Вдъхновение на седмицата: Криста Терзиева за титлата доктор пред името и късмета да се учиш от най-добрите
Здравейте, приятели и пациенти на д-р Калинкова.
Казвам се Криста Терзиева и преди година и половина се сдобих с привилегията да нося титлата доктор пред името си. Завършила съм Природоматематическата гимназия „Никола Обрешков“ в гр. Казанлък с биологичен профил. Още от малка имах интерес към медицинската професия.
Майка ми е лекар и е най-яркият пример за подражание в моя живот като човек и професионалист. Заетостта и натовареността на лекарското ежедневие далеч не ми е чужда, имайки предвид, че още от малка прекарвах доста време в болницата. Когато дойде времето да направя своя избор с какво да се занимавам не исках, а и не виждах пред себе си друг път освен медицината.
Завърших Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с отличие. Шестте години обучение бяха едни от най-предизвикателните, но и най-хубавите в живота ми.
Още от четвърти курс бях избрала ендокринологията. Бях я избрала със знанието, че една от най-желаните специалности и зачисляването е много трудно. Въпреки това бях твърдо решена, че няма да се откажа.
За буферния период между дипломирането и специализацията като много мои колеги започнах своя професионален път в Спешно отделение. Там натрупах много ценен опит, видях пациенти от всякакво естество, получих много практически съвети от по-опитни от мен колеги. Година след завършването си имах честта да стана част от екипа на Отделение по „Ендокринология“ към Клиниката по „Вътрешни болести“ на УМБАЛ „ Аджибадем Ситиклиник Токуда“. За кратък период от време работих и в Спешно отделение, и във Вътрешна клиника, където имах възможността да видя двете страни на монетата.
Към момента имам привилегията да се уча от най-добрите специалисти в сферата – един от които е д-р Мария Калинкова.
Работя с хъс и любов към професията и пациентите, не спирам да търся начини да се развивам. Разбира се, животът не е само работа и за да е продуктивен човек трябва да има време за почивка. До ден днешен хобито ми си остават танците, с които мисля да продължавам да се занимавам.
Отделям време и на любимите си хора, без които всичко това щеше да е безсмислено. Планирам кариерното ми развитие да продължи тук в България и смятам, че има много други мотивирани млади лекари като мен.