Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидна жлеза и либидо: Каква е връзката?

Щитовидната жлеза играе ключова роля в регулирането на различни функции в организма, включително и сексуалното здраве. Тя произвежда хормони като тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които контролират метаболизма, енергийния баланс и влияят върху функционирането на почти всички органи. Едно от по-малко обсъжданите, но съществени влияния на щитовидната жлеза, е върху либидото – желанието за сексуална активност.

Връзка между щитовидната жлеза и либидото

Дисбалансите в хормоните на щитовидната жлеза – както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм – могат да доведат до промени в сексуалното желание и функции.

Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)

При хипотиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда недостатъчно хормони. Това може да доведе до:

  • Намалено либидо: Липсата на енергия, умората и депресията, свързани с хипотиреоидизма, често намаляват желанието за сексуална активност.
  • Хормонален дисбаланс: Намалената функция на щитовидната жлеза може да повлияе на половите хормони, като естроген и тестостерон, които също играят роля за сексуалното желание.
  • Проблеми с кръвообращението: Пониженият метаболизъм може да намали кръвоснабдяването на половите органи, което затруднява сексуалната възбуда.

Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза)

При хипертиреоидизъм щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество хормони, което може да доведе до:

  • Променливи нива на либидо: Някои хора изпитват повишено сексуално желание, докато други се оплакват от липса на интерес към секса.
  • Нервност и тревожност: Прекомерната активност на щитовидната жлеза може да причини раздразнителност и безпокойство, които влияят на интимните отношения.
  • Хормонален дисбаланс: Подобно на хипотиреоидизма, хипертиреоидизмът може да наруши баланса на половите хормони.

Връзка със сексуалната функция

Щитовидната жлеза не само влияе на либидото, но и на общата сексуална функция:

  • При жените проблеми с щитовидната жлеза могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл и фертилитета, което индиректно засяга либидото.
  • При мъжете дисфункцията на щитовидната жлеза може да предизвика еректилни проблеми и намалено производство на тестостерон.

Как да подобрим либидото при проблеми с щитовидната жлеза?

  1. Редовни прегледи: Консултацията с ендокринолог и редовните изследвания на щитовидните хормони (TSH, Т4, Т3) са от съществено значение за контролиране на състоянието.
  2. Подходящо лечение: Лечението на хипо- или хипертиреоидизма чрез медикаменти или други методи често води до подобрение на сексуалното здраве.
  3. Здравословен начин на живот: Балансираната диета, редовната физическа активност и управлението на стреса могат да подпомогнат както общото здраве, така и сексуалното желание.
  4. Психологическа подкрепа: Терапията или консултацията с психолог може да помогне при справяне с емоционалните аспекти на намаленото либидо.

Заключение

Щитовидната жлеза има ключова роля в сексуалното здраве. Ако изпитвате промени в либидото или други симптоми, свързани с щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. С правилна диагностика и лечение можете да възстановите баланса в организма и да подобрите качеството на живота си. Ако имате нужда от консултация, свържете  ендокринолог за оценка на хормоналния статус. 

д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Инсулинова резистентност и Хашимото – има ли връзка?

Съществува връзка между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност, макар и тя да не е напълно изяснена. Автоимунните заболявания като Тиреоидит на Хашимото, който атакува щитовидната жлеза, могат да доведат до различни метаболитни нарушения, включително инсулинова резистентност.

  • Хашимото е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система напада щитовидната жлеза, водейки до нейното възпаление и евентуално до хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Това състояние може да предизвика метаболитни промени, включително повишаване на теглото и забавяне на метаболизма, което е свързано с инсулинова резистентност.
  • Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в организма не реагират ефективно на инсулина, което води до повишаване на нивата на кръвната захар и инсулина в кръвта. Това може да доведе до различни здравословни проблеми като метаболитен синдром, диабет тип 2, високо кръвно налягане и сърдечно съдови заболявания.

Няколко проучвания предполагат, че хората с Хашимото могат да имат по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност. Например, възпалителните процеси и автоимунните реакции, които са характерни за Хашимото, могат да повлияят на инсулиновата чувствителност и метаболизма на глюкозата. Тези взаимовръзки се наблюдават по-често при хора с наднормено тегло и други съпътстващи метаболитни нарушения. 

Макар и връзката между Тиреоидита на Хашимото и инсулиновата резистентност да не е напълно разбрана, наличието на едното състояние може да повлияе на развитието и прогресията на другото, изисквайки мултидисциплинарен подход за диагностика и лечение. За по-подробна информация и подходящо лечение е препоръчително консултация с ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Бременност и заболявания на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които контролират как тялото използва енергията и има значение както за майката, така и за бебето по време на бременност.

Какво е щитовидната жлеза? 

Тя е пеперудообразна жлеза, която се разполага в шията и произвежда хормони, които контролират метаболизма и са важни за добро здраве. По време на бременност тя има съществено значение за доброто състояние на майката и на бебето. 

Как бременността влияе на щитовидната жлеза?

По време на бременност се повишават нивата на щитовидните хормони, за да осигурят нормално протичане на бременността, докато бебето има собствена щитовидна жлеза, която започва да работи 10-12 седмица на бременността, но е напълно завършила развитието си през третото тримесечие на бременността.  Затова нормалната функция на щитовидната жлеза е много важна и за майката, и за бебето.

Каква е разликата между свръхактивна щитовидна жлеза и такава с намалена функция?

  • намалената функция на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/ може да се дължи на намален прием на йод, съществуващо заболяване на жлезата /автоимунно заболяване/ или предхождащо страдание на жлезата. 
  • свръхактивната жлеза /хипертиреоидизъм/ е най-често състояние, което се развива в резултат на прекомерно производство на жлезата на хормони /Базедова болест/.

Тиреоидната дисфункция /заболяване на щитовидната жлеза/ засяга 2-3 от 100 бременни жени. Както повишената, така и намалената функция трябва да бъдат открити на време и лекувани от ендокринолог. 

Какви са симптомите на заболяване на щит. жлеза?

При намалено производство на хормони на жлезата симптомите са:

  • липса на енергия, умора, сънливост, чувство за студ, косопад, запек;
  • някои жени могат да не забележат никакви оплаквания;

При повишена функция на жлезата

  • отслабване, непоносимост към горещини, високо кръвно налягане;

Какви са тестовете за установяване на забоялване?

  • провеждат се кръвни и образни  изследвания/ ехография на щит. жлеза/ , назначени от ендокринолог на хормоните на щитовидната жлеза;

Редовно проследяване налагат пациенти с:

  • симптоми както при заболяване на щит. жлеза;
  • с известно заболяване и фамилна обремененост за такова;
  • с операция на жлезата;
  • с гуша;
  • с анамнеза за спонтанен аборт или преждевременно разждане;
  • с трудности при забременяване;
  • с тип 1 захарен диабет;
  • със наднормено тегло или затлъстяване;
  • над 30 годишна възраст или повече;

Животът с хипотиреоидизъм – какво е важно да знаете за диетата, движението и храненето?

Животът с хипотиреоидизъм – какво е важно да знаете за диетата, движението и храненето?

Хипотиреоидизмът е състояние, при което има недостиг на производство на хормони на щитовидната жлеза. Най-честата причина за хипотиреоидизъм е тиреоидитът на Хашимото. В България има около 10% честота, с възрастов пик  между 30-50 годишна възраст. Съотношението между двата пола е 20:1 жени:мъже. Причини за повишаващата се честота на това автоимунно заболяване са подобрените  диагностични възможности, високата честота на вирусните инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда. Като по-редки причини за хипотиреоидизъм са ендемична гуша, спорадична гуша, медикаментозно лечение, след операция на щитовидната жлеза.

Всеки лекар ще ви каже, че за да се справите с хипотиреоидизма, трябва да приемете необходимата доза от синтетичен тиреоиден хормон, защото тялото ви не може да го произвежда само. За повечето хора, живеещи с хипотиреоидизъм, промените в стила на живот обаче могат да бъдат също толкова важни. Ако не се чувствате добре, фокусирането върху здравословна диета, редовно движение и здравословни навици за справяне със стреса ще донесе множество позитиви.

Движение

Нестабилната динамика в теглото (лесно покачване, трудно сваляне) при хората с хипотиреоидизъм е голям проблем и нарушава качеството на живот. Всекидневните тренировки, препоръчително поне 30 минути, 5 пъти седмично са от изключителна важност за здравето ви, както и за това на щитовидната жлеза. Редовните упражнения подобряват обмяната на вещества, редуцират мускулните болки и умора, потискат апетита, снижават  кръвно-захарните нива, покачват нивата на серотонина и понижават кортизоловитенива.

Започнете новите си тренировъчни режими постепенно. Болки в ставите често придружават хипотиреоидизма, затова се придържайте към нисконтензивни аеробни упражнения като например ходене, тренировки на велоергометър или йога. Една от допълнителните ползи на йогата освен това, че стимулира силата и гъвкавостта, е техниката за равномерно дишане, което успокоява ума. Йога тренировките, заедно с тай чи или медитация, могат да понижат напрегнатостта и тревожността, което е важно при животът с хипотиреодизъм. Повишеният стрес може дапричини резистентност на рецепторите в клетките нащитовидната жлеза и да отслаби имунната ви система. За да се стимулира редовното джижение и активност, обмислете носене на фитнес тракер (например FitBit), за да ви помагада си поставяте цели и да се мотивирате.

Хранене

Диетата е от основно значение при хората с хипотиреоидизъм. Гоитрогените са субстанции, намиращи се в храната, които могат да нарушат продукцията на щитовидните хормони особено при хора, които имат недостиг на йод. Гоитроген съдържащите храни като броколи, зеле и карфиол отделят гоитрин, когато се хидролизират (разпадат се химически). Когато се обработят термично обаче гоитрина обикновено се елиминира.  

  • Разделете чинията си 

Гледайте да включвате полезни мазнини, фибри и протеин във всяко хранене. Напълнете половината от чинията си със зеленчуци, ¼ с протеин и другата ¼ с бавен въглехидрат като бобови храни, овесени ядки, пълнозърнест хляб. 

  • Избирайте богати на фибри храни

Богатите на фибри диети се асоциират с по-нисък риск от констипация (което е често оплакване на хора с хипотиреоидизъм), сърдечни заболявания, диабет и определени видове онкологични заболявания. Друг позитив е,че допълнително стимулира свалянето на килограми.  Богати на фибри са плодовете, зеленчуците, ядките и семената, зърнестите култури.

  • Пийте повече вода

Паралелно с повишения прием на фибри е необходимо да увеличите пиенето на вода. Това предпазва от подуване на корема с образуване на газове и регулира чревния мотилитет. Стандартните препоръки за прием на вода са между 9 и 13 чаши вода дневно.

  • Фокусирайте се върху здравословни мазнини

Пълноценните мазнини имат много позитиви, като например покачването на липопротеините с висока плътност (HDL), познат още като „добрият“ холестерол, абсорбирането на мастно-разтворими витамини и понижаване на възпалението. Целете се във включването им в храненията и междухраненията си, за да потиснат глада, подобрят вкуса и настроението ви. Източници на такива мазнини са маслини, авокадо, ядки, риба, семена. 

  • Консумирайте достатъчно протеин

Белтъчините са важни за изграждане и регенерация на тъканите, подобряване на ензимната и хормоналната продукция. Те са основния градивен елемент на тялото. Разграждането им става по-бавно и по този начин увеличават чувството за ситост. Според някои проучвания консумацията на повече протеин може да доведе до редукция на тегло като запазва мускулната тъкан и предпазва от забавяне на обмяната. Избирайте по-бедни на мазнини белтъчини като бялото месо (пилешко), яйца, пуешко, риба, бобови култури, нискомаслени млечни продукти, ядки, семена и пълнозърнести култури. Хубаво е да осигурявате източници на протеин във всяко основно хранене.

  • Селен

Селенът е минерал, който може да се открие в бразилския орех, туна и омар. Според някои проучвания суплементацията със селен може да подобри настроението и общото състояние при пациенти с тиреоидит на Хашимото. Това се дължи на антиоксидантното му действие, потискащо възпалението при този автоимунинпроцес. 

  • Витамин Д

Освен чрез излагане на слънце, може да си набавите витамин Д от по-богати на мазнини риби, яйца и пълномаслено мляко. Витамин Д поддържа здравината на костите и има важна роля в имунитета. Съществуват проучвания, които свързват дефицита на витамин Д с тиреоидна дисфункция. 

  • Витамин В12

Според някои данни до 40% от хората с тиреоидит на Хашимото имат и съпътстващ дефицит на витамин В12. Той се съдържа в риби, месо, млечни продукти и е от изключителна важност за продукцията на червените кръвни клетки и неврологичните функции. 

  • Йод

Дефицитът на йод е водещата причина за тиреоидна дисфункция в световен мащаб. Добиване на йод в малки количества от йодирана сол, морски риби, водорасли, мляко, яйца и зърнени култури може да помогне за здрава щитовидна жлеза като предпазва от недостиг. Препоръчително е заместването с йод да бъде обсъдено със специалист, защото предозирането му може да доведе до увреждане във функцията на жлезата. 

Социален живот

Много по-лесно е да сте „в крак“ с тиреоидното си здраве, когато имате подкрепата и стимулацията от страна на близките си хора. Разбира се, дали ще решите да споделите за вашата диагноза е въпрос на индивидуален избор. Обмислете и отделете време за редовни срещи с приятели, било то за кафе, обяд или други общи занимания. Планувайте време за срещи извън вкъщи с партньора си, организирайте си пътувания. 

Като добавка към комуникацията с любими хора може да обмислите да се присъедините към група за хора с щитовидни заболявания. Бъдете широкоскроени и търпеливи в търсенето на правилната група за вас. Основната идея при тези съвети е да намерите хора, които разбират вашите симптоми и проблеми, за да усещате и знаете, че не сте сами. 

Редовен медицински контрол

Продължавайте да се интересувате и да следите за най-новите препоръки за живот с хипотиреоидизъм, за да научавате все повече и повече за него и как се изявава индивидуално при вас. Консултирайте се с лекуващия ви лекар. Полезно е винаги да имате копие от всичките си кръвни резултати. По този начин може да работите с лекуващия си лекар за достигане на оптимални нива на TSH, отговарящи на вашите нужди. При някои хора TSH трябва да е към долна граница на нормалните стойности ( например около 1,0), за да се чувстват добре, докато други се чувстват добре около средните стойности или дори на горна граница на норма. Вашето „ слабо място“ си е изцяло индивидуално за вас самите. Важно е да общувате със специалист, с когото се разбирате и ви дава сигурност за вашето здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог