За или против хормонозаместителната терапия при менопауза?

За или против хормонозаместителната терапия при менопауза?

Менопаузата е естествен етап в живота на всяка жена, но често е съпроводена с неприятни симптоми – топли вълни, безсъние, промени в настроението, сухота и дискомфорт, наддаване на тегло и загуба на костна плътност.
Една от възможностите за повлияване на тези оплаквания е хормонозаместителната терапия (ХЗТ). Темата обаче продължава да предизвиква въпроси и притеснения: полезна ли е или крие рискове?

 Какво представлява хормонозаместителната терапия?

Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) осигурява естествени хормони – естроген и прогестерон, които постепенно намаляват в организма след менопаузата.
Целта е да се възстанови хормоналният баланс и да се облекчат симптомите, причинени от хормоналния дефицит.

Кога ХЗТ може да бъде от полза?

ХЗТ има доказани краткосрочни и дългосрочни ползи, особено когато се прилага правилно и при подходящи пациентки:

  • Намалява топлите вълни и нощното изпотяване;

  • Подобрява съня, концентрацията и настроението;

  • Повлиява вагиналната сухота и сексуалния комфорт;

  • Поддържа костната плътност и намалява риска от остеопороза;

  • Може да подобри метаболитните и сърдечносъдовите показатели, когато терапията е започната в рамките на първите 10 години след менопаузата („времеви прозорец на възможност“).

Кога ХЗТ не се препоръчва?

ХЗТ не е подходяща за всички. Терапията трябва да бъде индивидуално преценена от специалист.
Противопоказания могат да бъдат:

  • преживян рак на гърдата или ендометриума;

  • активни чернодробни заболявания;

  • венозни тромбози или белодробна емболия;

  • неконтролирана хипертония или други рискови състояния.

При някои жени терапията може да повиши риска от венозни тромбози или мамографски промени, което изисква редовен контрол и правилен избор на форма и доза.

Модерен подход: индивидуализирана терапия

Днес медицината се стреми към персонализиран подход.
Използват се биоидентични хормони, възможно е локално приложение (гелове, пластири, вагинални форми), а дозите се определят спрямо симптомите, възрастта и общото здравословно състояние.

Преди започване на ХЗТ е важно да се направят:

  • хормонални изследвания (естроген, FSH, LH, паратхормон, витамин D);

  • мамография и цитонамазка;

  • оценка на сърдечносъдовия риск и състоянието на черния дроб.

За или против?

Отговорът не е универсален.
Хормонозаместителната терапия не е нито „панацея“, нито „враг“.
При правилен подбор на пациентки, подходяща доза и проследяване, ползите надвишават рисковете – особено по отношение на качеството на живот, костното и сърдечното здраве.

Заключение

Менопаузата не е болест, но промените, които носи, заслужават внимание и грижа.
Решението за започване на хормонозаместителна терапия трябва да бъде взето съвместно с ендокринолог или гинеколог, след внимателна оценка на рисковете и ползите.