Какво е пролактинът?

Какво е пролактинът?

Хормонът пролактин, който се произвежда в предния дял на хипофизната жлеза, има редица важни функции в човешкото тяло:

  1. Стимулиране на производството на мляко: Най-известната роля на пролактин е да стимулира и поддържа лактацията (производството на мляко) при жените след раждане
  2. Регулиране на менструалния цикъл и фертилитета: Пролактин влияе върху менструалния цикъл и фертилитета. Високите нива на пролактин могат да предизвикат аменорея (отсъствие на менструация) и да намалят фертилитета
  3. Ефект върху половите хормони: Пролактин може да влияе на нивата на други полови хормони като естроген и тестостерон
  4. Въздействие върху имунната система: Пролактин играе роля в модулирането на имунната система, макар и тази функция все още да е предмет на изследвания
  5. Потенциално влияние върху поведението: Има някои доказателства, че пролактин може да влияе на поведението и настроението, макар връзката да е сложна и не напълно разбрана

Пролактин има и други функции, които все още се изучават, и неговото въздействие може да варира в зависимост от пола и индивидуалните характеристики на човека.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва?

Хормоналната контрацепция представлява метод за предотвратяване на нежелана бременност чрез употребата на хормони, които регулират и променят естествения хормонален баланс в организма на жената. Тези хормони обикновено включват естроген и прогестин (синтетичен прогестерон), които работят заедно, за да предотвратят овулацията, да сгъстят цервикалната слуз и да променят лигавицата на матката.

 Видове хормонална контрацепция:

  1. Комбинирани орални контрацептиви (КОК): Това са таблетки, които съдържат както естроген, така и прогестин. Те се приемат ежедневно и са един от най-разпространените методи за контрацепция
  2. Прогестинови таблетки: Известни още като „мини-хапчета“, тези таблетки съдържат само прогестин и са подходящи за жени, които не могат или не искат да приемат естроген
  3. Контрацептивни пластири: Това са лепенки, които се поставят върху кожата и отделят хормони, които се абсорбират през кожата
  4. Инжекционни контрацептиви: Прогестин се инжектира на всеки три месеца от медицински специалист
  5. Вагинални пръстени: Пръстенът се поставя във влагалището, където отделя хормони за период от три седмици, след което се премахва за една седмица
  6. Импланти: Малки пръчки, съдържащи прогестин, които се поставят под кожата на ръката и осигуряват дългосрочна контрацепция (до три години)

 

Хормонална контрацепция: Какво представлява и за какво се използва? - Изображение 1
Как работи хормоналната контрацепция:

Хормоналната контрацепция предотвратява бременността чрез няколко механизма:

  • Потискане на овулацията: Хормоните предотвратяват освобождаването на яйцеклетка от яйчника
  • Сгъстяване на цервикалната слуз: Това затруднява преминаването на сперматозоидите през шийката на матката
  • Изтъняване на ендометриума: Това прави лигавицата на матката по-малко подходяща за имплантация на оплодена яйцеклетка

Ползи и рискове:

Ползи:

  • Висока ефективност при правилна употреба
  • Регулиране на менструалния цикъл
  • Намаляване на менструалните болки и тежестта на менструацията
  • Намаляване на риска от някои видове рак (като рак на яйчниците и ендометриума)

Рискове:

  • Странични ефекти като гадене, главоболие, промени в настроението и теглото
  • Повишен риск от тромбози и сърдечно-съдови заболявания, особено при пушачи и жени над 35 години
  • Не предпазва от полово предавани инфекции (ППИ)

Хормоналната контрацепция е ефективен метод за предотвратяване на нежелана бременност и предлага множество предимства, включително регулиране на менструалния цикъл и намаляване на определени здравословни рискове. Въпреки това, е важно всяка жена да се консултира с медицински специалист, за да избере най-подходящия метод според индивидуалните си нужди и здравословно състояние.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Д-р Мария Калинкова в интервю за Момичетата от града: Повечето хормонални проблеми започват дискретно

Д-р Мария Калинкова в интервю за Момичетата от града: Повечето хормонални проблеми започват дискретно

Много често женските здравословни проблеми се приписват на хормонален дисбаланс. Можем ли да виним хормоните за всичко?

Жените са сложно хормонално устроени и много често проявяват симптоми, предизвикани от хормонален дисбаланс. Хормоните имат ефект върху всички органи и системи и когато има промяна в тяхното количество и действие това може да доведе до редица здравословни проблеми при жените, като например нередовни менструации, проблеми със зачеването, перименопаузални симптоми, промяна в теглото и метаболитните функции, настроението и редица други оплаквания.

Въпреки това не можем да виним хормоните за всички проблеми или симптоми, които жените изпитват. Важно е да се консултирате с ендокринолог, за да се установи точната причина за Вашия конкретен проблем, и да се предприемат подходящи действия.

Как да разпознаем хормонален проблем? 

Хормоналните проблеми могат да се разпознаят по различни начини, включително чрез наблюдение на симптомите и провеждане на специализирани изследвания. Повечето хормонални проблеми започват дискретно с промяна в кожата, косата, ноктите, засягат често настроението, съня и емоциите. При жените честа проява на хормонален проблем е промяна в менструалния цикъл – по отношение на редовност, интензитет и продължителност. Метаболитните процеси – обмяна на въглехидрати, белтъци, мазнини също могат да бъдат засегнати, което често води до наддаване на тегло и целулит, загуба на мускулна маса.

Кои са основните фактори за отключване на заболявания на щитовидната жлеза? И кои са най-честите тиреоидни заболявания? 

Заболяванията на щитовидната жлеза са много често срещани, особено при жените. Най-често се унаследяват, като се изявяват след силен стрес, неправилно хранене, липса на достатъчно сън и физическа активност.

Най-честите заболявания на щитовидната жлеза са свързани с нейната функция – проява на намалена функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм, най-често причина за това е тиреоидитът на Хашимото. По-рядко се наблюдава и хипертиреоидизъм – при Базедова болест и възпалителни заболявания.

Честотата на възлите на щитовидната жлеза е също висока, установено е, че половината от населението има поне един възел в щитовидната жлеза. Те по своята характеристика могат да бъдат кистични /пълни с течност/ или солидни /плътни/. Съответно могат да са доброкачествени до 95% от случаите и злокачествени.

Д-р Мария Калинкова в интервю за Момичетата от града: Повечето хормонални проблеми започват дискретно - Изображение 2
Има ли наследственост и каква профилактика може да се приложи? 

Да, наследствеността играе роля при заболяванията на щитовидната жлеза. Хора, чиито близки роднини /предимно по женска линия/ са имали проблеми с щитовидната жлеза, имат по-голям риск от развитие на съществуващи щитовидни заболявания. Влияние оказват също и факторите на околната среда като стрес, начин на живот, тютюнопушене.

За профилактика на заболявания на щитовидната жлеза е важен начинът на живот – хранене, физическа активност, сън. Освен това е от първостепенно значение профилактиката с провеждане на редовни изследвания и консултация с ендокринолог.

Колко често трябва да посещаваме ендокринолог? 

За хора без проблеми с щитовидната жлеза е препоръчително да посещават ендокринолог веднъж на година или на всеки 1-2 години. Ако има наследствени фактори или други рискови фактори за заболяване на щитовидната жлеза, честотата на прегледите може да бъде увеличена. При известни проблеми или заболявания на щитовидната жлеза посещението при ендокринолог е съобразено с индивидуалните нужди на пациента и контрола на състоянието му.

Вижте статията тук.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Митове и факти за теглото по време на бременност

Митове и факти за теглото по време на бременност

Затлъстяването и бременността са обвити в редица митове и погрешни схващания, които могат да затруднят възприемането на правилните мерки за грижа.

Ето някои често срещани митове и фактите, които ги опровергават

  • Мит 1: Не е важно колко килограма се наддават по време на бременността.

Факт:  Наддаването на тегло по време на бременността е важно и трябва да се управлява внимателно. Прекомерното увеличение на теглото може да увеличи риска от гестационен диабет, високо кръвно налягане, прееклампсия и усложнения при раждането. Препоръките за увеличение на теглото се различават в зависимост от индекса на телесна маса на жената преди бременността

  • Мит 2: Да ядеш за двама по време на бременност е необходимо за здравето на бебето.

Факт: Въпреки популярния съвет, жените не трябва да ядат за двама по време на бременността. Вместо това, нуждите от калории се увеличават само леко и то във втория и третия триместър. Важно е да се съсредоточи върху качеството на храната, консумирана по време на бременност, като се избират храни, богати на хранителни вещества.

  • Мит 3: Физическите упражнения по време на бременност са рискови. 

Факт: Редовните, умерени физически упражнения са препоръчителни по време на бременност за повечето жени, освен ако не има медицински противопоказания. Физическата активност може да помогне за управлението на теглото, намаляване на риска от гестационен диабет и подобряване на общото благосъстояние.

  • Мит 4: Затлъстяването по време на бременност не може да се контролира.

Факт: Въпреки че затлъстяването може да представлява предизвикателство по време на бременност, има начини за неговото управление. Включването на здравословно хранене и редовни физически упражнения, както и редовните прегледи при лекар, могат да помогнат за контролиране на теглото и намаляване на рисковете от усложнения.

  • Мит 5: Всички усложнения при затлъстяване и бременност не могат да се предотвратят.

Факт: Въпреки че не всички усложнения могат да се предотвратят, предприемането на стъпки за поддържане на здравословно тегло преди и по време на бременността може значително да подобри здравето на майката и бебето и да намали риска от развитие на усложнения. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Има ли връзка между целулита и хормоните?

Има ли връзка между целулита и хормоните?

Много често пациентите в кабинета питат относно поява на целулит и има ли той връзка с хормоните.

Какво представлява целулитът и на какво се дължи:

Целулитът, или геноидната липодистрофия, е състояние, свързано с неравномерното разпределение на мазнините под кожата, водещо до портокалов вид. Редица фактори оказват влияние върху целулита и неговата поява.

От целулит се оплакват предимно жените, като това е обвързано с нивата на женските полови хормони. 

Хормонът естроген играе значителна роля в развитието на целулита, като проблемите се появяват при хормонален дисбаланс.

Повишените нива на естроген могат да доведат до проблеми, свързани с метаболитните процеси в мазнините и кръвопотока към кожата. 

Състоянието се влошава при понижени нива на прогестерон, водещи до фиброза и формиране на „възли“ в подкожната тъкан. 

Хормоналните фактори са една от основните причини за появата на целулит, особено при жени, поради резки хормонални изменения през периоди като пубертет, бременност, менопауза, и др. 

Смята се, че и други хормони като инсулин и адреналин също имат отношение към образуването на целулит.

Въпреки че появата на целулит се свързва предимно с хормонални промени, други фактори като неправилно хранене, недостатъчна физическа активност, генетична предразположеност и външни фактори като носенето на неудобни дрехи и вредни навици също допринасят за неговата поява.

Неправилното хранене, включващо злоупотреба с алкохол, фаст фууд и преработени храни, е сред основните причини за затлъстяването и образуването на целулит. Липсата на физическа активност и заседналият начин на живот също помагат за неговото развитие. Освен това, недостатъчният прием на вода също води до поява на целулит. 

Целулитът се счита за естествен аспект от женското тяло, като се среща при почти всяка жена. Въпреки това, обществените норми и модерната естетика често възприемат целулита като нещо нежелано. 

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог

Как влияят половите хормони на разпределението на мазнините в тялото?

Как влияят половите хормони на разпределението на мазнините в тялото?

Разпределението на телесните мазнини играе важна роля в развитието на състояния, свързани със затлъстяването като сърдечни заболявания, инсулт и някои форми на артрит. 

  • Мазнините около нашия корем представляват по-висок рисков фактор за заболяване в сравнение с мазнините, съхранявани върху нашите дупета, ханшове и бедра. Изглежда, че естрогените и андрогените помагат за определянето на разпределението на телесните мазнини. Естрогените са полови хормони, произвеждани от яйчниците при жените преди менопаузата. Те са отговорни за стимулирането на овулацията всеки менструален цикъл.
  • Мъжете и жените след менопауза не произвеждат много естроген в техните тестиси или яйчници. Вместо това, повечето от техния естроген се произвежда в надбъбречните жлези и също в мастната тъкан, макар и в много по-малки количества в сравнение с това, което се произвежда в яйчниците преди менопаузата. 
  • При младите мъже андрогените се произвеждат във високи нива в тестисите. Когато мъжът остарява, тези нива постепенно намаляват.

Промените в нивата на половите хормони с възрастта при мъжете и жените са свързани с промени в разпределението на телесните мазнини. Докато жените в детеродна възраст имат тенденция да съхраняват мазнини в долната си част на тялото („форма на круша“), по-възрастните мъже и жените след менопауза имат тенденция да увеличават съхранението на мазнини около корема си („форма на ябълка“). 

  • Именно натрупването на мастна тъкан в областта на корема е рискова за развитие на различни заболявания като захарен диабет, високо кръвно налягане, висок холестерол /дислипидемия/, което от своя страна води до повишен риск от инфаркти и инсулти. 
  • Жените след менопауза, които приемат добавки с естроген, не натрупват мазнини около корема си. Проучвания на животни също са показали, че липсата на естроген води до прекомерно натрупване на тегло.

Д-р Мария Калинкова, ендокринолог