Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Какви плодове да ядем за по-добро здраве на щитовидната жлеза?

Винаги казваме, че трябва да внимаваме  с консумацията на плодове, защото съдържат плодова захар /фруктоза/, но освен това в тях има множество други съставки, които спомагат за по-добрата функция на различни системи. 

Някои от тях спомагат за по-добрата работа на щитовидната жлеза, за доброто чревно здраве и работа на клетките. Някои от плодовете имат положителен ефект върху работата на щитовидната жлеза по следните начини:

  • съдържание на фибри – това означава по-добро здраве на червата и чревния микробиом с производство на бутират. Това води до по-добро здраве за щитовидната жлеза, защото около 20% от Т3 се образува в червата. 
  • плодовете съдържат специални съставки, наречени полифеноли и флавоноиди. Те оказват положителен ефект върху възпалението, метаболизма, клетъчната функция, онкологични заболявания, затлъстяване и здравето на сърцето. Тези съставки също така дават и цвета на тези плодове. Полифенолите и флавоноидите често са съставки в множество хранителни добавки за лечение на някои състояния. Например кверцетинът се съдържа в гроздето и лука, но се използва и за лечение на някои видове алергични реакции. 
  • В плодовете има множество витамини и минерали. Такива са например цинк, селен, магнезий, полезни за щитовидната жлеза.
  • Освен всичко това плодовете, включени в диетата в оптимално количество, намаляват риска от диабет, затлъстяване, рак и сърдечно-съдови заболявания. 

Кои са най-полезните плодове за доброто здраве на щитовидната жлеза?

  • Боровинки

В тях се съдържат множество фитонутриенти и антиоксиданти. Освен това имат ниско калорийно съдържание, нисък гликемичен индекс /водят до малки вариации в нивата на кръвна захар след консумация/. Боровинките съдържат: 

  • Антоцианин; 
  • Проантоцианидин;
  • Мирицетин;
  • Кварцетин;
  • Ресвератрол;

Според проучванията фитонутриентите в боровинките могат да намалят риска от уринарни инфекции, сърдечно-съдови заболявания, намалява риска от деменция, има противовъзпалителен ефект, подобрява симптомите при менопауза, подобрява зрението, намалява риска от остеопороза. 

От гледна точка на щитовидната жлеза, консумацията на боровинки доставя нужните съставки за превенция на оксидативния стрес , с което намалява риска от дисбаланс на щитовидната жлеза, както е при тиреоидита на Хашимото. 

  • Годжи бери

Годжи беритата са плодове и адаптогени, което им позволява да имат ефект при менажиране и справяне със стреса. Те се използват от векове в aзиатските страни и традиционната китайска медицина за третиране на състояния на умора, бъбречни заболявания, очни проблеми, намален имунитет, чернодробни заболявания, репродуктивни проблеми и подобряване на кръвооросяването. При пациенти със заболявания на щитовидната жлеза те имат участие поради ефекта си върху имунитета.

Менопауза и физическа активност – как да се чувстваме по-енергични?

Менопауза и физическа активност – как да се чувстваме по-енергични?

Повечето жени навлизат в менопауза между 45 и 55 години, като за ранна менопауза се смята възрастта под 45 години на настъпване на менопауза, а за преждевременна менопауза под 40 години.

Менопаузата настъпва, когато яйчниците спират да произвеждат яйцеклетки, което се съпровожда с ниски нива на естроген – хормонът контролиращ репродукцията.

Диагнозата се поставя при липса на менструация над 12 месеца, като симптоми като топли вълни и емоционална лабилност са налице много преди това, т.н. Период на перименопауза.

Хормоните се променят, както по време на  менопаузата, така и при физическа активност. Важно е физическото  натоварване  да бъде съобразена с нуждите на организма.

Какво казва науката?

  • Знаете ли,че 39% от всички физически активности проучват предимно жените?
  • Те преминават през 7 различни хормонални фази през живота си за разлика от мъжете, затова е важно да физическата активност да бъде съобразена с това.

Колко пъти сте били питани за хормоналния си статус при започване на тренировка?

  • В различните възрасти жените имат различни нива на хормони, което налага и съобразяване на физическата им активност.
  • Според проучване върху 1 милион жени от Американския университет по Акушерство и Гинекология, няма връзка между менопаузата и наддаването на тегло.

По-важно е обаче следното: 

  • Вида на упражненията и времето, по което ги правите има повече значение по време на менопауза. Тук важи правилото- Интензивни упражнения – рано; Упражнения с тежести – вечер; 
  • При интензивни упражнения се покачват нивата на кортизол /хормонът на стреса и енергията/;
  • Спортът вечер с високоинтензивни тренировки е подходящ за сутрин иназе води до напълняване;
  • Вечер е по-подходящо да се практикува йога или разходки;

Следете езика на тялото:

  • Не следвайте препоръки и твърдения колко кардио и колко силови тренировки са ви нужни на седмица;
  • Следете как се чувствате, колко часа спите и колко стрес имате през деня;
  • Намаляващите нива на естрогени, правят организма по-податлив на стрес- каквито са упражненията. Това води до натрупване на мастна тъкан;
  • Упражнения като йога и разходка- понижават нивата на стрес;

Тренирай повече – яж по-малко? Вече не!

  • За повече сила и енергия- имаме нужда от мускулна маса;
  • Мускулите се нуждаят от стимул, почивка и храна- пазете баланса;

Заложете на упражнения за наддаване на мускулна маса:

  • Кардиото може да Ви застари по-бързо заради оксидативния стрес;
  • Силовите тренировки заменят слабата мускулатура с метаболитно активна такава;

Не пропускайте възстановяване: 

  • Всяка мускулна група се нуждае от 48 часа възстановяване
  • след 40 години- са нужни дори 72 часа между тренировките за възстановяване;
  • няма разлика между 2 и 3 тренировки седмично за мускулната сила и издръжливост;
  • нужна е пълноценна храна със съдържание на протеин;

Менопаузата е труден период. Слушайте тялото си, стремете се към баланс между високо енергийни тренировки и разходки в парка. Движението през менопаузата изисква смяна на начина на мислене. 

 

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които контролират как тялото използва енергията и има значение както за майката, така и за бебето по време на бременност.

Какво е щитовидната жлеза? 

Тя е пеперудообразна жлеза, която се разполага в шията и произвежда хормони, които контролират метаболизма и са важни за добро здраве. По време на бременност тя има съществено значение за доброто състояние на майката и на бебето. 

Как бременността влияе на щитовидната жлеза?

По време на бременност се повишават нивата на щитовидните хормони, за да осигурят нормално протичане на бременността, докато бебето има собствена щитовидна жлеза, която започва да работи 10-12 седмица на бременността, но е напълно завършила развитието си през третото тримесечие на бременността.  Затова нормалната функция на щитовидната жлеза е много важна и за майката, и за бебето.

Каква е разликата между свръхактивна щитовидна жлеза и такава с намалена функция?

  • намалената функция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/ може да се дължи на намален прием на йод, съществуващо заболяване на жлезата /автоимунно заболяване/ или предхождащо страдание на жлезата. 
  • свръхактивната жлеза /хипертиреоидизъм/ е най-често състояние, което се развива в резултат на прекомерно производство на жлезата на хормони /Базедова болест/.

Тиреоидната дисфункция /заболяване на щитовидната жлеза/ засяга 2-3 от 100 бременни жени. Както повишената, така и намалената функция трябва да бъдат открити на време и лекувани от ендокринолог. 

Какви са симптомите на заболяване на щит. жлеза?

При намалено производство на хормони на жлезата симптомите са:

  • липса на енергия, умора, сънливост, чувство за студ, косопад, запек;
  • някои жени могат да не забележат никакви оплаквания;

При повишена функция на жлезата

  • отслабване, непоносимост към горещини, високо кръвно налягане;

Какви са тестовете за установяване на забоялване?

  • провеждат се кръвни и образни  изследвания/ ехография на щит. жлеза/ , назначени от ендокринолог на хормоните на щитовидната жлеза;

Редовно проследяване налагат пациенти с:

  • симптоми както при заболяване на щит. жлеза;
  • с известно заболяване и фамилна обремененост за такова;
  • с операция на жлезата;
  • с гуша;
  • с анамнеза за спонтанен аборт или преждевременно разждане;
  • с трудности при забременяване;
  • с тип 1 захарен диабет;
  • със наднормено тегло или затлъстяване;
  • над 30 годишна възраст или повече;

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Диабетна ретинопатия – симптоми и превенция

Гост на седмицата: д-р Десислава Иванова, специализант-офталмолог в Клиника „Зора“

Според Международната диабетна федерация болните от захарен диабет през 2021г. надвишават 425 милиона, което се равнява на около 84% от популацията – т.е. 1 от 11 е със захарен диабет. 

Захарният диабет е системно заболяване, което засяга множество органи, включително очите. При недобър контрол на кръвната захар едно от усложненията на захарния диабет е  диабетната ретинопатия. Рисковите фактори са свързани с начина на живот и навиците, обучението на пациентите, типа диабет, давността му, инсулиновата зависимост и възрастта на пациента. В момента на диагностицирането на захарен диабет тип 2, диабетната ретинопатия е значително по-честа, спрямо пациентите с тип 1 захарен диабет. Диабетната ретинопатия не е остро заболяване, тя се развива постепенно. Колкото от по-дълго време имате диабет, толкова е по-вероятно да имате диабетна ретинопатия.

Високите стойности на кръвната захар причиняват увреждане на кръвоносните съдове в ретината, оток в макулата (мястото на най-ясно зрение), а в тежки случаи до появата и на нови неправилни съдове и на кръвоизливи вътре в окото. Всичко това може да причини необратима загуба на зрението при ненавременна диагностика и лечение.

Ранните стадии нямат симптоми. Когато обаче заболяването напредва, може да забележите замъглено зрение, поява на плуващи мътнини, тъмни петна, понижено зрение, промяна в цветовете. Това не може да се коригира с очила, а при невзимане на мерки може да се стигне и до пълна загуба на зрение. Обикновено се засягат и двете очи. Усложненията при нелекувана диабетна ретинопатия включват кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, глаукома и загуба на зрението. 

Всичко това може да бъде предотвратено при добър контрол на диабета и редовни годишни прегледи при очен лекар с разширяване на зениците и оглед на очното дъно. Могат да бъдат необходими и допълнителни изследвания – снимка на очното дъно, ОСТ (скенер), флуоресцеинова ангиография (инжектиране на контраст във вените, с който да се огледат кръвоносните съдове на ретината). 

Най-важното условие за спиране на прогресията на заболяването е добрият контрол на кръвната захар. При вече налични промени в очното дъно, може да се наложи лечение с лазер или инжекции в окото през определен интервал от време, а в най-тежките случаи – операция, при която се премахва стъкловидното тяло.