От СПКЯ към ПМЯС: новата терминология и какво означава за пациентките
2 мин.
В продължение на десетилетия състоянието, познато като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), беше едно от най-често диагностицираните ендокринни нарушения при жените в репродуктивна възраст. През последните години обаче експерти от цял свят поставиха въпроса дали това наименование действително отразява същността на заболяването.
В резултат на международни дискусии и научни консенсуси все по-често се използва терминът ПМЯС (поликистозен метаболитно-андрогенен синдром), а в международната литература се обсъжда промяна на названието на PCOS, така че то да описва по-точно заболяването и неговите последици.
Защо терминът СПКЯ е проблематичен?
Наименованието „синдром на поликистозните яйчници“ създава впечатление, че основният проблем са яйчниците или наличието на кисти.
Всъщност:
много жени със СПКЯ нямат поликистозна ехографска находка;
част от здравите жени могат да имат поликистозен вид на яйчниците без да страдат от синдрома;
Съвременните научни данни показват, че СПКЯ е комплексно състояние, което включва нарушения в метаболизма, хормоналния баланс и репродуктивното здраве.
Какво представлява ПМЯС?
Новата терминология поставя акцент върху същността на заболяването:
повишени нива на андрогени;
метаболитни нарушения;
нарушения в овулацията;
повишен риск от дългосрочни здравословни усложнения.
Така фокусът се измества от ехографската находка към реалните механизми, които стоят зад заболяването.
Какви симптоми могат да насочат към диагнозата?
Най-честите прояви включват:
нередовен менструален цикъл;
липса на овулация;
затруднения при забременяване;
акне;
омазняване на кожата;
засилено окосмяване по лицето и тялото;
косопад;
наднормено тегло и затлъстяване.
Важно е да се отбележи, че не всяка пациентка има всички симптоми.
Защо метаболитната страна е толкова важна?
Все повече изследвания показват, че при много жени със СПКЯ се наблюдават:
инсулинова резистентност;
предиабет;
захарен диабет тип 2;
повишени триглицериди;
нисък HDL холестерол;
артериална хипертония;
неалкохолна мастна чернодробна болест.
Именно затова новата терминология подчертава метаболитния компонент на заболяването.
Какво означава промяната за пациентките?
Промяната в името не означава промяна в диагнозата или лечението.
Тя има за цел:
да подобри разбирането на заболяването;
да намали объркването около термина „поликистозни яйчници“;
да насочи вниманието към дългосрочните метаболитни рискове;
да подпомогне по-ранната диагностика и профилактика.
За пациентките това означава по-цялостен подход, който включва не само гинекологични, но и ендокринологични, метаболитни и кардиоваскуларни аспекти.
Защо ранната диагноза е важна?
Навременното разпознаване на състоянието позволява:
подобряване на менструалния цикъл;
оптимизиране на фертилитета;
контрол на телесното тегло;
намаляване на риска от диабет тип 2;
подобряване на качеството на живот в дългосрочен план.
СПКЯ, или както все по-често се обсъжда – ПМЯС, е много повече от проблем с яйчниците. Това е комплексно състояние, което изисква индивидуален и мултидисциплинарен подход.
Разбирането на заболяването е първата стъпка към успешното му контролиране.
25 май – Световен ден на щитовидната жлеза: защо е важно да познаваме заболяванията ѝ
2 мин.
На 25 май отбелязваме Световния ден на щитовидната жлеза – ден, посветен на информираността за едни от най-честите ендокринни заболявания в света. Целта е повече хора да разпознават ранните симптоми, да търсят навременна диагностика и да разберат колко голямо влияние има щитовидната жлеза върху целия организъм.
Какво представлява щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза е малък орган с форма на пеперуда, разположен в предната част на шията. Въпреки малкия си размер, тя регулира множество жизненоважни процеси чрез производството на хормоните T3 (трийодтиронин) и T4 (тироксин).
Тези хормони влияят върху:
метаболизма
телесното тегло
енергията и умората
сърдечната дейност
нервната система
настроението
температурата на тялото
фертилитета и менструалния цикъл
Когато функцията на щитовидната жлеза е нарушена, симптомите често са неспецифични и могат да бъдат объркани със стрес, преумора или други състояния.
Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?
Хипотиреоидизъм (намалена функция)
При това състояние щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони. Най-честата причина е автоимунният тиреоидит на Хашимото.
Чести симптоми:
хронична умора
покачване на тегло
студени крайници
суха кожа и косопад
забавен пулс
депресивност
запек
нарушения в менструалния цикъл
Хипотиреоидизмът е особено често срещан при жени и рискът се увеличава с възрастта.
Хипертиреоидизъм (повишена функция)
Тук щитовидната жлеза произвежда прекалено много хормони. Най-честата причина е Базедова болест.
Симптомите могат да включват:
сърцебиене
тревожност
изпотяване
безсъние
отслабване въпреки добър апетит
треперене
чувство за вътрешно напрежение
При някои пациенти може да се наблюдава и изпъкване на очите.
Възли на щитовидната жлеза
Тиреоидните възли са изключително чести и в повечето случаи са доброкачествени. Често се откриват случайно при профилактичен преглед или ехография.
Въпреки това някои възли изискват проследяване или допълнителна диагностика, особено ако:
нарастват бързо
причиняват дискомфорт
променят гласа
имат съмнителен ехографски вид
Тиреоидит
Това са възпалителни заболявания на щитовидната жлеза. Най-често са автоимунни, но могат да бъдат и след вирусни инфекции или след раждане.
Кога е добре да проверим щитовидната жлеза?
Препоръчително е изследване при:
необяснима умора
рязка промяна в теглото
косопад
нарушения в цикъла
проблеми със забременяване
сърцебиене
тревожност
фамилна обремененост
наличие на диабет или друго автоимунно заболяване
Основните изследвания включват:
TSH
FT4
FT3
anti-TPO
anti-Tg
ехография на щитовидната жлеза
Защо ранната диагностика е важна?
Нелекуваните заболявания на щитовидната жлеза могат да повлияят сериозно качеството на живот и да доведат до:
сърдечно-съдови усложнения
проблеми с фертилитета
нарушения в обмяната
остеопороза
усложнения по време на бременност
Добрата новина е, че при навременна диагностика повечето тиреоидни заболявания се контролират успешно.
Посланието на Световния тиреоиден ден
Световният ден на щитовидната жлеза има за цел да напомни, че симптомите невинаги са „просто стрес“ или „умора“. Понякога тялото ни сигнализира за хормонален дисбаланс, който изисква внимание.
Грижата за щитовидната жлеза означава грижа за метаболизма, сърцето, енергията и цялостното здраве. Профилактиката и ранното изследване могат да направят огромна разлика.
Ксеноестрогени: Какво са и как нарушават хормоналния баланс
4 мин.
Ако имате необяснимо наддаване на тегло, нередовен менструален цикъл, ПМС, намалено либидо или трудност с отслабване — въпреки „правилното хранене“ — отговорът може да не е само в калориите. Причинителят може да е невидим и да се крие в ежедневните ви предмети.
Говорим за ксеноестрогени — синтетични химикали, които имитират действието на естрогена в човешкото тяло
Какво са ксеноестрогените?
Ксеноестрогените са химични съединения от външен произход (гръцки: xeno = чужд), които се свързват с естрогенните рецептори в тялото и активират или блокират техните сигнали. Те принадлежат към по-широката група на ендокринните нарушители (endocrine disruptors).
Тялото не може да различи собствения си естроген от ксеноестрогена — рецепторът „вижда“ познат сигнал и реагира. Резултатът е хормонален хаос, дори когато нивата на собствения ви естроген са нормални при лабораторно изследване.
Откъде идват ксеноестрогените?
Ксеноестрогените са навсякъде около нас. Ето основните им източници:
Пластмаси и опаковки
BPA (бисфенол А) — в пластмасови бутилки, кутии за храна, тефлонови съдове и касови бележки
BPS и BPF — заместители на BPA, използвани в „BPA-free“ продукти, но с подобно действие
Фталати — в PVC тръби, обвивки на кабели и хранителни опаковки
Козметика и лична хигиена
Паработени (parabens) — консерванти в кремове, шампоани и дезодоранти (methyl-, ethyl-, propylparaben)
Бензофенони — UV-филтри в слънцезащитни продукти
Триклозан — антибактериален агент в сапуни и пасти за зъби
Пестициди и хербициди
Атразин — широко използван хербицид в земеделието
DDT и производни — забранени, но все още присъстват в хранителната верига и почвата
Органохлорни пестициди — натрупват се в мастна тъкан и имат дълъг полуживот
Храни
Соя — съдържа фитоестрогени (изофлавони), които при умерена консумация обикновено не са проблем, но при свръхконсумация могат да имат ксеноестрогенен ефект
Месо и мляко от животни, хранени с хормони
Наситени с пестициди зеленчуци и плодове — особено „мръсната дузина“ (ягоди, спанак, грозде, ябълки)
Домашна среда
Flame retardants (PBDE) — в мебели, матраци, електроника
Миризливи освежители на въздуха, парфюми, ароматни свещи — съдържат фталати и синтетични мускуси
Как ксеноестрогените нарушават хормоналния баланс?
1. Естрогенна доминантност
Ксеноестрогените имитират ендогенния естроген и го „добавят“ към вече съществуващото ниво. Резултатът е относителен излишък на естроген спрямо прогестерон — дори когато стойностите в кръвта изглеждат „нормални“. Симптомите включват:
Болезнени и обилни менструации
ПМС
Кисти на яйчниците
Наддаване на тегло — особено около ханша и бедрата
Подуване и задържане на течности
Тревожност, раздразнителност
2. Нарушена функция на щитовидната жлеза
Някои ксеноестрогени — особено перхлорати, полихлорирани бифенили (PCB) и определени пестициди — конкурират йода при усвояването му от щитовидната жлеза или блокират рецепторите за тиреоидни хормони. Това може да доведе до:
Субклиничен или манифестен хипотиреоидизъм
Влошаване на автоимунен тиреоидит (Хашимото)
Умора, качване на тегло, непоносимост към студ
3. Инсулинова резистентност и метаболитна дисфункция
BPA и фталатите са свързани с нарушена инсулинова сигнализация и повишена мастна акумулация. Проучвания показват корелация между нивата на BPA в урина и:
Повишен ИТМ и обиколка на талията
Инсулинова резистентност
Повишен риск от диабет тип 2
4. Въздействие върху СПКЯ
При жени с СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници), при които хормоналният баланс вече е нарушен, ксеноестрогените могат допълнително да влошат:
Андрогенния излишък
Менструалните нередности
Инсулиновата резистентност
5. Нарушен репродуктивен здраве
Ксеноестрогените са свързани с намалена фертилност при жените (ендометриоза, нарушена имплантация) и при мъжете (намален брой и подвижност на сперматозоидите).
Кои жени са най-застрашени?
Особено внимание е нужно при:
Жени с Хашимото или хипотиреоидизъм — щитовидната жлеза е силно уязвима
Жени с СПКЯ — ксеноестрогените задълбочават съществуващия дисбаланс
Жени в перименопауза — хормоналните колебания ги правят по-чувствителни
Жени с необяснима наднормена тежест, особено при нормален прием на калории
Жени, планиращи бременност — ксеноестрогените влияят на ооцитите и ранното ембрионално развитие
Какво можете да направите?
Пълното избягване на ксеноестрогените е невъзможно в съвременния свят. Но намаляването на натоварването(toxic load) е реалистична и ефективна стратегия.
Практически стъпки:
Сменете пластмасата с стъкло, керамика или неръждаема стомана — особено за съхранение на храна и напитки
Никога не загрявайте храна в пластмасови съдове
Четете етикетите на козметиката — избягвайте parabens, phthalates, BHA, триклозан
Изберете органични продукти за „мръсната дузина“ (strawberries, spinach, kale, apples, grapes, bell peppers, cherries, peaches, pears, celery, tomatoes, potatoes)
Проветрявайте редовно жилището
Избягвайте ароматизирани перилни препарати и омекотители — „аромат“ означава неуточнени химикали
Консумирайте достатъчно фибри — те улесняват чревната екскреция на излишния естроген
Избягвайте алкохол — намалява чернодробния метаболизъм на естрогените
Какво показват изследванията?
Ако подозирате, че ксеноестрогените влияят на хормоналния ви баланс, полезни изследвания включват:
Естрадиол, прогестерон, FSH, LH — оценка на хормоналния статус
TSH, fT4, fT3, анти-ТПО — щитовидна функция
Инсулин на гладно, HOMA-IR — инсулинова резистентност
SHBG (секс-хормон свързващ глобулин) — понижен при инсулинова резистентност и ксеноестрогенно натоварване
Пълна хемограма, чернодробни ензими — оценка на детоксикационния капацитет
Заключение
Ксеноестрогените са реална, но до голяма степен подценявана причина за хормонален дисбаланс. Те не действат като „голям удар“ — действието им е бавно, кумулативно и трудно видимо в стандартните лабораторни резултати. Но последствията могат да бъдат значими: качване на тегло, нарушена менструация, умора, влошаване на Хашимото или СПКЯ.
Добрата новина: намаляването на излагането е в ръцете ви — и малките промени в ежедневието имат реален ефект.
Ако имате въпроси относно хормоналния си баланс или искате да направите насочени изследвания, запишете се за консултация в кабинета на д-р Мария Калинкова в София или Гоце Делчев, или посетете drkalinkova.bg.
Д-р Мария Калинкова е ендокринолог с фокус върху тиреоидни заболявания, инсулинова резистентност, СПКЯ и женско хормонално здраве. Приема пациенти в София и Гоце Делчев. Лабораторни изследвания — labderma.eu.