Синдромът „stress eater“ или емоционалното хранене е състояние, при което хората използват храната като средство за справяне със стрес, тревожност, тъга или други емоционални състояния. Това може да доведе до нездравословни хранителни навици и наднормено тегло. Ето най-важните моменти, които пациентите трябва да знаят за този синдром:
Причини и механизми: Емоционалното хранене е често свързано с негативни емоции като стрес, скука, самота или тревожност. Храната може да служи като бързо, макар и временно, средство за облекчаване на тези емоции. Много хора се обръщат към висококалорични, сладки или мазни храни, които временно повишават нивата на допамин в мозъка.
Разпознаване на симптомите: Пациентите трябва да могат да разпознават кога се хранят заради глад и кога поради емоции. Симптоми на емоционалното хранене включват желание за конкретни храни, хранене дори когато не се усеща физически глад, и усещане за вина след хранене.
Връзка с наднорменото тегло: Емоционалното хранене може да доведе до увеличаване на теглото, тъй като често включва прекомерно консумиране на храна. Пациентите трябва да са наясно с този риск и да търсят начини за справяне с емоциите, които не включват храна.
Стратегии за управление: Ефективното справяне с емоционалното хранене може да включва различни стратегии като водене на дневник на емоциите и храненето, упражнения за релаксация (например медитация или дълбоко дишане), редовна физическа активност и търсене на алтернативни дейности, които носят удоволствие и намаляват стреса.
Търсене на помощ: Пациентите, които се борят със „stress eating“, трябва да знаят, че има професионална помощ под формата на психотерапия, диетологична консултация и групи за подкрепа. Когнитивно-поведенческата терапия, например, може да помогне за идентифициране на причините за емоционалното хранене и за разработване на по-здравословни начини за справяне със стреса.
Дългосрочен подход: Управлението на емоционалното хранене изисква дългосрочен ангажимент. Не става въпрос за бързи решения, а за създаване на устойчиви навици и разбиране на личните емоционални тригери.
Тези моменти са основата за разбирането на „stress eating“ и помагат на пациентите да започнат да се справят с този проблем по здравословен и ефективен начин.
Стресът може да окаже значително въздействие върху тялото, като засяга различни системи:
Нервна система: При стрес тялото активира „бори се или бягай“ реакцията, като отделя адреналин и кортизол, което води до увеличение на сърдечната честота, кръвното налягане и енергийните нива
Имунна система: Продължителният стрес може да намали ефективността на имунната система, правейки тялото по-уязвимо към инфекции и болести
Сърдечно-съдова система: Хроничният стрес може да доведе до високо кръвно налягане, атеросклероза и други сърдечни проблеми
Храносмилателна система: Стресът може да предизвика стомашни проблеми като гастрит, язви и синдром на раздразнените черва
Мускулна система: Под стрес мускулите се напрягат, което може да доведе до главоболия, болки в гърба и други мускулни болки
Репродуктивна система: Хроничният стрес може да повлияе на менструалния цикъл, да намали сексуалния интерес и да засегне репродуктивното здраве
Психично здраве: Стресът често води до безпокойство, депресия и други психични разстройства
Управлението на стреса е важно за поддържането на добро здраве и благополучие.
Прекомерният стрес има негативен ефект върху здравето ни. Това се дължи на няколко хормона, но най-важният от тях е кортизолът.
Високите нива на кортизол при хроничен стрес мога да доведат до наднормено тегло и затлъстяване, умора, хронични заболявания на сърдечно съдовата система и диабет.
Какво представлява кортизолът?
Това е стероиден хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези. Най-високо е нивото му рано сутрин и най-ниско преди лягане. При силен стрес се увеличава отделянето на кортизол. Активности като тютюнопушене, упражнения и хранене могат също леко степенно да повишат отделянето на кортизол.
Секрецията на кортизол също се увеличава с възрастта, като високите нива на кортизол са свързани с остаряването и заболявания.
Според проучване в Швеция жените имат по-високи нива на кортизол от мъжете. Според тестове рано сутрин нивата са по-високи при жените, докато вечер се изравняват.
Кортизолът ни дава възможност да оцелеем при стресови и опасни ситуации. Помага ни да се представяме по-добре и да сме по-фокусирани.
Когато кортизолът попадне в кръвообращението, той достига до различни органи и системи в тялото, като помага за:
Отговор при опасност и стрес
Повишава метаболизма на глюкозата
Контролира артериалното налягане
Намалява възпалението
Хипофизната жлеза контролира функцията на надбъбречните жлези, разположени върху бъбреците (както подсказва името). Така се регулира отделенoто количество кортизол, за да има баланс в организма.
Обаче при някои хора няма такъв баланс. Повишеното и намаленото количество на кортизол има значителни последствия.
Симптоми на повишен кортизол са:
Тънка и лесно ранима кожа
Акне
Наддаване на тегло – в областта на корема
Окосмяване по лицето при жени и нередовен месечен цикъл
Причините за висок кортизол могат да бъдат:
Формации в хипофизата, които повишават производството на кортизол от над бъбреците
Формации на надбъбречните жлези, които произвеждат повече кортизол
Формации на друго място в тялото, произвеждащи кортизол
Високи нива на стрес
Симптоми на нисък кортизол включват:
Хипофизната жлеза не произвежда достатъчно хормони, за да стимулира надбъбреците, състояние наречено хипопитуитаризъм
Недостатъчно производство на кортизол от надбъбреците, състояние наречено болест на Адисон.
Защо е опасен високият кортизол?
Високите нива на кортизол в кръвта имат следните последствия за организма:
Намалена работа на мозъка, трудна концентрация, т.н. “мозъчна мъгла”
Намалява имунитета и прави организма по-чувствителен към вируси и бактерии
Умора – лош сън и сънливост през деня
Наддаване на тегло – най-вече в областта на корема и лицето
Хронични проблеми – високо артериално налягане, диабет тип 2, кардиологични проблеми
Кортизол и стрес: хормонът на стреса!
Когато сме под силен стрес, в мозъка се активира зона, наречена Амигдала, която се активира и ни поставя в режим на оцеляване.
Адреналинът в тялото ни предизвиква сърцебиене, повишава се притокът на кръв към мозъка и мускулите, подобрява се дишането. След тези първоначални промени се отделя кортизол, като след като отмине стресовата ситуация, кортизолът отново влиза в нормални стойности. Когато сме под хроничен стрес, нивата на кортизол стоят високи дълго време, което води след себе си до други проблеми, налагащи посещение в болница.
Жените и мъжете отделят различно количество кортизол и адреналин, но разликите в секрецията на окситоцин са големи. Окситоцинът противодейства на ефекта на кортизола и адреналина, като създава позитивни емоции. При жените нивата на окситоцин са много по-големи от тези при мъжете. Именно затова мъжете реагират по-агресивно на стресови ситуации от жените.
Мъжете и жените възприемат стреса по различен начин. Жените са по-способни да говорят за стреса си, докато мъжете търсят разсейване чрез различни хобита.
Какъв е ефектът на стреса върху здравето?
Съвременният начин на живот е стресиращ. Сърцето се натоварва повече, кръвоносните съдове помпат повече кръв към мускулите и се повишава и артериалното налягане. Черният дроб произвежда повече захар, за да осигури енергия за стресовата ситуация.
Може да има повишаване на апетита, гадене, диария, болки в стомаха.
Стресът като цяло не е само негатив. Краткотрайният стрес води до по-добра концентрация, мотивация и подобрява представянето. Постоянният и хроничен стрес е този, който е вреден.
Дълготрайни ефекти от стреса:
Хроничният стрес води до множество заболявания като сърдечни проблеми, висок холестерол, Алцхаймер, метаболитни проблеми, диабет, депресия, гастроинтестинални проблеми, артериална хипертония, астма, възпалителни заболявания, трудно зарастващи рани.
Синдром на Кушинг:
Високите нива на кортизол, предизвикани от повишена секреция на кортизол или лечение с кортикостероиди, водят до Синдром на Кушинг.
Най-честите белези са наддаване на тегло в областта на корема, червени широки стрии по корема и бедрата, слаби крака, слабост в мускулатурата на бедрата, окръгляне на лицето, косопад, тънка кожа. Най-често причината е тумор в хипофизата или тумор в надбъбречната жлеза, както и прием на кортикостероидни препарати.
Кортизол и тегло:
Наддаването на тегло е най-честата проява на висок кортизол. Кортизолът повишава апетита и води до наддаване на тегло. Освен това натрупването на мастна тъкан в областта на корема натоварва функцията на сърцето и води до сърдечни проблеми. Затлъстяването е предпоставка и за развитие на захарен диабет тип 2.
Изследване на кортизол:
Ако имате симптоми на висок кортизол, проведете консултация със специалист, който да назначи изследване на кортизол и други необходими хормони.
Изследва се серумен кортизол сутрин и вечер, свободен кортизол в 24-часова урина, АКТХ- адренокортикотропен хормон (отделя се от хипофизата и стимулира секрецията на кортизол от надбъбречните жлези). Може да бъде изследван и слюнчен кортизол според възможностите на лабораторията.
Кое повишава кортизола?
Кофеин – според проучвания кофеинът увеличава секрецията на кортизол при хора, които са в почивка или под психически стрес. Нивата на кортизол са повишени при хора, които не са редовни консуматори на кафе.
Алкохол – консумацията на алкохол повишава кортизола. Интоксикацията води до стрес за тялото, което покачва нивата на кортизол.
Липсата на достатъчно сън – сънят влияе на хормоните. Според проучвания дори при хора само с 4 часа сън на вечер се наблюдават повишени нива на кортизол.
Как да редуцираме нивата на кортизол?
Редуцирането на нивото на кортизола е нужно при всеки, при когото е установено повишено ниво на хормона.
Ето някои идеи как да намалите кортизола в организма:
Спете достатъчно
Спортувайте всекидневно
Използвайте техники за справяне със стреса като дълбоко дишане, медитация, йога
Дайте си време за почивка
Важно да се поддържа хигиена на съня и храненето, при симптоми на висок кортизол да се проведе консултация със специалист. При хроничен стрес в ежедневието да се направят опити за намаляване на стреса, както и промяна в начина на живот.
При съмнение за висок кортизол и невъзможност за овладяване на оплакванията, консултирайте се с ендокринолог.
Кортизолът е хормонът на стреса. В тялото ни се произвежда кортизол, за да се подготвим да отговорим на опасност или стресова ситуация.
Когато сме изправени пред силен стрес, в организма ни възникват редица реакции, които ни помагат да се адаптираме към ситуацията. Именно това е и моментът, когато се отделя голямо количество кортизол, с който да се справим в стресовата ситуация.
Какво представлява кортизолът?
Това е стероиден хормон, който се произвежда в кората на надбъбречните жлези. Най- често е наричан хормонът на стреса и има влияние в почти всички органи и тъкани в организма, защото във всяка клетка има рецептори на него.
Кортизолът има следните функция в тялото:
Отговаря за адаптацията при стрес
Има влияние върху метаболизма в тялото – обмяната на мазнини, въглехидрати и белтъци
Потиска възпалението
Влияе на кръвното налягане
Повишава притока на глюкоза към мозъка
Повишава кръвната захар и намалява инсулина в кръвта
Оказва влияние върху съня
Кортизолът се влияе от циркадния ритъм. Най-висок е рано сутрин, за да ни събуди и най- нисък е вечер, когато се подготвя тялото за сън.
Как стресът влияе на кортизола?
Когато сме изправени пред неочакван стрес, в тялото се активира симпатиковата нервна система, което води до редица реакции и процеси с цел справяне със стреса.
Според проучване от 2018г. при млади хора без придружаващи заболявания се наблюдава 9-кратно покачване на нивата на кортизол по време на стрес, в сравнение със спокойния период.
Какви са симптомите при висок кортизол?
Признаци на висок кортизол са:
Наддаване на тегло
Отлагане на мастна тъкан в областта на раменете
Високо кръвно налягане
Диабет/ предиабет/ инсулинова резистентност
Повишено окосмяване
Червени стрии в областта на корема и бедрата
Слабост в мускулите на бедрата
Остеопороза/ намалена костна плътност
Счупвания
Как стресът влияе на тялото?
Организмът може да се справя без проблем с краткотрайния стрес. Но при стрес продължително време с отделяне на повишено количество кортизол се наблюдават следните оплаквания:
Проблеми с храносмилането
Главоболие
Напрегнатост/ тревожност
Проблеми със съня
Депресия
Наддаване на тегло
Проблеми с памет и концентрация
Високо кръвно налягане
Проблеми със сърцето
Съдови инциденти- инфаркти/ инсулти
Според проучване от 2020г. психологическият стрес е рисков фактор за сърдечно- съдови инциденти.
Стресът е фактор за злокачествени заболяния.
Стресът може да доведе до структурни промени в мозъка, влияещи негативно на паметта и ученето.
Какви са начините за справяне със стреса?
Избягвайте негативни новини – четене в социални мрежи, новини, телевизия
Хранете се балансирано и пълноценно
Тренирайте редовно
Спазвайте хигиена на съня
Използвайте техники за справяне със стреса- дълбоко дишане, стречинг, медитация
Избягвайте алкохол, тютюнопушене и наркотици
Консултирайте се с психолог при нужда
Често задавани въпроси:
Какви са оплакванията при висок кортизол, който е вследствие на стрес?
Сърцебиене
Учестено дишане
Зачервяване на лицето или пребледняване
Треперене
Разширени зеници
Стресът може да предизвика редица промени в тялото. Това може да доведе до повишаване на кортизола, за да се справи тялото със заплахата. В дългосрочен план обаче високият кортизол води до редица промени в цялостния метаболизъм на тялото. За намаляване на стреса има редица възможности, с които успешно и сами можем да се справим.
