На 17 юни 2026 г. д-р Мария Калинкова гостува в предаването „За града“ по bTV Radio, където коментира една от най-актуалните теми в съвременната ендокринология – лечението на затлъстяването и ролята на новите медикаменти за контрол на теглото. Според нея затлъстяването не трябва да се разглежда като естетичен проблем, а като хронично заболяване, което повишава риска от множество незаразни заболявания и значително влошава качеството на живот.

Иновация в лечението

По време на разговора д-р Калинкова подчерта, че през последните години медицината разполага с ново поколение медикаменти, които променят възможностите за лечение на пациенти със затлъстяване, инсулинова резистентност, преддиабет и диабет тип 2. Тези терапии имитират действието на естествени хормони, произвеждани в организма, и подпомагат регулирането на апетита, чувството за ситост и глюкозния метаболизъм.

Специалистът обясни, че действието на съвременните GLP-1 медикаменти е много по-комплексно от простото намаляване на телесното тегло. Те въздействат върху центровете на глада в мозъка, подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат контрола на редица метаболитни нарушения. Именно затова все повече специалисти разглеждат тези терапии като инструмент за борба с метаболитния синдром.

„Крайната цел не е просто намаляване на килограмите, а подобряване на цялостното метаболитно здраве на пациента“, подчерта д-р Калинкова по време на интервюто.

Винаги проследяване от лекар

Тя акцентира и върху необходимостта лечението да бъде назначавано и проследявано от лекар. Самостоятелното приложение на подобни медикаменти без медицинска оценка може да доведе до неподходящ избор на терапия, нереалистични очаквания и недостатъчно добри резултати.

Според д-р Калинкова успешното лечение на затлъстяването изисква индивидуален подход, който съчетава медикаментозна терапия, балансирано хранене, физическа активност и дългосрочно проследяване. Само така може да бъде постигнат устойчив контрол върху теглото и свързаните с него метаболитни нарушения.

Участието на д-р Мария Калинкова в bTV Radio е част от нейната мисия да популяризира научно обоснована информация за хормоналното и метаболитното здраве и да повишава информираността относно съвременните възможности за лечение на затлъстяването.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК

Д-р Мария Калинкова беше сред лекторите на шестата научна конференция „Хронични заболявания, имунитет, възпаление и ваксини“, която се проведе в периода 28–31 май и събра специалисти от различни области на медицината. Тя представи лекция на тема „Затлъстяването през погледа на ендокринолога“.

Основни акценти

По време на презентацията д-р Калинкова подчерта, че затлъстяването отдавна не се разглежда единствено като резултат от неправилно хранене или недостатъчна физическа активност. Още през 1948 г. то е включено като заболяване в Международната класификация на болестите, през 1997 г. Световната здравна организация го признава за хронично заболяване, а през 2021 г. Европейската комисия го определя като хронично, рецидивиращо заболяване, което създава предпоставки за развитието на редица други незаразни болести.

Актуални данни

Представени бяха и актуални данни за разпространението на проблема. Според статистиката 61,7% от българите над 18-годишна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване, като около 25% страдат от затлъстяване. Така България се нарежда сред държавите с най-висока честота на проблема в Европа, като само няколко страни отчитат по-високи показатели.

В лекцията беше обърнато внимание на факта, че затлъстяването е свързано с развитието на 229 различни заболявания, засягащи практически всички органи и медицински специалности. Особен акцент беше поставен върху ролята на висцералната мастна тъкан. Тя секретира провъзпалителни цитокини като TNF, IL-6 и IL-1, които поддържат хронично нискостепенно възпаление в организма.

Според представените данни това възпаление е свързано с по-висок риск от развитие и по-тежко протичане на автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото, ревматоиден артрит и псориазис. Освен това затлъстяването може да повлияе неблагоприятно върху ефективността на имунотерапията и биологичното лечение, което е важен фактор при терапевтичния подход към пациентите.

Хормони и регулация на теглото

Д-р Калинкова разгледа и ключовата роля на хормоните в регулацията на телесното тегло. Инсулинът участва активно в съхранението на мазнини, което при повишени нива може да допринесе за увеличаване на телесната маса. Лептинът е известен като хормон на ситостта, но при лептинова резистентност този механизъм се нарушава и апетитът остава повишен. От друга страна, грелинът – т.нар. хормон на глада – се увеличава при продължително ограничаване на калориите и стимулира приема на храна, което често затруднява поддържането на постигнатото намаление на теглото.

Един от основните изводи в лекцията беше, че затлъстяването трябва да се разглежда като заболяване на нарушената регулация на енергийния баланс в мозъка. То е резултат от сложни взаимодействия между генетични, хормонални, метаболитни и психосоциални усложнения и изисква дългосрочен, индивидуализиран и комплексен подход.

В участие за BG on Air ендокринологът д-р Мария Калинкова коментира нарастващата честота на диабет тип 2 и подчертава, че тенденцията у нас е „плашеща“ – заболяването засяга все по-млади хора, включително пациенти в активна работоспособна възраст. Според специалиста промените в начина на живот, заедно с навременната диагностика, са ключов фактор в ограничаването на риска и предотвратяването на усложнения.

Диабетът – заболяване с бързо растяща честота

Д-р Калинкова отбелязва, че голяма част от хората с диабет тип 2 години наред живеят в състояние на преддиабетили инсулинова резистентност, без да бъдат диагностицирани. Това позволява на заболяването да прогресира „тихо“, докато вече са налице промени в метаболизма или в сърдечно-съдовото здраве.

Сред първите симптоми, които често остават подценени, са:

• повишена жажда,

• често уриниране,

• нестабилни нива на енергия,

• замъглено зрение,

• трудности при сваляне на тегло.

Според специалиста ранното разпознаване на тези сигнали е решаващо.

Какво води до увеличаване на случаите?

В интервюто д-р Калинкова посочва няколко ключови фактора:

• небалансирано хранене, богато на захар и преработени продукти;

• ниска физическа активност и заседнал начин на живот;

• хроничен стрес и липса на достатъчно сън;

• наднормено тегло и натрупване на мазнини в коремната област;

• фамилна обремененост.

Тя подчертава, че много от тези рискове могат да бъдат контролирани, но изискват информираност и ангажираност от страна на пациента.

Как можем да спрем прогресията?

Д-р Калинкова е категорична: правилното хранене и движението са първата и най-важна стъпка.

Основни препоръки:

• Прием на повече белтъчини, зеленчуци и храни с нисък гликемичен индекс.

• Ограничаване на захарта и ултрапреработените продукти.

• Ежедневна физическа активност – дори 20–30 минути ходене имат значителен ефект.

• Подобряване на съня и намаляване на стреса.

При необходимост се включват и съвременни медикаментозни терапии, които не само контролират кръвната захар, но и предпазват сърцето и бъбреците.

Профилактиката – най-силното оръжие

Според д-р Калинкова редовните профилактични изследвания са от решаващо значение, особено при хора с наднормено тегло, фамилна анамнеза за диабет или затруднения при контрол на теглото.
Навременното откриване на нарушения в обмяната позволява да се предотвратят сериозни и трайни усложнения.

Заключение

Диабетът е едно от най-разпространените хронични заболявания, но много от случаите могат да бъдат предотвратени или забавени с правилен подход.
Посланието на д-р Мария Калинкова към обществото е ясно:
информираността, движението и здравословното хранене са най-достъпната и най-ефективната форма на превенция.

Линк към интервюто: ТУК

В участието си в предаването „Лекар у дома“ ендокринологът д-р Мария Калинкова разглежда една от най-честите причини за метаболитни нарушения днес – инсулиновата резистентност. Според специалиста това състояние често остава подценено, въпреки че стои в основата на наднорменото тегло, предиабета и ранните етапи на диабет тип 2.

Д-р Калинкова обяснява, че инсулиновата резистентност се развива, когато клетките в организма намалят своята чувствителност към инсулина. Това води до постоянна умора, засилен глад за сладко, колебания в теглото и трудности при отслабване. При много хора симптомите се развиват бавно и остават незабелязани години наред.

Специалистът подчертава, че фактори като небалансирано хранене, ниска физическа активност, хроничен стрес и недоспиване са водещи в развитието на състоянието. При жените често се наблюдава и връзка със синдром на поликистозните яйчници.

Основното послание в участието е ясно: инсулиновата резистентност е обратим процес, когато бъде открита навреме и се предприемат правилните стъпки. Промени в храненето, редовно движение, качествен сън и контрол върху стреса са ключови за нормализиране на инсулиновите нива. При необходимост може да бъде назначена и медикаментозна терапия.

Д-р Калинкова насърчава профилактичните изследвания при хора с рискови фактори, трудности при редукция на тегло или фамилна анамнеза за диабет. Навременната диагностика и индивидуален лечебен подход могат да предотвратят прогресията към диабет и да подобрят значително качеството на живот.

Можете да изгледате цялата история на Беркан ТУК

В свое интервю за Radio Veselina д-р Мария Калинкова – ендокринолог, говори за най-честите симптоми на диабета, рисковите фактори и съвременните възможности за лечение. Заболяването засяга все повече хора у нас, но голяма част от ранните прояви остават незабелязани.

„Диабетът често започва тихо – с жажда, умора, често уриниране или колебания в зрението. Много пациенти не ги свързват със заболяване, а с натоварване или стрес“, обяснява д-р Калинкова. По думите ѝ навременното разпознаване на тези симптоми и профилактичните изследвания могат да предотвратят сериозни усложнения.

Сред основните рискови фактори са наднорменото тегло, наследствеността, небалансираното хранене, ниската физическа активност, както и хормонални нарушения като СПКЯ и заболявания на щитовидната жлеза.
Д-р Калинкова подчертава значението на редовното проследяване на кръвната захар, особено при хора в риск.

„Днес разполагаме с изключително ефективни терапии – включително GLP-1 рецепторни агонисти и SGLT2-инхибитори. Те помагат не само за контрол на кръвната захар, но и за редукция на теглото, защита на сърцето и бъбреците“, допълва тя. Най-успешният подход остава комбинацията от медикаментозна терапия, балансирано хранене, движение и ранна профилактика.

Посланието на д-р Калинкова към хората е ясно:
„Диабетът може да бъде предотвратен. Най-важната стъпка е да познаваме рисковете и да не отлагаме изследванията.“

Можете да прочетете интервюто: ТУК

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма не реагират ефективно на инсулина – хормонът, който регулира кръвната захар. Това води до компенсаторно повишаване на нивата на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и може да предизвика сериозни метаболитни нарушения.

С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до предиабет, диабет тип 2, метаболитен синдром и други здравословни проблеми.

Какво е акантозис нигриканс?

Акантозис нигриканс (AN) е кожно състояние, което се проявява с потъмняване, удебеляване и кадифена текстура на кожата, най-често в зони като:

• Задната част на врата
• Подмишниците
• Лактите
• Коляното
• Под гърдите
• В ингвиналната област

Това състояние не е заразно и само по себе си не е опасно, но често сигнализира за наличие на хормонален дисбаланс, най-често свързан с инсулинова резистентност.

Как инсулиновата резистентност причинява акантоза?

Когато клетките не реагират правилно на инсулина, панкреасът произвежда повече от него, за да поддържа нормални нива на кръвната захар. Високите нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до стимулиране на растежните фактори в кожата, което причинява свръхпроизводство на кожни клетки и пигменти. В резултат се появяват потъмнели и удебелени участъци, характерни за акантозата.

Рискови фактори за инсулинова резистентност и акантоза

✔ Наднормено тегло и затлъстяване – особено натрупване на мазнини в областта на корема.

✔ Генетична предразположеност – фамилната история на диабет тип 2 повишава риска.

✔ Поликистозен овариален синдром (PCOS) – чест хормонален дисбаланс при жените.

✔ Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност засилва инсулиновата резистентност.

✔ Нездравословно хранене – диета, богата на рафинирани въглехидрати и захари.

Как да се справим с инсулиновата резистентност и акантозата?

Въпреки че акантозата не е директно лечимо състояние, справянето с инсулиновата резистентност често води до значително подобрение на кожния проблем.

1. Промени в начина на живот

✔ Здравословно хранене – Балансираната диета, богата на фибри, здравословни мазнини и протеини, помага за регулиране на кръвната захар и инсулиновите нива. Избягвайте захари и преработени въглехидрати.

✔ Физическа активност – Редовните упражнения подобряват инсулиновата чувствителност и подпомагат отслабването.

✔ Редукция на теглото – Дори малка загуба на тегло (5-10%) може значително да подобри състоянието.

2. Медикаментозно лечение

В някои случаи лекарите предписват лекарства като метформин, който подобрява инсулиновата чувствителност, или други медикаменти, регулиращи метаболизма.

3. Локално лечение на акантозата

✔ Използване на ексфолиращи кремове (ретиноиди, AHA киселини) за изсветляване на кожата.

✔ Прилагане на хидрохинон или други депигментиращи средства.

✔ Дерматологични процедури като химически пилинг или лазерна терапия.

Кога да потърсите лекар?

Ако забележите необяснимо потъмняване и удебеляване на кожата, особено в комбинация с наддаване на тегло, умора или повишен апетит, е важно да се консултирате с ендокринолог или дерматолог.

Заключение

Акантозис нигриканс е не просто козметичен проблем, а важен сигнал за метаболитен дисбаланс. Инсулиновата резистентност е водещата причина за това състояние, но с правилен начин на живот и медицински подход, както кожният проблем, така и метаболитните рискове могат да бъдат контролирани.