Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

4 мин.
Д-р Мария Калинкова пред БНР: Храненето винаги е част от терапевтичния план при Хашимото

В съвремието ни е факт, че  все повече млади хора страдат от Тиреоидит на Хашимото. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград заболяването коментира д-р Мария Калинкова – лекар-специалист по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Характеристики, симптоми

„Това заболяване обхваща предимно млади жени, предава се от майка на дъщеря, от баба на внучка по женска линия. В днешно време много хора се изследват, поради което се диагностицира по-често Тиреоидитът на Хашимото. От друга страна са факторите на околната среда, както ние лекарите ги наричаме епигенетични фактори и също оказват влияние. Т.е. в нашите гени може да е заложено да се разболеем от Тиреоидит на Хашимото, но несъмнено факторите на околната среда оказват влияние да се прояви заболяването и  основните оплаквания. А тези оплаквания най-често са свързани с това как функционира щитовидната жлеза – дали работи по-бързо от нормалното,  или по-бавно. Срещат се и двете състояния“ –  каза д-р Калинкова. По думите и симптомите са свързани с умора, суха кожа, косопад, сънливост повишена тревожност, емоционалност, менструални нарушения при жени в детеродна възраст. Наблюдава се забавяне на метаболитните процеси, което се свързва с увеличение на телесното тегло.

„На пациентките много често сравнявам описателно щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила. Както колата работи на по-бързи обороти или на по-бавни, така функционира и нашето тяло. Когато имаме намалена функция на щитовидната жлеза се забавя целия метаболизъм и това води до наддаване на килограми“.

Диагностика

При съмнения за заболяването е важно да се установи как работи жлезата, да се изследват хормоните на щитовидната жлеза – тироид стимулиращия хормон, или по-популярен като TSH, Т4 и Т3 хормоните. „Т 3 хормонът е този, който оказва всички ефекти в организма на щитовидните хормони, докато Т 4 е по-скоро като градивен материал, от който се произвежда Т 3. Важно е да се установи дали имаме данни за автоимунен процес и да се изследват антителата на щитовидната жлеза, а именно това над антителата. Да се направи ултразвуково изследване, за да се провери структурата на жлезата. Принципно, когато има Тиреоидит на Хашимото жлезата е по-малка, наблюдават се характерни ехографски промени, които ни насочват да поставим тази диагноза“.

Лечение и проследяване на заболяването

Лечението на Тиреоид на Хашимото зависи от нивата на тироидните хормони. „При намалена функция на щитовидната жлеза има заместително лечение – набавя се с лекарства това, което липсва на човешкия организъм. Лечението е с левотироксин – т.е. хормонът на жлезата. Той представлява Т 4 хормона, който се превръща в Т 3, колкото ни е необходимо. Допълнително може да се прилага лечение с хранителни добавки, микроелементи, които укрепват структурата на жлезата. Но златният стандарт е лечението с левотироксин, когато има намалена функция на щитовидната жлеза. При повишена функция съответно се дават лекарства от групата на тиреостатиците. Това са лекарства, които намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза, и с това нормализират нейната функция“.

Хранене при Тиреоидит на Хашимото

„Храненето винаги е част от терапевтичния план. Много пациенти задават въпроси, свързани с безглутенова диета, кои храни са подходящи при заболяването и кои не.  Трябва ли да се изолират млечните храни и каква сол да се консумира. В най-общи линии трябва да имаме балансирано здравословно хранене, което включва необходимите въглехидрати, белтъчини и фибри в менюто. Не трябва да с изпада в крайности. По отношение на глутена няма единно становище на лекарите дали трябва да се спазва безглутенова диета, но несъмннено е добре да не се прекалява с тестените храни, които водят до увеличаване на килограмите. Това, което е много важно и искам да оставя като послание на вашите слушатели е, че трябва да се консумира обикновена българска йодирана сол, за да си набавяме необходимото количество йод в храната. България е една от страните, която е преодоляла йодния дефицит във времето, именно затова нашата сол е йодирана, за да си набавяме нужното количество йод. Тъй като сме били страна с йоден дефицит. Стресът трябва да бъде избягван. Стресът по отношение на храненето, тъй като всяка една драстична диета би довела до стрес на организма и би влошила симптомите  на Хашимото. Трябва да има баланс по отношение на хранене, спорт и сън.“

Профилактика

   В заключение д-р Калинкова посочи, че е много важно при жени, които има Тиреоидит на Хашимото, но не са се изследвали –  да направят това, особено ако планират забременяване. „Недиагностицирано Хашимото може да бъде причина за спонтанни аборти и проблеми по време на бременност. Желателно е всяка една млада жена дори профилактично да си провери щитовидната жлеза“ – категорична бе д-р Мария Калинкова – ендокринолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.

Интервюто може да слушате ТУК

 

Попуплярни постове

Каква сол да изберем според съветите на ендокринолога?

2 мин.
Каква сол да изберем според съветите на ендокринолога?

Солта е незаменима част от нашето ежедневие, но нейният вид и количество играят ключова роля за здравето ни. Ендокринолозите препоръчват разумна консумация и правилен избор на сол според индивидуалните нужди.

Защо солта е важна?

Солта е основен източник на натрий, който участва в регулирането на водния баланс, нервната проводимост и мускулната функция. Недостатъчният прием може да доведе до слабост и ниско кръвно налягане, но прекомерната употреба увеличава риска от хипертония, сърдечно-съдови заболявания и проблеми с бъбреците.

Видове сол и коя да изберем?

  1. Йодирана сол – най-добрият избор за повечето хора

Йодираната сол е обогатена с йод – минерал, който е от съществено значение за нормалната функция на щитовидната жлеза. Недостигът на йод може да доведе до гуша, хипотиреоидизъм и умствено изоставане при децата. В България йодираната сол е препоръчителна за ежедневна употреба, тъй като страната е с умерен риск от йоден дефицит.

  1. Морска сол – натурална, но не винаги богата на йод

Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода и съдържа микроелементи като магнезий и калций. Въпреки това, тя често има ниско съдържание на йод, което може да доведе до недостиг, ако не се консумира друга йодирана храна (риба, яйца, млечни продукти).Хималайска сол – реални ползи или маркетингов трик?

  1. Хималайска сол – реални ползи или маркетингов трик?

Розовата хималайска сол съдържа малко количество минерали като желязо и калций, но тези количества са незначителни за здравето. Освен това, тя не съдържа йод, което я прави неподходяща като основен източник на сол.

  1. Нисконатриева сол – добър вариант за хора с хипертония

Тази сол съдържа по-малко натрий и повече калий, което може да бъде полезно за хора с високо кръвно налягане. Въпреки това, тя не е подходяща за хора с бъбречни заболявания или приемащи някои медикаменти.

Колко сол е здравословно?

Световната здравна организация препоръчва консумация на не повече от 5 грама сол на ден (около една чаена лъжичка). За съжаление, повечето хора приемат двойно повече, главно чрез преработени храни.

В заключение,  йодираната сол е най-добрият избор за повечето хора. Ако предпочитате морска или хималайска сол, допълвайте с източници на йод. Нисконатриева сол може да бъде полезна при хипертония, но само след консултация с лекар Намалете преработените храни, за да контролирате приема на сол.

Ако имате съмнения относно своя прием на сол или здравето на щитовидната жлеза, консултирайте се с ендокринолог. 

Попуплярни постове

Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

2 мин.
Орторексия: Хранителното разстройство, за което не се говори

В днешния свят, в който здравословното хранене и фитнесът често са на пиедестал, има тънка линия между стремежа към здраве и обсесивното отношение към „чистата“ храна. Тази мания носи името орторексия нервоза – хранително разстройство, което, макар и често пренебрегвано, може да има сериозни последствия за физическото и психическото здраве.

Какво е орторексия?

Терминът „орторексия“ идва от гръцките думи „orthos“ (правилен) и „orexis“ (апетит). Орторексията се характеризира с натрапчива фиксация върху консумацията на „чиста“, „здравословна“ или „идеална“ храна. За разлика от анорексията или булимията, орторексията не се съсредоточава върху количеството храна или телесното тегло, а върху качеството и източника на хранителните продукти.

Симптоми и признаци на орторексия

Хората с орторексия често започват с желание да подобрят здравето си, но постепенно техният стремеж се превръща в обсебващо поведение. Основните симптоми включват:

  1. Прекалена загриженост за качеството на храната – избягване на „обработени“, „изкуствени“ или „нездравословни“ храни.
  2. Строги хранителни ограничения – избягване на цели хранителни групи като захари, мазнини, млечни продукти и т.н.
  3. Чувство на вина при отклонение от диетата – всеки компромис с хранителните принципи се възприема като провал.
  4. Социална изолация – избягване на събирания или събития, където няма „чиста“ храна.
  5. Натрапчиво планиране на храненето – прекарване на прекомерно време в избора, приготвянето и анализа на храната.

Какво причинява орторексия?

Подобно на други хранителни разстройства орторексията често е свързана с психологически и социални фактори:

  • Културен натиск – социалните медии и обществото поставят акцент върху „здравословния“ начин на живот и идеализират определени хранителни режими.
  • Перфекционизъм – хората, които търсят контрол и съвършенство, са по-податливи на орторексия.
  • Тревожност и страхове – страхът от болести или замърсяване чрез храната може да подтикне към обсесивно поведение.

Рискове и последствия

Докато здравословното хранене е ключово за доброто здраве, орторексията води до обратния ефект. Потенциалните рискове включват:

  1. Хранителен дефицит – изключването на цели хранителни групи може да доведе до недостиг на витамини, минерали и енергия.
  2. Загуба на тегло и мускулна маса – прекаленото ограничаване на калориите отслабва организма.
  3. Социална изолация – избягването на социални събития създава усещане за самота и депресия.
  4. Нарушена психика – обсебването от храната може да доведе до тревожност, стрес и натрапчиви мисли.

Как да разпознаем и преодолеем орторексията?

Ако забележите у себе си или у близък човек симптоми на орторексия, важно е да потърсите помощ. Лечението включва:

  1. Консултация с психолог – терапията помага за справяне с обсесивното поведение и подлежащите тревожности.
  2. Работа с диетолог – диетолог може да помогне за създаване на балансиран хранителен режим, без излишна строгост.
  3. Образование и информираност – осъзнаването, че перфектната диета не съществува, е ключово за възстановяването.

Заключение

Орторексията често остава в сянка на другите хранителни разстройства, но нейните последствия могат да бъдат също толкова сериозни. Стремежът към здравословен начин на живот е похвален, но когато той се превърне в обсебваща цел, е важно да потърсим помощ. Балансът, а не крайността, е ключът към истинското здраве.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

3 мин.
Хормонален баланс и спорт: Ключът към оптималното представяне

Хормоните играят централна роля в спортните постижения, възстановяването и цялостното здраве на спортистите. Те регулират енергията, мускулния растеж, издръжливостта и дори психическата устойчивост. Поддържането на хормонален баланс е от съществено значение за всички, които се занимават със спорт, независимо дали професионално или любителски.

Ключови хормони за спортното представяне

  1. Тестостерон
  • Роля:

Тестостеронът е основният анаболен хормон при мъжете (и в по-малки количества при жените). Той стимулира мускулния растеж, увеличава силата и подпомага възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Повишените нива на тестостерон са свързани с по-добро представяне в спортове, изискващи сила и мощ.

  • Как да го поддържате:

Регулярният сън, тренировки с висока интензивност (особено силови упражнения) и правилното хранене са ключови.

  1. Кортизол
  • Роля:

Кортизолът е стресов хормон, който помага на тялото да се справя с физическо и психическо напрежение.

  • Влияние върху спорта:

В краткосрочен план той е полезен за енергия и издръжливост. Обаче хронично високите нива могат да доведат до мускулен разпад, забавено възстановяване и изтощение.

  • Как да го контролирате:

Управлението на стреса, достатъчният сън и балансираното натоварване са от решаващо значение.

  1. Инсулин
  • Роля:

Инсулинът регулира кръвната захар и подпомага съхранението на енергия (гликоген) в мускулите.

  • Влияние върху спорта:

Той е важен за енергията по време на тренировка и възстановяването след нея.

  • Как да го поддържате:

Консумирайте въглехидрати с нисък гликемичен индекс преди тренировка и висок гликемичен индекс след нея за оптимално възстановяване.

  1. Хормон на растежа (GH)
  • Роля:

GH подпомага мускулния растеж, регенерацията на тъканите и изгарянето на мазнини.

  • Влияние върху спорта:

Високите нива на този хормон подпомагат възстановяването и адаптацията към физическото натоварване.

  • Как да го стимулирате:

Спете достатъчно (GH се отделя основно по време на дълбокия сън) и правете тренировки с висока интензивност.

  1. Естроген и прогестерон (при жени)
  • Роля:

Естрогенът подпомага здравето на костите и сърдечно-съдовата система, докато прогестеронът регулира менструалния цикъл и възстановяването.

  • Влияние върху спорта:

Промени в нивата на тези хормони могат да повлияят на издръжливостта и силата.

  • Как да ги контролирате:

Балансираното хранене и редовната физическа активност са важни. При проблеми е добре да се консултирате с ендокринолог.

  1. Адреналин и норадреналин
  • Роля:

Това са “хормоните на борбата или бягството”, които осигуряват енергия и концентрация по време на интензивно физическо натоварване.

  • Влияние върху спорта:

Те повишават сърдечния ритъм, ускоряват кръвообращението и осигуряват мигновен прилив на енергия.

  • Как да ги балансирате:

Правете редовно кардио тренировки и включвайте техники за релаксация след тях.

  1. Тироксин (T4) и трийодтиронин (T3)
  • Роля:

Хормоните на щитовидната жлеза регулират метаболизма, енергията и температурата на тялото.

  • Влияние върху спорта:

Ниски или високи нива на тези хормони могат да доведат до умора, намалена издръжливост и други здравословни проблеми.

  • Как да ги поддържате:

Консумирайте храни, богати на йод и селен, и се консултирайте с ендокринолог при съмнения за дисбаланс.

Как да поддържате хормонален баланс като спортист?

  1. Хранене: Приемайте разнообразна и богата на микро- и макронутриенти диета.
  2. Сън: Осигурете си поне 7-8 часа качествен сън на денонощие.
  3. Тренировки: Включвайте както силови, така и аеробни тренировки, но не пренатоварвайте тялото.
  4. Стрес: Намалете психическия стрес чрез медитация, йога или други техники за релаксация.
  5. Консултация с ендокринолог: Ако забележите необичайни симптоми като умора, загуба на сила или промени в теглото, е добре да се консултирате със специалист.

Хормоните са като скоростната кутия на организма – когато те са в баланс, това подобрява и постиженията в спорта. Затова грижата за тях е също толкова важна, колкото и тренировките и храненето.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Каква е ролята на мозъка върху контрола на апетита?

2 мин.
Каква е ролята на мозъка върху контрола на апетита?

 

Контролът на апетита е сложен процес, в който мозъкът играе централна роля. Този процес включва взаимодействието на хормони, нервни сигнали и психологически фактори, които заедно регулират чувството на глад и ситост. Разбирането на механизма, по който мозъкът управлява апетита, е ключово за справяне с проблеми като затлъстяване, анорексия и други хранителни разстройства.

Основни центрове в мозъка, отговорни за апетита:

  1. Хипоталамусът

Хипоталамусът е малка структура в мозъка, която играе централна роля в регулацията на апетита. Той съдържа две основни области:

  • Латералният хипоталамус стимулира глада.
  • Вентромедиалният хипоталамус потиска апетита и сигнализира за ситост.

Хипоталамусът получава информация от хормони като грелин, лептин и инсулин, които отразяват състоянието на енергийния баланс в тялото.

  1. Лимбичната система

Тази система отговаря за емоциите и мотивацията. Често апетитът се влияе от емоционални фактори, като стрес или радост. Например, емоционалното хранене може да доведе до консумация на повече калории, отколкото е необходимо.

  1. Префронтален кортекс

Префронталният кортекс отговаря за вземането на решения и самоконтрола. Той помага да се противодейства на импулсивния глад, особено в условия, когато храната е изобилна.

 

Хормонална регулация на апетита

Мозъкът получава сигнали от периферни органи чрез хормони, които регулират глада и ситостта:

  • Грелин: Хормон, който стимулира глада. Произвежда се от стомаха и изпраща сигнали до хипоталамуса.
  • Лептин: Хормон, секретиран от мастната тъкан. Той потиска апетита и насърчава усещането за ситост.
  • Инсулин: Освен че регулира нивата на кръвната захар, инсулинът влияе и на апетита, като сигнализира на мозъка за наличието на достатъчно енергия.

Връзката между апетит и стрес

Стресът може да повлияе върху апетита по два противоположни начина:

  • Хроничен стрес: Увеличава нивата на кортизол, който стимулира глада, особено за храни, богати на захари и мазнини.
  • Остър стрес: Може временно да потисне апетита.

Как да използваме тази информация?

Разбирането на начина, по който мозъкът управлява апетита, е основа за справяне с хранителните нарушения. Ето няколко практични съвета:

  • Осигурете си редовно хранене, за да избегнете резки колебания в хормоните на глада.
  • Намалете стреса чрез релаксация или физическа активност.
  • Ограничете консумацията на висококалорични храни, които предизвикват импулсивен глад.
  • Потърсете професионална помощ, ако забележите сериозни проблеми с апетита.

Мозъкът е сложна и изключително важна част от регулацията на апетита. Чрез здравословен начин на живот и осъзнатост относно хранителните навици можем да поддържаме баланса в нашето тяло.



Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

2 мин.
Д-р Мария Калинкова пред Капитал Здраве: Кога диетата вреди?

Виртуалното пространство е като безкраен хипермаркет за съвети кои хранителни режими са полезни и добри за здравето ни. Човешкото тяло обаче не е холограма. Има много спекулации коя диета е здравословна и коя – не, както и категорични твърдения, че определен начин на хранене е по-добър от друг.

„Здравословна е балансираната диета и няма как да е универсална за всички, но има едни общи принципи, които трябва да се спазват – да се ограничават бързи въглехидрати, да се набляга повече на бавни въглехидрати като хляб, картофи, ориз. Да има баланс между прием на белтъчини, въглехидрати, фибри и т.н.“, казва д-р Мария Калинкова, специалист по ендокринология и болести на обмяната в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, а колегата й доц. д-р Радин Цонев, началник на гастроентерологичното отделение в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“, допълва – „Най-подходяща диета е балансираната диета, тоест както са се хранили нашите деди. Диета, която съдържа в себе си и белтъци, и мазнини, и въглехидрати в необходимите пропорции“. В съвместния материал в изданието Капитал Здраве лекарите подчертават, че всяка диета е индивидуална и зависи от здравословното състояние.

Кога да променим начина си на хранене

„Първият индикатор, който ни показва, че трябва да променим храненето си, това всъщност е как се чувстваме и дали имаме достатъчно енергия, защото реално ние се храним, за да си набавяме енергия и необходимите ни витамини и микроелементи, с които да се чувстваме добре и да бъдем пълноценни. И когато забележим липса на енергия, отпадналост, промяна в теглото или пък някакви други оплаквания като световъртеж и изтръпване на долни крайници, това всъщност е индикатор, че нещо не е както трябва в нашето хранене“, казва д-р Мария Калинкова.Целия материал може да прочетете ТУК.

Попуплярни постове