Тревожността през погледа на ендокринолога

Кога е необходимо да се търси хормонална причина за психоемоционалните симптоми?

В ежедневната клинична практика все по-често наблюдаваме пациенти, които съобщават за усещане за вътрешно напрежение, епизоди на безпокойство, смущения в съня, сърцебиене и дори пристъпи, наподобяващи паническа атака. Въпреки че тревожността традиционно се свързва с психични фактори, в редица случаи тя може да бъде проява на подлежащ ендокринен дисбаланс.

Като ендокринолог, считам за важно да се обърне внимание на тази връзка, особено когато тревожността се появява внезапно, без ясна житейска причина, и е съпроводена с допълнителни соматични симптоми.

 Връзката между хормоните и психоемоционалното състояние

Хормоните играят централна роля в поддържането на баланса в нервната система. Дисфункция на някоя от ендокринните жлези може да доведе до симптоми, които се интерпретират като тревожност, но всъщност произлизат от соматични механизми.

 Щитовидна жлеза

Хипертиреоидизмът (засилена функция на щитовидната жлеза) води до ускорен метаболизъм и свръхстимулация на симпатиковата нервна система. Често се наблюдават тревожност, раздразнителност, тремор, тахикардия, изпотяване и безсъние.

Автоимунните тиреоидити, особено тиреоидитът на Хашимото, също могат да бъдат свързани с колебания в настроението и тревожни състояния, дори преди да настъпи явна хормонална дисфункция.

 Надбъбречни жлези

Надбъбречната кора секретира кортизол – основният хормон на стреса. При хронична свръхсекреция, както е при синдром на Кушинг, се наблюдават тревожност, нарушения на съня, раздразнителност и депресивни епизоди.

Катехоламин-секретиращи тумори (например феохромоцитом) могат да предизвикват пристъпообразни прояви, включващи остри състояния на тревожност, повишено кръвно налягане, тахикардия, изпотяване и треперене.

 Проблеми с  въглехидратната обмяна 

Хипогликемията (ниска кръвна захар), особено при лица с инсулинова резистентност, често води до симптоми като тремор, изпотяване, замайване и тревожност. Тези състояния могат да се появяват след хранене и често се бъркат с паническо разстройство.

  Хормонални промени при жената

Периодите на хормонални преходи – перименопауза, менопауза, фоликуларна и лутеална фаза от менструалния цикъл – също могат да се съпровождат от повишена тревожност, емоционална лабилност и нарушения в съня. Причината е свързана с колебанията в нивата на естроген и прогестерон, които влияят на невротрансмитерния баланс в мозъка.

Диагностичен подход от страна на ендокринолога

При наличие на тревожност, особено когато тя се съчетава със соматични оплаквания, се препоръчва провеждане на целенасочена хормонална оценка. Тя може да включва:

• Функционално изследване на щитовидната жлеза: TSH, FT4, FT3
• Автоантитела: TPOAb, TgAb
• Оценка на надбъбречната функция: сутрешен серумен кортизол
• Катехоламини и метанефрини в урина – при съмнение за феохромоцитом
• Изследване на инсулин и глюкоза на гладно, HOMA-IR
• Полови хормони при жени в перименопауза: FSH, LH, естрадиол, прогестерон/ в определена фаза от цикъла/

 Заключение

Тревожността е комплексен симптом с различна етиология. Важно е да се има предвид, че зад нея понякога се крият хормонални нарушения, които подлежат на диагностика и  лечение. Консултацията с  ендокринолог може не само да обясни причината за оплакванията, но и да допринесе за значително подобрение на качеството на живот.

Като ендокринолог, насърчавам пациентите с необяснима тревожност или с тревожни състояния, които не се повлияват от стандартни терапевтични подходи, да потърсят ендокринна оценка. В много случаи именно това се оказва ключът към правилната диагноза и индивидуализирано лечение.