Висок пролактин – на какво се дължи, какви са симптомите и как да се справим?

Пролактинът е хормон, който се произвежда от хипофизата основно и е отговорен за формирането на млечните жлези, производството на кърма и лактацията. Освен това има роля в някои други процеси в тялото. Освен хипофизата малко количество пролактин може да се произвежда от централна нервна система, матка, имунна система и млечни жлези. Повишеният пролактин е състояние, при което се регистрират завишени стойности на хормона при кръвни изследвания. Това състояние не е животозастрашаващо, но може да предизвика инфертилитет и други състояния. 

Високият пролактин е състояние на завишени стойности на пролактин, който най- често е резултат от аденом (доброкачествен тумор) на хипофизата. Определени състояния и прием на медикаменти също могат да доведат до повишен пролактин.  Нормално нивата на пролактин при хората са ниски освен в състояние на бременност и кърмене.

Кой е най-засегнат от хиперпролактинемия? 

• Най- често това са жените до 40 годишна възраст. Децата рядко имат висок пролактин, мъжете също.

Колко често се наблюдава висок пролактин?

• Около 1% от населението страда от хиперпролактинемия, като най- честата причина е тумор на хипофизата. Жените са три пъти по- често засегнати. 

Каква е разликата между хиперпролактинемия и пролактином? 

• Пролактиномът е най- често доброкачествен тумор на хипофизата, който води до хиперпролактинемия. Като причина за хиперпролактинемия могат да бъдат освен тумори на хипофизата, някои медикаменти, стрес, кърмене, бременност. 

Какви са симптомите при хиперпролактинемия? 

Много често това състояние може да протича безсимптомно. Понякога води до инфертилитет, липса на либидо, отделяне на секрет от гърдите, наподобяващ кърма, загуба на костна маса. При жените се наблюдава нередовен месечен цикъл, промени в менструацията, сухота на влагалището. При мъжете се проявява с еректилна дисфункция, ниски нива на тестостерон и гинекомастия( нарастване на млечните жлези).При състояние на пролактином може да се наблюдават промени в зрението, засягащи периферното зрение, главоболие. Освен аденом на хипофизата, висок пролактин има при редица други заболявания и състояния. 

• При намалена функция на щитовидната жлеза, например при тиреоидит на Хашимото. 
• Бъбречно заболяване
• При травми и обриви в областта на гърдите и гръдния кош
• При синдром на поликистозните яйчници
• При синдром на Кушинг
• При синдром на Нелсън- след двустранна адреналектомия- премахване на двете надбъбречните жлези 
• Други тумори на хипофизата, които са по- големи.
• Лъчелечение, дори в зони в близост до хипофизата.

Как се поставя диагнозата хиперпролактинемия? 

• При симптоми и оплаквания, насочващи за високи нива на пролактин, специалистът по ендокринология и гинекология може да назначи кръвно изследване на нивата на пролактин. 
• При установяване на високи нива на хормона в кръвта изследването се повтаря, като се търси причина. 
• Провеждат се образни изследвания- Ядрено-магнитен резонанс на хипофиза.

Какво е лечението? 

• Медикаменти- изписват се лекарства от групата на допаминовите агонист, които потискат секрецията на пролактин
• При липса на повлияване нивата на пролактин с медикаменти, както и при големи аденоми на хипофизата, се препоръчва оперативно лечение от неврохирург. 
• Лъчелечение – при неуспешна операция или с цел да се намалят размерите на тумора. 
• При намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до висок пролактин, се лекува недостигът със синтетични хормони на щитовидната жлеза. 
• Когато причината за висок пролактин е прием на лекарства се препоръчва смяна на лечението с цел повлияване на високия пролактин. 

Има ли възможност да се предотврати високият пролактин?

За съжаление, няма как да се предотврати хиперпролактинемията. При фамилна история на множествена ендокринна неоплазия (MEH 1), която включва аденом на хипофизата, паращитовиден аденом и тумор на панкреаса може да се следи за поява на някои от симптомите. 

Прогнозата при лечение на хиперпролактинемия е добра при поставяне на навременно лечение и започване на съответната най- подходяща терапия.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог