Д-р Мария Калинкова гостува в подкаста „Доктор Здраве“: кога да проверим щитовидната жлеза?

Д-р Мария Калинкова гостува в подкаста „Доктор Здраве“: кога да проверим щитовидната жлеза?

В нов епизод на подкаста „Доктор Здраве“ специален гост беше ендокринологът д-р Мария Калинкова. Темата на разговора – ролята на щитовидната жлеза за общото здраве и кои симптоми сигнализират за проблеми в нейната функция.

Симптоми, които не бива да се пренебрегват

В разговора д-р Калинкова посочи, че често пациентите подценяват оплаквания като:

  • Постоянна умора и липса на енергия
  • Тревожност, промени в настроението или депресивни епизоди
  • Косопад без ясна причина
  • Напълняване или трудности с отслабването въпреки здравословно хранене

Тези симптоми могат да бъдат свързани с нарушена функция на щитовидната жлеза – както понижена (хипотиреоидизъм), така и повишена (хипертиреоидизъм).

Защо е важно навременното изследване

Щитовидната жлеза регулира обмяната на веществата, влияе върху сърдечната дейност, телесната температура, емоционалния баланс и репродуктивното здраве. Нарушенията в нейната работа могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, ако не бъдат диагностицирани навреме.

Какви изследвания се препоръчват?

По думите на д-р Калинкова, при съмнения за тиреоидно заболяване е важно да се направят:

  • Хормонални тестове (TSH, FT4, FT3)
  • Изследване на антитела при съмнение за автоимунен процес
  • Ехография на щитовидната жлеза

Гледайте целия епизод на „Доктор Здраве“ с участието на д-р Мария Калинкова :  ТУК

Тревожността през погледа на ендокринолога

Тревожността през погледа на ендокринолога

Кога е необходимо да се търси хормонална причина за психоемоционалните симптоми?

В ежедневната клинична практика все по-често наблюдаваме пациенти, които съобщават за усещане за вътрешно напрежение, епизоди на безпокойство, смущения в съня, сърцебиене и дори пристъпи, наподобяващи паническа атака. Въпреки че тревожността традиционно се свързва с психични фактори, в редица случаи тя може да бъде проява на подлежащ ендокринен дисбаланс.

Като ендокринолог, считам за важно да се обърне внимание на тази връзка, особено когато тревожността се появява внезапно, без ясна житейска причина, и е съпроводена с допълнителни соматични симптоми.

 Връзката между хормоните и психоемоционалното състояние

Хормоните играят централна роля в поддържането на баланса в нервната система. Дисфункция на някоя от ендокринните жлези може да доведе до симптоми, които се интерпретират като тревожност, но всъщност произлизат от соматични механизми.

 Щитовидна жлеза

Хипертиреоидизмът (засилена функция на щитовидната жлеза) води до ускорен метаболизъм и свръхстимулация на симпатиковата нервна система. Често се наблюдават тревожност, раздразнителност, тремор, тахикардия, изпотяване и безсъние.

Автоимунните тиреоидити, особено тиреоидитът на Хашимото, също могат да бъдат свързани с колебания в настроението и тревожни състояния, дори преди да настъпи явна хормонална дисфункция.

 Надбъбречни жлези

Надбъбречната кора секретира кортизол – основният хормон на стреса. При хронична свръхсекреция, както е при синдром на Кушинг, се наблюдават тревожност, нарушения на съня, раздразнителност и депресивни епизоди.

Катехоламин-секретиращи тумори (например феохромоцитом) могат да предизвикват пристъпообразни прояви, включващи остри състояния на тревожност, повишено кръвно налягане, тахикардия, изпотяване и треперене.

 Проблеми с  въглехидратната обмяна 

Хипогликемията (ниска кръвна захар), особено при лица с инсулинова резистентност, често води до симптоми като тремор, изпотяване, замайване и тревожност. Тези състояния могат да се появяват след хранене и често се бъркат с паническо разстройство.

  Хормонални промени при жената

Периодите на хормонални преходи – перименопауза, менопауза, фоликуларна и лутеална фаза от менструалния цикъл – също могат да се съпровождат от повишена тревожност, емоционална лабилност и нарушения в съня. Причината е свързана с колебанията в нивата на естроген и прогестерон, които влияят на невротрансмитерния баланс в мозъка.

Диагностичен подход от страна на ендокринолога

При наличие на тревожност, особено когато тя се съчетава със соматични оплаквания, се препоръчва провеждане на целенасочена хормонална оценка. Тя може да включва:

  • Функционално изследване на щитовидната жлеза: TSH, FT4, FT3
  • Автоантитела: TPOAb, TgAb
  • Оценка на надбъбречната функция: сутрешен серумен кортизол
  • Катехоламини и метанефрини в урина – при съмнение за феохромоцитом
  • Изследване на инсулин и глюкоза на гладно, HOMA-IR
  • Полови хормони при жени в перименопауза: FSH, LH, естрадиол, прогестерон/ в определена фаза от цикъла/

 Заключение

Тревожността е комплексен симптом с различна етиология. Важно е да се има предвид, че зад нея понякога се крият хормонални нарушения, които подлежат на диагностика и  лечение. Консултацията с  ендокринолог може не само да обясни причината за оплакванията, но и да допринесе за значително подобрение на качеството на живот.

Като ендокринолог, насърчавам пациентите с необяснима тревожност или с тревожни състояния, които не се повлияват от стандартни терапевтични подходи, да потърсят ендокринна оценка. В много случаи именно това се оказва ключът към правилната диагноза и индивидуализирано лечение.