да се предприемат.

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Кои са най-честите оплаквания при пациентите, когато посещават ендокринолог?

Кои са най-честите оплаквания при пациентите, когато посещават ендокринолог?

Най-честите оплаквания на пациентите в кабинета на ендокринолога обикновено са свързани с хормонални нарушения и техните симптоми. Ето някои от най-често срещаните:

  1. Умора и липса на енергия: Често срещано оплакване при проблеми с щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), диабет или хормонални дисбаланси.   
  2. Непредвидено наддаване или загуба на тегло: Промени в теглото могат да бъдат свързани с проблеми като хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, инсулинова резистентност или диабет.
  3. Нарушения в менструалния цикъл: Това може да бъде свързано с поликистозен овариален синдром (ПКОС), хормонални дисбаланси или проблеми с щитовидната жлеза.
  4. Косопад или изтъняване на косата: Често свързано с хормонални нарушения като хипотиреоидизъм, стрес или проблеми с андрогените.
  5. Повишено чувство на жажда и често уриниране: Това може да бъде знак за диабет или други метаболитни нарушения.
  6. Нарушения в съня: Проблеми със съня често са свързани с хормонални проблеми като повишен кортизол (хормон на стреса) или промени в нивата на хормоните на щитовидната жлеза.
  7. Акне и кожни проблеми: Хормонални дисбаланси, включително такива, свързани с ПКОС, могат да предизвикат акне и други кожни промени.
  8. Чувство за тревожност или депресия: Промени в настроението и психическото здраве често са свързани с проблеми с хормоналния баланс, включително щитовидната жлеза и стресовите хормони.
  9. Нарушен апетит и промени в храносмилането: Хормонални проблеми могат да повлияят на апетита и метаболизма, водещи до нередовен апетит или храносмилателни разстройства.
  10. Неправилна работа на метаболизма: Бавен метаболизъм или затруднения в регулирането на енергията често са свързани с проблеми с щитовидната жлеза.

Тези оплаквания могат да бъдат симптоми на различни хормонални нарушения и изискват внимателно изследване и диагностика от ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Съществува връзка между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност, макар и тя да не е напълно изяснена. Автоимунните заболявания като Тиреоидит на Хашимото, който атакува щитовидната жлеза, могат да доведат до различни метаболитни нарушения, включително инсулинова резистентност.

  • Хашимото е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система напада щитовидната жлеза, водейки до нейното възпаление и евентуално до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Това състояние може да предизвика метаболитни промени, включително повишаване на теглото и забавяне на метаболизма, което е свързано с инсулинова резистентност.
  • Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в организма не реагират ефективно на инсулина, което води до повишаване на нивата на кръвната захар и инсулина в кръвта. Това може да доведе до различни здравословни проблеми като метаболитен синдром, диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечно съдови заболявания.

Няколко проучвания предполагат, че хората с Хашимото могат да имат по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност. Например, възпалителните процеси и автоимунните реакции, които са характерни за Хашимото, могат да повлияят на инсулиновата чувствителност и метаболизма на глюкозата. Тези взаимовръзки се наблюдават по-често при хора с наднормено тегло и други съпътстващи метаболитни нарушения. 

Макар и връзката между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност да не е напълно разбрана, наличието на едното състояние може да повлияе на развитието и прогресията на другото, изисквайки мултидисциплинарен подход за диагностика и лечение. За по-подробна информация и подходящо лечение е препоръчително консултация с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог