Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

Празничният сезон често е време на радост, но и на стрес, преяждане и нарушен режим. Всички тези фактори могат да повлияят негативно на хормоналния баланс. Важно е да поддържаме здравето си, за да се насладим на празниците пълноценно. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да запазите хормоналния си баланс по време на празниците.

  1. Контролирайте нивата на стрес

Стресът е един от основните врагове на хормоналния баланс. По време на празниците задачите и очакванията могат да ви натоварят психически. Кортизолът, известен като „хормон на стреса“, се покачва при напрежение и може да доведе до умора, безсъние и промени в теглото.

Какво да направите:

  • Практикувайте техники за релаксация като медитация, дълбоко дишане или йога.
  • Делегирайте задачи и не се стремете към съвършенство.
  • Отделяйте време за себе си, дори за кратка разходка на чист въздух.
  1. Хранете се балансирано

Празничните трапези често включват изобилие от сладкиши, мазни храни и алкохол. Въпреки че е изкушаващо, прекомерният прием на захар и наситени мазнини може да наруши нивата на инсулин и други важни хормони.

Какво да направите:

  • Включете в менюто си повече богати на фибри храни като зеленчуци, пълнозърнести продукти и плодове.
  • Избягвайте преяждането, като консумирате по-малки порции и дъвчете бавно.
  • Ограничете консумацията на алкохол, тъй като той влияе на нивата на естроген и тестостерон.
  1. Поддържайте физическа активност

Редовната физическа активност помага за регулиране на нивата на инсулин, кортизол и ендорфини. По време на празниците често сме по-малко активни, което може да доведе до чувство на умора и изтощение.

Какво да направите:

  • Опитайте да включите движение в ежедневието си – танцувайте, правете кратки разходки или тренирайте у дома.
  • Дори 20-30 минути лека активност на ден могат да имат положителен ефект върху настроението и енергията ви.
  1. Осигурете си качествен сън

Липсата на сън може да доведе до дисбаланс в хормоните лептин и грелин, които контролират апетита. Също така влияе негативно на производството на мелатонин, хормона, който регулира циркадните ритми.

Какво да направите:

  • Спазвайте редовен режим на сън, дори през празниците.
  • Избягвайте електронните устройства поне час преди лягане.
  • Осигурете си тъмна и тиха среда за сън.
  1. Хидратирайте се правилно

Често забравяме да пием достатъчно вода по време на празниците. Дехидратацията може да доведе до умора, главоболие и дисбаланс в хормоните, които регулират настроението и енергията.

Какво да направите:

  • Носете бутилка с вода със себе си и пийте редовно.
  • Консумирайте билкови чайове, които успокояват и хидратират организма.
  1. Подкрепете организма си с добавки, ако е нужно

В определени случаи е полезно да се консултирате със специалист за прием на хранителни добавки. Магнезият, омега-3 мастните киселини и витамин D могат да подпомогнат хормоналния баланс.

Какво да направите:

  • Консултирайте се с лекар или ендокринолог, преди да започнете прием на добавки.

Заключение

Празниците са време за радост и споделени моменти, но също така е важно да се грижим за себе си. Балансът между здравословните навици и умерените удоволствия ще ви помогне да се чувствате енергични и спокойни. Ако имате притеснения относно хормоналното си здраве, не се колебайте да се обърнете към специалист.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Д-р Калинкова пред БНР: Диабетът и преддиабетът се отключват с лоши хранителни навици

Д-р Калинкова пред БНР: Диабетът и преддиабетът се отключват с лоши хранителни навици

Около 770 000 са диагностицираните с диабет в България и още около 200 000 са в риск. В световен мащаб до 2045г. се очаква хората с инсулинова резистентност да достигнат 800 000 000. Данните обобщи в предаването „60 минути повече здраве“ д-р Мария Калинкова – ендокринолог и специалист по хранене.

В навечерието на световния ден за борба с диабета – 14 ноември говорим за болестта, наречена тихият убиец. А много съществено за превенция и контрол на кръвната захар е храненето, уточни д-р Калинкова.

Защо е изключително важна стриктната диета, какъв режим на хранене трябва да спазват диагностицираните с диабет тип 1 и тип 2, както и преддиабетните.

За рисковите фактори, ранните признаци на инсулиновата резистентност, превенцията говори ендокринологът и специалист по хранене д-р Мария Калинкова.  Интервюто може да чуете ТУК.

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване

Булимия невроза е сериозно психично разстройство, характеризиращо се с цикли на преяждане и последващи компенсаторни поведения като повръщане, злоупотреба с лаксативи или прекомерна физическа активност.

Това разстройство засяга предимно млади жени, но може да засегне хора от всяка възраст и пол.

Симптоми на булимия невроза

Симптомите на булимия невроза могат да бъдат разделени на физически и психически:

Физически симптоми:

  • Постоянно чувство на умора и слабост
  • Чести промени в теглото
  • Ранички или белези на ръцете от повтарящо се предизвикване на повръщане.
  • Суха кожа и коса, чупливи нокти
  • Проблеми със зъбите като кариеси или ерозия на зъбния емайл, причинени от стомашната киселина
  • Нередовен менструален цикъл или отсъствие на менструация при жените

Психически симптоми:

  • Интензивен страх от напълняване
  • Ниска самооценка и силно самокритично отношение
  • Прекомерна заетост с външния вид и теглото
  • Чувство на загуба на контрол по време на преяждане
  • Тайно поведение, свързано с хранене, като изолиране по време на храненията

Диагностициране на булимия невроза

Диагнозата на булимия невроза обикновено включва:

  1. Клиничен преглед: Лекар или психиатър извършва подробен физически преглед и събира информация за симптомите и историята на пациента
  2. Психологическа оценка: Специалист в областта на психичното здраве провежда разговори и използва въпросници, за да разбере по-добре психическото състояние на пациента
  3. Критерии по DSM-5: Диагнозата се основава на критерии, определени в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ (DSM-5). Според тези критерии, за да бъде диагностициран с булимия невроза, пациентът трябва:
  •  Да има епизоди на преяждане поне веднъж седмично в продължение на три месеца
  •  Да използва компенсаторни методи, за да предотврати качването на тегло като повръщане, гладуване или прекомерно физическо натоварване
  •  Самооценката му да бъде значително повлияна от формата и теглото на тялото

Булимия невроза: диагноза, симптоми и разпознаване - Изображение 1
Разпознаване на булимия невроза

Разпознаването на булимия невроза може да бъде предизвикателство, тъй като много от страдащите скриват своите симптоми. Въпреки това, някои сигнали могат да подскажат за наличието на това разстройство:

  • Скрито хранене: Често хранене на големи количества храна тайно.
  • Чести посещения в банята след хранене: Това може да е знак за предизвикано повръщане
  • Промени в настроението: Нестабилност в настроението, депресия или тревожност
  • Социална изолация: Избягване на социални събития, особено свързани с храна

Лечение на булимия невроза

Лечението на булимия невроза често включва комбиниран подход:

  • Психотерапия: Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е най-често използваната и ефективна форма на терапия за булимия невроза. Тя помага на пациентите да променят негативните мисловни модели и поведения, свързани с храната и тялото
  • Медикаменти: Антидепресанти като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) могат да бъдат предписани за намаляване на симптомите на депресия и тревожност
  • Ендокринологична терапия: Установяване на хормонален дисбаланс и лечение със заместителна терапия
  • Хранителна терапия: Диетолог може да помогне на пациента да възстанови здравословните хранителни навици и да постигне балансирано хранене

Булимия невроза е сериозно разстройство, което изисква своевременна диагностика и лечение.

Ранното разпознаване на симптомите и адекватната медицинска помощ могат да помогнат за преодоляване на това състояние и за постигане на дълготрайно възстановяване. Ако забележите признаци на булимия у себе си или у близък човек, е важно да потърсите професионална помощ от ендокринолог, психиатър или гастроентеролог възможно най-скоро.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог