Хормони и тегло: митове и факти

2 мин.
Хормони и тегло: митове и факти

Въведение

Промяната в теглото е често срещана причина хората да търсят медицинска помощ. Много пациенти смятат, че „хормоните са виновни“ за килограмите им. Отчасти това е вярно – ендокринната система наистина влияе на апетита, метаболизма и складирането на мазнини. Но реалността е по-сложна: хормоните са само едно от звената в голямата картина на начина на живот, хранене и генетика.

Основните хормони, които влияят на теглото

Инсулин

Инсулинът е ключов хормон, който регулира нивата на кръвната захар. Когато тялото стане по-резистентно към него (инсулинова резистентност), се улеснява складирането на мазнини. Това често е начална стъпка към наднормено тегло и диабет тип 2.

Щитовидни хормони (T3, T4, TSH)

Щитовидната жлеза определя скоростта на метаболизма. При хипотиреоидизъм (понижена функция) метаболизмът се забавя, което може да доведе до качване на килограми. При хипертиреоидизъм (повишена функция) – обратното.

Лептин и грелин

  • Лептинът се произвежда в мастната тъкан и сигнализира на мозъка, че сме сити. При наднормено тегло често настъпва „лептинова резистентност“ – мозъкът не получава правилно сигнала.
  • Грелинът се нарича „хормон на глада“ и стимулира апетита.

Кортизол

Хормонът на стреса може да повиши апетита, особено към въглехидрати и сладки храни. Хроничният стрес и високите нива на кортизол често водят до натрупване на мазнини около талията.

Полови хормони (естроген, тестостерон, прогестерон)

Хормоналните промени в пубертета, бременността и менопаузата могат да променят начина, по който организмът складира мазнини.

Мит: „Щитовидната жлеза е виновна за всяко напълняване.“

Факт: Само част от случаите на наднормено тегло се дължат на проблеми с щитовидната жлеза. Много по-често причината е комбинация от неправилно хранене, обездвижване и стрес.

Мит: „Хормоните не могат да се контролират.“

Факт: Много хормонални нарушения могат да се лекуват или балансират – чрез медикаменти, промени в начина на живот или комбинация от двете.

Мит: „Ако изследванията са в норма, хормоните не влияят.“

Факт: Дори при стойности в референтни граници, различните хора реагират различно. Индивидуалният контекст е важен.

Как да разберем дали хормоните влияят на теглото?

  • Ако качваш или сваляш килограми без промяна в храненето и активността.
  • Ако има допълнителни симптоми: умора, косопад, суха кожа, нередовен цикъл, повишена жажда или често уриниране.
  • Ако близки роднини имат ендокринни заболявания.

В такива случаи е добре да се направят хормонални изследвания (TSH, FT4, FT3, HbA1c, кортизол и др.) след консултация с ендокринолог.

Практични съвети за поддържане на хормонален баланс

  • Спазвай редовен сън – хормоните на ситостта и глада зависят от него.
  • Намали стреса чрез движение, йога, медитация или други техники.
  • Храни се с балансирано меню – повече протеини, зеленчуци и фибри.
  • Избягвай чест прием на сладки напитки и бързи въглехидрати.
  • Прави редовни профилактични изследвания.

Заключение

Хормоните играят важна роля в регулацията на теглото, но не са единственият фактор. Разбирането на тяхното действие и търсенето на медицинска помощ навреме може да помогне за постигане на по-добро здраве и трайно контролиране на килограмите.

Ако имаш съмнения, че хормоните влияят на теглото ти – консултирай се с ендокринолог.

Попуплярни постове

Подостър тиреоидит – причини, симптоми и лечение

2 мин.
Подостър тиреоидит – причини, симптоми и лечение

Подострият тиреоидит, наричан още де Кервен тиреоидит, е възпалително заболяване на щитовидната жлеза, което обикновено има временен характер, но може да причини силен дискомфорт и колебания в хормоналните нива.

Какво представлява?

Това е неинфекциозно възпаление на щитовидната жлеза, най-често свързано с прекарана вирусна инфекция на горните дихателни пътища – например грип, аденовирус, COVID-19 и др. Заболяването се развива в рамките на седмици след инфекцията и засяга предимно жени между 30 и 50 години.

Какви са оплакванията и симптомите?

Пациентите често описват:

  • Болка в предната част на шията, която може да се разпространява към челюстта, ухото или тила.
  • Подуване и чувствителност на щитовидната жлеза при допир.
  • Повишена температура, отпадналост и усещане за „разбитост“.
  • Симптоми на временна тиреотоксикоза (повишена функция на жлезата) – сърцебиене, изпотяване, нервност, треперене, отслабване на тегло.
  • В по-късен етап – умора, суха кожа, чувство за студ (признаци на преходен хипотиреоидизъм).

Каква е причината

Точният механизъм не е напълно изяснен, но се смята, че след вирусна инфекция имунната система по грешка атакува клетките на щитовидната жлеза, което води до възпаление. Това не е бактериална инфекция, затова антибиотици не са ефективни.

Как се поставя диагнозата?

Ендокринологът ще извърши преглед и ще назначи:

  • Хормонални изследвания – TSH, FT4, FT3.
  • Възпалителни маркери – CRP, СУЕ (обикновено са силно повишени).
  • Ехография на щитовидната жлеза – установява неравномерна структура и хипоехогенни участъци.

Лечение

Подострият тиреоидит обикновено се повлиява добре от противовъзпалителна терапия:

  • При по-леки случаи – нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен).
  • При по-тежка болка и висока температура – кортикостероиди за кратък период по схема, назначена от лекар.
  • Бета-блокери (напр. пропранолол) при изразени сърцебиене и тремор.
  • Временен прием на тиреоидни хормони при преминаване в хипотиреоидна фаза.

В повечето случаи възстановяването настъпва за 6–12 седмици, като пълната функция на жлезата се възвръща.

Важно за пациент

  • Заболяването не е хронично и в повечето случаи няма трайни последствия.
  • Ранната консултация с ендокринолог предотвратява ненужно лечение и проследява хормоналните колебания.
  • Не се самолекувайте с хормони или антибиотици без назначение от специалист.

Заключение
Подострият тиреоидит е преходно, но често болезнено състояние, което изисква точна диагностика и симптоматично лечение. При правилен подход прогнозата е отлична и функцията на щитовидната жлеза се възстановява напълно.

Попуплярни постове

Хормонозаместителна терапия при менопауза: видове, ползи и рискове

3 мин.
Хормонозаместителна терапия при менопауза: видове, ползи и рискове

Менопаузата е естествен етап в живота на всяка жена, но за много от тях този преход е свързан с предизвикателства, които засягат физическото и емоционалното здраве. Горещи вълни, безсъние, колебания в настроението, загуба на костна маса и вагинална сухота са само част от симптомите, които могат да нарушат качеството на живот. Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) предлага ефективен начин за справяне с тези промени, но не е подходяща за всички.

В тази статия ще ви запозная с основните видове ХЗТ, какви са нейните ползи и кога трябва да се подхожда с повишено внимание.

Какво представлява ХЗТ?

Хормонозаместителната терапия включва прием на естроген, самостоятелно или в комбинация с прогестин (синтетичен прогестерон), с цел компенсиране на естествения спад на хормоните след менопаузата. В някои случаи може да бъде добавен и тестостерон при жени с изразена загуба на либидо и мускулна маса.

Видове ХЗТ

1. Комбинирана терапия (естроген + прогестин)
Подходяща за жени със запазена матка. Прогестинът предпазва лигавицата на матката от прекомерно разрастване и развитие на карцином.

2. Монотерапия с естроген
Приложима при жени, на които е отстранена матката. Без нужда от прогестин.

3. Локална естрогенна терапия
Кремове, вагинални таблетки или пръстени с ниски дози естроген. Те се използват основно за локални симптоми като сухота, сърбеж и болка при полов акт, без да имат системен ефект.

4. Алтернативни форми – тиболон и селективни естроген-рецепторни модулатори (SERMs)
Тези препарати имат тъканно-специфично действие и могат да бъдат използвани в индивидуални случаи, особено когато класическата ХЗТ не е подходяща.

Ползи от хормонозаместителната терапия

  • Значително облекчаване на вазомоторните симптоми (горещи вълни, нощно изпотяване)

  • Подобряване на съня, настроението и концентрацията

  • Възстановяване на лигавицата на влагалището – облекчаване на сухотата, дискомфорта и рецидивиращите инфекции

  • Превенция на загубата на костна маса и остеопорозата

  • Потенциално благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата система, ако терапията се започне в ранния менопаузален период

  • Подобряване на качество на живот и сексуално здраве

Какви са рисковете?

Както всяко лечение, ХЗТ носи потенциални рискове и не е универсално решение. Индивидуалната оценка на ползите спрямо рисковете е задължителна. Най-често дискутираните рискове включват:

  • Повишен риск от венозни тромбози – особено при перорални форми и жени с други рискови фактори (напр. тютюнопушене, фамилна обремененост)

  • Повишен риск от рак на гърдата – най-вече при продължителна комбинирана терапия над 5 години

  • Риск от инсулт и инфаркт – при започване на терапия след 60-годишна възраст

  • Рак на ендометриума – при прием на само естроген при жени със запазена матка (без добавяне на прогестин)

Кога се препоръчва ХЗТ?

ХЗТ е най-ефективна, когато се започне до 10 години след началото на менопаузата и преди 60-годишна възраст. Подходяща е за:

  • Жени с умерени до тежки симптоми на менопауза

  • Жени с ранна менопауза (преди 45 г.) или преждевременна овариална недостатъчност

  • Жени с висок риск от остеопороза и фрактури

Индивидуален подход

Не съществува универсален „златен стандарт“ за ХЗТ. В моята практика оценявам цялостното здравословно състояние на пациентката, рисковите фактори и нейните предпочитания, преди да препоръчам определен режим. Това включва кръвни изследвания, оценка на метаболитния статус, мамография и/или гинекологичен преглед при нужда.

Заключение

Хормонозаместителната терапия може да бъде мощен инструмент за подобряване на здравето и качеството на живот в менопауза. С правилна преценка и проследяване, тя може да бъде безопасна и ефективна. Ако обмисляте ХЗТ или се намирате в менопауза и изпитвате дискомфорт, не се колебайте да потърсите консултация със специалист по ендокринология или гинекология.

Още по темата можете да научите ТУК

Попуплярни постове

Менопаузата и теглото – как да се справим с промените след 50?

2 мин.
Менопаузата и теглото – как да се справим с промените след 50?

В предаването „Пулс“ по NOVA NEWS ендокринологът д-р Мария Калинкова даде ценни насоки за това как жените могат да се справят с хормоналните и метаболитните промени, които настъпват след 50-годишна възраст.

Хормоналният преход и неговите ефекти

Менопаузата е естествен физиологичен процес, но за много жени той е свързан с редица физически и емоционални предизвикателства.

Един от най-честите въпроси е свързан с наддаването на тегло.

„Хормоналният баланс се променя, метаболизмът се забавя, а склонността към инсулинова резистентност и затлъстяване се увеличава“, обясни д-р Калинкова. Жените често наблюдават преразпределение на мастната тъкан – от ханша и бедрата (т.нар. геноиден тип) към коремната област – мъжки тип (абдоминално затлъстяване).

Нормално ли е да качим килограми?

„Качването на 2 до 4 кг в коремната област по време на менопауза е напълно нормално и не е непременно патологично“, допълни тя.

Ако  качването надхвърли 7–10 кг, това  може да бъде сигнал за ендокринно нарушение и е препоръчителна консултация с лекар.

Индивидуалният подход е ключов

„Не бива да искаме да тежим колкото на 20 години, когато сме на 50“, подчерта д-р Калинкова.

Вместо това, усилията трябва да бъдат насочени към поддържане на здравословен хормонален и метаболитен баланс.

Тя препоръчва профилактичен преглед при ендокринолог за всяка жена в менопауза – дори при липса на симптоми.

Този  етап е свързан с повишен риск от редица заболявания: остеопороза, диабет тип 2, сърдечно-съдови болести.

Диетата след 50: повече протеин, по-малко крайности

„Храната трябва да храни тялото, а не просто да създава калориен дефицит“, категорична е д-р Калинкова. Тя съветва да се набляга на:

  • достатъчно фибри и свежи растителни продукти

  • качествени протеини – особено важни за поддържане на мускулната маса и превенция на остеопороза

  • баланс, а не крайности в храненето

Препоръчителният прием на протеин е около 1 грам на килограм телесно тегло, като при жени в по-напреднала възраст може да достигне до 2 грама на ден, при липса на бъбречни заболявания.

Внимание с добавките!

Много жени прибягват към магнезий при крампи, но д-р Калинкова предупреждава:
„Причината може да е и дефицит на калций или витамин D, не само на магнезий. Не приемайте добавки без консултация с лекар.“

Менопаузата е естествена част от живота, но изисква внимание, познание и адаптация. С правилна подкрепа и грижа – от специалисти като ендокринолози – жените могат да преминат през този период спокойно, запазвайки своето здраве и качество на живот.

Целия разговор може да видите тук:
https://play.nova.bg/video/puls/season-2/puls-2025-06-08/647841?seasonId=635658

Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

4 мин.
Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове