Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

2 мин.
Инсулинова резистентност и акантоза – кое е първото?

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

  • Задната част на врата
  • Подмишниците
  • Лактите
  • Коляното
  • Под гърдите
  • В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

  1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

  1. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

  1. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.

 



Попуплярни постове

Причини за репродуктивни проблеми при жените

3 мин.
Причини за репродуктивни проблеми при жените

Репродуктивните проблеми при жените могат да бъдат резултат от разнообразни фактори, които засягат функцията на репродуктивната система, хормоналния баланс и цялостното здраве. Те могат да затруднят или направят невъзможно забременяването или задържането на бременността. Ето основните причини за женски репродуктивни проблеми:

  1. Хормонални нарушения

Хормоналният дисбаланс е сред най-честите причини за репродуктивни проблеми при жените. Основните нарушения включват:

  • Поликистозен овариален синдром (ПКЯС): Често срещано състояние, при което яйчниците произвеждат прекалено много андрогени (мъжки полови хормони), което води до неправилна овулация и менструални нарушения.
  • Нарушения в щитовидната жлеза: Както хипотиреоидизмът (намалена функция на щитовидната жлеза), така и хипертиреоидизмът (повишена функция) могат да влияят на овулацията и менструалния цикъл.
  • Хиперпролактинемия: Повишени нива на хормона пролактин могат да потиснат овулацията и да доведат до безплодие.
  1. Овариални проблеми

Проблемите с яйчниците могат да засегнат процеса на овулация, което е от съществено значение за зачеването. Най-често срещаните проблеми включват:

  • Нарушена овулация: Неправилна или липсваща овулация е една от водещите причини за женско безплодие. Това може да бъде причинено от стрес, рязко намаляване на теглото, интензивно физическо натоварване или хронични заболявания.
  • Преждевременно яйчниково изчерпване: Това е състояние, при което яйчниците спират да функционират нормално преди 40-годишна възраст. Причините могат да бъдат генетични, автоимунни или свързани с медицински лечения като химиотерапия.
  1. Тубарни фактори (проблеми с фалопиевите тръби)

Фалопиевите тръби са важни за транспортирането на яйцеклетката от яйчниците към матката и за срещата ѝ със сперматозоида. Проблеми като запушване или увреждане на тръбите могат да възпрепятстват този процес. Основни причини за това са:

  • Инфекции: Възпалителни заболявания на таза, причинени от инфекции като хламидия или гонорея, могат да доведат до увреждане или запушване на тръбите.
  • Предишни хирургични интервенции: Операции върху коремната или тазовата област могат да доведат до образуване на сраствания, които блокират тръбите.
  • Ендометриоза: Заболяване, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, расте извън матката и може да доведе до сраствания или увреждания на фалопиевите тръби.
  1. Ендометриоза

Ендометриозата е сериозно заболяване, при което ендометриална тъкан расте извън матката, най-често върху яйчниците, фалопиевите тръби или други тазови органи. Това може да причини болка, сраствания и дори да блокира фалопиевите тръби, затруднявайки зачеването.

  1. Маточни аномалии

Проблеми с формата или структурата на матката могат да възпрепятстват имплантацията на оплодената яйцеклетка или да доведат до спонтанни аборти. Тези аномалии могат да бъдат вродени или придобити:

  • Маточни фиброиди: Доброкачествени тумори в матката, които могат да попречат на имплантацията или да причинят аборт.
  • Полипи в матката: Неблагоприятни образувания, които могат да затруднят имплантацията на ембриона.
  • Аномалии на матката: Вродени дефекти като двурога матка или пълна преграда могат да доведат до репродуктивни затруднения.

  1. Имунологични фактори

В някои случаи имунната система на жената може да атакува сперматозоидите или оплодената яйцеклетка, възпрепятствайки нормалното оплождане и имплантация. Автоимунни заболявания като лупус или синдром на антифосфолипидни антитела могат да засегнат репродуктивната функция.

  1. Възраст

Възрастта на жената е важен фактор за фертилитета. След 35-годишна възраст, качеството и количеството на яйцеклетките започват значително да намаляват, което води до затруднения със зачеването и увеличен риск от хромозомни аномалии.

  1. Начин на живот

Нездравословен начин на живот може да има отрицателно влияние върху женския фертилитет. Фактори като тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, стрес, лошо хранене и липса на физическа активност могат да доведат до проблеми с овулацията и репродуктивното здраве.

  1. Хронични заболявания

Някои хронични заболявания като диабет, затлъстяване, хипертония и автоимунни заболявания могат да влошат репродуктивното здраве и да повлияят върху способността за зачеване и износване на бременността.

  1. Инфекции

Полово предаваните инфекции като хламидия, гонорея и сифилис могат да причинят трайни увреждания на репродуктивните органи, което да доведе до безплодие. Ранното откриване и лечение на тези инфекции е ключово за предотвратяване на усложнения.

Женските репродуктивни проблеми могат да бъдат резултат от комбинация от физиологични, хормонални, генетични и външни фактори. Ранната диагностика и лечение на тези проблеми е от съществено значение за успешното зачеване и бременност. За жени, които имат затруднения със зачеването, консултацията с лекар специалист по репродуктивна медицина може да помогне за определяне на точната причина и подходящо лечение.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Митове и факти за храненето при поликистоза

2 мин.
Митове и факти за храненето при поликистоза

Диетата при поликистозни яйчници (PCOS) е обект на множество митове и заблуждения. Ето някои от най-често срещаните митове и факти:

Митове:

  • Специфични храни причиняват поликистоза на яйчниците: Няма доказателства, че определени храни могат да причинят поликистоза. Обаче диетата може да влияе на симптомите на заболяването.
  • Екстремни диети са необходими за контрол на поликистозата: Екстремните или строго ограничителни диети не са препоръчителни. Балансираното хранене е ключово.
  • Поликистозата винаги води до затлъстяване: Не винаги наднорменото тегло и затлъстяването са причина за поликистозата. Не всички с поликистоза страдат от затлъстяване. При някои жени се наблюдава нормално тегло или дори недостиг на тегло.
  • Млечните продукти влошават поликистоза: Няма убедителни доказателства, че млечните продукти имат пряко влияние върху яйчниковата функция.

Факти:

  1. Балансирана диета може да помогне: Поддържането на здравословна и балансирана диета може да подпомогне управлението на симптомите на поликистоза.
  2. Нисковъглехидратните диети могат да бъдат полезни: Диети с ниско съдържание на въглехидрати могат да помогнат в контрола на теглото и управлението на инсулиновата резистентност, често срещана при поликистоза.
  3. Редовните упражнения са важни: Физическата активност е важна част от управлението на поликистозата и може да помогне в контрола на теглото и подобряването на инсулиновата чувствителност.
  4. Поддържане на здравословно тегло е ключово: Управлението на теглото може да подобри много от симптомите на поликистоза, включително регулирането на менструалния цикъл и фертилитета.

Важно е да се консултирате с ендокринолог или диетолог за индивидуализирани съвети относно управлението на PCOS чрез диета и начин на живот.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Попуплярни постове

Синдром на поликистотните яйчници – какво трябва да знаем?

1 мин.
Синдром на поликистотните яйчници – какво трябва да знаем?

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ)?

  • едно от най- честите ендокринни заболявания  при жени в репродуктивна възраст 6-21%;
  • най- честата причина за липса на овулация;
  • трудно се поставя диагнозата и често се пропуска;

Как се поставя диагнозата СПКЯ?

За да се постави диагнозата поликистозните на яйчниците, в клиничната практика са разработени така наречените Ротердамски критерии, които представляват следното:

  •  множество малки кисти на яйчниците;
  • високи нива на мъжките полови хормони при жени (високи андрогени), проявяващи се като кистозно акне, мазна кожа, повишено окосмяване по лицето (брадичка, бакенбарди, мустак);
  • липса на овулация (няма освобождаване на яйцеклетки), нередовен месечен цикъл или трудности при забременяване;

Необходими са налични 2 критерия от общо три за поставяне на диагнозата почисти не овариален синдром.

Какви видове СПКЯ има?

  • при повишен инсулин, на базата на инсулинова резистентност- най- често срещан;
  • при повишени хормони, произвеждани от надбъбречните жлези до 25% от случаите;
  • въз основа на възпаление, хроничен стрес , лош хранителен режим, токсини, генетични фактори, високоинтензивно тренировки;
  • след употреба на противозачатъчни медикаменти;

Какви изследвания са необходими за доказване на синдрома на поликистичните яйчници?

  • ехографско изследване на яйчниците и броя кистичка в тях;
  • изследване на полови хормони като тестостерон, DHEA-S, андростендион, 17-ОН прогестерон;
  • лутеинизиращ хормон ( LH), фоликулостимулиращ хормон ( FSH), установяване на тяхното съотношение, пролактин;
  • изследване в насока инсулинова резистентност – кръвна захар, инсулин, провеждане на орален глюкозо- толерантен тест, HOMA индекс;

Всеки пациент е индивидуален и налага индивидуализиран подход.

Попуплярни постове