Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

3 мин.
Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

Булимия невроза е сериозно психично разстройство, характеризиращо се с цикли на преяждане и последващи компенсаторни поведения като повръщане, злоупотреба с лаксативи или прекомерна физическа активност.

Това разстройство засяга предимно млади жени, но може да засегне хора от всяка възраст и пол.

Симптоми на булимия невроза

Симптомите на булимия невроза могат да бъдат разделени на физически и психически:

Физически симптоми:

  • Постоянно чувство на умора и слабост
  • Чести промени в теглото
  • Ранички или белези на ръцете от повтарящо се предизвикване на повръщане.
  • Суха кожа и коса, чупливи нокти
  • Проблеми със зъбите като кариеси или ерозия на зъбния емайл, причинени от стомашната киселина
  • Нередовен менструален цикъл или отсъствие на менструация при жените

Психически симптоми:

  • Интензивен страх от напълняване
  • Ниска самооценка и силно самокритично отношение
  • Прекомерна заетост с външния вид и теглото
  • Чувство на загуба на контрол по време на преяждане
  • Тайно поведение, свързано с хранене, като изолиране по време на храненията

Диагностициране на булимия невроза

Диагнозата на булимия невроза обикновено включва:

  1. Клиничен преглед: Лекар или психиатър извършва подробен физически преглед и събира информация за симптомите и историята на пациента
  2. Психологическа оценка: Специалист в областта на психичното здраве провежда разговори и използва въпросници, за да разбере по-добре психическото състояние на пациента
  3. Критерии по DSM-5: Диагнозата се основава на критерии, определени в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ (DSM-5). Според тези критерии, за да бъде диагностициран с булимия невроза, пациентът трябва:
  •  Да има епизоди на преяждане поне веднъж седмично в продължение на три месеца
  •  Да използва компенсаторни методи, за да предотврати качването на тегло като повръщане, гладуване или прекомерно физическо натоварване
  •  Самооценката му да бъде значително повлияна от формата и теглото на тялото

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване - Изображение 1
Разпознаване на булимия невроза

Разпознаването на булимия невроза може да бъде предизвикателство, тъй като много от страдащите скриват своите симптоми. Въпреки това, някои сигнали могат да подскажат за наличието на това разстройство:

  • Скрито хранене: Често хранене на големи количества храна тайно.
  • Чести посещения в банята след хранене: Това може да е знак за предизвикано повръщане
  • Промени в настроението: Нестабилност в настроението, депресия или тревожност
  • Социална изолация: Избягване на социални събития, особено свързани с храна

Лечение на булимия невроза

Лечението на булимия невроза често включва комбиниран подход:

  • Психотерапия: Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е най-често използваната и ефективна форма на терапия за булимия невроза. Тя помага на пациентите да променят негативните мисловни модели и поведения, свързани с храната и тялото
  • Медикаменти: Антидепресанти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) могат да бъдат предписани за намаляване на симптомите на депресия и тревожност
  • Ендокринологична терапия: Установяване на хормонален дисбаланс и лечение със заместителна терапия
  • Хранителна терапия: Диетолог може да помогне на пациента да възстанови здравословните хранителни навици и да постигне балансирано хранене

Булимия невроза е сериозно разстройство, което изисква своевременна диагностика и лечение.

Ранното разпознаване на симптомите и адекватната медицинска помощ могат да помогнат за преодоляване на това състояние и за постигане на дълготрайно възстановяване. Ако забележите признаци на булимия у себе си или у близък човек, е важно да потърсите професионална помощ от ендокринолог, психиатър или гастроентеролог възможно най-скоро.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

2 мин.
Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

Хормоналната контрацепция представлява метод за предотвратяване на нежелана бременност чрез употребата на хормони, които регулират и променят естествения хормонален баланс в организма на жената. Тези хормони обикновено включват естроген и прогестин (синтетичен прогестерон), които работят заедно, за да предотвратят овулацията, да сгъстят цервикалната слуз и да променят лигавицата на матката.

 Видове хормонална контрацепция:

  1. Комбинирани орални контрацептиви (КОК): Това са таблетки, които съдържат както естроген, така и прогестин. Те се приемат ежедневно и са един от най-разпространените методи за контрацепция
  2. Прогестинови таблетки: Известни още като „мини-хапчета“, тези таблетки съдържат само прогестин и са подходящи за жени, които не могат или не искат да приемат естроген
  3. Контрацептивни пластири: Това са лепенки, които се поставят върху кожата и отделят хормони, които се абсорбират през кожата
  4. Инжекционни контрацептиви: Прогестин се инжектира на всеки три месеца от медицински специалист
  5. Вагинални пръстени: Пръстенът се поставя във влагалището, където отделя хормони за период от три седмици, след което се премахва за една седмица
  6. Импланти: Малки пръчки, съдържащи прогестин, които се поставят под кожата на ръката и осигуряват дългосрочна контрацепция (до три години)

 

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва? - Изображение 2
Как работи хормоналната контрацепция:

Хормоналната контрацепция предотвратява бременността чрез няколко механизма:

  • Потискане на овулацията: Хормоните предотвратяват освобождаването на яйцеклетка от яйчника
  • Сгъстяване на цервикалната слуз: Това затруднява преминаването на сперматозоидите през шийката на матката
  • Изтъняване на ендометриума: Това прави лигавицата на матката по-малко подходяща за имплантация на оплодена яйцеклетка

Ползи и рискове:

Ползи:

  • Висока ефективност при правилна употреба
  • Регулиране на менструалния цикъл
  • Намаляване на менструалните болки и тежестта на менструацията
  • Намаляване на риска от някои видове рак (като рак на яйчниците и ендометриума)

Рискове:

  • Странични ефекти като гадене, главоболие, промени в настроението и теглото
  • Повишен риск от тромбози и сърдечно-съдови заболявания, особено при пушачи и жени над 35 години
  • Не предпазва от полово предавани инфекции (ППИ)

Хормоналната контрацепция е ефективен метод за предотвратяване на нежелана бременност и предлага множество предимства, включително регулиране на менструалния цикъл и намаляване на определени здравословни рискове. Въпреки това, е важно всяка жена да се консултира с медицински специалист, за да избере най-подходящия метод според индивидуалните си нужди и здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Окситоцин: Хормонът на привързаността

2 мин.
Окситоцин: Хормонът на привързаността

Какво е окситоцин?

Окситоцинът е хормон, произвеждан в хипоталамуса и секретиран от задната хипофиза. Този хормон играе ключова роля в множество физиологични и поведенчески процеси както при хората, така и при други бозайници.

  • Основни функции на окситоцина:
  1. Раждане и кърмене: Окситоцинът стимулира контракциите на матката по време на раждане и подпомага  родовия процес. След раждането, той стимулира производството на мляко от млечните жлези, улеснявайки кърменето.
  2. Социални взаимодействия: Окситоцинът играе важна роля в социалните взаимодействия, включително изграждането на доверие и свързаност между индивиди. Наричан често „хормонът на любовта“, той подпомага формирането на емоционални връзки.
  3. Стрес и тревожност: Окситоцинът има успокояващ ефект, който може да намали стреса и тревожността. Той може да допринася за подобряване на настроението и общото чувство за благополучие.
  • Механизъм на действие:

Окситоцинът се освобождава в кръвния поток в отговор на различни стимули като физически контакт, емоционална близост или стрес. Когато се свърже с окситоциновите рецептори, разположени в различни тъкани и органи, той предизвиква специфични физиологични реакции. Например, в матката, окситоцинът причинява контракции на гладката мускулатура, докато в млечните жлези, той стимулира изхвърлянето на мляко.

  • Роля в психологията и поведението:

Изследвания показват, че окситоцинът има значително влияние върху социалното поведение. Той играе роля в изграждането на доверие, съпричастност и привързаност между индивиди. Например, при романтични връзки, окситоцинът подпомага укрепването на емоционалната връзка между партньорите. Освен това, той може да намалява тревожността и да повишава чувството за сигурност и комфорт.

  • Клинични приложения и изследвания:

Окситоцинът се използва в медицинската практика, най-вече за предизвикване на раждане или за стимулиране на отделянето на кърмата при кърмачки. Освен това, се провеждат изследвания върху потенциалните му приложения при лечението на различни психични разстройства като аутизъм, депресия и социална фобия. Първоначалните резултати са обещаващи, но са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на ефективността и безопасността му в тези контексти.

Окситоцинът е многопластов хормон с ключова роля в множество физиологични и поведенчески процеси. Неговото влияние върху раждането, кърменето, социалните взаимодействия и управлението на стреса го прави обект на интензивни изследвания и клинични приложения. Въпреки че е известен най-вече като „хормонът на любовта“, неговото действие е много по-широко и комплексно, включвайки различни аспекти на човешкото поведение и здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Митове и факти за теглото по време на бременност

2 мин.
Митове и факти за теглото по време на бременност

Затлъстяването и бременността са обвити в редица митове и погрешни схващания, които могат да затруднят възприемането на правилните мерки за грижа.

Ето някои често срещани митове и фактите, които ги опровергават

  • Мит 1: Не е важно колко килограма се наддават по време на бременността.

Факт:  Наддаването на тегло по време на бременността е важно и трябва да се управлява внимателно. Прекомерното увеличение на теглото може да увеличи риска от гестационен диабет, високо кръвно налягане, прееклампсия и усложнения при раждането. Препоръките за увеличение на теглото се различават в зависимост от индекса на телесна маса на жената преди бременността

  • Мит 2: Да ядеш за двама по време на бременност е необходимо за здравето на бебето.

Факт: Въпреки популярния съвет, жените не трябва да ядат за двама по време на бременността. Вместо това, нуждите от калории се увеличават само леко и то във втория и третия триместър. Важно е да се съсредоточи върху качеството на храната, консумирана по време на бременност, като се избират храни, богати на хранителни вещества.

  • Мит 3: Физическите упражнения по време на бременност са рискови. 

Факт: Редовните, умерени физически упражнения са препоръчителни по време на бременност за повечето жени, освен ако не има медицински противопоказания. Физическата активност може да помогне за управлението на теглото, намаляване на риска от гестационен диабет и подобряване на общото благосъстояние.

  • Мит 4: Затлъстяването по време на бременност не може да се контролира.

Факт: Въпреки че затлъстяването може да представлява предизвикателство по време на бременност, има начини за неговото управление. Включването на здравословно хранене и редовни физически упражнения, както и редовните прегледи при лекар, могат да помогнат за контролиране на теглото и намаляване на рисковете от усложнения.

  • Мит 5: Всички усложнения при затлъстяване и бременност не могат да се предотвратят.

Факт: Въпреки че не всички усложнения могат да се предотвратят, предприемането на стъпки за поддържане на здравословно тегло преди и по време на бременността може значително да подобри здравето на майката и бебето и да намали риска от развитие на усложнения. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Митове и факти за отслабването

2 мин.
Митове и факти за отслабването

Отслабването е тема, която предизвиква множество митове и заблуди, поради широкото разнообразие от диети, фитнес стратегии и съвети за хранене, които се предлагат в интернет и в популярната литература.

Ето някои от най-често срещаните митове и факти за отслабването:

  • Митове
  1. Мит: Яденето късно вечер води до наддаване на тегло. 

         Факт: Важен е общият прием на калории през деня, а не точният момент, в който се консумират.

  1. Мит: Определени храни могат да ускорят метаболизма.

         Факт: Някои храни могат да имат леко стимулиращо действие върху метаболизма, но този ефект е твърде малък, за да доведе до значимо отслабване.

  1. Мит: Безглутеновата диета е ефективен начин за отслабване.  

         Факт: Безглутеновата диета е необходима за хора с цьолиакия или непоносимост към глутен. За останалите няма доказателства, че такава диета води до отслабване.

  1. Мит: Екстремните диети са ефективен начин за бързо отслабване. 

         Факт: Въпреки че екстремните диети могат да доведат до бързо отслабване, те са неустойчиви в дългосрочен план и често водят до връщане на изгубеното тегло.

  • Факти
  1. Факт: Устойчивото отслабване изисква промяна в начина на живот. 

   Това включва здравословно хранене, увеличаване на физическата активност и развиване на здравословни навици, които могат да се поддържат в дългосрочен план.

  1. Факт: Калорийният дефицит е ключът към отслабването. 

   За да отслабнете, трябва да консумирате по-малко калории, отколкото изразходвате.

  1. Факт: Водата е важна за процеса на отслабване.  

   Пиенето на достатъчно количество вода може да помогне за контролиране на апетита и поддържане на хидратацията.

  1. Факт: Съчетаването на диета с упражнения е най-ефективният начин за отслабване.

   Редовните упражнения не само помагат за изгаряне на калории, но и за укрепване на мускулите и подобряване на общото здраве.

 

За да разберете повече за отслабването и да различите митовете от фактите, е важно да търсите информация от надеждни източници и да се консултирате с ендокринолог и диетолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Има ли връзка между целулита и хормоните?

2 мин.
Има ли връзка между целулита и хормоните?

Много често пациентите в кабинета питат относно поява на целулит и има ли той връзка с хормоните.

Какво представлява целулитът и на какво се дължи:

Целулитът, или геноидната липодистрофия, е състояние, свързано с неравномерното разпределение на мазнините под кожата, водещо до портокалов вид. Редица фактори оказват влияние върху целулита и неговата поява.

От целулит се оплакват предимно жените, като това е обвързано с нивата на женските полови хормони. 

Хормонът естроген играе значителна роля в развитието на целулита, като проблемите се появяват при хормонален дисбаланс.

Повишените нива на естроген могат да доведат до проблеми, свързани с метаболитните процеси в мазнините и кръвопотока към кожата. 

Състоянието се влошава при понижени нива на прогестерон, водещи до фиброза и формиране на „възли“ в подкожната тъкан. 

Хормоналните фактори са една от основните причини за появата на целулит, особено при жени, поради резки хормонални изменения през периоди като пубертет, бременност, менопауза, и др. 

Смята се, че и други хормони като инсулин и адреналин също имат отношение към образуването на целулит.

Въпреки че появата на целулит се свързва предимно с хормонални промени, други фактори като неправилно хранене, недостатъчна физическа активност, генетична предразположеност и външни фактори като носенето на неудобни дрехи и вредни навици също допринасят за неговата поява.

Неправилното хранене, включващо злоупотреба с алкохол, фаст фууд и преработени храни, е сред основните причини за затлъстяването и образуването на целулит. Липсата на физическа активност и заседналият начин на живот също помагат за неговото развитие. Освен това, недостатъчният прием на вода също води до поява на целулит. 

Целулитът се счита за естествен аспект от женското тяло, като се среща при почти всяка жена. Въпреки това, обществените норми и модерната естетика често възприемат целулита като нещо нежелано. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове