Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

4 мин.
Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Инхибин B: роля и значение в репродуктивното здраве

3 мин.
Инхибин B: роля и значение в репродуктивното здраве

Инхибин B е хормон, който играе ключова роля в регулирането на репродуктивната система при мъжете и жените. Той е част от група протеини, известни като инхибини, които действат като регулатори на освобождаването на фоликулостимулиращия хормон (FSH) от хипофизната жлеза. FSH е важен хормон, който стимулира развитието на яйцеклетките при жените и производството на сперматозоиди при мъжете.

  • Какво е Инхибин B?

Инхибин B е димерен протеин, състоящ се от две субединици – алфа и бета, които се произвеждат от различни клетки в репродуктивната система:

При мъже, хормонът се произвежда предимно от клетките на Сертоли в тестисите.

При жени, Инхибин B се произвежда от малките (антрални) фоликули в яйчниците.

  • Функция на Инхибин B

Основната роля на Инхибин B е да инхибира (потиска) производството на FSH от хипофизната жлеза. Това осигурява баланс в репродуктивната система и контролира процесите на узряване на фоликулите и сперматогенезата.

При жени:

  • Инхибин B се отделя в началото на менструалния цикъл и служи като индикатор за наличието и качеството на антралните фоликули.
  • Високите нива на Инхибин B през първата фаза на цикъла показват добър яйчников резерв и нормална фоликуларна активност.
  • Ниските нива на Инхибин B могат да сигнализират за намален яйчников резерв, което е свързано с понижен фертилитет и настъпването на перименопаузата.

При мъже:

  • Инхибин B се използва като маркер за функционирането на клетките на Сертоли и за оценка на производството на сперма.
  • Нормалните или високи нива на Инхибин B показват активна и здрава сперматогенеза.
  • Ниските нива на Инхибин B могат да са индикация за проблеми с фертилитета, като намалена продукция на сперматозоиди или повреда на тестисите.

 

  • Защо е важно измерването на Инхибин B?

Измерването на нивата на Инхибин B може да бъде полезен диагностичен инструмент в различни ситуации:

  1. Фертилитетни изследвания: При жени, тестът за Инхибин B се използва за оценка на яйчниковия резерв, което е важно при планиране на забременяване или при лечение на безплодие. При мъже, Инхибин B помага да се оцени качеството на сперматогенезата и функционирането на тестисите.
  2. Диагностика на овариални тумори: Високите нива на Инхибин B могат да бъдат свързани с определени видове яйчникови тумори като гранулозоклетъчни тумори, които произвеждат хормона.
  3. Мониторинг на лечението: Нивата на Инхибин B могат да се използват за проследяване на ефективността на лечението на фертилитетни проблеми, както и за оценка на успеха на процедури като инвитро оплождане.

 

  • Нормални и абнормални нива на Инхибин B

Жени в репродуктивна възраст: Високи нива на Инхибин B са индикатор за добра функция на яйчниците, докато ниските нива могат да показват намален яйчников резерв.

Мъже: Високите нива на Инхибин B са свързани с нормална сперматогенеза, докато ниските нива могат да подсказват за проблеми с производството на сперма.

Инхибин B е важен маркер за оценка на репродуктивното здраве както при мъжете, така и при жените. Той предоставя ценна информация за фертилитета, която може да помогне при диагностика и лечение на репродуктивни проблеми. Редовният мониторинг на нивата на Инхибин B е важен инструмент за разбиране на състоянието на репродуктивната система и за вземане на информирани решения за здравето.

Д-р Мария Калинкова, ендкринолог

Попуплярни постове

Причини за репродуктивни проблеми при жените

3 мин.
Причини за репродуктивни проблеми при жените

Репродуктивните проблеми при жените могат да бъдат резултат от разнообразни фактори, които засягат функцията на репродуктивната система, хормоналния баланс и цялостното здраве. Те могат да затруднят или направят невъзможно забременяването или задържането на бременността. Ето основните причини за женски репродуктивни проблеми:

  1. Хормонални нарушения

Хормоналният дисбаланс е сред най-честите причини за репродуктивни проблеми при жените. Основните нарушения включват:

  • Поликистозен овариален синдром (ПКЯС): Често срещано състояние, при което яйчниците произвеждат прекалено много андрогени (мъжки полови хормони), което води до неправилна овулация и менструални нарушения.
  • Нарушения в щитовидната жлеза: Както хипотиреоидизмът (намалена функция на щитовидната жлеза), така и хипертиреоидизмът (повишена функция) могат да влияят на овулацията и менструалния цикъл.
  • Хиперпролактинемия: Повишени нива на хормона пролактин могат да потиснат овулацията и да доведат до безплодие.
  1. Овариални проблеми

Проблемите с яйчниците могат да засегнат процеса на овулация, което е от съществено значение за зачеването. Най-често срещаните проблеми включват:

  • Нарушена овулация: Неправилна или липсваща овулация е една от водещите причини за женско безплодие. Това може да бъде причинено от стрес, рязко намаляване на теглото, интензивно физическо натоварване или хронични заболявания.
  • Преждевременно яйчниково изчерпване: Това е състояние, при което яйчниците спират да функционират нормално преди 40-годишна възраст. Причините могат да бъдат генетични, автоимунни или свързани с медицински лечения като химиотерапия.
  1. Тубарни фактори (проблеми с фалопиевите тръби)

Фалопиевите тръби са важни за транспортирането на яйцеклетката от яйчниците към матката и за срещата ѝ със сперматозоида. Проблеми като запушване или увреждане на тръбите могат да възпрепятстват този процес. Основни причини за това са:

  • Инфекции: Възпалителни заболявания на таза, причинени от инфекции като хламидия или гонорея, могат да доведат до увреждане или запушване на тръбите.
  • Предишни хирургични интервенции: Операции върху коремната или тазовата област могат да доведат до образуване на сраствания, които блокират тръбите.
  • Ендометриоза: Заболяване, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, расте извън матката и може да доведе до сраствания или увреждания на фалопиевите тръби.
  1. Ендометриоза

Ендометриозата е сериозно заболяване, при което ендометриална тъкан расте извън матката, най-често върху яйчниците, фалопиевите тръби или други тазови органи. Това може да причини болка, сраствания и дори да блокира фалопиевите тръби, затруднявайки зачеването.

  1. Маточни аномалии

Проблеми с формата или структурата на матката могат да възпрепятстват имплантацията на оплодената яйцеклетка или да доведат до спонтанни аборти. Тези аномалии могат да бъдат вродени или придобити:

  • Маточни фиброиди: Доброкачествени тумори в матката, които могат да попречат на имплантацията или да причинят аборт.
  • Полипи в матката: Неблагоприятни образувания, които могат да затруднят имплантацията на ембриона.
  • Аномалии на матката: Вродени дефекти като двурога матка или пълна преграда могат да доведат до репродуктивни затруднения.

  1. Имунологични фактори

В някои случаи имунната система на жената може да атакува сперматозоидите или оплодената яйцеклетка, възпрепятствайки нормалното оплождане и имплантация. Автоимунни заболявания като лупус или синдром на антифосфолипидни антитела могат да засегнат репродуктивната функция.

  1. Възраст

Възрастта на жената е важен фактор за фертилитета. След 35-годишна възраст, качеството и количеството на яйцеклетките започват значително да намаляват, което води до затруднения със зачеването и увеличен риск от хромозомни аномалии.

  1. Начин на живот

Нездравословен начин на живот може да има отрицателно влияние върху женския фертилитет. Фактори като тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, стрес, лошо хранене и липса на физическа активност могат да доведат до проблеми с овулацията и репродуктивното здраве.

  1. Хронични заболявания

Някои хронични заболявания като диабет, затлъстяване, хипертония и автоимунни заболявания могат да влошат репродуктивното здраве и да повлияят върху способността за зачеване и износване на бременността.

  1. Инфекции

Полово предаваните инфекции като хламидия, гонорея и сифилис могат да причинят трайни увреждания на репродуктивните органи, което да доведе до безплодие. Ранното откриване и лечение на тези инфекции е ключово за предотвратяване на усложнения.

Женските репродуктивни проблеми могат да бъдат резултат от комбинация от физиологични, хормонални, генетични и външни фактори. Ранната диагностика и лечение на тези проблеми е от съществено значение за успешното зачеване и бременност. За жени, които имат затруднения със зачеването, консултацията с лекар специалист по репродуктивна медицина може да помогне за определяне на точната причина и подходящо лечение.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Фертилитет при мъжа

3 мин.
Фертилитет при мъжа

Фертилитетът при мъжа, или способността за оплождане, се определя от редица фактори, свързани с качеството и количеството на сперматозоидите, както и с други физически и хормонални аспекти. Основните компоненти, които влияят на мъжкия фертилитет, включват:

  1. Спермална концентрация

Това се отнася до броя на сперматозоидите в една единица семенна течност (обикновено измервана в милиони сперматозоиди на милилитър). Нормалните стойности са около 15 милиона на милилитър или повече. Ниска концентрация на сперматозоиди (олигоспермия) може да намали шансовете за успешно оплождане.

  1. Подвижност на сперматозоидите (Мотилитет)

Способността на сперматозоидите да се движат правилно е важна за достигане и оплождане на яйцеклетката. Лошата подвижност (астеноспермия) ограничава вероятността на сперматозоида да достигне до яйцеклетката в женската репродуктивна система.

  1. Морфология на сперматозоидите

Формата и структурата на сперматозоидите също са критични за фертилитета. Нормалните сперматозоиди имат овални глави и дълги опашки, което им позволява ефективно движение. Ако значителна част от сперматозоидите имат анормална форма (тератоспермия), това може да бъде причина за проблеми с фертилитета.

  1. Секреция на хормони

Хормоните играят ключова роля в контролирането на производството на сперматозоиди. Тестостеронът, произвеждан в тестисите, е основният мъжки полов хормон и е от съществено значение за процеса на сперматогенеза. Хормонални дисбаланси, като ниски нива на тестостерон, могат да доведат до намалена продукция на сперматозоиди.

  1. Проходимост на семепроводите

Запушвания в репродуктивния тракт, като например в семепроводите, могат да възпрепятстват нормалното излизане на сперматозоидите. Това състояние се нарича обструктивна азооспермия.

Фертилитет при мъжа - Изображение 1
  1. Генетични фактори

Някои генетични мутации могат да нарушат нормалното производство на сперматозоиди или да причинят структурни аномалии в тях. Хромозомни аномалии като синдрома на Клайнфелтер също могат да бъдат причина за безплодие.

  1. Влияние на външни фактори

Фактори като стрес, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, както и излагане на токсични химикали, могат да намалят качеството на сперматозоидите. Прегряването на тестисите (например при често ползване на сауни или горещи вани) също може да има негативно влияние върху производството на сперматозоиди.

  1. Възраст

Въпреки че мъжете могат да запазят фертилитета си по-дълго в сравнение с жените, напредналата възраст също води до намаляване на качеството и подвижността на сперматозоидите, както и до по-висок риск от генетични мутации.

  1. Медицински състояния

Хронични заболявания като диабет, инфекции, възпаления на тестисите (орхит), както и операции на репродуктивната система могат да засегнат мъжкия фертилитет. Варикоцеле, разширени вени в скротума, е една от най-често срещаните причини за понижен фертилитет при мъжете.

  1. Начин на живот и хранене

Нездравословната диета и липсата на физическа активност могат да доведат до проблеми с теглото, което от своя страна може да влоши хормоналния баланс и да намали качеството на сперматозоидите. Редовното физическо натоварване и здравословното хранене са важни за поддържане на добра фертилна функция.

Мъжкият фертилитет е резултат от сложен баланс между биологични, хормонални и външни фактори. Проблемите с фертилитета могат да бъдат предизвикани от един или комбинация от тези фактори. Ако двойката има затруднения със зачеването, е препоръчително да се консултира с медицински специалист за анализ на спермата и допълнителни изследвания, за да се идентифицира причината и да се вземат подходящи мерки.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Как можем да сме щастливи чрез нашите хормони?

3 мин.
Как можем да сме щастливи чрез нашите хормони?

Щастието е сложен процес, който зависи от множество фактори – лични, социални, психологически и биологични. Един от най-важните биологични аспекти на щастието се крие в химията на нашия мозък и по-конкретно в хормоните. Тези малки молекули играят ключова роля в регулирането на нашето настроение, емоции и усещане за щастие. В тази статия ще разгледаме четирите основни „хормона на щастието“ – допамин, серотонин, окситоцин и ендорфини, и как можем да ги стимулираме, за да подобрим емоционалното си състояние.

  • Допамин – хормонът на възнаграждението

Допаминът е невротрансмитер, който е свързан с мотивацията и наградата. Той се отделя в мозъка, когато постигнем цел или когато предвкусваме някакво удоволствие. Допаминът ни кара да се чувстваме добре, когато постигнем успех, и ни мотивира да преследваме нови цели.

Как да увеличим допамина:

  1. Поставяне на малки цели – Всеки път, когато постигнем малка победа, мозъкът ни отделя допамин. Поставянето на постижими цели и тяхното постигане води до постепенно увеличаване на този хормон.
  2. Физическа активност – Редовните упражнения, дори ако са кратки, могат да увеличат нивата на допамин.
  3. Медитация и mindfulness – Намаляването на стреса чрез медитация също помага за регулирането на допаминовите нива.
  • Серотонин – хормонът на доброто настроение

Серотонинът е ключов за нашето общо усещане за благополучие и щастие. Той регулира нашето настроение, сън и апетит. Недостигът на серотонин често води до депресивни състояния и тревожност.

Как да увеличим серотонина:

  1. Излагане на слънчева светлина – Серотонинът се повишава при излагане на естествена светлина, затова прекарването на време на открито може да подобри настроението.
  2. Физическа активност – Упражненията стимулират освобождаването на серотонин. Дори 20-30 минути физическа активност на ден може да направи голяма разлика.
  3. Храни, богати на триптофан – Триптофанът е аминокиселина, която се преобразува в серотонин. Храни като ядки, сирене и пуешко месо съдържат големи количества триптофан.
  • Окситоцин – хормонът на обичта и доверието

Окситоцинът често се нарича „хормонът на любовта“ или „хормонът на прегръдката“, защото играе важна роля в изграждането на социални връзки и доверие. Той се отделя по време на физически контакт и социални взаимодействия, което повишава чувството за привързаност и щастие.

Как да увеличим окситоцина:

  1. Физически контакт – Прегръдки, целувки и дори ръкостискания могат да стимулират отделянето на окситоцин.
  2. Проява на обич – Даването и получаването на любов, било то чрез думи или действия, също повишава нивата на този хормон.
  3. Социални връзки – Поддържането на близки и значими връзки с хората около нас е ключово за високите нива на окситоцин.
Как можем да сме щастливи чрез нашите хормони? - Изображение 2
  • Ендорфини – естествените болкоуспокоителни

Ендорфините са известни като „хормоните на радостта“ и действат като естествени аналгетици, които намаляват болката и стреса. Те се освобождават при физическа активност и други видове интензивни преживявания, като смях или пикантна храна.

Как да увеличим ендорфините:

  1. Упражнения – Физическите тренировки, особено кардио упражненията, значително повишават отделянето на ендорфини.
  2. Смях – Смехът е един от най-лесните и приятни начини за увеличаване на нивата на ендорфините.
  3. Пикантни храни– Консумацията на люти храни също може да стимулира освобождаването на ендорфини.

Нашите хормони играят основна роля в усещането ни за щастие и благополучие. Разбирайки как да стимулираме производството на тези „хормони на щастието“, можем съзнателно да подобрим своето емоционално и физическо състояние. Редовната физическа активност, социалните връзки, здравословното хранене и грижа за психичното здраве са ключови фактори за поддържането на добро настроение и вътрешна хармония.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове