Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

2 мин.
Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

 

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

  • Задната част на врата
  • Подмишниците
  • Лактите
  • Коляното
  • Под гърдите
  • В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

  1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

  1. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

  1. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.

 



Попуплярни постове

Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

3 мин.
Как да балансираме хормоните си по време на празниците?

Празничният сезон често е време на радост, но и на стрес, преяждане и нарушен режим. Всички тези фактори могат да повлияят негативно на хормоналния баланс. Важно е да поддържаме здравето си, за да се насладим на празниците пълноценно. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да запазите хормоналния си баланс по време на празниците.

  1. Контролирайте нивата на стрес

Стресът е един от основните врагове на хормоналния баланс. По време на празниците задачите и очакванията могат да ви натоварят психически. Кортизолът, известен като „хормон на стреса“, се покачва при напрежение и може да доведе до умора, безсъние и промени в теглото.

Какво да направите:

  • Практикувайте техники за релаксация като медитация, дълбоко дишане или йога.
  • Делегирайте задачи и не се стремете към съвършенство.
  • Отделяйте време за себе си, дори за кратка разходка на чист въздух.
  1. Хранете се балансирано

Празничните трапези често включват изобилие от сладкиши, мазни храни и алкохол. Въпреки че е изкушаващо, прекомерният прием на захар и наситени мазнини може да наруши нивата на инсулин и други важни хормони.

Какво да направите:

  • Включете в менюто си повече богати на фибри храни като зеленчуци, пълнозърнести продукти и плодове.
  • Избягвайте преяждането, като консумирате по-малки порции и дъвчете бавно.
  • Ограничете консумацията на алкохол, тъй като той влияе на нивата на естроген и тестостерон.
  1. Поддържайте физическа активност

Редовната физическа активност помага за регулиране на нивата на инсулин, кортизол и ендорфини. По време на празниците често сме по-малко активни, което може да доведе до чувство на умора и изтощение.

Какво да направите:

  • Опитайте да включите движение в ежедневието си – танцувайте, правете кратки разходки или тренирайте у дома.
  • Дори 20-30 минути лека активност на ден могат да имат положителен ефект върху настроението и енергията ви.
  1. Осигурете си качествен сън

Липсата на сън може да доведе до дисбаланс в хормоните лептин и грелин, които контролират апетита. Също така влияе негативно на производството на мелатонин, хормона, който регулира циркадните ритми.

Какво да направите:

  • Спазвайте редовен режим на сън, дори през празниците.
  • Избягвайте електронните устройства поне час преди лягане.
  • Осигурете си тъмна и тиха среда за сън.
  1. Хидратирайте се правилно

Често забравяме да пием достатъчно вода по време на празниците. Дехидратацията може да доведе до умора, главоболие и дисбаланс в хормоните, които регулират настроението и енергията.

Какво да направите:

  • Носете бутилка с вода със себе си и пийте редовно.
  • Консумирайте билкови чайове, които успокояват и хидратират организма.
  1. Подкрепете организма си с добавки, ако е нужно

В определени случаи е полезно да се консултирате със специалист за прием на хранителни добавки. Магнезият, омега-3 мастните киселини и витамин D могат да подпомогнат хормоналния баланс.

Какво да направите:

  • Консултирайте се с лекар или ендокринолог, преди да започнете прием на добавки.

Заключение

Празниците са време за радост и споделени моменти, но също така е важно да се грижим за себе си. Балансът между здравословните навици и умерените удоволствия ще ви помогне да се чувствате енергични и спокойни. Ако имате притеснения относно хормоналното си здраве, не се колебайте да се обърнете към специалист.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Д-р Мария Калинкова в интервю за BENU: Симптоми на инсулинова резистентност

3 мин.
Д-р Мария Калинкова в интервю за BENU: Симптоми на инсулинова резистентност

  • Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на тялото не реагират ефективно на действието на инсулина – хормон, който контролира нивата на глюкоза в кръвта.

Това води до натрупване на глюкоза в кръвта, защото тялото не може да използва ефективно захарта като източник на енергия. В отговор на това, панкреасът започва да произвежда повече инсулин, което с времето може да доведе до различни здравословни проблеми, като диабет тип две.

  • Кои са рисковите фактори, които могат да доведат до инсулинова резистентност? 

Някои от основните рискови фактори включват:

  • Наднормено тегло и затлъстяване – особено в областта на корема.
  • Липса на физическа активност – заседналият начин на живот увеличава риска от развитие на инсулинова резистентност.
  • Нездравословна диета – богата на рафинирани въглехидрати, захари и преработени храни.
  • Генетични фактори – фамилна обремененост с диабет тип две или инсулинова резистентност.
  • Хормонални нарушения – като синдром на поликистозните яйчници (СПЯ) или метаболитен синдром.
  • Напреднала възраст – с времето рискът от развитие на инсулинова резистентност се увеличава.
  • Тютюнопушене и хроничен стрес.

  •  Кои са най-ранните признаци, които могат да ни насочат към това състояние?  

Ранните признаци на инсулинова резистентност често са незабележими и могат да включват:

  • Умора и липса на енергия, особено след хранене.
  • Увеличаване на теглото, особено в областта на корема.
  • Повишено чувство на глад, дори след обилно хранене.
  • Затруднена концентрация и ментална мъгла.
  • Неправилно регулиране на кръвната захар, което може да се прояви като чувство на слабост или раздразнение.

  • С какви симптоми се характеризира това състояние? 

Основните симптоми на инсулинова резистентност включват:

  • Умора, особено след хранене.
  • Повишаване на телесната маса и затруднено отслабване.
  • Повишен апетит, особено за въглехидрати.
  • Тъмни петна по кожата (акантозис нигриканс), особено в областта на шията, подмишниците или слабините.
  • Високо кръвно налягане.
  • Повишено ниво на триглицериди и нисък HDL („добрият“ холестерол).

При съмнение за инсулинова резистентност, лекарят може да препоръча следните изследвания:

1. Измерване на кръвната захар на гладно – показва нивото на глюкоза в кръвта.
2. Орален глюкозо-толерантен тест – изследва реакцията на тялото към приетата глюкоза.
3. Нивата на инсулин в кръвта – помага да се определи дали панкреасът произвежда прекалено много инсулин.
4. Нивата на HOMA-IR (индекс на инсулинова резистентност) – метод за оценка на инсулиновата резистентност.
5. Липиден профил – за оценка на нивата на холестерол и триглицериди.

Какъв е подходът след установяването на това състояние?

При диагностициране на инсулинова резистентност, основният подход включва промени в начина на живот.
Това може да включва:

1. Здравословна диета, богата на:

  • цели храни
  • пълнозърнести продукти
  • зеленчуци
  • протеини

и с ограничен прием на рафинирани въглехидрати и захари.

2. Физическа активност
Редовното движение подобрява чувствителността към инсулин.

3. Намаляване на теглото
Дори малка загуба на тегло може да доведе до значително подобрение.

4. Контрол на стреса
Хроничният стрес увеличава инсулиновата резистентност.

5. Медикаментозно лечение
В някои случаи може да се наложи прием на лекарства като метформин, които подобряват чувствителността към инсулин.

Нужно ли е лечение?
Лечението на инсулиновата резистентност зависи от степента на състоянието и рисковите фактори. В много случаи промените в начина на живот могат да бъдат достатъчни за контрол на състоянието.

Въпреки това, при по-напреднали стадии или ако има риск от развитие на диабет, може да се наложи медикаментозно лечение.

  • Как можем да се предпазим – съвети за профилактика и превенция?

Предпазването от инсулинова резистентност включва здравословен начин на живот:

  • Поддържане на здравословно тегло чрез балансирана диета и физическа активност.
  • Редовни упражнения – поне тридесет минути умерена физическа активност на ден.
  • Ограничаване на преработените храни и рафинираните захари.
  • Контрол на стреса – чрез техники като медитация, йога или дълбоко дишане.
  • Редовни медицински прегледи – особено ако имате фамилна обремененост или други рискови фактори.

  • Какво друго е важно да знаем?

1. Инсулиновата резистентност може да бъде обратима с правилен начин на живот и ранна намеса.
2. Важно е да обръщаш внимание на сигналите на тялото и редовно да проверяваш нивата на кръвната захар, особено ако си изложен на рискови фактори.
3. Превенцията и ранното откриване на състоянието могат да предотвратят по-сериозни заболявания като диабет тип две и сърдечно-съдови заболявания.

Прочетете цялата статия на д-р Мария Калинкова в BENU тук.

Попуплярни постове

Кои са най-честите оплаквания при пациентите, когато посещават ендокринолог?

2 мин.
Кои са най-честите оплаквания при пациентите, когато посещават ендокринолог?

Най-честите оплаквания на пациентите в кабинета на ендокринолога обикновено са свързани с хормонални нарушения и техните симптоми. Ето някои от най-често срещаните:

  1. Умора и липса на енергия: Често срещано оплакване при проблеми с щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), диабет или хормонални дисбаланси.   
  2. Непредвидено наддаване или загуба на тегло: Промени в теглото могат да бъдат свързани с проблеми като хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, инсулинова резистентност или диабет.
  3. Нарушения в менструалния цикъл: Това може да бъде свързано с поликистозен овариален синдром (ПКОС), хормонални дисбаланси или проблеми с щитовидната жлеза.
  4. Косопад или изтъняване на косата: Често свързано с хормонални нарушения като хипотиреоидизъм, стрес или проблеми с андрогените.
  5. Повишено чувство на жажда и често уриниране: Това може да бъде знак за диабет или други метаболитни нарушения.
  6. Нарушения в съня: Проблеми със съня често са свързани с хормонални проблеми като повишен кортизол (хормон на стреса) или промени в нивата на хормоните на щитовидната жлеза.
  7. Акне и кожни проблеми: Хормонални дисбаланси, включително такива, свързани с ПКОС, могат да предизвикат акне и други кожни промени.
  8. Чувство за тревожност или депресия: Промени в настроението и психическото здраве често са свързани с проблеми с хормоналния баланс, включително щитовидната жлеза и стресовите хормони.
  9. Нарушен апетит и промени в храносмилането: Хормонални проблеми могат да повлияят на апетита и метаболизма, водещи до нередовен апетит или храносмилателни разстройства.
  10. Неправилна работа на метаболизма: Бавен метаболизъм или затруднения в регулирането на енергията често са свързани с проблеми с щитовидната жлеза.

Тези оплаквания могат да бъдат симптоми на различни хормонални нарушения и изискват внимателно изследване и диагностика от ендокринолог.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Пандемията от затлъстяване: развитие и предизвикателства в последните години

3 мин.
Пандемията от затлъстяване: развитие и предизвикателства в последните години

Затлъстяването отдавна е разпознато като глобален здравен проблем, но през последните години то придобива мащаби, които мнозина наричат пандемични. Броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване продължава да нараства, засягайки не само икономически развитите държави, но и много страни с по-ниски и средни доходи. Затлъстяването вече не е само въпрос на естетика и индивидуално здраве – то се е превърнало в основен двигател на хронични заболявания като диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои форми на рак.

  • Статистика и тенденции:

Според Световната здравна организация (СЗО) броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване се е утроил от 1975 г. насам. През 2016 г. повече от 1.9 милиарда възрастни са били с наднормено тегло, а 650 милиона от тях са страдали от затлъстяване. Сред децата и подрастващите ситуацията е също тревожна: над 340 милиона младежи на възраст между 5 и 19 години са със затлъстяване или наднормено тегло.

  • Основните причини за увеличаващите се нива на затлъстяване включват:
  1. Промените в хранителните навици: Модерната диета е богата на калории, преработени храни, наситени мазнини и захар, което допринася за покачването на теглото. Бързото хранене и полуфабрикатите се предпочитат заради удобството, но те съдържат ниско качество хранителни вещества.
  2. Намалена физическа активност: Съвременният начин на живот, обвързан с технологиите и работата на бюро, намалява ежедневното движение. Градската среда често е неблагоприятна за физическа активност, а в много държави няма достатъчно насърчаване на спорт и активен начин на живот.
  3. Генетични и социални фактори: Генетичната предразположеност също играе роля, но социалните и културни фактори допълнително влияят. Някои общества възприемат наднорменото тегло като символ на благополучие, а в други липсват достатъчно образователни програми за здравословно хранене.
  • Здравни последици и икономическо бреме:

Затлъстяването е основен рисков фактор за редица хронични заболявания, включително диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми и някои видове рак (напр. рак на дебелото черво, гърдата и панкреаса). В допълнение, затлъстяването значително влошава качеството на живота на страдащите, като води до проблеми с мобилността, психични разстройства (депресия, тревожност) и социална стигма.

Икономическото бреме на затлъстяването също е сериозно. Разходите за здравеопазване, свързани със затлъстяването, включват както преки медицински разходи (лекарства, хирургични интервенции, лечение на свързани заболявания), така и косвени разходи като загуба на производителност и повишени нива на инвалидност. Оценките сочат, че разходите за лечение на затлъстяване и свързаните с него заболявания могат да достигнат до 2.8% от световния БВП.

 

Пандемията от затлъстяване: развитие и предизвикателства в последните години - Изображение 1
  • Мерки за справяне с пандемията от затлъстяване:

За борба със затлъстяването в последните години се прилагат различни стратегии, както на глобално, така и на национално ниво. Те включват:

  1. Образователни кампании и информиране на обществеността: Много държави въвеждат програми за насърчаване на здравословно хранене и физическа активност, като целят да променят отношението към храната и движението.
  2. Регулации и данъци върху нездравословните храни: Някои държави налагат данъци върху захарните напитки и нездравословните храни, за да ограничат тяхната консумация. Пример за това са Мексико и Великобритания, които въведоха данък върху захарта, което доведе до намаляване на продажбите на захарни напитки.
  3. Интервенции в училищата: Програми за по-здравословно хранене и повече физическа активност в училищата са ключова мярка за намаляване на затлъстяването сред децата и младежите.
  4. Лечение и подкрепа за страдащите: Освен профилактичните мерки, медицинското лечение на затлъстяването също се развива – от промяна на начина на живот и хранителните навици до лекарствени терапии и хирургични интервенции като бариатрична хирургия.

Затлъстяването е глобална здравна криза, която се задълбочава с всяка изминала година. Въпреки сериозните усилия от страна на правителства, организации и експерти, проблемът продължава да се разраства. Борбата с тази пандемия изисква комплексен подход – както на индивидуално, така и на обществено ниво. Информираността, промяната на начин на живот и правилните политики могат да направят разлика, но за да се види устойчив резултат, е необходимо дългосрочно планиране и действия на глобално ниво.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

3 мин.
Д-р Калинкова в интервю за БНР: Затлъстяването – все по-често срещано сред децата

До 2035 г. повече от половината население на света ще бъде с наднормено тегло. Най-бързо нараства процентът при децата, предупреждават от Световната федерация по борба със затлъстяването. В курортен комплекс „Албена“ приключи 32-ият Международен конгрес по детско затлъстяване. По темата за затлъстяването и наднорменото тегло в ученическа възраст говори д-р Мария Калинкова, ендокринолог.

„Всеки втори е с наднормено тегло. От 1975 година до момента, броят на хората със затлъстяване и наднормено тегло се е утроил, като до 2035 година броят ще бъде още по-голям. Наистина обхватът на това заболяване достига пределите на пандемия и обхваща и най-малките хора – децата. Реално това крие много рискове за бъдещите поколения заради дългосрочните ефекти на затлъстяването върху човешкия организъм“, отбеляза тя.

По думите й момчетата са по-често засегнати от този проблем. Според Световния атлас по затлъстяване специално за България от 2020 година затлъстелите момчета са 10%, а при момичетата процентите са 8. Прогнозата е, че до 2035 година едната и другата група ще се увеличи с около 10%.

„В днешно време сме повече свидетели на „големите хора“, тоест мъже и жени със затлъстяване в зряла възраст, но постепенно това заболяване се подмладява и засяга и най-малките. Ако преди 20 години сме били свидетели на хора с метаболитен синдром на 40-50 годишна възраст, в момента аз лично имам пациенти на 8-10 години, които са с високо кръвно налягане, висок холестерол, затлъстяване, диабет“, посочи специалистът.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

На първо място причината е, че децата следват примера на своите родители. От друга страна е обездвижването, тъй като повечето деца се занимават с електронните устройства и малко от тях по собствена инициатива излизат навън за да играят. Друга основна причини е и храненето.

„В днешно време децата имат пряк достъп до пакетирани висококалорични храни и малко по малко са отучени да се хранят с готвена, домашно приготвена храна вкъщи“, отбеляза д-р Калинкова.

Тя сподели, че в практиката си е забелязала, че пациентите отлагат до последно посещението си при лекар. Когато обаче отидат, те вече са с втора или трета степен на затлъстяване, която много трудно може да се повлияе само с медикаменти. Понякога се налага и оперативно лечение, т. нар. „метаболитна хирургия“, която е последната стъпка в борбата с наднорменото тегло. Д-р Калинкова призова хората регулярно да посещават лекар и редовно да си правят годишни прегледи, като при установяване на повишаване на теглото да се вземат своевременни мерки.

Спортът е един от начините за справяне с проблема, но това, което мотивира децата да спортуват е техните родители да спортуват. Това са навици, които те придобиват още от малки. Един такъв изграден навик остава като такъв и в осъзнатия живот. Първият белег, по който можем да се ориентираме, че реално има проблем със затлъстяване е рязкото натрупване на мастна тъкан в областта на корема, отбеляза специалистът. Други белези са повишеният апетит към сладки и тестени храни, пристъпите на прималяване, изпотяване, силен глад.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

„Мастната тъкан на корема функционира като самостоятелен ендокринен орган. Тя произвежда хормони, които са хормони на стреса, които са женски полови хормони, които повишават артериалното налягане, повишават количеството на отделения инсулин и водят до множество хормонални нарушения“, каза д-р Калинкова. Тя отбеляза, че храненето трябва да е балансирано, по пет пъти на ден с три основни хранения – закуска, обяд и вечеря с две междинни закуски. Оптималният хранителен режим е на често и по малко, а също така е важно храната да се консумира в определени часове.

„Детето трябва да има оптимално количество сън, тоест 8-10 часа, който също потиска апетита. Тъй като ако ние не си набавяме необходимата енергия чрез съня, търсим много повече храна, за да се чувстваме енергични след това“, посъветва д-р Калинкова. Тя каза още, че:

„Едно десетгодишно дете със затлъстяване, с инсулинова резистентност, почти със сигурност в следващите години ще отключи захарен диабет, сърдечносъдови заболявания като по-голям. Ще отключи нарушения в обмяната на холестерола, тоест дислипидемия. Реално дългосрочните ефекти са предимно за сърдечносъдовата система, нервната система, опорно-двигателния апарат. Абсолютно целият организъм страда поради факта, че детето е с наднормено тегло или със затлъстяване.“

Личната мотивация, както и подкрепата от приятелския и семеен кръг са ключови фактори за постигането на положителен резултат, посочи д-р Калинкова.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

Попуплярни постове