В продължение на десетилетия състоянието, познато като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), беше едно от най-често диагностицираните ендокринни нарушения при жените в репродуктивна възраст. През последните години обаче експерти от цял свят поставиха въпроса дали това наименование действително отразява същността на заболяването.

В резултат на международни дискусии и научни консенсуси все по-често се използва терминът ПМЯС (поликистозен метаболитно-андрогенен синдром), а в международната литература се обсъжда промяна на названието на PCOS, така че то да описва по-точно заболяването и неговите последици.

Защо терминът СПКЯ е проблематичен?

Наименованието „синдром на поликистозните яйчници“ създава впечатление, че основният проблем са яйчниците или наличието на кисти.

Всъщност:

• много жени със СПКЯ нямат поликистозна ехографска находка;
• част от здравите жени могат да имат поликистозен вид на яйчниците без да страдат от синдрома;
• заболяването далеч надхвърля репродуктивната система.

Съвременните научни данни показват, че СПКЯ е комплексно състояние, което включва нарушения в метаболизма, хормоналния баланс и репродуктивното здраве.

Какво представлява ПМЯС?

Новата терминология поставя акцент върху същността на заболяването:

• повишени нива на андрогени;
• метаболитни нарушения;
• нарушения в овулацията;
• повишен риск от дългосрочни здравословни усложнения.

Така фокусът се измества от ехографската находка към реалните механизми, които стоят зад заболяването.

Какви симптоми могат да насочат към диагнозата?

Най-честите прояви включват:

• нередовен менструален цикъл;
• липса на овулация;
• затруднения при забременяване;
• акне;
• омазняване на кожата;
• засилено окосмяване по лицето и тялото;
• косопад;
• наднормено тегло и затлъстяване.

Важно е да се отбележи, че не всяка пациентка има всички симптоми.

Защо метаболитната страна е толкова важна?

Все повече изследвания показват, че при много жени със СПКЯ се наблюдават:

• инсулинова резистентност;
• предиабет;
• захарен диабет тип 2;
• повишени триглицериди;
• нисък HDL холестерол;
• артериална хипертония;
• неалкохолна мастна чернодробна болест.

Именно затова новата терминология подчертава метаболитния компонент на заболяването.

Какво означава промяната за пациентките?

Промяната в името не означава промяна в диагнозата или лечението.

Тя има за цел:

• да подобри разбирането на заболяването;
• да намали объркването около термина „поликистозни яйчници“;
• да насочи вниманието към дългосрочните метаболитни рискове;
• да подпомогне по-ранната диагностика и профилактика.

За пациентките това означава по-цялостен подход, който включва не само гинекологични, но и ендокринологични, метаболитни и кардиоваскуларни аспекти.

Защо ранната диагноза е важна?

Навременното разпознаване на състоянието позволява:

• подобряване на менструалния цикъл;
• оптимизиране на фертилитета;
• контрол на телесното тегло;
• намаляване на риска от диабет тип 2;
• подобряване на качеството на живот в дългосрочен план.

СПКЯ, или както все по-често се обсъжда – ПМЯС, е много повече от проблем с яйчниците. Това е комплексно състояние, което изисква индивидуален и мултидисциплинарен подход.

Разбирането на заболяването е първата стъпка към успешното му контролиране.

Ако сте диагностицирана със синдром на поликистозните яйчници или търсите отговор на въпроса „защо менструацията ми е нередовна, защо наддавам на тегло и защо ми расте коса там, където не трябва“ — тази статия е за вас.

На 12 май 2026 г., световната медицина направи нещо, което чакаше повече от три десетилетия: официално смени името на СПКЯ.

Новото название: Полиендокринен метаболитен овариален синдром (ПМОС)

Световен консенсус, публикуван днес в престижното списание The Lancet, обявява, че синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ / PCOS) вече официално носи ново название — Polyendocrine Metabolic Ovarian Syndrome (PMOS), или на български: Полиендокринен метаболитен овариален синдром (ПМОС).

Зад тази промяна стоят 14 години международна работа, над 56 водещи академични, клинични и пациентски организации, сред които и Endocrine Society, и над 14 000 жени с това заболяване от целия свят, дали своя глас.

Защо старото название беше проблем?

Терминът „синдром на поликистозните яйчници“ насочваше вниманието към „кисти по яйчниците“ — структура, която всъщност не е задължителна за диагнозата и не е нейната основна характеристика.

Резултатите бяха осезаеми:

• Закъсняла диагноза — жени с нормална ехография на яйчниците бяха пропускани
• Фрагментирано лечение — синдромът се лекуваше само гинекологично, без да се адресира метаболитната му основа
• Стигма — самото название предизвикваше объркване и страх от „кисти“
• Ограничено финансиране за изследвания — болестта не беше разпозната като ендокринно-метаболитно заболяване

Какво означава новото название?

Трите думи в „ПМОС“ са избрани с точност:

Полиендокринен — признава, че в основата на синдрома стоят множество взаимодействащи хормонални нарушения: инсулинова резистентност, хиперандрогенизъм, нарушена неuroендокринна регулация. Не е само „проблем с яйчниците“.

Метаболитен — включва инсулиновата резистентност, наднорменото тегло, повишения риск от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания като неотменна част от картината.

Овариален — запазва връзката с яйчниковата дисфункция, нарушената овулация и репродуктивното здраве, тъй като те остават ключови характеристики на синдрома.

Какво се случи в числа

• Засегнати: 1 от 8 жени в репродуктивна възраст, или над 170 милиона по целия свят
• Участници в процеса по преименуване: над 22 000 души за период от 11 години
• Организации, подкрепили промяната: 56, включително ESHRE, Endocrine Society, AE-PCOS Society
• Консенсусът за новото название е постигнат: февруари 2026 г.
• Официална публикация: 12 май 2026 г., The Lancet

Какво означава това за вас като пациент?

Промяната на названието не е само семантика. Тя носи практически последствия:

В клиничната практика — очаква се актуализиране на диагностичните насоки, включване на ендокринолози и диетолози като ключови специалисти в лечението, не само гинеколози.

В медицинското образование — следващите поколения лекари ще учат за ПМОС като за хормонално-метаболитно заболяване, не като гинекологичен проблем.

В международните класификации — МКБ и другите системи ще актуализират кодовете и дефинициите.

За вас лично — ако имате СПКЯ/ПМОС и досега сте получавали само хапче за менструация и нищо повече, знайте: вашата диагноза изисква цялостен поглед — оценка на инсулиновата резистентност, метаболитния профил, телесното тегло, кожните прояви и психичното здраве.

Какво включва правилното проследяване при ПМОС?

При моите пациентки с СПКЯ/ПМОС аз работя с:

• Хормонален профил — ЛХ, ФСХ, тестостерон, DHEA-S, SHBG, пролактин
• Метаболитна оценка — глюкоза и инсулин на гладно, HOMA-IR, HbA1c, липиден профил
• Щитовидна жлеза — TSH, fT4, антитела (честа коморбидност)
• Витамин D и желязо — дефицитите влошават симптомите
• Ехография на яйчниците — в контекста на цялостната картина, не като единствен критерий

Моето мнение като ендокринолог

Тази промяна закъсня — но е добре дошла.

В кабинета ми всеки ден виждам жени, при които СПКЯ е диагностиран „случайно“ на ехография, без да им е обяснено, че зад нередовния цикъл стои инсулинова резистентност. Без да им е направен глюкозо-инсулинов тест. Без да им е казано, че рискът от диабет тип 2 е реален и намалим.

„ПМОС“ поставя ендокринологията в центъра на тази диагноза — там, където тя винаги е трябвало да бъде.

Имате въпроси?

Ако имате поставена диагноза СПКЯ или подозирате, че симптомите ви отговарят на тази картина — нередовен цикъл, нежелано окосмяване, акне, трудно отслабване, инсулинова резистентност — запишете консултация. Заедно ще направим пълна ендокринна и метаболитна оценка.

📍 Приемам в София и Гоце Делчев 📞 Запишете час чрез сайта: drkalinkova.bg

Източници: Teede HJ et al. Polyendocrine metabolic ovarian syndrome, the new name for polycystic ovary syndrome: a multistep global consensus process. The Lancet, 12 май 2026. Endocrine Society News Release, 12 май 2026.

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

• Задната част на врата
• Подмишниците
• Лактите
• Коляното
• Под гърдите
• В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

2. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

3. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.

Репродуктивните проблеми при жените могат да бъдат резултат от разнообразни фактори, които засягат функцията на репродуктивната система, хормоналния баланс и цялостното здраве. Те могат да затруднят или направят невъзможно забременяването или задържането на бременността. Ето основните причини за женски репродуктивни проблеми:

1. Хормонални нарушения

Хормоналният дисбаланс е сред най-честите причини за репродуктивни проблеми при жените. Основните нарушения включват:

• Поликистозен овариален синдром (ПКЯС): Често срещано състояние, при което яйчниците произвеждат прекалено много андрогени (мъжки полови хормони), което води до неправилна овулация и менструални нарушения.
• Нарушения в щитовидната жлеза: Както хипотиреоидизмът (намалена функция на щитовидната жлеза), така и хипертиреоидизмът (повишена функция) могат да влияят на овулацията и менструалния цикъл.
• Хиперпролактинемия: Повишени нива на хормона пролактин могат да потиснат овулацията и да доведат до безплодие.

2. Овариални проблеми

Проблемите с яйчниците могат да засегнат процеса на овулация, което е от съществено значение за зачеването. Най-често срещаните проблеми включват:

• Нарушена овулация: Неправилна или липсваща овулация е една от водещите причини за женско безплодие. Това може да бъде причинено от стрес, рязко намаляване на теглото, интензивно физическо натоварване или хронични заболявания.
• Преждевременно яйчниково изчерпване: Това е състояние, при което яйчниците спират да функционират нормално преди 40-годишна възраст. Причините могат да бъдат генетични, автоимунни или свързани с медицински лечения като химиотерапия.

3. Тубарни фактори (проблеми с фалопиевите тръби)

Фалопиевите тръби са важни за транспортирането на яйцеклетката от яйчниците към матката и за срещата ѝ със сперматозоида. Проблеми като запушване или увреждане на тръбите могат да възпрепятстват този процес. Основни причини за това са:

• Инфекции: Възпалителни заболявания на таза, причинени от инфекции като хламидия или гонорея, могат да доведат до увреждане или запушване на тръбите.
• Предишни хирургични интервенции: Операции върху коремната или тазовата област могат да доведат до образуване на сраствания, които блокират тръбите.
• Ендометриоза: Заболяване, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, расте извън матката и може да доведе до сраствания или увреждания на фалопиевите тръби.

4. Ендометриоза

Ендометриозата е сериозно заболяване, при което ендометриална тъкан расте извън матката, най-често върху яйчниците, фалопиевите тръби или други тазови органи. Това може да причини болка, сраствания и дори да блокира фалопиевите тръби, затруднявайки зачеването.

5. Маточни аномалии

Проблеми с формата или структурата на матката могат да възпрепятстват имплантацията на оплодената яйцеклетка или да доведат до спонтанни аборти. Тези аномалии могат да бъдат вродени или придобити:

• Маточни фиброиди: Доброкачествени тумори в матката, които могат да попречат на имплантацията или да причинят аборт.
• Полипи в матката: Неблагоприятни образувания, които могат да затруднят имплантацията на ембриона.
• Аномалии на матката: Вродени дефекти като двурога матка или пълна преграда могат да доведат до репродуктивни затруднения.

6. Имунологични фактори

В някои случаи имунната система на жената може да атакува сперматозоидите или оплодената яйцеклетка, възпрепятствайки нормалното оплождане и имплантация. Автоимунни заболявания като лупус или синдром на антифосфолипидни антитела могат да засегнат репродуктивната функция.

7. Възраст

Възрастта на жената е важен фактор за фертилитета. След 35-годишна възраст, качеството и количеството на яйцеклетките започват значително да намаляват, което води до затруднения със зачеването и увеличен риск от хромозомни аномалии.

8. Начин на живот

Нездравословен начин на живот може да има отрицателно влияние върху женския фертилитет. Фактори като тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, стрес, лошо хранене и липса на физическа активност могат да доведат до проблеми с овулацията и репродуктивното здраве.

9. Хронични заболявания

Някои хронични заболявания като диабет, затлъстяване, хипертония и автоимунни заболявания могат да влошат репродуктивното здраве и да повлияят върху способността за зачеване и износване на бременността.

10. Инфекции

Полово предаваните инфекции като хламидия, гонорея и сифилис могат да причинят трайни увреждания на репродуктивните органи, което да доведе до безплодие. Ранното откриване и лечение на тези инфекции е ключово за предотвратяване на усложнения.

Женските репродуктивни проблеми могат да бъдат резултат от комбинация от физиологични, хормонални, генетични и външни фактори. Ранната диагностика и лечение на тези проблеми е от съществено значение за успешното зачеване и бременност. За жени, които имат затруднения със зачеването, консултацията с лекар специалист по репродуктивна медицина може да помогне за определяне на точната причина и подходящо лечение.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Диетата при поликистозни яйчници (PCOS) е обект на множество митове и заблуждения. Ето някои от най-често срещаните митове и факти:

Митове:

• Специфични храни причиняват поликистоза на яйчниците: Няма доказателства, че определени храни могат да причинят поликистоза. Обаче диетата може да влияе на симптомите на заболяването.
• Екстремни диети са необходими за контрол на поликистозата: Екстремните или строго ограничителни диети не са препоръчителни. Балансираното хранене е ключово.
• Поликистозата винаги води до затлъстяване: Не винаги наднорменото тегло и затлъстяването са причина за поликистозата. Не всички с поликистоза страдат от затлъстяване. При някои жени се наблюдава нормално тегло или дори недостиг на тегло.
• Млечните продукти влошават поликистоза: Няма убедителни доказателства, че млечните продукти имат пряко влияние върху яйчниковата функция.

Факти:

1. Балансирана диета може да помогне: Поддържането на здравословна и балансирана диета може да подпомогне управлението на симптомите на поликистоза.
2. Нисковъглехидратните диети могат да бъдат полезни: Диети с ниско съдържание на въглехидрати могат да помогнат в контрола на теглото и управлението на инсулиновата резистентност, често срещана при поликистоза.
3. Редовните упражнения са важни: Физическата активност е важна част от управлението на поликистозата и може да помогне в контрола на теглото и подобряването на инсулиновата чувствителност.
4. Поддържане на здравословно тегло е ключово: Управлението на теглото може да подобри много от симптомите на поликистоза, включително регулирането на менструалния цикъл и фертилитета.

Важно е да се консултирате с ендокринолог или диетолог за индивидуализирани съвети относно управлението на PCOS чрез диета и начин на живот.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ)?

• едно от най- честите ендокринни заболявания  при жени в репродуктивна възраст 6-21%;
• най- честата причина за липса на овулация;
• трудно се поставя диагнозата и често се пропуска;

Как се поставя диагнозата СПКЯ?

За да се постави диагнозата поликистозните на яйчниците, в клиничната практика са разработени така наречените Ротердамски критерии, които представляват следното:

•  множество малки кисти на яйчниците;
• високи нива на мъжките полови хормони при жени (високи андрогени), проявяващи се като кистозно акне, мазна кожа, повишено окосмяване по лицето (брадичка, бакенбарди, мустак);
• липса на овулация (няма освобождаване на яйцеклетки), нередовен месечен цикъл или трудности при забременяване;

Необходими са налични 2 критерия от общо три за поставяне на диагнозата почисти не овариален синдром.

Какви видове СПКЯ има?

• при повишен инсулин, на базата на инсулинова резистентност- най- често срещан;
• при повишени хормони, произвеждани от надбъбречните жлези до 25% от случаите;
• въз основа на възпаление, хроничен стрес , лош хранителен режим, токсини, генетични фактори, високоинтензивно тренировки;
• след употреба на противозачатъчни медикаменти;

Какви изследвания са необходими за доказване на синдрома на поликистичните яйчници?

• ехографско изследване на яйчниците и броя кистичка в тях;
• изследване на полови хормони като тестостерон, DHEA-S, андростендион, 17-ОН прогестерон;
• лутеинизиращ хормон ( LH), фоликулостимулиращ хормон ( FSH), установяване на тяхното съотношение, пролактин;
• изследване в насока инсулинова резистентност – кръвна захар, инсулин, провеждане на орален глюкозо- толерантен тест, HOMA индекс;

Всеки пациент е индивидуален и налага индивидуализиран подход.